Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

                         №……..

 

 

              гр. П., 13.07.2018 година

 

 

 В       И М Е Т О       Н А       Н А Р О Д А

 

 

 

             Районен съд-П., първи състав в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети юни  през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                                                       Председател: Симеон Гюров

 

при участието на съдебния секретар Мария Николова, като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело № 451 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда (КТ).

Делото е образувано по искова молба на Н.Т.С. с ЕГН ********** ***, срещу „Е.-М.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.М., С. област, представлявано от законния си представител Д.В.Д.. Ищецът твърди в исковата молба, че с дружеството ответник е в трудово правоотношние на основание сключен между него и ответното дружество трудов договор № 192 от 22.11.1990 г., като съгласно посочения трудов договор и на основание чл. 67, ал. 2 КТ е назначен на длъжност „механошлосер”. Ищецът твърди в исковата молба, че на 09.01.2017 г. заедно с колегите му С.В.К. и Ц.Н. К. били II- ра смяна по график за планов ремонт (график за ППР) с работно време от 14:00 до 22:00 ч. и съгласно график за ППР той и посочените му колеги трябвало да извършат следното: „Прорязване и демонтаж на първите две облицовачни плочи на 16 реда от цилиндъра. Изваждане на демонтираната облицовка”. Твърди, че ремонта на топкова мелница МШЦ 9 се е извършвал от пътеходно отделение с дължина около 10 метра подпряно (свободно стоящо) в двата си края върху съществуващи стоманобетонови фундаменти. Ищецът твърди в исковата молба, че видно от дадените обяснения на инж. Р.Н.Д., които са закрепени в Протокол № 5103-22-2 от 27.01.2017 г. на НОИ ТП- С.Област, за резултатите от извършеното разеледване на злополуката, станала на 09.01.2017 г., под ръководството на инж. Р.Д.- механик МФЦ към „Е. мед” АД (редовна смяна) са демонтирани черупките (0.08/0.50/0.60т) на задвиждането на МШЦ 9 и оставени на пътеходното отделение на МШЦ 9 в най-северния й край, с цел почистването и измиването им с паростуйка и подготвени за монтаж. Ищецът твърди в исковата молба, че на посочената дата (09.01.2017 г.) около 19:50 ч. той и неговите колеги С.К. и Ц. К. се придвижвали по посоченото пътеходно отделение и в този момент пътеходното отделение поддало (констукцията се деформирала) под краката им, загубила устойчивост в единия край и черупките, които били оставени на него, се приплъзнали към тях. В следствие на това той и двамата му колеги паднали от височина 4 метра, а едната от черупките затиснало крака му. Ищецът твърди в исковата молба, че този тежък инцидент, който се е случил с него е в следствие на виновното поведение от страна на работодателя му, което се изразява в това, че върху пътеходното отделение се е допуснало складирането на демонтирани части при извършване на планов ремонт на толкова мелница с централно разтоварване. Твърди също така, че от страна на дружеството- ответник не е извършена и периодична проверка на пътеходното отделение, представляващо част от оборудването на топковата мелница, относно неговата изправност и безопасност за ползващите го работнци. В Протокол на НОИ № 5103-22-2 от 27.01.2017 г., където са обективирани резултатите от извършено разеледване на злополуката, станала на 09.01.2017 г. като причина за злополуката са посочени именно складиране на ремонтни части на пътеходните отделения и влошеното съетояние на пътеходното отделение на МШЦ 9, като и двете обстоятелства са настъпили в следствие на противозаконното бездействие от страна на ответника. Ищецът твърди в исковата молба, че причините за настъпване на злополуката, а като следствие от нея и на уврежданията му е фактът, че ответното дружество не е осигурило здравословни и безопасни условия на труд съгласно изизкванията на чл. 7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Твърди, че работодателят не е изпълнил законоустановените си задължения да осигури техническа изправност и сигурност на работното помещение и на работното оборудване, като в следствие на това за него са настъпили действително големи вреди. Твърди, че са нарушени също така и нормативните изисквания на чл. 164, 168а, 186 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване.

Ищецът твърди в исковата молба, че с разпореждане на НОИ, Териториално поделение С.№ 5104-22-11 от 02.02.2017 г. така описаната злополука е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Заключенията, направени в посоченото разпореждане не са обжалвани от страна на ответното дружество, като в следствие на това същото е влязло  в сила. Поради обстоятелството,  че това представлява официален документ, на основание чл. 179 ГПК то посоченото разпореждане и констатациите в него счита, че следва да се приемат за безпосрни от страна на уважаемия съд. Ищецът твърди в исковата молба, че в следствие на падането от пътехода той получава - Фактура крурис декстри. РСОСМ кум плаце ет клави. S82.20 Счупване на тялото /диафиза/ на тибията, закрито (БЛ Е 20178133101). Твърди, че веднага след инцидента бил откаран в УМБАЛ „Света Анна” АД С.и видно от приложената епикриза първоначалният му престой в болницата продължил между 10.01.2017 г. до 17.01.2017 г. Твърди, че при приемането му неговият ортопедичен статус е следния: масивен оток с хематом в областта на дистална дясна тибия. При палпация-крепитации с паталогична подвижност. По време на престоя му в болницата му била извършена и операция, изразяваща се в ОТКРИТО НАМЕСТВАНЕ НА ФРАКТУРА С ВЪТРЕШНА ФИКСАЦИЯ, ТИБИА И ФИБУЛА извършена от проф. д-р Стефан Иванов С.. Ищецът твърди в исковата молба, че в следствие на причинените му травматични увреждания се наложило и повторното му хоспитализиране,  което било в МБАЛ „Люлин” ЕАД и това му приемане в болницата било за периода между 29.03.2017 г. до 01.04.2017 г. и било в следствие на усложения, свързани с травматичното му увреждане в горепосочената трудова злополука. Твърди, че това му приемане в болницата се наложило в следствие на лекуване на последици от другото счупване на долния крайник, каквато му била и окончателната диагноза. Твърди, че след хоспитализирането, в самия ден на приемането му - 29.03.2017 г. му била извършена повторна операция. Ищецът твърди в исковата молба, че към настоящия момент все още е нетрудоспособен. Твърди, че с болничен лист № Е20178133101 от 10.01.2017 г., издаден от УМБАЛ „Св. Анна” АД, Специализирана ЛКК при Клиника за ортопедия и травматология му е предоставен болничен до 16.02.2017 г. Същият бил удължен с болничен лист № Е20167641276 с дата 17.02.2017 г. до 18.03.2017 г., издаден от МЦ I - П. ЕООД. Същото лечебно заведение му е удължило отново болничния, поради тежкото му състояние, като следващия, трети по ред болничен лист, с № Е20167641389 от 19.03.2017 г. до 17.04.2017 г. Твърди, че последният му болничен лист е с № Е 20167641489, като същият приключва на 17.05.2017 г. и след това болничните му продължават. Твърди, че този продължителен период на възстановяване показвал тежкото му здравословно състояние, което е следствие от претърпяната от него трудова злополука. Ищецът твърди в исковата молба, че в следствие на така преживяната от него травма претърпял множество болки и страдания. Твърди, че още при момента на травмата, когато летял 4 метра и не знаел дали ще оцелее силно се разстроил, стреснал се много и много се уплашил. Твърди, че в следствие на увреждането на здравето му след травмата, а и усложнението в продължителния му период на лечението силно се разстроил и депресирал. Твърди, че и до ден днешен изпитва силни непреодолими болки в наранения му крак. Твърди, че поради това дълго време не можел да се движи, поради това обстоятелство не можел да води пълноценен живот и това много го подтиснало и започнал да се чувства изцяло непълно човешко същество, не можел да се движи, да се вижда с приятели, да работи, изцяло се променил начина му на живот. Твърди, че и към настоящия момент му е трудно да се движи и не може  да продължи пълноценно да живее, поради физическите неудобства, които изпитва. Твърди, че се чувства психически разстроен и депресиран, душевно безсилен и физически изтощен, че изпитва истинско усилие и неудобство да се движи, че всеки път, когато се движи трябва да използва помощни средства, че движението му причинява постоянно страдания и неудобство. Твърди, че е претърпял и продължава да търпи неимоверни болки, притеснения, страдания, което го е накарало да се обърне към съда.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение за претърпените от него  неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в размер на 350 000,00 /триста и петдесет хиляди/ лева, със законна лихва от 07.01.2017 г., а също така и разноските по делото, настъпили в следствие на претърпяната от него трудова злополука.

