№ 3619
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110160631 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „ТС” ЕАД, ЕИК ***********, представлявано от АА-
Изпълнителен директор срещу Б. В. И. с ЕГН:**********, адрес: АДРЕС, с която се иска да
бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 413,32 лева, от
които 321,70 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода м.10.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 18.07.2022г. до
изплащане на вземането, 74,78 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до
30.06.2022г., както и суми за дялово разпределение 13,64 лева - главница за периода от
м.06.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 18.07.2022г до окончателното
изплащане на вземането, и 3,20 лева - лихва за периода от 31.07.2019г. до 30.06.2022г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 38622/2022 г.
на СРС.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС, Аб. №: 1111111 ИД номер: 1111111.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ТС“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
1
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите
заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не e погасил задължението си.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорват се
исковете като неоснователни. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията в периода месец октомври 2018 г. до месец юни 2019 г. / 154.78 лева- главница/.
Сочи се, че с общата фактура не може да се променя падежа на вече възникналите
задължения по ежемесечните прогнозни фактури. Оспорва се наличието за облигационно
отношение с ищеца. Оспорва се дължимостта на лихвите и сумите за дялово разпределение.
Не се оспорват сумите по размер и се моли да не се назначават исканите експертизи.
Претендират се разноски.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Представено по делото е писмо от СО район „КП“, в което се сочи, че за апартамент с
адрес ж.к. „АДРЕС в архива на районната администрация няма сключен договор за покупка
на апартамент.
Представено е и пусмо от Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ към което е
приложена Заповед №РД-35-2613 от 29.10.1981 г., с която на Б. Л Щ е определено в
обезщетение в АДРЕС
С молба-декларация от С Б Щ от 04.11.1999 г., същата е поискала от ищцовото
дружество да бъде открита партида за адрес: АДРЕС. Посочено е, че семейството й се
състои от 2 члена.
Видно от представените удостоверения за наследници С Б Щ е починала на 05.04.2006
г. и е оставила за наследник В Б Щ- сестра. В Б Щ е починала на 26.05.2020 г. и е оставила за
наследник Б. В. И.- син.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на
етажна собственост, находяща се в АДРЕС етажните собственици са взели решение да се
сключи договор с „ЕК“ ООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение разходите за отопление и
топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки в сградата в режим на етажна
собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение.
Представен е договор от 26.09.2002 г. между „ЕК“ ООД и етажната собственост с
адрес: АДРЕС, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както
и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки
за консумираната топлинна енергия.
2
Пред СРС е ангажиран договор от 03.06.2020 г., сключен между „ТС“ ЕАД –
възложител и „ТС“ ЕООД, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на
Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Определено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в
периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че
стойността на доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума.
Страните не спорят й, че за процесния период са издадени фактури от ищцовото дружество
за същите суми, те са осчетоводени от ищеца и по тях липсва плащане от страна на
ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представените писмени доказателства не се установява нито ответника, да е имали
качеството собственик или вещноправен ползвател на топлоснабдения имот: АДРЕС, Аб.
№: 1111111 ИД номер: 1111111 в рамките на процесния период. Няма данни отвтеникът да е
и ползвател на жилището. Не е доказано и възникване на облигационна връзка между
страните по изричната воля на ответника.
Действително наследодателя на наследодателя на ответника С Б Щ на 04.11.1999 г. е
изразила воля за възникване на облигационно отношение с ищцовото дружество за ползване
3
на топлинна енергия за процесния имот. С Б Щ обаче е починала на 05.04.2006 г., като след
нейната смърт няма данни наследницата й- В Б Щ да е сключвала договор за доставка на
топлинна енергия с ищцовото дружество. Няма такива данни и спрямо ответника.
Следва да бъде посочено и, че ищцовото дружество с оглед представените
доказателства установява, че С Б Щ е била собственик на процесния имот, а по наследство
той е придобит от В Б Щ, съответно от ответника. Д
В процесния период обаче собственик би бил В Б Щ, а не Б. В. И., за който изрично се
сочи, че е страна по облигационното правоотноошение с ищеца/ а за този период съгласно
постановките на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, потребител на ТЕ би била В Б Щ/ Така доколкото сумите не се претендират
от Б. В. И. в качеството му на наследник на В Б Щ, а в лично качество искът е
неоснователен.
Ето защо ответникът няма качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди,
поради което предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователността на главните искове, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя
закономерна последица неоснователността на акцесорните искове – за дължимост на
мораторна лихва.
На основание чл. 78, ал. 3 на ответника Б. В. И. се следват деловодни разноски. Тъй
като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението
следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 400 лева,
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят разноски –300 лева, платими в полза на адвоката по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА
Мотивиран от горното и на основание чл.130 ГПК и чл. 235 ГПК Софийският районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС“ ЕАД, ЕИК ***********, представлявано от АА -
Изпълнителен директор срещу Б. В. И. с ЕГН:**********, адрес: АДРЕС, установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да бъде прието за установено спрямо ответника, че
дължи на ищеца сумата от 413,32 лева, от които 321,70 лева- главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот: АДРЕС, Аб. №:
1111111 ИД номер: 1111111, за периода м.10.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната
лихва от 18.07.2022г. до изплащане на вземането, 74,78 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2019г. до 30.06.2022г., както и суми за дялово разпределение 13,64 лева - главница за
периода от м.06.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 18.07.2022г до
окончателното изплащане на вземането, и 3,20 лева - лихва за периода от 31.07.2019г. до
30.06.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
38622/2022 г. на СРС.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД, ЕИК ***********, да заплати на адв. И. А. Н., на основание
4
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатски хонорар в размер на 300 лева. по ч.гр.
дело №38622/2022г г. на СРС
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД, ЕИК ***********, да заплати на адв. И. А. Н., на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатски хонорар в размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5