Мотиви
към Присъда № 60 от 03.12.2019г. по н.ч.х.д. № 1633/2014г. описа на ДРС
Производството по делото е
образувано по тъжба от В.Е.Д., ЕГН: ********** срещу М.М.М., ЕГН: ********** с
повдигнати обвинения за извършени на 04.11.2012г. престъпления срещу личността
на ЧТ Д. по чл. 130, ал. 1 от НК и по чл. 130, ал. 2 от НК.
Предявените
граждански искове от ЧТ в размер на 3466.95лв., представляващи обезщетение за
нанесени имуществени вреди в резултат на квалифицираното в тъжбата престъпление
по чл. 130, ал. 1 от НК и в размер на 7000лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на квалифицираното в тъжбата
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, на основание чл. 88, ал. 2 от НПК не бяха
допуснати за съвместно разглеждане.
С протоколно определение,
постановено в проведено на 14.11.2018г. съдебно заседание, на основание чл.
289, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК наказателното производство бе
прекратено по повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 2 от НПК.
В хода на
съдебните прения повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК се поддържа от
редовно упълномощеният повереник на ЧТ, който пледира, след като бъде признат
за виновен, подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност на
основание чл. 78а от НК с налагане на административно наказание глоба в размер,
определен от съда.
Редовно упълномощеният защитник на подсъдимия пледира за оправдаването
му, като обосновава становището си с липсата на безспорни обективни доказателства,
установяващи съставомерно действие, извършено от подзащитният му.
Подсъдимият не се признава за
виновен и дава подробни обяснения в хода на съдебното следствие. На дадената
последна дума - моли да бъде оправдан.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна:
На 04.11.2012г., около 04.00ч.,
подсъдимият М., св. Д.Г. и св. Ж.Д. се прибирали от питейно заведение, като
вървели към паркирани, в близост до Първо ДКЦ в гр. Добрич таксиметрови
автомобили. По пътя били застигнати от ЧТ В.Д., св. Т. Н. и св. И.Л..
Подсъдимият чул реплика „............…“, усетил удар във врата си, обърнал се
към вървящите зад него свидетели, и нанесъл удар с юмрук в областта на лицето
на ЧТ В.Д.. В резултат на нанесеният удар, ЧТ паднал на земята, като получил
следните ..............След като ЧТ паднал на земята, св. Т.Т. му помогнал да
стане. През това време подсъдимият ударил и св. Л.. Трите момчета избягали от
мястото, а подсъдимият, св. Г. и св. Д. се качили в такси и се прибрали.
Преминавайки с автомобила си в
близост до местопроизшествието, св. М.Н., чул крясъци и викове, видял хора да
бягат и се обадил на НС 112.
На 05.11.2012г. ЧТ и св. И.Л. се
освидетелствали, като им били издадени СМК с номера съответно:.............– на
св. Л. / л. 269 /. Видно е от съдържанието на издадената на св. Л................,
че същият е получил на 03/04.11.2012г. ..............Видно
е от заключението на изготвената в хода на съдебното производство СМЕ,
обективирана на л. ..........и сл. от делото, че ЧТ на 04.11.2012г. е получил
следните увреждания: контузия на главата, травматичен оток на лявата буза,
разкъсно контузна рана на долната устна, оток и кръвонасядане на клепачите на
лявото око, счупване на част от коронките на първи горен резец в дясно и втори
горен резец в ляво, обусловили в своята съвкупност временно разстройство на
здравето, не опасно за живота. Посредством заключението на изготвената
допълнителна СМЕ, обективирано на л. 400 от делото се установява, ...............В
хода на съдебното производство бе изготвена и техническа експертиза,
възпроизвеждаща на хартиен носител, съдържанието на приобщения към
доказателствения материал по делото 1бр. оптичен носител CD-R, представен от НС 112 в отговор на отправеното искане за
регистриран сигнал на 04.11.2012г., около 04.00ч. за възникнал инцидент в гр.
Добрич, пред Първо ДКЦ.
По доказателствата:
Изложената фактическа
обстановка съдът приема за безспорно установена от събраните по делото чрез гласни доказателствени
средства, доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите: Т. Недков Т., Д.Г., Ж.Д., И.Л.
и М.Н., както и от обясненията на подсъдимия.
Показанията на разпитаните
свидетели и обясненията на подсъдимия не съдържат противоречие, в частта им
относно датата – 04.11.2012г., мястото – гр. Добрич, в близост до Първо ДКЦ и
часа – около 04.00ч. на срещата между подсъдимият, св. Д.Г., св. Ж.Д. и ЧТ, св.
И.Л., и св. Т.Т., което се потвърждава и от заключението на изготвената СТЕ,
възпроизвеждаща съдържанието на предоставения от НС 112, 1бр. оптичен носител
CD-R, в отговор на отправеното искане за регистриран сигнал на 04.11.2012г.,
около 04.00ч. за възникнал инцидент в гр. Добрич, пред Първо ДКЦ. Съдът изцяло
кредитира събраните гласни доказателства в тази насока, като обективни и
непротиворечиви.
Съдът кредитира събраните гласни
доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимият в частта, в която
заявява, че е нанесъл удар на ЧТ, което се потвърждава и от показанията на св. И.Л.
и св. Т.Т., както и от заключенията на изготвените и приобщени към
доказателствения материал 2бр. СМЕ. В тази насока не кредитира показанията на
свидетелите Д.Г. и Ж.Д., тъй като съдържат следните вътрешни противоречия:
В показанията си св. Ж.Д.
заявява: „ Мишо беше леко зачервен, по сериозни травми не съм видяла“,
същевременно детайлно описва как юмруците на трите момчета били насочени към
лицето му и той в своя защита се включил в боя, като момчетата го удряли, а той
се защитавал и след 10 минути със св. Д.Г. започнали да му викат „ да ги
остави, да тръгваме, да не стане по-лошо.“
В показанията си св. Д.Г.
детайлно описва как подсъдимият в продължение на 10-15 минути е бил удрян от ЧТ
и свидетелите Т.Т., и И.Л., как се е притеснявала, че няма да се прибере при
децата си в 04.00ч. сутринта, като при описване действията на подсъдимият,
свидетелката заявява: “ Брат ми само се защитаваше. Не знам той дали успя да
удари някой от тримата момчета и кого успя да удари. Брат ми се защитаваше и от
тримата. „ Показанията на двете свидетелки, касателно действията на
подсъдимият, категорично противоречат на констатираните в резултат на
медицинска консултация № 348/12 увреждания, получени от св. Л., както и на
изготвените 2бр. СМЕ, описващи уврежданията получени от ЧТ.
Настоящият състав кредитира и документите, съдържащи факти от значение за изясняване на
обстоятелствата по делото: СМК № 348/12, също и справка за характеристични
данни на подсъдимия, свидетелство за съдимост, справки за образувани досъдебни
производства, приети и приложени към делото и приобщени на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал.
Съдът приобщи към
доказателствения материал по делото, като обективни изготвени от компетентни
вещи лица 2бр. СМЕ - установяваща получените от ЧТ увреждания, както и СТЕ,
възпроизвеждаща на хартиен носител, съдържанието на приобщения към
доказателствения материал по делото 1бр. оптичен носител CD-R, представен от НС
112 в отговор на отправеното искане за регистриран сигнал на 04.11.2012г.,
около 04.00ч. за възникнал инцидент в гр. Добрич, пред Първо ДКЦ.
При изложените фактически констатации и съображения, съдът
намира за доказано, че подсъдимият М.М.М. *** причинил на В.Е.Д., ЕГН: **********.................–
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Подсъдимият е годен субект на вмененото престъпление, като пълнолетно, вменяемо
физическо лице към
датата на извършването му.
От
обективна страна, подсъдимият нанасяйки удар с юмрук на ЧТ му е причинил
телесни увреждания, обуславящи временно разстройство на здравето не опасно за
живота–...........по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. От субективна страна,
съдът прие, че деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл, тъй като
подсъдимият, е съзнавал общественоопасния характер на постъпката си и е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици.
За деянието, наказуемо по чл.
130, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две
години или пробация. Подсъдимият е с чисто съдебно минало, до момента не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ от Общата част на
НК, имуществените вреди, пряк и непосредствен резултат от инкриминираното
престъпление не са нанесени, с оглед на което съдът освободи подсъдимия от
наказателна отговорност и на основание чл. 78 а ал. 1 от НК, му наложи с
Присъдата административно наказание “глоба”, чийто размер, с оглед
обстоятелството, че престъплението е извършено единствено при смекчаващи вината
обстоятелства - чисто съдебно минало, добри характеристични данни, липса на
образувани досъдебни производства, индивидуализира в законоустановения минимум
от хиляда лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди М.М. да заплати сторените по делото разноски на тъжителя в
размер на 1100лв., както и 187.86лв. – по сметка на ДРС
По горните съображения съдът
постанови Присъдата си.
Председател:
/
М. Кирчева/