Ответникът „Е.-М.” АД село М., С. област,  представлявано от Д.Д.– Изпълнителен директор, чрез пълномощника си адвокат Н.Е. от САК, в писмения си отговор оспорва изцяло по основание и размер предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли и да му бъдат присъдени направените разноски по делото. С писмения отговор са представени писмени доказателства и са направени искания за събиране на други доказателства. Отправя искане и в съдебно заседание е конституирано „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД в качеството му на трето лице-помагач на ответника, същото заявява неоснователност и недоказаност на предявения евентуален обратен иск, а именно в случайй на постановено осъдително решение по настоящото гражданско дело №451/2015 г. срещу ответника „Е. Мед”АД, третото лице да бъде осъдено да заплати цялата, респективно част от цялата дължима от ответника сума в полза на ищеца за претърпяната от него трудова злополука (в молбата е посочено друго лице и дата на злополуката, което настоящия съдебен състав приема за техническа грешка, видно от подробно изложеното в молбата, за което не се спори и от страните по делото), претендира разноски, не представя списък на същите по чл.80 ГПК, не се явява в съдебно заседание, ангажира писмени доказателства за заплатено застрахователно обезщетение на ищеца.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалните си представители, поддържа исковата молба и моли да бъдат уважени предявените искове, претендира разноски, заявява прекомерност на заплатеното от ответното дружество адвокатсто възнаграждение, представя  писмена защита.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалните си представители оспорва предявените искове. Сочи, че исковете са неоснователни, като е налице съпричиняване от страна на ищеца на трудовата злополука. Претендират се направените по делото разноски, за които в съдебно заседание представя списък по чл.80 ГПК, представя писмена защита.

 

Районен съд гр.П., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетите  по делото писмени доказателства: Трудов договор № 192А/22.11.1990 г. на ищеца; Длъжностна характеристика на ищеца; Писмени доказателства (копия от съответните тетрадки) за извършени инструктажи по охрана и безопасност на труда: 1) Пърноначален; 2) Периодичен и 3) Ежедневен; Протокол за оценка на риска на работното място, на което е работил ищеца; Списък на лицата, запознати с протокола за оценка на риска; График за извършване на планов ремонт на МЩЦ 9; Обяснение от инж. Р.Н.Д.; Обяснение от Н.Т.С.; Обяснение от С.В.К.; Обяснение от Ц.Н. К.; Обяснение от Мария Димитрова Попмовкова; Застрахователна полица № 711516224000014/31.03.2016г. на „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД) и Общи условия; Извлечение от списъка на застрахованите лица по застрахователна полица № 711516224000014/31.03.2016г. на „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД), където ищецът е под № 475; Сметки и сведения за извършени плащания от страна на ДЗИ - клон П. по застрахователна полица № 711516224000014/31.03.2016г. на „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД) в полза на ищеца - 7 бр.; Протокол № 5103-22-2 от 27.01.2017 г от НОИ- Териториално поделение- С.Област за резултатите от извършено разследване на злополуката, станала на 27.01.2017 г.; Разпореждане № 5104-22-11 от 02.02.2017 г. На НОИ- Териториално поделение-С.Област за признаване на злополуката за трудова; Декларация за трудова злополука; Епикриза от УМБАЛ „Света Анна"; Болнични листи- 5 броя;      Епикриза с дата 01.04.2017 г. От МБАЛ „Люлин" ЕАД;Претенция за изплащане на суми № 71152951700045 от 18.04.2018 г. от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД; ЕР № 0666/26.03.2018 г. на ТЕЛК при „УМБАЛ Света Анна – С.“ АД; Писмо от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с изх.№ 92-8495/14.05.2018 г. и преводно нареждане за кредитен превод от 11.05.2018 г.; 7 бр. заверени копия от протоколи за разпити на свидетели по ДП № 175/2017 г. по описа на РУ П., пр.пр. № 346/2017 г. по описа на РП П.; писмо изх.№ 34/26.04.2018 г. издадено от „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД; Писмо от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с изх.№ 42/23.05.2018 г. и Писмо от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ведно с преводно нареждане за кредитен превод от 11.05.2018 г., което е идентично с представеното от ТЛП, описано като Платежно нареждане за извършено плащане по претенция № 71152951700045 от 18.04.2018 г. от г-н Н.Т.С./; „Мелници сърцевинни и топчести – инструкция 3018 ИЕ“-приложения към допълнителната техническа експертиза; Списък на работниците и служителите на цех МФЦ; Заповед № 1424/01.11.2010 г. издадена от изп.директор на „Е.-М.“ АД с приложени към нея – програма за провеждане на начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана и програма за провеждане на инструктаж на работното място по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана; копие от ЛТД на ищеца Н.Т.С.; копие от ЕР № 1257/19.07.2017 г. на ТЕЛК при  „УМБАЛ Света Анна – С.“ АД; копие от ЕР № 1877/07.11.2017 г. на ТЕЛК при  „УМБАЛ Света Анна – С.“ АД; писмо изх.№ 346/2017 от 22.02.2018 г. от Районна прокуратура – П.; копие от ЕР № 0181/23.01.2018 г. на ТЕЛК при  „УМБАЛ Света Анна – С.“ АД и Епикриза от 03.02.2018 г. от МБАЛ „Люлин“ ЕАД,  е че ищецът е работил в ответното дружество, същия е запознат с изискванията за безопасни и здравословни условия на труд, като е преминал необходимия инструктаж, като на 09.01.2017 година претърпял трудова злополука, в резултат на която е получил СЧУПВАНЕ НА ДВЕТЕ ПИЩЯЛНИ КОСТИ /голямопищялна и малкопишялна кост/ НА ДЯСНАТА ПОДБЕДРИЦА - в долния край на подбедрицата, близо до дясната глезенна става, което счупване е описано в исковата молба като „Фактура крурис декстри. РСОСМ кум плаце ет клави. S82.20 Счупване на тялото /диафиза/ на тибията, закрито (БЛ Е 20178133101)”.

Установява се от показанията на свидетеля П.К., че сега работи като механошлосер в „РМЦ“ в „Е.“. На 09.01.2017 г. бил механик в „МФЦ“ в „Е.“. Разбрали за злополуката с Н. към 19.30-20.00 ч. Били на работа колегите, шлосерите, там. Те били вътре в мелничния агрегат. Пострадалият и колегите му били отвън. Един от пострадалите се явир пред мелницата  и по този начин ги уведомил, че са паднали от пътеходката. Веднага излязъл, отишъл, погледнал и извадил телефона и започнал да търси диспечера, началник смяната – да се обадят да дойде линейка. И след това помогнали на човека да го извадят и да го натоварят в линейката. Когато го видял, бил паднал долу и бил затиснат от пътеката и от едни тежести – черупки на задвижването. Свидетелят е пряк началник на пострадалия към датата на злополуката. Свидетелят поставил задачата на пострадалия Н. и на другите двама, които са паднали с него. Задачата за тяхната работна смяна била да демонтират плочите. На мелничния агрегат вътре имало плочи, които трябва да се демонтират и да се извадят, за да се подменят с нови. Не е посетил мястото, където трябвало да се извърши ремонта, преди да го извършат те. Не е бил и в канцеларията, а вътре в мелницата. Въпросните черупки и тежести върху пътеходната пътека били поставени от първа смяна при демонтажа на задвижването на агрегата. Като килограми може би били към 250-300 кг., към 400 кг. общо двете. Според свидетеля едната черупка била затиснала крака на Н.. Другата се намирала до черупката, която била затиснала въпросния човек. Към момента на злополуката въпросните черупки се намирали северно в края на пътеката. Само за определен ремонт се ползвала тази пътеходна пътека. Пътеходката била някъде около 8 м дълга. През време на тяхната смяна пострадалия и неговите колеги въобще не се били обръщали към свидетеля да кажат, че пътеката била заета с някакви детайли и че тези детайли им пречели и да поискат неговото съдействие да бъдат премахнати. Мисли, че преди 8-10 г. пътеходната пътека била подменена. Свидетеля установява, че не му влиза в длъжностната характеристика да познава устройството на пътеходката и на всички машини, които са там. Височината на пътеходката от земята била към 4 метра, 4,5 метра някъде и не са паднали от нея, а просто с нея са слезнали. Тя, предполага, че се свила и заедно с нея са паднали. Когато отишъл на място и видял какво е положението, едното момче излизало от „зумпфа” /те така му казвали – долу нивото/, а другото момче-въпросния С., бил затиснат от пътеката. Лежал върху пътеходката и черупката била върху него. Третият дошъл  и казал на свидетеля, че е станала белята. Когато пътеходката се била „скършила”, имало разстояние, не била паднала до долу, до земята. Имало някъде около 80 см. Била се подпряла на нещо отдолу. За деня пострадалите били инструктирани от свидетеля – да носят каски, да спазват правилата по ТБ, да поддържат чисто, да внимават с крана. Тези черупки можели да се повдигнат само с крана. Иначе на ръка било невъзможно, доста тежки били. Трябвало да се извика крана и шлосерите да вземат и да зачистят местото там. Трябвало да се извика краниста, за да бъдат преместени. Те ръчно не можели да ги преместят. Свидетелят, като видял какво е положението, извадил служебния телефон и започнал да търси кран, кранистка и линейка. Нямало екип за действие при кризисни ситуации. Горе-долу след 10-15 мин. човека бил изваден и качен на линейка. В момента работи в „Е.“ в РМЦ-то е шлосер. В момента трябвало да съм на работа. Не е чел отговора на исковата молба. Не е подготвен за разпита предварително. Не са му казали какво трябва да говори. Не знае чия била отговорността да се махнат черупките. Не знае кой е разпоредил да бъдат поставени на пътеката. Н. просто не можел да изпълни задълженията си без да се качи на пътеката. Трябвало било да махне черупките от там. Преди започване на работа трябвало да се почисти работното място, където трябвало да се работи. Не му е казал да махне черупките. Трябвало да си изпълни неговите шлосерски задължения – да си пази местото чисто и да работи. Имали стая за назначение и близо 15 мин. продължавало назначението – тетрадката, казвали се задачите за деня, инструктирали се хората и се подписвали. В задачата за деня не било записано махането на тези черупки.

Установява се от показанията на свидетеля И.К., че работи в „Е. мед“ като началник смяна в цех „Мелнично-флотационен“. Спомня си за трудовата злополука с ищеца Н.С.. Бил втора смяна. Мисли, че началото на януари месец било. Неговите задължения като началник смяна били – застъпвал смяна, назначавал си хората, инструктирал ги и започвали работа – както са били втора смяна – от 14.00 часа до 22.00 часа. Не е бил пряк началник на Н.С. и другите двама пострадали за конкретната смяна. Това била бригада с механик, който им поставял задачите. Имао си отделен като началник смяна и се водел механик. В конкретния случай това бил г-н П.К.. Не е бил пряк свидетел на злополуката. Мисли, че тогава бил в цех „Флотация“. От диспечерката разбрал. Тя се обадила на свидетеля. Поискала му кранистката спешно да се качи в „Мелнично“. Обадил се веднага. Тя била знаела и се била качила вече нагоре. След това диспечерката казала на свидетеля, че била повикала линейка и свидетеля отишъл на източната площадка да изчака линейката. Като след десетина минути дошла линейката, с още двама-трима колеги взели носилката и отишли до пострадалия. Помогнал да го качат на носилката и го отнесли, не е  придружавал пострадалия след това до болницата, като мисли, че бил откаран до болницата в гр.П.. Не е гледал в какво състояние бил пострадалия. То станало набързо. Когато слезли долу с носилката, бил в легнало положение долу в „зумпфа”. Като отишъл свидетеля, нямало пътеходка. Кракът му бил освободен, бил адекватен, много уплашен му се видя. Болка със сигурност било имало, обаче мълчал. В момента е в почивка между смените. Работи на смени. Вчера и днес и почивка. От утре започвал нощна смяна. По принцип не влизало в неговите служебни задължения да знае кой трябва да махне черупките от пътеката.

Установява се от показанията на свидетеля С.П., че работи в „Е.-М.“ АД като ръководител здравословни и безопасни условия на труд. Известно му е кога е станала злополуката с ищеца Н.С.. На 9-ти януари някъде около 8 часа вечерта. Тогава бил вкъщи. Обадили му се. Отишъл веднага в „Бърза помощ“ в гр.П. и очаквал да дойде пострадалия. Мисли, че 15-20 мин.и след като му се обадили, дошла линейката в болницата в гр.П.. Не е гледал просто в такъв момент часовника. Ищецът лежал в носилката, когато го докарали с линейката. В съзнание бил. Дал е обяснения по случая. Не си спомня дали в тях е посочил извършени нарушения свързани с безопасността на труда от страна на пострадалите. Първото нещо, което трябвало да направи един човек преди да започне да изпълнява поставената му задача било да си обезопаси работното място и ако има нещо, което да го притеснявало в безопасното извършване на работата, да уведоми прекия си ръководител. Ако преценели по принцип, че нещо не било както трябва, можело и да не го извършват. Имало направена оценка на риска за конкретното работно място, където се е случила злополуката – за пътеходката. Пострадалите били запознати с оценката на риска срещу подпис. При първоначалния инструктаж специално за ремонтната дейност били предупреждавани, че имало вероятност за падане от височина, подхлъзване, отделно счупвания, премачквания, когато извършвали ремонтна дейност. Не е придружил пострадалия в линейката на път за гр.С.. Изпратили медицинско лице от предприятието да го придружи. Свидетелят стоял до последно, докато тръгнали. Не си спомня в колко часа тръгнала линейката за гр.С., но било преди 24.00 часа. В болницата в гр.П. били правени консултации и изследвания на пострадалия – снимали го и го преглеждали да няма случайно предполага вътрешни кръвоизливи, за да можел да се стабилизира и да се откара в гр.С.. Дошъл и друг човек от ръководството на предприятието в болницата в гр.П.. Това бил директор „Обогатителен комплекс“  Стойно Стойнов. И отделно дошъл административния директор С.Т.. Тримата работници са могли да предположат, че като седят на пътеката и тримата, заедно с черупките, можела да се счупи пътеката, тримата пострадали са били по средата на пътеката. Това свидетеля го разбрал от техните обяснения. В момента свидетеля е на работа, но е изпратен в служебна командировка. Дали му да чете нещо. Юрисконсултката му го дала. Не знае какво е отговор на искова молба. Дали му призовка. Не я носи в момента. Когато му дали призовката си говорили, че на тази дата трябва да дойда като свидетел във връзка с делото, което има срещу тях. На предявената му стр.34 от делото, свидетеля  сочи, че му е позната тази страница, която мисли, че е списъка с оценката на риска. Черупките били демонтирани от задвижването на самата мелница. По принцип не трябвало да се поставят на места, които можело да затруднят движението. На свидетеля не му било известно, че тези черупки се намирали върху тази пътеходна пътека. Не го били уведомили преди конкретния случай, че върху тази пътека имало черупки, които пречат на използването на пътеката. По принцип хората, които работят, ако видели нещо, което пречи на тяхната работа, трябвало да уведомят прекия си ръководител. Ако преценели, че им пречи. Нещо, което застрашавало тяхната работа или преценели, че е опасно. Те сами трябвало да си преценят. Имало още двама пострадали освен ищеца С.. Единият имал натъртвания и мисли, че били от лявата страна на таза, а другия имал рана на челото.

Установява се от показанията на свидетеля Ц. К., че е присъствал при злополуката, като участник в злополуката и потърпевш. Работи в „Е. – мед”, правели ремонт на мелничен агрегат номер 9. Били с ищеца и другият колега, който  починал – С.К.. Това се случило на 09.01.2017 г., били втора смяна, някъде към 19.30 часа. Демонтирали плочи от мелничния агрегат и след това при преминаването през пътеходката тя се срутила  и паднали някъде от 4-5 метра височина долу в „зумпфа” и пострадали. Н. най-тежко. С., лека му пръст, той бил в състояние да се движи и отишъл да търси помощ, да ги измъкнат тях двамата. Имало две черупки от лагери на края на пътеходката, които при срутването, пътеходката се скършила и тръгнали надолу. Едната  ударила Н., другата затиснала свидетеля. По принцип сигурно не трябвало да има черупки там. Оттогава вече нямало черупки по тези пътеходки. Иначе винаги се оставяли там – на пътеходката, при извършване на някакъв ремонт, когато се сменявало задвиждане на мелницата и т.н. При други ремонти почти там ги оставяли, на пътеходката. Н. бил със строшен крак. Тук в болницата бил. Той изобщо не се движел. Изнесли го с носилка, окървавен отвсякъде – по лицето, крак и т.н. Не може да каже дали е било открито счупване. Като дошли в болницата, свидетеля го возели в количка, защото едвам ходел. От този случай той не се бил връщал на работа. В болнични бил. Пътеходката се пречупила през средата. Скършила се, пречупила се през средата и те паднали през пречупеното. Н. бил напред. Той се свлякъл по пътеходката с черупката. Свидетелят бил точно в средата. Пътеходката се скършила и краката му попаднали между двете скършени неща и идващата една черупка го ударила в лявото бедро отззад. Три месеца бил обездвижен. Нямал счупване, но не можел да мръдне. От здравата пътеходка до „зумпфа” били 4 метра. Когато се скършила добре, че имало едни циклони там от долу, на които се подпряла. Ако била паднала до долу, сигурно нямало свидетеля да е тук. Циклоните не били насипи. Това била част, която служела при преработката на материал от мелницата, помпи го качвали горе в този циклон, завихряли го тежката част, леката заминавала във вид на материал. От желязо бил циклона. Някъде метър, метър и нещо бил висок циклона. Полегнал циклона бил около метър височина. Циклонът бил полегнал. Не може да каже кой е поставил тези черупки на пътеката. Втора смяна били. Били си там. Не са имали задача да ги мият с пароструйка. Просто задачата им била да демонтират плочите, да ги изкарат. Черупките не им пречели на работата. По принцип те минавали покрай тях, защото те били накрая. В момента на скършването не били и тримата по средата. Били през 2-3 метра разстояние един от друг. И друг път са извършвали подобна задача. Знаят какви са им задълженията преди да започнат работа. Не са се обаждали на краниста да дойде да ги премести. Не са се обръщали към прекия им ръководител да ги разкара от там. По принцип така се работело. Не са се обръщали към никой. Черупките представлявали метални детайли. Някъде около 500-600 килограма била едната. Те били стоварени там на мястото за преминаване, на края на пътеката. Конструкцията на пътеходката трябвало да е здрава, но била корозирала, тя била метална. Пътеходката била корозирала. Не може да каже от какво не е издържала. И друг път така били складирани черупките на пътеходката. На всичките мелници. Те са 10-11 мелници. И друг път така се стоварвали 500 кг черупки на тази корозирала пътеходка.

Установява се от показанията на свидетеля Р.Д., че работи като инженер – механик в „Е. – мед”.  Познава Н.С.. Свидетелят е механик – ръководител, а той механошлосер. Свидетелят бил първа смяна. Не е видял злополуката. Впоследствие разбрал какво се е случило. Разбрал, че пътеходката се е сгънала на средата и са пропаднали трима човека. С., К. и К. са пропаднали в „зумпфа” и са ги затиснали черупки. Черупките хващали лагерите на задвижването. Черупката хващала лагера на самото задвижване. От две части била. Горната част представлявала полуотвор, който хващал лагера. От стомана били. Размерът на една черупка бил около метър на 600 мм. Няма представа колко тежи една черупка. Черупките били две. На самото задвижване били две. Няма представа колко черупки са ги затиснали. Не е бил там и не може да каже. Не може да кажаеколко килограма са ги затиснали. На пътеходката, възможно най в северния край били черупките. Работниците са вървяли по пътеходката. Пътеходката била Т-образ, постлан с ламарина. Подът бил само от ламарина. Рифелова ламарина. Това било срещу подхлъзване. Знае, че нараняванията на Н. били на крака. Оттогава, досега, не се бил върнал на работа. Мисли, че бил болничен. По принцип черупките се оставяли на това място. Такава била практиката. След злополуката започнали да ги складират на друго място – на площадката. Смяната на свидетеля оставила там черупките-първа смяна – от 06.00 часа до 14-00 часа. Във възможно удобно време трябвало тези черупки да се измият и да се преместят до последващото сглобяване. Трябвало да се измият с пароструйка и да се преместят, когато имало време – и втора и нощна смяна, когато бил свободен крана, за да не пречи на другия ремонт. Свидетелят твърди, че  по принцип черупките не трябвало да са там.

Установява се от показанията на свидетеля М.Г., че познава Н.,били в една махала и комшии, разбрал как бил пострадал. Жена му го викала почти през ден, през два, да пазаруват. Тя купувала лекарства. През ден ходел, та го вдигали. Когато го видял първия път, крака му бил опериран. Ръцете му били охлузени, имал рани. И по главата имал рани. Не можел да става първите дни. Само охкал и пъшкал. Беил в болница след контузията. Не знае колко дни. Операция знае, че му била правена. Бил му кован и единия крак. Доколкото знае, май още не бил почвал работа. Като го гледа, си бил все у дома. Болен човек. Свидетелят е бил миньор и знае какво било да се контузиш в предприятие. Болките билиа страшни,  видял го е с очите си. Знае, че пиел нещо за болките, но не знае точно какво. Мисли, че не ходи сега на работа. Психически не знае дали се е променил, но бил станал сприхав, избухлив, нервен. Карал се и се пулел на майка му, може би от това, че не ходел на работа или че много го боляло още, не знае. Не  бил такъв. Той бил кротък мъж, те се познавали от деца. Освен свидетеля и още един комшия идвал от време на време да го види, други не знае да ходели. Той не излизал никъде. По-рано излизали така, та се събиралие приятели. Прасета колели, по винце, по ракийка. Сега не. Не искал да се весели, да се събира с приятели. След това, което претърпял, всеки на негово място нямало да иска. Не ходел никъде и не искал да се събират. Само, ако идат те и това било. Оплаквал се, че го боли крака. Той почти нищо не помагал на техните. Те имали стока – овце, крави. Той изобщо не им помагал. Физическа работа изобщо не работел, защото го боляли краката и ръцете.

Установява се от показанията на свидетеля Н.С., съпруга на ищеца, чиито показания настоящия съдебен състав цени като непосредствено възприети и непротиворечиви, че съпругът и преживял изключително тежко злополуката. Бил в много тежко състояние, може да го каже и като медицинско лице, но и като съпруга на пострадалия. Може би около два месеца бил в тежко състояние, на легло. Можел само едни физиологични нужди да изпълнява, нищо друго, почти не можел да спи. Когато заспивал, се събуждал, бълнувал и въобще бил много изнервен и психологически сринат. Веднага след злополуката се наложило антикоагулантно лечение с едни инжекции, които били за разреждане на кръвта. Закупили си ги, свидетелката му ги правела. Отделно стерилни превръзки, сваляне на конци. Всичко, което било след операция. Лежал в болница – 2 дни в реанимация и 7 дни в травматологично отделение на МБАЛ „Св.Анна” гр.С.. Претърпял тежка операция веднага след трудовата злополука по спешност и след 45 дена му извадили метален винт, който пристягал пластините. Изключително трудно му било. Той ходел много трудно с две помощни средства – патерици. По цял ден бил на легло. И физиологичните нужди с много от него голямо старание си ги вършел. Изпитвал много силни болки в областта на крака, на главата и ръката. Вземал съответните болкоуспокояващи и то силни. Нямал спокоен сън. Ако се случело да заспи се стряскал и се събуждал, бълнувал. Изпитвал страх. Постоянно бълнувал за фабриката, за злополуката. Сега не се е възстановил. Изпитвал страх, според свидетеля, да отиде в „Е.”. Психически също бил нестабилен, защото изпитвал страх от високо, въобще от такава тежка физическа работа. Смятал, че няма да може да се справи. В момента бил в болнични от второ експертно решение на ТЕЛК –  окръжния ТЕЛК. Страхувал се да не се случело същото, защото не за първи път му се случвало това нещо. Преди 2 или 3 г. му се случило същото. Паднали му някакви тежести, които той казал, че са около 500 кг – някакви плочи,  не може точно да каже. Попаднали на крака му, но слава Богу, било само натъртване, нямало счупване. Това било в същото предприятие, в същия цех предполага. Н. станал много изнервен, избухлив. В началото се чувствал  непълноценен. Било много тежка зима. Свършили им се дървата. Той се притеснявал. Нямало кой да ги осигури. С малко дете били. Въобще такива елементарни неща, които са в ежедневието, просто той не можел да ги върши и емоционално това се отразило и психически. По мнение на свидетеля нямало пълно възстановяване. Все още не. Променил се като отношение към хората. И социалните контакти също се поограничили. Близките му били сведетеля, детето, родителите му и някой друг приятел, колега. Никакво желание нямал да се весели. Апатичен бил. Не го интересувало нищо. Физически не можел да се натоварва. Той едвам се изправял да ходи. Накуцвал. Болки изпитвал в главата, в ръката понякога. И сега изпитвал болка.  Основно в крака, в коляното – там, където било най-тежкото счупване, имал болки. С много големи усилия ставал до тоалетна. В началото не можел да става. Не можел да си ходи. С помощни средства единствено до тоалетната ходел. Това можел да прави – само физиологичните нужди. По назначение на лекуващия лекар след 2 месеца махнал патериците. Имало телково решение за 2 месеца, с което оправдават болничния лист – с временна неработоспособност – до 6 или 7 януари 2018 г. Получил едно минимално обезщетение от застрахователя от 500 лева. До момента било това. Абсолютно нищо друго.

Установява се от показанията на свидетеля Н.К., че познава Н.С., почти заедно почнали работа в „Е.-М.“. Това било през 1991 г. При инцидента на 09.01.2017 г. били на мелницата. Почнали облицовката. Той бил втора смяна, свидетелят бил редовна. И почнал ремонта. Те правелие „течката” отвън, той бил вътре на облицовката. И взели да вадят черупките на лагера. Р.Д. ги извадил и ги сложил на пътеходката. Тези черупки, които паднали след това. И в 15.30 часа свидетеля си тръгнал. Те останали и след това е станал инцидента. Към колко часа е било, не знае. Преди инцидента е виждал пътеходката. Тя било в отчаяно състояние-изгнила. Тя не била само тя. Те всички пътеходки били така. Откакто станал инцидента ги сменили. Не само Н. бил казвал на ръководителите, че тази пътеходка е опасна. И други били казвали на механиците, но никой не обръщал внимание. Н. бил казвал на Р.Д., на Пондьо бил казвал. Казвал им: „Как може да се работи тука?“ и те само завъртали главите и заминавали. Предупреждавал ги бил, че пътеходката е опасна. И те знаели. Казвал им е. Като „бачкали”е преди и бил казвал П.К., че е изгнило. “Лайзерът” на самата площадка бил изгнил. Викал: „Опасно е да се минава по тия пътеходки“ и те си завъртали главата. И след като станало белята, ги сменили за два месеца всичките. Присъствал е, когато Н. е казвал на Р.Д., че пътеходката била опасна. Чистели долу ролки на „зумпфа”, да подготвят да се слага облицовката и С. викал на Роско: „Роско, погледни бе, погледни тук какво става“ и Роско: „Ще го оправим“ и заминавал, и това било. След инцидента, сутринта като отишли те били започнали да режат пътеходката и дошъл С. и им викал: „Спирайте да режете пътеходката“ и те спрели. Че ще идвала комисия от гр.С.и те спрели и изгонили всички от там. Пътеходките били дълги по десетина метра някъде. Огъвали се и трябвало да има подпорен лайзер отдолу. И мисли, че им слагали. На някои май слагали. На тази слагали, но на други не знае. В момента не работи в „Е.-М.“, напуснал, „да не е самоубиец?”. Отишъл бил да работи, не е отишъл да се трепе. Свидетелят е бил хванат да употребява алкохол, искано му било писмено обяснение, било му е предложено да напуснете по взаимно съгласие, тъй като срещу него имало дисциплинарна преписка за употреба на алкохол и го грозяло дисциплинарно уволнение по КТ.

Установява се от показанията на свидетеля С. С., че в момента е началник цех, от декември месец 2016 г. Преди това бил зам.началник цех. Преките му подчинени са началник смяна, механици, енергетици – КИП и А и енергетик електро. Знае за трудовата злополука с Н.С.. Тя станала на 09.01.2017 г.Преди датата на тази злополука за тази пешеходка не му било казвано. Казвано му било, че има изцапани пешеходки и се е разпореждал да се измият, в смисъл материала по тях. Но никой не му е казвал, че била изгнила. За свидетеля повърхностната корозия, която е ръждата – не било изгнило. Изгнилото е, ако имало дупки, да можело да пропадне човек. Предприети били действия след енцидента за тези пътеки. Н.С.  не бил под пряко ръководство на свидетеля, имало си има механик, който отговарял за отделението.  Не си спомня да са му се оплаквали, не може да си спомни ищеца да го е предупреждавал за опасни неща в работата, този механик му докладвал, ако има някакъв постъпил сигнал от работниците във връзка със работата, организацзията, дотогава не били имали задължение да проверяват пътеходките, след това са го въвели на шест месеца.

Видно от съдебно-медицинската експертиза на вещото лице доц. Д-р Н.С., което е прието от съда като обективно и безпристрастно, и изслушано вещо лице в съдено заседание, е че поддържа изготвената СМЕ. От анализа на цялата документация в настоящето дело е видно, че при процесния инцидент на 09.01.2017 г.. ищецът Н.Т.С., 46 г. ЕГН **********, е получил следните травматични увреждания: - СЧУПВАНЕ НА ДВЕТЕ ПИЩЯЛНИТЕ КОСТИ /голямопищялна и малкопишялна кост/ НА ДЯСНАТА ПОДБЕДРИЦА - в долния край на подбедрицата. близо до дясната глезенна става. По морфология счупването на двете пищялни кости е спираловидно, в долния край на подбедрицата, близо до дясната глезенна става. Установеното счупване се дължи на действието /удар, огъване, ротация/ на твърди предмети в областта долния край на дясната подбедрица, при опорен десен крак, и по време и начин е възможно да се получи при пропесния инцидент, както се сочи в материали по делото. Няма настъпили усложнения по време на лечението на счупването, респ. няма настъпили усложнения на травмата. Касае е се за едно счупване на долния край на двете пищялни кости на дясната подбедрица /двете дълги тръбести кости на крака - от коляното до глезена/, близо до дясната глезенна става, което е фрагментно, разместено, и е наложило оперативна /кръвна/ репозиция /наместване/ на фрагментите и тяхната стабилна остеосинтеза /закрепване/ с метални импланти - метални плака и винтове. Между травмата на ищеца на 09.01.2017 и установените травматични увреждания /счупване на дясната подбедрица/ е налице пряка причинно-следствена връзка. Обичайният възстановителен период на такова счупване е около 7-8 месеца, имайки предвид времето за имобилизация /обездвижване/ и рехабилитация, до пълното възстановяване на функцията на десния крак. В УМБЛЛ „Света Анна" АД С.е извършено компетентно и адекватно лечение - оперативно /кръвно/ наместване на фрагментите на счупването и тяхното стабилно закрепване с метални импланти - плака и винтове. Следоперативният период и целият лечебен период на счупването в болницата „Св. Анна" - С./от 10.01.2017 до 17.01.2017 г/. видно от медицинската документация в делото, е преминал без усложнения. Хоспитализацията на ищеца за времето от 29.03.2017 г. до 01.04.2017 г. в МБАЛ „Люлин" ЕАД е била за изваждане /екстракция/ на метални импланти. които са допринесли за успешното закрепване на счупването и по-нататъшното зарастване на счупването е било възможно и без тях,  т.е. хоспитализацията е във връзка с причиненото счупване, респ. с претърпяната от ищеца трудова злополука. Не е имало такова усложнение, респ. не са налице .. последици от друго счупване. Било е налице състояние на поставени метални импланти по повод първоначалното и единствено „счупване”, което е последица и първият етап от лечение на единственото процесно счупване. Т.е.. касае е се за наименование на диагнозата /клиничната пътека/ на втория етап от лечението на първоначалното и единствено счупване. Няма друго счупване на долния крайник - става въпрос за едно единствено, първоначално ..счупване на двете пищялни кости на дясната подбедрица - в долния край на подбедрицата. близо до глезенната става", касае е се за втори етап от лечението на едно и също счупване - оперативно изваждане на поставени преди това метални импланти. които са били задължителни за адекватно лечение на такъв вид счупване - фрагментно счупване /грубо казано - разместено, нестабилно счупване/. Повторната операция, направена на 29.03.2017 г се е изразявала в изваждане на метални импланти /метален винт/, чието поставяне за лечение на такъв вид счупване по време на първата операция е било задължително, т.е.. повторната операция е в пряка връзка с първата. Няма допуснати медицински грешки при лечението на ищеца - двете операции са два задължителни етапа на цялостното оперативно лечение на причиненото конкретно счупване на ищеца. Наличието, видът и процента на трайна загуба на работоспособност на ищеца са в резултат на процесната трудова злополука, станала с него, и са определени в изготвеното Експертно решение на ТЕЛК. Както по-горе е упоменато, обичайният срок за пълно функционално възстановяване на травмирания десен крак на ищеца след такъв вид счупване е около 7-8 месеца, като по-интензивни са били болките на ищеца по време на неговото болнично оперативно лечение. В делото няма медицински данни за настъпили усложнения при лечението на счупването, които да увеличат посочения пълен възстановителен период от около 7-8 месеца. Ще има  занапред в определени ситуации влияние тази злополука върху функцията на десния крак. Оздравелият крак не е здрав крак. В този смисъл може да има оплаквания при прекомерно физическо усилие, промяна на времето и т.н. Не мога да кажа при тежък физически труд ще бъде болезнено натоварването, защото колко тежък е този физически труд, как се дозира? Всеки труд, който не е свързан с прекомерно натоварване на травмираната глезенна става е възможно да бъде изпълняван. Ако е свързан с натоварване на ставата, няма да може в пълен обем да изпълнява и с максимално натоварване, както друг на неговата възраст без счупен крак.

Видно от съдебно – техническата експертиза на вещото лице инж. А.С., което е прието от съда като обективно и безпристрастно, и изслушано вещо лице в съдебно заседание, е че поддържа изготвената съдебно-техническа и допълнителна експертиза. Пострадалият на 09.01.2017 г.е започнал работа Втора смяна, със задача „ Прорязване и демонтаж на първите две облицовъчни плочи на 16 реда от цлиндъра. Изваждане на демонтираната облицовка" на топкова мелница МШЦ 9. Ремонта се е извършвал от пътеходно отделение с дължина около 10 метра стъпило в двата си края върху съществуващи стоманобетонови фундаменти. Извършваните дейности са съгласно фирмен документ ФД 7-03-9 - График ППР, цех звено МФЦ от 09.01.2017 г. На Н. Т. С. е проведен ежедневен инструктаж - видно от приложеното копие на книгата за ежедневен инструктаж. Работещите са инструктирани - .. да се носят каски винаги, да се спазват правилата по ТБ и ОТ / Техническа безопасност и охрана на труда/. Да се спазват правилата при работа с кран и да се спазва работното време. Съгласно длъжностната му характеристика т. 2.3 ,, Извършва монтаж, демонтаж и ремонт на машините и съоръженията..." Съгласно Графика ППР и поставените задачи Н. Т. С. е изпълнявал задълженията си. Съгласно ежедневният инструктаж - ,. да се спазват правилата по ТБ и ОТ / Техническа безопасност и охрана на труда/" и предвид наличие на ,, черупки" оставени на пътеходното отделение . тоест по пътя за движение на работещите, същите е трябвало да информират прекият си ръководител за отстраняването им и след това да продължат работа. Това е посочено и в т. 4.4.3. 121 от „Работна инструкция за безопасна работа механошлосерите при ремонт и поддръжка и опазване на околната среда - РИ 8-13-201" - ..Да се освободи достатъчно място около машината за ремонт'' В т. 4.2.2.и 4.2.3 от същата инструкция са посочени  и  Рисковете и опасностите, които съществуват - Опасност от         пропадане" и .. Опасност от   падане от височина". В чл. 33 и чл. 34 от ЗАКОН ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД е посочено „Чл. 33. Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица. пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции. Чл. 34. (I) (Изм. - ДВ. бр. 40 от 2007 г.) Работещите в съответствие със своята квалификация и дадените им инструкции са длъжни: 4. да информират незабавно работодателя или съответните длъжностни лица за всяка възникнала обстановка при работа, която може да представлява непосредствена опасност за тяхното здраве и за всички неизправности в средствата за колективна защита:" В предаденият от Е. Мед АД списък на работниците и служителите на цех МФЦ запознати с работните инструкции за безопасна работа е видно, че Н.Т.С. е запознат с работните инструкции срещу подпис. На по-горе написаното, Н.Т.С., заедно с колегите му е трябвало да информират прекият си ръководител за наличие опасност на работното място" оставени черупки от предишна смяна на пътеходното отделение" и да изчакат осигуряване безопасен достъп до работното им място. Пострадалият е нарушил чл. 33 и. 34, ал.1. т.4 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд. Предвид мястото на огъване на пътеката - по средата, а не където са били складирани .. черупките", нарушенията от страна на пострадалият по-скоро не са в причинно следствена връзка с настъпилата злополука. Предвид дългогодишният опит, който пострадалият е имал, инструктажите, които са му провеждани по безопасност и здраве при работа, документите с които е запознат срещу подпис от ръководителя си - инструкции за безопасна работа, длъжностни характеристики, оценка на риска, би трябвало да може да предположи и да осъзнава, че има риск работата която извършва. В денят на злополуката на Н.Т.С. е проведен ежедневен инструктаж. Работещите от смяната са инструктирани:.. да се носят каски винаги, да се спазват правилата по ТБ и ОТ / Техническа безопасност и охрана на труда/. Да се спазват правилата при работа с кран и да се спазва работното време..Н.Т.С. е назначен като механик шлосер на 22.1 1.1990 год . Съхраняваните в трудовото досие документи за правоспособност са за: Тракторист машинист;Свидетелство за правоспособност на заварчик; Механизатор –разстениевъд. Н.Т.С. е нарушил чл. 33 и чл. 34 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд. Нарушена е и т. 4.4.3. /2/ от ..Работна инструкция за безопасна работа механошлосерите при ремонт и поддръжка и опазване на околната среда - РИ 8-13-201 . Н.Т.С. на 09.01.2017 г.е започнал работа Втора смяна, със задача „Прорязване и демонтаж на първите две облицовъчни плочи на 16 реда от цилиндъра. Изваждане на демонтираната облицовка” на толкова мелница МШЦ 9. Ремонта се е извършвал от пътеходно отделение с дължина около 10 метра стъпило в двата си края върху съществуващи стоманобетонови фундаменти. Около 19,50 часа при предвижване по пътехода на МШЦ 9 за извършване последващи операции по ремонт на мелницата, конструкцията на пътехода се деформира /поддава/, демонтиран детайл- черупка от предишната смяна, оставен в началото на пътехода се приилъзва към пострадалият и същият е притиснат , в следствие на което е получил счупване тялото на тибията- закрито на десният крак. Причина за допускане на злополуката е поддаване на пътеходното отделение и приплъзване към мястото на поддаване на „ черупки", които са се намирали в началото му. При приплъзването „ черупките „ притискат десният крак на пострадалия. Ищецът е нарушил г. 4.4.3,121 от „Работна инструкция за безопасна работа механошлосерите при ремонт и поддръжка и опазване на околната среда - РИ 8-13-201” - „Да се освободи достатъчно място около машината за ремонт" Работещите е следвало да информират прекият си ръководител за наличие на демонтирани части , складирани на началото на пътеходното отделение, с които не е било осигурено безопасно място за движение и ремонт на машината. Ищецът е нарушил и чл. 33 и чл. 34 от ЗАКОН ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД:„Чл. 33. Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции. Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ. бр. 40 от 2007 г.). Работещите в съответствие със своята квалификация и дадените им инструкции са длъжни: 4. да информират незабавно работодателя или съответните длъжностни лица за всяка възникнала обстановка при работа, която може да представлява непосредствена опасност за тяхното здраве и за всички неизправности в средствата за колективна защита;".

Видно от съдебно – психологическа и допълнителна експертиза на вещото лице А.К., специалист психолог, което е прието от съда като обективно и безпристрастно,  и изслушано вещо лице в съдебно заседание, е че поддържа  изготвената съдебно психологична експертиза. В момента, една година след инцидента, може да се каже, че Н.С. показва признаци на затихващо посттравматично стресово разстройство (ПТСР). Постравматичното стресово разстройство би могло да засегне хора, които са преживели или са били свидетели на застрашаващи живота събития, особено опасни инциденти, свързани със смърт, смъртна опасност, сериозни наранявания или опасност за телесната цялост на самия него или околни хора, Реакциите, които съвпадат с описаното от Н.С. включват интензивен страх, безпомощност или ужас, сънища с кошмари, проблеми със съня. В някои от случаите, симптомите на ПТСР изчезват с времето, докато в други, те продължават с години В конкретния случйя освен наличието на животозастрашаващо събитие, то е комбинирано и с физическа травма, която причинява и психически неудобства -операции, болка, чувство на вина към семейството, обездвижване за определен период. Може да се каже, че с много голям интензитет в палитрата на негативните емоции е обидата от отношението на ръководство на предприятието. Когато човек работи десетилетия в конкретно предприятие, това е повод той да развие чувство на принадлежност, на гордост от постиженията си. Господин С. споделя, че няма нарушения, трудил се е съвестно и е подхождал отговорно към задачите си. Това е един от важните поводи човек да изпитва гордост и задоволство от изминалите години в живота си, да вижда смисъл в дейността си. Защото работата, едновременно със семейството са сферите, които осмислят човешкия живот. Инцидентът е повлиял негативно и в такъв аспект, че освен всичко останало, Н.С. е загубил и смисъла, с който е остойностявал годините вложени на съответното работно място. Това само по себе си може да бъде повод за поява на депресия и гняв заради „загубата". Смъртта на колегата на Н. е станала причина за допълнително страдание и ре-травма, която е повлияла да се върне и негативната симптоматика с по-голям интензитет. Всичко това му е дало повод да стане по-тревожен за бъдещето, в което всичко би могло да се случи на човек. В момента господин С. вижда единствен смисъл в семейството си и най-вече в отглеждането и възпитанието на своя син. Като човек с развито чувство за справедливост за него е важно да получи подобаваща компенсация за „загубата” му, която да остойности страданието му и да го успокои за бъдещето. Подобен тип инциденти завинаги оставят следа в живота на човека. Може да се каже, че Н.С. има подкрепяща семейна среда и ще се възстанови с времето от преживяната психическа травма. В много голяма степен от полза би била и работа с психотерапевт. Описаната от лицето симптоматика за моментите след инцидента напълно отговаря на симптоматиката при посттравматично стресово разстройство (ПТСР). Инцидентът, който той е преживял на 09.01. 2017 напълно отговаря на описаните в психологическата литература характеристики на събития, които могат да доведат до подобно разстройство, а именно: „застрашаващи живота събития, особено опасни инциденти, свързани със смърт, смъртна опасност, сериозни наранявания или опасност за телесната цялост на самия него или околни хора". Както в беседата, така и в резултатите от изследванията на лицето, не се откриват елементи, които да насочват към травма, която Н. да пренася към „несъществуващо в неговия живот място". Подобно разстройство ( ПТСР) е напълно възможно да бъде получено при наличие на описаната в основната експертиза травма - физическа и психическа, и напълно отговаря на изнесените в документацията по делото обстоятелства относно случилото се. Наличието на предишните инциденти, описани по-горе, е възможно да са допринесли за усилване и подкрепа на мотивацията за лицето, да иска „справедливост" по начин, по който то разбира това понятие, както е описано.

 

При така установената фактическа обстановка,  съдът извежда следните правни изводи:

По иска  за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 350 000,00 лв. за предявен от ищеца Н.Т.С. за настъпилата на 09.01.2017 г. злополука, съдът намира следното: Съгласно чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. 3а трудовия характер на злополуката, установена в своите елементи съгласно състава на чл. 55, ал. 1 КСО, съдът правораздава при условията на обвързана компетентност, при влязъл в сила индивидуален административен акт по чл. 60, ал. 1 КСО, постановен в административно производство при участие на работодателя, за което не се спори в настоящото производство между страните. Предвид установеното от фактическа страна, съдът достига до извода, че на 09.01.2017 г., ищецът Н.Т.С. е претърпял трудова злополука ищецът е претърпял трудова злополука – през време и във връзка с извършваната работа е получил внезапно увреждане на здравето- гръдно-коремна контузия, фрактура на шесто ребро в ляво, изкълчване на акромиоклавикуларна става в ляво, които са довели до временна неработоспособност. Налице е причинна връзка между извършвания труд при ответното дружество и настъпилото увреждане. Увреждането е причинило на ищеца болки и страдания, в началото ищецът е бил напълно неподвижен и допълнително стресиран от обслужването на легло, получил  и друго счупване, следствие стъпване накриво за което отново претърпял хирургическа интервенция, следва да се отчетат и болки и страданията, които ищецът е търпял, както и не на последно място възрастта му към момента на настъпването на процесното събитие - същият е бил на 46 години, като настъпилото увреждане е довело до тежко нарушение на опорно-двигателният апарат и свързани с това редица неудобства относно воденето на нормален социален начин на живот за периода от 7-8 месеца, установен и от приетата СМЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 200 от КТ, законодателя възлага в задължение на работодателя да отговаря имуществено за вреди (включително и неимуществени) възникнали от претърпяна трудова злополука, която е довела временна неработоспособност. Преди всичко следва да се отбележи, че отговорността по чл. 200 КТ, както нееднократно е застъпвано в практиката на Върховния съд, е с много по-широк аспект от тази по чл. 49 ЗЗД. На първо място, тя е безвиновна отговорност. Съдът, разглеждащ споровете по чл. 200 КТ, е длъжен само да установи наличие на трудовоправни отношения между страните, наличие на трудова злополука или професионално заболяване. Отговорността по чл. 200 КТ е обективна и безвиновна - достатъчно е само да се докаже наличието на причинна връзка между увреждането при злополука и изпълнението на трудовите задължения на пострадалия, което в случая е безспорно доказано. В процесния случай ищецът - работникът е претърпял трудова злополука на 09.01.2017 г. Въпросът, в резултат на какво се е стигнало до трудовата злополука, налице ли са виновни действия или бездействия от съответни длъжностни лица от дружеството - работодател, както и причинна връзка между тях и трудовата злополука не представляват задължителен елемент от състава на отговорността на пострадалия работник.

В тази връзка следва да се отбележи, че не е основателно възражението на  ответника за наличието на предпоставките предвидени в разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ, а именно съпричиняване на вредоносния резултата от страна на ищеца. Ищецът отговаря по чл. 201, ал. 2 КТ като съпричинител на вредоносния резултат при наличие на груба небрежност. Тази груба небрежност, е субективното отношение на пострадалия към неговите действия, допринасящи за настъпване на вредоносния резултат, т. е. пострадалият работник да е знаел, че с тези свои действия би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но да се е надявал да го предотврати. Не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда мотивира приложение разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, а само подчертано субективното отношение на пострадалия, довело до осъществяване на грубата небрежност от негова страна като елемент от неговото виновно действие (виж решение № 1429 от 10.11.1993 г. по гр.дело № 86/1993 г. на IV г.о.), като в конкретния случай по несъмнен начин се доказа, че ищеца е бил запознат с правилата за здравословен и безопасни условия на труд, правилника за вътрешния трудов ред и вътрешните правила и инструкции за безопасна работа. Груба небрежност се отчита, когато работникът или служителят е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, но самонадеяно се е надявал да ги предотврати. В конкретния случай това не бе  доказано от страна на работодателя, комуто бе указана доказателствената тежест на същото. Ищецът е предприел работа в интерес на дружеството, но не се доказа, че е извършвал погрешни действия с машината, което да е станало причина за злополуката и  да следва да се отчита като груба небрежност по смисъла на КТ, която  да е основание за намаляване на дължимото обезщетение. Наред с това в тежест на работодателя бе да докаже, че са налице предпоставките на чл. 201, ал.2 от КТ, които в настоящия случай не бяха доказани, вкл. и от разпитите на П.К.:...Не знае чия била отговорността да се махнат черупките. Не знае кой е разпоредил да бъдат поставени на пътеката.... Трябвало да си изпълни неговите шлосерски задължения – да си пази местото чисто и да работи. Съдът намира,че същото не съставлява и задължението за премахване на процесните черупки..... Имали стая за назначение и близо 15 мин. продължавало назначението – тетрадката, казвали се задачите за деня, инструктирали се хората и се подписвали. В задачата за деня не било записано махането на тези черупки...Съдът намира, че за това „махане” и пострадалите лица не са били инструктирани), като съдът намира, че това е било негово задължение като началник на пострадалата група); св.Ц. К.:...... Оттогава вече нямало черупки по тези пътеходки. Иначе винаги се оставяли там – на пътеходката, при извършване на някакъв ремонт, когато се сменявало задвиждане на мелницата и т.н. При други ремонти почти там ги оставяли, на пътеходката... Съдът намира, че очевидно това е било практика до настъпването на процесната трудова злополука; св.Р.Д.:...По принцип черупките се оставяли на това място. Такава била практиката...Съдът намира, че не може да се твърди за съпричиняване от страна на ищеца, щом такава е била практиката; св. С. С.:..... този механик му докладвал, ако има някакъв постъпил сигнал от работниците във връзка със работата, организацзията, дотогава не били имали задължение да проверяват пътеходките, след това са го въвели на шест месеца...., като единствено се събраха доказателства, че към момента на трудовата злополука работникът (ищеца) е запознат с правилата за здравословни и безопасни условия на труд свързани с изпълнение на конкретната операция (чл. 127, ал. 1, т. 5 от КТ).

Имайки предвид изложеното, съдът приема, че  не са налице предпоставките на чл. 201, ал. 2 от КТ, като ответникът не доказа твърдението си, при условията на пълно доказване, за допусната груба небрежност и принос от страна на работника за настъпването на трудовата злополука.

Съдът възприема дадените заключения по експертизите и въз основа на останалите доказателства по делото прави обоснован извод, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ за за репариране на причинените неимуществени вреди на ищеца. Ищецът е претърпял неимуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в болки и страдания. Установените вреди се намират в пряка  причинно - следствена връзка с трудовата злополука от 09.01.2017 г., като в тази насока събраните по делото доказателства са непротиворечиви. Що се отнася до размера на обезщетението, то следва да се определи по правилото на чл. 52 ЗЗД и да съответства на обществения критерий за справедливост към момента на възникването на правото, на установената съдебна практика и да бъде съобразено с икономическата конюнктура в страната ) в този смисъл е решение № 917 от 17.08.1999 г.на III г.о. на ВКС). С оглед заключенията на вещите лица, изслушани пред настоящия съд, като взе предвид периода на интензивност на болките и страданията на ищеца, неговата възраст (46 години) и причинените травматични увреждания, настоящият състав следва да определи  окончателно дължимото обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер от 20 000,00 (двадесет хиляди) лева, което да се дължи със законната лихва до окончателното му изплащане считано от деня на злополуката - 09.01.2017 г., съобразно с правилото на чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД. С това обезщетение се репарират търпените от ищеца болки и страдания, Съдът намира, че не е налице хипотезата на чл.201, ал.2, вр.чл.200, ал.1 от КТ, а именно проявена груба небрежност от страна на ищеца, като намира че не се доказа негово съпричиняване, с което съдът следва да намали обезщетението. Доказа се, че ищецът е получил застрахователно обезщетение от 19 508,50 лв. във връзка с процесната злополука, което  е в доказателствена тежест на работодателя.

             От така присъдените обезщетения  при приложението на чл.200, ал.4 от КТ, съгласно която „Дължимото обезщетение по ал.3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите”, следва да се приспаднат  на основание сключения договор за застраховка получените от застрахователят „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД и изплатени суми на ищеца Н.Т.С. общо равна на 19 508,50 лв. Тази сума следва да бъде приспадната от присъденото в полза на ищеца обезщетение, а именно от сумата от 20 000,00 лв., като му се присъди окончателно обезщетение в размер на 491,50  лева.

По предявения при условията на евентуалност обратен иск от ответното дружество „Е.-М.”ЕАД с ЕИК ********* срещу ТЛП-„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК ********  да бъде осъдено да заплати цялата, респективно част от цялата дължима от ответното дружество сума в полза на ищеца за претърпяната от него трудова злополука, настоящия съдебен състав намира същия за неоснователен и недоказн, тъй като от събраните доказателства по делото безспорно се установи изплащане на цялото дължимо, съгласно параметрите на сключена застраховка, обезщетение от страна на ТЛП.

 

Относно разноските:

             Ответното дружество „Е.  Мед” ЕАД с ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, следва да заплати по сметка на Районен съд-П. направените разноски от бюджетните средства на съда в размер на 675,30 лв., както и държавна такса в размер на 50,00 лв. върху размера на уважените искове. Ответното дружество „Е.  Мед” ЕАД с ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, не следва да заплаща претендирани разноски от ищеца Н.Т.С. с ЕГН:**********, тъй като не се установи от представените пълномощни за процесуално представителство такива да са сторени и  да е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Ищецът Н.Т.С. с ЕГН:********** следва да заплати на ответното дружество „Е.  Мед” ЕАД с ЕИК ********* на основание чл.78, ал.3 ГПК направените разноски съобразно размера на отхвърлените искови претенции и съобразно представен списък на същите по чл.80 ГПК, като с оглед направено възражение за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение, което настоящия съдебен състав намира за основателно (заплатено е възнаграждение в размер на 10 000, 00 лв., като съгл. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото е в размер на 8 530,00 лева, в какъвто следва да бъде изменено от настоящия съдебен състав), като ищеца Н.Т.С. с ЕГН:**********  следва да заплати на ответното дружество „Е.  Мед” ЕАД с ЕИК ********* общо сумата от 9 862,90 лева.

ТЛП- „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК ******** претендира направени разноски в производството,з а което не  е представил списък на същите по чл.80 ГПК, като разпоредбата на чл. 78, ал. 8, регламентираща, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като съгласно последната размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към чл. 23, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, като съобразно последната норма, следва „Е.  Мед” ЕАД с ЕИК ********* да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК ********  възнаграждение в размер на 100,00 лв.

 

Мотивиран от изложеното, Районен съд гр.П., първи състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „Е.  Мед” ЕАД с ЕИК ********* да заплати на Н.Т.С. с ЕГН:********** сумата от 491,50 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от трудова злополука, настъпила на 09.01.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.01.2017 г. до окончателното й изплащане, като до предявения размер от 350 000,00 лева отхвърля исковата претенция като неоснователна.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ответника „Е.  Мед” ЕАД с ЕИК *********   при условията на евентуалност обратен иск срещу ТЛП „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК ********, да заплати претендираната от Н.Т.С. с ЕГН:**********-ищец по първоначалния иск, сума от 491,50 лева, представляваща присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от трудова злополука, настъпила на 09.01.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.01.2017 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА „Е.  Мед” ЕАД с ЕИК ********* да заплати на ТЛП „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК ******** направените разноски по делото в размер на 100,00 лева.

 

ОСЪЖДА Н.Т.С. с ЕГН:********** да заплати на „Е.  Мед” ЕАД с ЕИК ********* направените разноски по делото в общ размер на 9862,90 лева.

 

ОСЪЖДА „Е.  Мед” ЕАД с ЕИК ********* да заплати по сметка на Районен съд гр. П. направените разноски от бюджетните средства на съда в размер на 675,30 лева и окончателна държавна такса в размер на 50,00 лева.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие в производството на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК ******** като трето лице-помагач на страната на „Е.  Мед” ЕАД с ЕИК *********.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред С.окръжен съд.

 

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: