№ 10058
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110106732 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск, предявен от „РМЗ МИХАЙЛОВ“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр. Враца, ул. “Полк. Кетхудов" №27,
представлявано от управителя Р.Б.М., чрез пълномощника му чрез адв. В. Ч. от АК – Враца,
със служебен адрес в ... против „ТАРКТУР“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Младост“, ул.“Самоковско шосе“, бл. 2, вх. А, ет. 4, ап. 12,
представлявано от управителя И. И. К..
Твърди се в исковата молба, че „РМЗ Михайлов“ЕООД е извършило работа,
възложена му от ответника - изработка на въздуховод по предоставена техническа
документация и преход ф1000х 1000x1000. За осчетоводяването на стойността на
възнаграждението са издадени фактури с № № 1633 от 17.09.2019 г. и 1672 от 31.10.2019 г.
Ответникът – възложител не е заплатил дължимото възнаграждение.
Ищецът е предявил вземането си за заплащането на стойността на двете фактури по
реда на чл. 410 от ГПК и въз основа на заявлението е образувано частно гражданско дело №
39100 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско дело, 162-ри състав.
Заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение № 5256 от 13.07.2021 г. В срока
по чл. 414 ал. 2 от ГПК законният представител на „Тарктур“ ЕООД е възразил срещу
дължимостта на вземането, поради което с разпореждане № 4910 от 17.01.2022 г. е указано
на заявителя (ищец в настоящето производство) да предяви иск за установяване на
вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
С тези обстоятелства, представляващия „РМЗ Михайлов“ ООД обуславя правния си
интерес от предявяването на иск за установяване на вземането си, за което е издадена
заповeд за изпълнение по частно гражданско дело № 39100 по описа за 2021 г. на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 162- ри състав.
С исковата молба ищецът представя писмени доказателства и моли за допускането и
назначаването на съдебно – счетоводна експертиза.
1
В съдебно заседание процесуалният представител на „РМЗ Михайлов“ ЕООД
поддържа предявените искове и направените доказателствени искания. Моли допълнително
за събирането на гласни доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК процесуалният представител на ответното дружество
депозира отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че между
ищеца и ответника не са възниквали договорни правоотношения, свързани с доставка на
стоки и материали и предоставяне на услуги, индиция за което е липсата на подпис на
представител на ответника върху фактурите. Алтернативно ответникът прави възражение за
некачествени стоки и материали. Пълномощникът на ответника прави възражение за
изтекла погасителна давност.
С отговора ответникът моли за събирането на гласни доказателства.
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща законен или договорен
представител и не предприема действия за събиране на допуснатите му доказателства и не
прави нови доказателствени искания.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С фактури с № № 1633 от 17.09.2019 г. и 1672 от 31.10.2019 г., издадени от ищцовото
дружество, то е осчетоводило изработка на въздоховод на стойност от 2 610 лв. и изработка
на преход ф1000х 1000x1000 на стойност от 1 188 лв. Счетоводните документи не са
подписани от представител на „Тарктур“ ЕООД. Същите са изпратени по електронна поща,
но ответникът оспорва електронните писма да са достигнали до негов представител.
От приетото в откритото съдебно заседание, проведено на 18.06.2024 г. заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните, се установява, че двете
фактури са осчетоводени при ищцовото и ответното дружества, като в счетоводството на
„Тарктур“ ЕООД са отразени като дължими.
Като писмени доказателства по делото са приети приемо – предавателен протокол от
18.09.2019 г. и декларация за съответствие от 19.11.2019 г. И двата документа носят подпис
на представител на ответника. С приемо - предавателния е приет изработения въздоховод, а
с декларацията - ф1000х 1000x1000.
В съдебно заседание, проведено на 18.06.2024 г. е разпитана в качеството на свидетел
Бориса Михайлова (служител на ищцовото дружество). Свидетелката сочи, че въз основа на
две поръчки на ответното дружество ищецът е изработил в срок метални конструкции.
Уговорено е било плащането да е изцяло след получаване на изработените конструкции.
Според свидетелката изработените метални детайли и конструкции са били предадени на
служител на „Тарктур“ ЕООД - шофьор. След получаването на изработените въздоховод и
преход, не е последвало плащане, поради което управителят на ищцовото дружество се е
свързал със законния представител на ответника неколкократно, били са изпратени и
фактурите на имейл, но независимо от това ответникът не е погасил задълженията си.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема предявеният
установителен иск за допустим и основателен, предвид следните правни съображения:
Исковата претенция е предявена от и против правосубектни търговски дружества при
отсъствието на отрицателни процесуални предпоставки. Изпълнение са и особените
изисквания за допустимост на установителния иск по чл. 422 от ГПК – в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която срещу която ответното
дружество е възразило в срок. Искът е предявен преди изтичането на преклузивния
едномесечен срок.
Разгледан по същество, искът е основателен.
Съдът счита, че от съвкупния анализ на доказателства се установи, както
2
сключването на неформален договор за изработка, така и изпълнението на задълженията на
ищеца – изпълнител по този договор. Действително фактурите, които „РМЗ Михайлов“
ЕООД е издало за осчетоводяване на договора не са подписани от представител на ответното
дружество. Съдът обаче, счита, че има достатъчно доказателства, които да обосноват
категоричния извод, че ответникът е поръчал изработката на въздоховод и преход и е
получили готова продукция. На първо място, в тази насока е заключението на съдебно –
счетоводна експертиза, според което фактурите са осчетоводени като дължими при
ответника. На второ място, следва да бъдат взети предвид приемо - предавателния протокол
и декларацията, които са подписани от представител на „Тарктур“ ЕООД и в този смисъл
удостоверяват получаването на изработените метални конструкции. При преценката на
доказателствената стойност на гласните доказателства и на данните в електронната
кореспонденция, съдът взема предвид евентуална заинтересованост на свидетелката (тя е
служител на ищеца и дъщеря на законния му представител) и оспорванията направени от
ответното дружество, но намира, че тези доказателства кореспондират с останалия
доказателствен материал в насока на установяването на сключен договор за изработка с
предмет въздоховод и преход и изпълнение на задълженията по него то страна „РМЗ –
Михайлов“ ЕООД.
При тези, съдът намира, че ищецът доказа правопораждащия юридически факт –
изпълнение по неформален договор за изработка и приемането на работата от страна на
възложителя (в тази насока са приемо – предавателния протокол и декларацията, както и
показанията на св. Михайлова), поради което за ответника е възникнало задължението да
заплати уговореното възнаграждение, чийто размер на стойността на двете фактури – чл.
266 ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът не доказа възражението за некачествено изпълнение на работата. В хода
на производството „Тарктур“ ЕООД не ангажира каквито и да било доказателства,
установяващи, че металните конструкции не съответстват на поръчаното или на
изискуемото качество, нито, че е предприел действия за упражняване на някое от правата
предвидени в разпоредбата на чл. 265 от ЗЗД.
Неоснователно е и ответниковото възражение за погасяване на вземането по давност.
В случая е приложим общия давностен срок по чл. 110 от ЗЗД – пет години. Срокът започва
да тече от момента на изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение, а
именно приемането на работата. Съдът приема, че възложителят е приел работата на датите
на подписването на приемо-предавателния протокол и декларацията за съответствие т.е. на
18.09.2019 г.и на 19.11.2018 г. Считано от двете дати до момента на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК, с което давностният срок е прекъснат) - 02.07.2021 г., не е изтекъл
петгодишния давностен срок.
По гореизложените съображения, съдът намира предявените искове за доказани и
основателни.
Основателността на главния иск обуславя уважаването и на акцесорната претенция за
мораторна лихва, доколкото възложителят „Тарктур“ ЕООД е изпаднало в забава за
изпълнение на задължението си да заплати възнаграждение от момента на приемането на
работата.
Предвид уважаването на исковите претенции и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в настоящето
исково и в заповедното производства за заплащане на държавна такса, адвокатски хонорар и
възнаграждение за вещо лице в общ размер от 1 922,32 лв.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
3
РЕШИ:
По иска предявен от „РМЗ МИХАЙЛОВ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление в гр. Враца, ул. “Полк. Кетхудов" №27, представлявано от управителя Р.Б.М.
против „ТАРКТУР“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София,
район „Младост“, ул.“Самоковско шосе“, бл. 2, вх. А, ет. 4, ап. 12, представлявано от
управителя И. И. К., ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 4 430,63 лв. (четири хиляди четиристотин и тридесет лева и шестдесет и три
стотинки), от която а) 3 798 лв. (три хиляди седемстотин деветдесет и осем лева) –
главница, представляваща възнаграждение по договори за изработка, за осчетоводяването на
които са издадени фактури с № № 1633 от 17.09.2019 г. и 1672 от 31.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК
в съда – 02.07.2021 г. и б) 632,63 лв. (шестстотин тридесет и два лева и шестдесет и три
стотинки) – обезщетение за забава, равняващо се на законната лихва от датата на падежа на
задължението по всяка една от двете фактури до 01.07.2021 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 39100 по описа за 2021 г. на Софийски
районен съд, 162-ри състав.
ОСЪЖДА „ТАРКТУР“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.
София, район „Младост“, ул.“Самоковско шосе“, бл. 2, вх. А, ет. 4, ап. 12, представлявано от
управителя И. И. К. да заплати на „РМЗ МИХАЙЛОВ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр. Враца, ул. “Полк. Кетхудов" №27, представлявано от управителя
Р.Б.М. сумата от 1 922,32 лв. (хиляда деветстотин двадесет и два лева и тридесет и две
стотинки), представляваща направени от ищеца разноски в настоящето исково
производство и в заповедното производство по частно гражданско дело № 39100 по описа за
2021 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила да се приложи по частно гражданско
дело № 39100 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4