Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../21.04.2023г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. АНТОАНЕТА
ИВЧЕВА
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова
в.гр.дело № 3283 по описа за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№20261187/25.11.2020г., постановено по гр.д. №66733/2019г. по описа на СРС, 125
състав, е осъдено „Т.“ ЕООД да заплати на Д.К.С. общо сумата от 4069,40 лева,
от които на основание чл.195, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 2288,55 лева – цена
на паркет и доставка по развален на основание чл.195, ал.1, пр.1 от ЗЗД
неформален договор за продажба, сключен на 14.11.2018г., на основание чл.195,
ал.2 от ЗЗД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1708,85 лева и на
основание чл.195, ал.2 от ЗЗД сумата 72 лева – платена цена на первази, заедно
със законната лихва от предявяването на иска – 20.11.2019г. до плащането, както
и сторените по делото разноски 231,96 лева за обезпечително производство и
сумата 500,54 лева за исковото производство. Осъдено е „Т.“ ЕООД да заплати на Е.П.
общо сумата от 4069,40 лева, от които на основание чл.195, ал.1, пр.1 от ЗЗД
сумата от 2288,55 лева – цена на паркет и доставка по развален на основание
чл.195, ал.1, пр.1 от ЗЗД неформален договор за продажба, сключен на
14.11.2018г., на основание чл.195, ал.2 от ЗЗД обезщетение за имуществени вреди
в размер на 1708,85 лева и на основание чл.195, ал.2 от ЗЗД сумата 72 лева –
платена цена на первази, заедно със законната лихва от предявяването на иска –
20.11.2019г. до плащането, както и сторените по делото разноски 231,96 лева за
обезпечително производство и сумата 500,54 лева за исковото производство.
Отхвърлени са предявените от Д.К.С. и Е.П. против „Т.“ ЕООД искове за горницата
над уважената сума от по 4069,40 лева за всеки ищец до пълния предявен размер
на иска на всеки ищец от 5000 лева. Оставени са без разглеждане предявените от Д.К.С.
и Е.П. евентуални искове с правно основание чл.260, ал.2 от ЗЗД против Н.Б.К.
за заплащане на сумата от по 4069,40 лева. Отхвърлени са предявените от Д.К.С.
и Е.П. евентуални искове с правно основание чл.260, ал.2 от ЗЗД против Н.Б.К.
за заплащане на сумата от по 930,60 лева – останалата сума над уважената сума
от по 4069,40 лева до по 5000 лева. Осъдени са Д.К.С. и Е.П. да заплатят на Н.Б.К.
по ½ от сторените в обезпечителното производство разноски от 300 лева
адвокатско възнаграждение и 1200 лева в исковото производство.
Постъпила е въззивна жалба от ответника „Т.“ ООД, чрез пълномощника адв. М.В., срещу решението в осъдителната му част, като се
излагат оплаквания, че в обжалваната му част решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Въззивникът намира за необоснован извода на първоинстанционния съд, че доставеният от дружеството
материал страда от недостатъци, които значително намаляват годността му да се
ползва по предназначение. Поддържа, че на ищците е била доставена стока,
отговаряща на изискванията за качество с всички придружаващи сертифициращи
документи за качество и произход, надлежно опакована по стандарт, която била
приета от ищците без забележки. Твърдените в исковата молба дефекти на
настилката навеждали на извода, че появата им е последица от естеството на
самия материал, който е жива материя и реагира по различен начин на влиянието
на външни фактори (температура, влажност и др.), респ. от несъобразяването с
това обстоятелство при последващата му експлоатация. Установената
влажност на дървесината била в рамките на допустимите стойности, като било
невъзможно паркетът да е доставен влажен и на стайна температура да изсъхне до
посочените стойности, констатирани от вещите лица. От друга страна, дори паркетът
да е бил монтиран влажен, при изсъхването му естествената реакция би била на
свиване, а не на разширяване, което изключвало възможността за неговото
подуване или надигане. И двете вещи лица посочвали като причина за подуването
или надигането на паркета наличието на влага, като с оглед възможните процеси
при монтиране на влажен паркет, логически обосновано било да се приеме, че
причината за надуването е проникване на влага отвън. Установило се, че към
датата на монтажа на паркета в апартамента под процесния
е протичал ремонт, който е от такова естество да причини нахлуването на влага.
По отношение на отварянето на фуги производителят посочвал, че това може да се
дължи на неподдържането на достатъчно висока относителна влажност в
помещенията. Освен това вещите лица дали заключение, че дефектите на настилката
могат да се дължат на замазката, върху която същата е положена – неравности или
висока влажност на самата замазка. Поради изложените съображения моли обжалваното
решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната страна Д.К.С.
и Е.П., чрез пълномощниците адв.
Л.Т.и адв. С.К., с който се заявява становище, че
жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно, обосновано и
законосъобразно. Не било установено по делото да им е доставена стока,
отговаряща на изискванията за качество и с всички придружаващи сертифициращи
документи за качество и произход. Нямало доказателства, че конкретният паркет е
произведен от твърдения австрийски производител. Не следвало да бъдат
кредитирани показанията на св. М., че паркетът е доставен в кашони и с упътване
за монтаж, тъй като от доказателствата по делото ставало ясно, че паркетът е
доставен на пакети, обвити само в стреч фолио и без
упътване. Приемането на стоката без забележки от ищците не можело да доведе до
извода, че паркетът не страда от недостатъци, тъй като същите не можело да
бъдат забелязани преди монтирането на паркета и непосредствено след поставянето
му. Поддържа се, че паркетът се е подул не като резултат от разширяване на
дървото, а като резултат от деформацията и огъването му. От свидетелските
показания се установило, че ремонтът в апартамента под жилището на ищците е
започнал няколко месеца след монтирането на паркета и появата на недостатъците,
както и паркетът имал еднакви дефекти във всички помещения, поради което не
можело да се приеме, че проблемът може да идва от влагата, влизаща през
терасата. Поддържат, че не е възможно отстраняване на недостатъците в
настилката посредством ремонт само на компрометираните участъци от паркета. С
оглед изложеното молят решението да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна Н.Б.К. не е депозирал писмен отговор на
жалбата по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание чрез
пълномощника си адв. П. заявява становище за
неоснователност на жалбата и моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният
състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата
за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Според разпоредбата на чл.
193, ал. 1 ЗЗД продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци,
които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или
за предвиденото в договора употребление. Предвид нормата на чл. 193 ЗЗД и чл.
194 ЗЗД, както и ТР № 40 от 30.06.1986 г. по гр. д. № 56/1985 г., ОСГК на
ВС, явни са тези недостатъци, които са установими при
обикновен преглед на вещта, а скрити недостатъци са тези, които се появяват
впоследствие, както и тези, които не са могли да бъдат забелязани тогава при
обикновения преглед.
Отговорността на продавача за недостатъци и
способите за правна защита на купувача са уредени в чл. 193
и сл. ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.
195, ал.1 от ЗЗД при продажба на вещи с недостатъци купувачът разполага с
няколко възможности, между които има право на избор: да иска разваляне на
договора и връщане на платената цена и разноските по продажбата, да задържи
вещта и да иска намаление на цената, да иска отстраняване на недостатъците за
сметка на продавача или да иска друга стока без недостатъци. В случая с
депозираната искова молба ищците са упражнили своя избор в рамките на
регламентираната в чл.
195, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл.
193, ал. 1 от ЗЗД възможност.
За да се уважи претенцията по чл.
195, ал.1, предл.1 от ЗЗД е необходимо да се
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на валиден
договор между страните, т.е. валидно възникнала облигационна връзка между
страните, 2) продадената вещ да е с недостатъци, които да са съществували към
момента на продажбата, 3) недостатъците да са съществени, т.е. такива, които
съществено намаляват цената на вещта или нейната годност за обикновеното или за
предвиденото в договора употребление, 4) ищецът да не е знаел за недостатъка
при продажбата, 5) наличие на едностранно изявление от ищеца-купувач получено
от ответника-продавач за развалянето на договора.
В случая не е спорно по делото, че
между ищците и първия ответник е бил сключен договор за покупко-продажба на дървен
материал – дъбов паркет, който бил монтиран в жилище на ищците от втория
ответник.
Съгласно разпоредбата на чл. 193,
във връзка с чл.
194 и чл.
195 от ЗЗД, купувачът е длъжен да прегледа вещта и да уведоми продавача за
забелязани недостатъци незабавно, иначе вещта се счита за одобрена, освен ако
по-късно се открият недостатъци, които не могат да се забележат при обикновен
преглед. При открити впоследствие скрити недостатъци, правата на кредитора се
запазват ако незабавно уведоми длъжника за същите. Уведомяване не е нужно ако
продавачът е знаел за недостатъка. Продавачът отговаря пред купувача ако вещта
е имала недостатъци, които съществено намаляват стойността й, съответно я
правят негодна за обикновено, съответно предвидено в договора, предназначение,
като в този случай за купувача са предвидени възможностите по чл.
195, ал.1 и ал.2
от ЗЗД.
За да намери приложение разпоредбата
на чл.
195 от ЗЗД, недостатъкът трябва да е съществувал в момента на преминаването
на собствеността, тъй като, ако той се е появил по-късно, продавачът няма да
отговаря за него; да е съществен - чувствително да намалява цената или
годността, или и двете; правата при недостатъци могат да бъдат упражнени само
ако купувачът не е знаел за тях.
В
случая съдът счита, че тези изисквания са изпълнени. От събраните по делото
доказателства се установява, че доставената от първия ответник и монтирана от
втория ответник в жилището на ищците подова настилка – паркет, е компрометирана
във всички стаи – с отворени фуги над 2 мм между отделните паркетини, с
участъци с отлепена настилка от основата и с надувания на настилката на места в
дневната стая и двете спални. Тези констатации са направени от вещо лице Бойко
Терзиев в проведеното производство по обезпечаване на доказателства по реда на
чл.207 от ГПК, като от страна на ответниците се
оспорват единствено направените от вещото лице изводи относно причините за
възникване на недостатъците, но не и направените констатации при извършения
оглед на жилището. Поради това съдът приема, че са налице скрити недостатъци на
вещта, които са се проявили по-късно след монтажа и не са били установими за купувачите към момента, в който вещта е била
приета от тях. Не е спорно между страните, че между тях е водена кореспонденция
във връзка с възраженията на купувачите за наличие на недостатъци на закупения
паркет, поради което съдът приема, че е налице уведомяване на продавача.
Наличието на недостатъци на вещта към момента на продажбата се оспорва от
страна на ответника, като се поддържа, че същите са възникнали вследствие на
неправилна експлоатация. Тези твърдения на ответника „Т.“ ЕООД са в противоречие
със заключенията и на двете изслушани и приети съдебно-технически експертизи,
като вещо лице Терзиев не е установило необичайна влажност или температура в
жилището, в което е монтиран паркетът, различна от обичайната за жилищни
помещения, за каквито е предназначена продадената подова настилка.
Неоснователни са изложените доводи, че деформациите в паркета са настъпили
вследствие на влага, идваща от апартамента под този на ищците поради извършван
там ремонт, или от балконската врата, тъй като е установено по делото, че
деформацията е еднаква във всички помещения на жилището, поради което не би
могла да бъде предизвикана от горепосочените причини, дори същите да бяха
доказани по делото. На следващо място според заключението на вещо лице П.надигането
на паркета може да се случи вследствие на поемане на голямо количество влага,
което е възможно само когато помещението е наводнено обилно от течаща вода, за
каквото събитие няма данни по делото да се е случвало в апартамента на ищците.
На следващо място във въззивната жалба се излагат
противоречиви твърдения, като от една страна се твърди, че фугите в паркета са
възникнали поради поддържана недостатъчна влажност в жилището, а от друга
страна се твърди, че подуването и надигането на паркета е вследствие на висока
влажност в помещенията. Поради това съдът кредитира заключението, изготвено от
вещо лице Терзиев, в което се приема, че появилите се дефекти в монтираната
вече настилка се дължат на по-висока влага в паркета като материал, с оглед
обстоятелството, че във всички помещения се наблюдават едни и същи дефекти без
видима причина това да се дължи на експлоатацията.
Поради изложеното предявените искове
по чл.195, ал.1, пр.1 от ЗЗД са основателни и доказани и решението на първоинстанционния съд, с което същите са уважени, е
правилно.
По отношение на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение по чл.195, ал.2 от ГПК
не са изложени съответни доводи във въззивната жалба,
поради което този въпрос стои извън рамките на въззивния
контрол и не следва да се обсъжда.
Поради изложеното
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на
спора въззивникът „Т.“ ЕООД следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемите страни Д.К.С. и Е.П. разноски
за въззивното производство в размер на 730 лева.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІV-Е въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№20261187/25.11.2020г., постановено по гр.д. №66733/2019г. по описа на СРС, 125
състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Т.“
ЕООД да заплати на Д.К.С. и Е.П. разноски за въззивното
производство в размер на 730 лева.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.