Р Е Ш Е Н И Е
Номер
19.03.2019 г. Град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД
І граждански състав
На пети март две хиляди и деветнадесета
година,
В публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
Секретар: Ц.Д.,
като разгледа докладваното от Съдията
гражданско дело № 536 по описа за 2018 година,
намери за установено следното:
Предявен е иск на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Ищецът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А.“,
Париж рег.№ *********, чрез „Б.П.П.Ф.С. клон Б.“,
ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със
седалище и адрес на управление:***, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.
14, представлявано от Димитър Димитров - Заместник управител, чрез юрисконсулт
Николета Ангелова Матева, иска от съда да признае за установено по отношение на
ответника А.В.Д., с ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, че е налице
вземане от страна на ищеца от
ответника, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 287/2018г. по описа на
Районен съд – Свиленград, за следните суми: сумата 378,32 лв. - главница,
дължима по Договор за потребителски заем с номер CREX-11432525 от 09.09.2015 г., сумата 63,16 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.03.2017 г. до
20.03.2018 г., сумата 31,34 лв. – мораторна лихва за
периода от 20.04.2017 г. до 11.02.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на заявлението - 23.04.2018 г. до
изплащане на задължението. Претендира направените по делото разноски, както и
тези, направени в заповедното производство.
Ищецът твърди, че е универсален
правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, с ЕИК: *********. Твърди, че на
09.09.2015г. посоченото дружество и ответникът са сключили Договор за
потребителски заем с номер CREX-11432525,
по силата на който търговецът е предоставил на ответника заем в размер
на 639,00 лв., срещу задължение за връщането му на 30 месечни вноски - всяка по
33,96 лв., които съставлявали
изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния
процент на разходите 46,26 % и лихвен процент 38,63 %. Твърди, че заем- ната сума е усвоена от заемателя, но той е преустановил плащането на
вноските по кредита на 20.03.2017, като
към тази дата били погасени 17 месечни
вноски.
На основание чл.5 от договора, поради просрочие на две или повече месечни вноски, вземането
станало изискуемо в пълен размер, считано от 20.04.2017г. Затова, ищецът –
кредитор изпратил до ответника – длъжник покана за доброволно изпълнение, в
която изрично обявил вземането си за изискуемо и го поканил да го погаси. Междувременно,
настъпил падежът на последната погасителна вноска по съставения между страните
погасителен план, който бил на датата 20.03.2018 г.
Освен остатъка от
главницата по договора в размер на 378,32 лв., ответникът дължал и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, а именно сумата 31,34 лв. - за периода от настъпване
на изискумостта на кредита - 20.04.2017г. до 11.02.2018г.
След настъпване на падежа на последната
погасителна вноска по договора за кредит
/20.03.2018 г./, ищецът подал Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, по която било образувано ч.гр.д.
№ 287/2018 г. по описа на Районен съд - Свиленград и издадена Заповед за
изпълнение. В изпълнение на дадените му указания ищецът предявил настоящия иск
за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Поради изложеното, ищецът моли съда да уважи
иска и да му присъди разноски.
Ответникът, чрез назначения му по
реда на чл.47 от ГПК особен представител, оспорва предявения иск, като
неоснователен. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните, почиващо на посочения от ищеца договор, доколкото не ставало ясно
дружеството „Стефи 95” ЕООД – гр. Кърджали, чрез
което бил сключен договора, в какво качество осъществява представителство във
връзка с кредитната дейност на ищеца. Не било доказано също, че Виктория
Радева, подписала договора от името на дружеството, има качеството на
оторизирано лице. Отделно от това, счита процесният
договор за нищожен, тъй като е сключен в нарушение и при заобикаляне на
разпоредбите на Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ - чл.22. Процесният договор за
потребителски кредит бил недействителен и доколкото уговорките, касаещи дължимостта и размера на възнаградителната
лихва били сключени в противоречие и нарушение на добрите нрави. В случая
лихвеният процент, който потребителят е следвало да заплати бил почти равен на
получената от него в заем сума по главницата и надвишавал многократно законната
лихва. Процесният договор бил нищожен и поради това,
че бил сключен в нарушение и при заобикаляне на разпоредбите на чл.143 - чл.147
от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е, а и от представените писмени
доказателства е видно, че ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., peг. № ********* - Търговски и фирмен регистър на Париж,
дружество съществуващо по законите на Френската република, със седалище и адрес
на управление:***, 75009 Париж, Франция, упражняващо дейност в Република
България, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър
при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър
Димитров – Заместник управител, е универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с ЕИК: *********.
От представения като заверено копие Договор за потребителски кредит № CREX-11432525, сключен на 08.09.2015 г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с ЕИК:
*********, чрез „Стефи 95” ЕООД – гр. Кърджали, ЕИК:
*********, като Кредитор, и А.В.Д., с ЕГН **********, като Кредитополучател, е
видно, че Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя сумата в размер на
639,00 лв. за закупуване на стока - хладилник, марка „Gamalux“, модел CL328F, на тази
стойност.
Към договора е приложен погасителен план, според
който размерът на всяка от дължимите месечни вноски - 30 на брой, е в размер на
33. 96 лв. Според чл.2 от Общите условия /ОУ/ на договора, същите съставляват
изплащане на главницата по кредита, покриване на разноските на Кредитора по
подготовка и обслужване на кредита и изплащане на надбавка, съставляваща
печалба на Кредитора. Според чл.4 от ОУ, месечните погасителни вноски покриват
задължението при следната последователност: разноски /вкл. за събиране на
вземането/, лихва, главница. Уговореният годишен процент на разходите е 46,26 %,
а лихвеният процент е 38,63 %. Съгласно договора, погасителните вноски трябва
да бъдат изплатени не по-късно от определените дати, наречени „падежни дати“,
посочени в погасителния план, като за крайна дата е уговорена датата 20.03.2018
г. В представеното извлечение от сметка /л.21/ се установява, че
кредитополучателят е заплатил 13 месечни вноски, както следва: на 06.10.2015
г., на 20.11.2015 г., на 11.01.2016 г., на 09.02.2016 г., на 18.02.2016 г. и на
28.03.2016 г. – по 33,96 лв., на 12.05.2016 г. – 70,00 лв., на 03.06.2016 г. и
на 06.07.2016 г. – по 33,96 лв., на 08.09.2016 г. – 68,00 лв., на 20.10.2016
г., на 10.02.2017 г. и на 18.04.2017 г.
– по 67,92 лв., в общ размер на 613.44 лв.
Представено е изходящо от Кредитодателя писмо от
10.08.2017 г., именувано „Последна покана“, адресирано до длъжника А.В.Д., с което той се приканва да
погаси задължението в общ размер на 453.,30 лв., от които главница в размер на
378,32 лв., договорна лихва – 63,16 лв., обезщетение за забава -11,82 лв., в 7-дневен
срок от получаване на известието. В писмото е посочено, че поради просрочие на две и повече погасителни вноски, вземането на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е обявено за предсрочно изискуемо. Писмото
–покана е връчено лично на длъжника на 23.08.2017 г.
На 23.04.2018г. Кредитодателят е подал заявление
по чл. 410 от ГПК и
Районен съд – Свиленград е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 124/ 24.04.2018 г. по ч.гр.д. №
278/2018 г. по описа на съда, с която е разпоредил длъжникът А.В.Д. да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
сумата 378,32 лв. - главница, дължима по Договор за потребителски заем с номер CREX-11432525, сключен на 09.09.2015 г., сумата
63,16 лв. -възнаградителна лихва за периода
20.03.2017г. - 20.03.2018г., сумата 31,34 лв. -мораторна
лихва за периода 20.04.2017 г. - 11.02.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на заявлението до изплащане на
задължението, както и направените по делото разноски в размер на 25. 00 лв. -
държавна такса и 50 лв. - юристконсултско възнаграждение. Както в Заповедта, така и в
исковата молба е посочено, че вземането произтича от Договор за потребителски заем с номер CREX-11432525 от дата 09.09.2015г. Съдът
приема, че се касае за техническа грешка при посочване на датата на договора,
тъй като нито се твърди, нито се представят доказателства в насока, че между
страните е бил сключен друг договор, освен представения такъв с исковата молба,
сключен на дата 08.09.2015г.
Тъй като в заповедното производство длъжникът не
е намерен на постоянния си и настоящ адрес, заповедта му е връчена по реда на чл. 47 от ГПК - чрез
залепване на уведомление по постоянен адрес. Съдът е констатирал, че Заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на основание чл. 415 от ГПК е
указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на
вземането си, като довнесе следващата се държавна такса, което той е сторил. По
повод на предявеният установителен иск е образувано настоящото гр. дело №
536/2018 г. по описа на Районен съд - Свиленград.
При така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на предявения установителен иск е
материално вземане, обективирано в издадената по ч.гр.д. № 278/2018 г. по описа на РС – Свиленград Заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Вземането на ищцовото дружество /заявител в
заповедното производство/ произтича от търговска сделка – договор за кредит, породил
между страните облигационно правоотношение, с параметрите, посочени в исковата
молба. Направеното от особения
представител на ответника възражение с правно основание чл.301 от ТЗ – за това,
че представеният с исковата молба договор е подписан от името на ищеца-търговец от лице без представителна власт, е
неоснователно. Търговецът не само, че не твърди и не доказва незабавното си противопоставяне след момента на
узнаването за подписания от негово име договор, по смисъла на чл.301 от ТЗ, но
напротив – ангажира доказателства за противното - за наличие на представителна
власт /с молба с вх.№ 2986/ 28.02.2019г./, поради което съдът приема за
установено, че договорът е подписан от представител на търговеца.
От съдържащия се в договора погасителен план се
установява, че към момента на подаване на заявлението в заповедното
производство - 23.04.2018 г. е настъпил падежът на всички погасителни вноски.
По-рано, преди падежиране на последната вноска,
кредитодателят е обявил кредитът за предсрочно изискуем, поради сбъдване на
едно от условията, посочени в договора - невнасяне на повече от две месечни
вноски, което изявление е сведено до знанието на кредитополучателя и е в унисон
с т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като ищецът се е възползвал от уговорената в негова
полза възможност да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми и е
уведомил длъжника за това, следва да се приеме, че към момента на подаване на
заявлението е настъпила предсрочната изискуемост на останалите непогасени
вземания по договора и той е изпаднал в забава за заплащането им от
претендирания начален момент.
Спорен по делото е въпросът дали процесния договор за кредит е недействителен - нищожен,
поради
противоречието му с разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Безспорно,
процесният договор по своята правна същност е договор
за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК. Разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК уреждат
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. В случая те са
спазени: договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, в шрифт –
12, в два екземпляра – по един за всяка от страните /чл.10, ал.1 от ЗПК/, договорът
е изготвен на разбираем език и има съдържанието по чл.11, ал.1 от ЗПК, общите
условия са неразделна част от договора и всяка страница е подписана от страните
по него /чл.11, ал.2 от ЗПК/.
Разпоредбата на чл.22 от ЗПК
предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 договорът е недействителен /в случая изискванията на чл.12 не са относими, доколкото касаят договор, при който кредитът се
предоставя под формата на овърдрафт/. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. В конкретния случай посочените изисквания
са спазени, така че няма основание да се приеме, че договорът е недействителен.
Съдът не споделя и въведените от особения
представител на ответника възражения за нищожност на договора, като
противоречащ на добрите нрави, в частта му за определяне на размера на
уговорената възнаградителна лихва. Добрите нрави са
неписани правила и норми, но в определени случаи законодателят може да включи
същите в действащото законодателство. С изменението на ЗПК (обн.
в ДВ бр.35 от 22.04.2014 г.) е въведена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗКП,
съгласно която годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на по- средниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Видно от посочените разпоредби, ГПР включва и размера на възнаградителната лихва по конкретния кредитен договор.
Годишният размер на законната лихва за просрочени
парични задължения е определен в Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. на
МС и е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила
от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта
Съдът, съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент към момента на
възникване на правоотношението по договора за кредит (0,01), увеличен с 10
процентни пункта, намира че максималният процент на годишния процент на
разходите не следва да превишава 50,05 %. Затова и определеният в договора
размер на ГПР от 46,26 % е съобразен с изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Следователно клаузата, уговаряща размера на лихвата не е нищожна поради
накърняване на добрите нрави.
Не се установи и наличието на неравноправни
клаузи в договора за потребителски кредит. В тази връзка липсва наведено
възражение по отношение на друга конкретна клауза в договора, освен обсъдената
по-горе такава, касаеща възнаградителната лихва. Последната
не е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй
като не е неотговаряща на изискването за добросъвестност и не е водеща до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя.
С оглед на гореизложеното, съдът счита исковата
претенция за основателна и доказана, установена по основание и по размер,
поради което предявеният установителен иск следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 525,00 лв., от които 125,00 лв. – държавна такса, 100,00
лв. – юрисконсултско възнаграждение и 300,00 лв. –
възнаграждение за особен представител/. Направените от ищеца разноските в
заповедното производство в размер на 75,00 лв. също следва да му се присъдят,
съобразно т.12 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. по т.д. № 4/
2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията на страните, че към момента на приключване на съдебното
дирене в исковия процес съществува
вземане на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А.“, Париж рег.№
*********, чрез „Б.П.П.Ф.С. клон Б.“, ЕИК: *********, вписан в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сгр. 14, от А.В.Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, за сумите, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно
гр. дело № 287/2018г. по описа на Районен съд – Свиленград, а именно: сумата
378,32 лв. - главница, дължима по Договор за потребителски заем с номер CREX-11432525 от 08.09.2015
г., сумата 63,16 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 20.03.2017 г. до 20.03.2018 г., сумата 31,34 лв. – мораторна лихва за периода от 20.04.2017 г. до 11.02.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на заявлението - 23.04.2018 г. до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА А.В.Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, да заплати на на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Париж рег.№ *********, чрез „Б.П.П.Ф.С. клон Б.“, ЕИК: *********,
вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес
на управление:***, п.к. 1766, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата 525,00 лв.– разноски по делото и сумата 75,00
лв. – разноски по частно гражданско дело № 287/2018г. по описа на Районен съд -Свиленград.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок
от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: