Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261005 26.10.2020
година град
Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на шести август
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19689 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени осъдителни искове от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ********* против И.Л.Ч., ЕГН **********,
с правно основание чл. 213, ал.1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на ...
при движение в Община К., на път… до ж.п. прелез до бензиностанция „Н“, км.
8+400 м., било реализирано пътно-транспортно произшествие – ответникът,
управлявайки л.а. „Рено 5“, с ДК № .., с несъобразена скорост с предвидимо
препятствие, на спуснати бариери на прелеза и работеща светлинна уредба,
застигнал спрелия и изчакващ товарен автомобил „Фиат Дукато“ с ДК № .., като не
могъл да спре и го блъснал в задната част. Нанесъл материални щети. Били
съставени КП за ПТП с пострадали лица от 04.11.2014 г., с констатирана вина на ответника,
както и две наказателни постановления – връчени, необжалвани и влезли в сила.
Между
собственика на увредения автомобил и ищеца било налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Каско+”, обективиран в полица № …от
15.05.2014 г., със срок на покритие 15.05.2014 г. – 14.05.2015г. След
уведомяване за събитието била образувана преписка по щета.
На
основание възлагателно писмо от застрахователя, увреденият автомобил постъпил
за ремонт в „Търново Дизел” ЕООД. Стойността му била в размер на общо 1335,19 лева /включваща цена на
подменени части и труд/. С доклад по щетата, ищецът определил застрахователно
обезщетение в размер на посочената сума, която платил чрез банков превод на
16.12.2014 г. на сервиза.
Счита,
че отговорност за вредите носи ответникът - делинквент. Твърди с плащане на
застрахователното обезщетение, в негова полза да е възникнало регресно вземане
в размер на платената сума, поради което претендира същата, ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 03.12.2019 г. до окончателното погасяване, както
и обезщетение за забава за периода 02.12.2016 г. – 02.12.2019 г. в размер на 406,49 лева. Моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор. В първото о.с.з. се явява лично и
оспорва исковете по основание и размер. Твърди наличие на съпричиняване на
резултата – другият водач бил спрял преди прелеза – в тъмното, без светлини,
мигачи и аварийни. Светлини от насрещен автомобил го заслепили и не могъл да
спре, при което настъпил удар. Автомобилът, който управлявал, не бил негова
собственост, но нямал застраховка – била изтекла преди три дни. Оспорва размера
на претендираните суми, както и щетите да са от това ПТП. И двамата водачи били
виновни. Не претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
иска по чл. 213, ал.1 КЗ /отм./:
За
основателността му, ищецът следва да докаже в кумулативност следните факти:
сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
ответника, да е настъпило събитие,
за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение, да е изплатил на застрахования или на трето лице, овластено да получи
плащане /респ. автомобилния сервиз, извършил ремонта/, застрахователно
обезщетение, както и посочения механизъм
на ПТП, в причинна връзка с
който да са нанесени твърдените вреди
на автомобила и размера на
обезщетението.
В тежест
на ответника е да проведе насрещно
доказване по посочените обстоятелства, а при установяването на фактическия състав
на вземането, следва да докаже, че е погасил.
При така разпределената
доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен по следните
съображения:
От Констативния
протокол за ПТП с пострадали лица № .. /л.89/ се установява, че на …, на път …
до ж.п. прелез до бензиностанция „Н“, км. 8+400 м. /Община К/, било реализирано
пътно-транспортно произшествие – ответникът, управлявайки л.а. „Рено 5“, с ДК №
.., с несъобразена скорост с предвидимо препятствие, на спуснати бариери на
прелеза и при работеща светлинна уредба, застигнал спрелия и изчакващ товарен
автомобил „Фиат Дукато“ с ДК № .., като не могъл да спре и го блъснал в задната
лява част. Нанесъл материални щети. Според отразеното в протокола – ответникът
не е имал застраховка, като е констатирана концентрация на алкохол от 0,14 %.
Самият той е пострадал при ПТП с контузни рани на гърдите, корема и главата.
Съставени са му два АУАН и съответно НП – необжалвани и влезли в сила /л.85-88/.
Според отразеното в тях – са му наложени санкции във връзка с процесното ПТП за
– 1/ това, че е управлявал МПС, без да има сключен и действащ договор за
застраховка ГО; 2/ това, че не е избрал скоростта на движение съобразно
атмосферните условия, релефа и условията на видимост, интензивност на движение
и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движението; 3/ това, че не е използвал обезопасителен колан, макар
МПС да е било оборудвано с такъв; 4/ това, че не е представил ППС, което
управлява, на технически преглед.
Ответникът е
подписал АУАН и НП, в които ясно е описан твърденият механизъм на ПТП и
извършените от него нарушения на правилата за движение, като не е обжалвал
същите и наложените му санкции. Това обстоятелство следва да бъде взето предвид
и ценено с оглед всички останали данни по делото.
Протоколът
за ПТП е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на
произшествието. По отношение на възприетите от съставителя факти, вкл. относно разположението
на автомобилите в пространството и щетите по МПС, документът има характер на
официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е
удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на
ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с
материална доказателствена сила.
Протоколът
за ПТП - не се ползва с такава относно самия механизъм на ПТП, защото
произшествието не се е осъществило в присъствието на съставителя на акта. Това
обаче не означава, че ПТП не се е осъществило именно по начина, описан в
протокола, т.к. приобщените доказателства са именно в тази насока.
Събрани са и
гласни доказателствени средства, чрез съдебни поръчки от РС – Карлово и РС –
Велико Търново, чрез разпита на двама свидетели. Съставителят на протокола -
св. Б. Н. /л.134/ посочва, че е отразил в документа именно това, което е видял
на мястото на произшествието. Всичко, което констатирал и възприел лично –
записал в документа. Казаното от свидетеля се възприема като ясно и
непротиворечиво, поради което показанията се кредитират.
Разпитан е и
водачът на увреденото МПС – Ц. Г. /л.137/, който възпроизвежда описания в
протокола механизъм на ПТП. Заедно със свой колега били спрели на ж.п. прелез
със служебен товарен автомобил „Фиат Дукато“. Възрастен човек, управлявал малък
л.а., се ударил в задната част на буса, докато били спрели и изчаквали да
премине влакът. Повикали полиция. След взета проба за алкохол установили
значително количество употребен такъв от възрастния водач. От удара били
деформирани задната броня и една от задните врати на буса. Твърди, че
произшествието настъпило по вина на другия водач, т.к. тяхното МПС било спряно
преди прелеза. Другият л.а. бил и с нередовни документи.
Съдът
цени показанията на свидетеля, тъй като са последователни, конкретни и се
подкрепят от останалите доказателства.
По
делото е прието и не е оспорено заключение на съдебно-автотехническа експертиза
/САТЕ/, което се кредитира като компетентно и обективно изготвено. След
подробен анализ, експертът е дал становище, че от техническа гледна точка,
между механизма на ПТП и повредите по МПС „Фиат Дукато“ има пряка причинно –
следствена връзка. Пазарната стойност, необходима за ремонтно-възстановителните
дейности, възлизала на сумата от общо 1617,86 лева.
Предвид
горното и след цялостна преценка на събраните доказателства, анализирани
поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът намира направените от
ответника оспорвания за неоснователни.
Същият
е нарушил правилата за движение по пътищата, като се е движел с несъобразена с
пътните условия скорост; не е отчел предвидимо препятствие /спрелия т.а. и жп.
прелез със спуснати бариери и при работеща светлинна уредба/, като не е могъл
да спре и е предизвикал произшествието – нарушение на правилата на чл. 5, чл.
20, ал. 2 ЗДвП. ПТП се дължи само и основно на неговото противоправно поведение
и несъобразяването с останалите участници в движението, пътната обстановка и
атмосферни условия, изискващи повишено внимание, предвид и наличието на ж.п.
прелез. Възраженията в обратна насока не се споделят. От една страна – всички
те са принципно преклудирани, вкл. относно съпричиняване на резултата, т.к. не
са въведени своевременно /в срока за отговор по чл. 131 ГПК/. Поради това и не
би следвало да се обсъждат по същество, но за пълнота може да се посочи, че са
и неоснователни. Съпричиняване на резултата няма – другият водач по никакъв
начин нито е предизвикал, нито е допринесъл за настъпване на инцидента – МПС,
което е управлявал, е било спряно преди спуснат ж.п. прелез, като водачът няма
законово задължение да е с включени аварийни светлини, мигачи и прочие. Самият
ж.п. прелез е бил сигнализиран – светлинната уредба е работела, поради което и
видимостта от такава гледна точка не е била ограничена. Дали ответникът е бил
заслепен от фарове на друг автомобил е без значение за делото, т.к. е следвало
така да избере скоростта на движение, че да може да спре пред всяко предвидимо препятствие,
съгл. изискването на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Такова препятствие са били както
спрелият пред него т.автомобил, така и ж.п. прелезът. Вместо това, избраната
скорост не е била съобразена, при което и не е могъл да спре, като е нарушил и
общото правило на чл. 5, ал. 1, т.1 ЗДвП – според което - всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди. Ето защо и съдът приема, че противоправното
поведение на ответника и причиняване на ПТП само по негова вина са категорично
доказани. Възраженията му освен несвоевременни, са недоказани и не се споделят.
Установява се,
като не е било и спорно, че към датата на процесното ПТП, е било налице валидно
и действащо застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско+”,
обективиран в полица № …от 15.05.2014 г. между собственика на увредения товарен
автомобил и ищеца /ЗП - л.14/. Тя е покривала риска за причинени имуществени вреди
в резултат на настъпило ПТП.
Ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на исковата сума от 1335,19 лева
на собственика на увредения т.а., видно от представените опис и платежно
нареждане.
С оглед
изложеното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца,
като в изпълнение на договорното си задължение, същият е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на търсената сума.
Налице е
основание за възникване на регресното право. Съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./
- с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Обемът на
суброгационното право включва правата срещу физическото лице – пряк причинител по
чл. 45, ал. 1 ЗЗД /предвид доказателствата за липса на сключена застраховка ГО
за л.а./.
Според
заключението на САТЕ, обезщетените вреди са в пряка причинна връзка с ПТП
/което опровергава възражението на ответника в обратна насока/, като пазарната
стойност на щетите към датата на застрахователното събитие е 1617,86 лева.
Обемът
на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо в полза на ищеца е
възникнало вземане в размер на по – малката сума - извършеното плащане, а
именно 1335,19 лева.
Ищецът
проведе пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на
претенцията си, поради което искът следва да бъде уважен изцяло, като се
присъди и законната лихва върху главницата, като последица.
По
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението
на делинквента към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към
което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното
плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за
поставяне на длъжника в забава /моментът на настъпване на изискуемостта не
съвпада с момента на забавата/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана. Доказва се отправянето на две такива /л.26-27/, получени на
20.01.2015 г. и 29.06.2015 г. лично. Плащане не се установява в рамките на
предоставените срокове, поради което и лихва е дължима. В случая, ищецът
претендира обезщетението за период от 2016 г., т.е. по – благоприятен за
ответника, т.к. е след предоставените му срокове за доброволно плащане. За
исковия период 02.12.2016 г. – 02.12.2019 г. лихвата за забава възлиза на
търсената сума от 406,49 лева, съобразно представената справка от ищеца /л.33/,
неоспорена и съвпадаща с изчислената от съда такава по реда на чл. 162 ГПК,
чрез он-лайн калкулатор. Акцесорната претенция следва да бъде изцяло уважена.
По отговорността
за разноски:
С оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива от: 103,41 лева – ДТ; 40 лева – депозити
за свидетели /изплатени/; 200 лева – депозит САТЕ и 422,30 лева с ДДС – платено
адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС. Разноските от общо 765,71 лева ще се поставят
в тежест на ответника.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА И.Л.Ч.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ №
89Б, следните суми: 1335,19 лева /хиляда
триста тридесет и пет лева и деветнадесет стотинки/ - главница, представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по договор за
имуществено застраховане „Каско+”, по полица № …. от 15.05.2014 г. за причинени
щети на товарен автомобил „Фиат Дукато“ с ДК № .., за вреди от ПТП, настъпило
на … до ж.п. прелез до бензиностанция „Н“, км. 8+400 м. /Община К./; 406,49 лева /четиристотин и шест лева и
четиридесет и девет стотинки/ - обезщетение за забава за периода 02.12.2016 г.
– 02.12.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в съда – 03.12.2019
г. до окончателното погасяване, както и общо 765,71 лева /седемстотин шестдесет и пет лева и седемдесет и една
стотинки/ - разноски за настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Банкова
сметка, ***, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.3/:
IBAN: *** …
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП