Р Е
Ш Е Н
И Е № 260029
гр.Кюстендил, 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря: Любка Николова
след
като разгледа докладваното от съдия:Костадинова
в.гр.д.№489/2020г.
по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Постъпила е въззивна жалба от „ТЕЦ- Бобов дол“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Големо село, общ. Бобов дол,
обл. Кюстендил чрез юрисконсулт Г.С.срещу решение №422/22.07.2020 г. на
Дупнишкия районен съд, постановено по гр. д.№2452/2019 г. по описа на същия
съд, с което е отменена заповед №
92/26.09.2019г на Изпълнителния директор на „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД като
незаконосъобразна; А.С.К. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Отчетник насочване на товари“ и
дружеството- въззивник е осъдено да заплати на А.С.К. обезщетение по чл.225 КТ
за времето, през което е останала без работа в размер на 4272.96 лв., както и
400 лв. деловодни разноски.
Във въззивната жалба са изложени съображения за
неправилност на решението. Твърди се, че липсва правен анализ на присъединения
доказателствен материал по делото, като първоинстанционният съд не е извършил
необходимата преценка на представените писмени доказателства, поради което е
достигнал и до неправилни изводи за незаконосъобразност на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение. По съществото на спора процесуалният
представител на въззивното дружество е изразил становище, че заеманата от
ищцата подходяща до този момент длъжност е била закрита, поради което
работодателят е предложил друга подходяща длъжност, която е била отхвърлена.
Счита, че ищцата не може да черпи изгодни правни последици от собственото си
виновно поведение, поради което работодателят е издал законосъобразна заповед.
Искането е за постановяване на съдебен акт, с който да
се отмени обжалваното решение като
неправилно- необосновано и противоречащо на материалния закон. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК ответната страна не е подала писмен отговор.
В съдебно заседание въззивното
дружество чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба, а
въззиваемата К. не се е явила, както и не е изпратила представител, който да
вземе становище.
Настоящият
съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени във
възивната жалба, както и съобразно събраните по делото доказателства и след
като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК намира за установено следното:
Атакуваният
съдебен акт на Дупнишкия районен съд е валиден и допустим. Въззивната жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице /надлежна страна/
при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК, а разгледана по същество
е частично основателна. Съображения:
По
делото от фактическа страна е установено следното:
Видно от Експертно решение №
941/10.04.2018 г, издадено от МБАЛ „ Св. Иван Рилски“ ЕООД гр. Дупница на
ищцата е призната 36 % трайно намалена работоспособност поради установената й
диагноза „нарушение на вестибуларната функции“. В същото е посочено, че с оглед
на заболяването противопоказни за нея са
условия на труд, свързани с тежки психо- физически натоварвания, лоши
климатични условия, статично и динамично натоварване, работа на височина. Видно
от писмо изх.№ ЧР-01-986/30.04.2018 г. с оглед експертното решение и посочените
в него противопоказания за труд на въззиваемата К. е предложено да бъде
преместена на длъжността “отчетник, насочване на товари“ в цех „Сгуроизвоз“. С
уведомително писмо вх. № 992/30.04.2018 г. А.К. е приела да бъде преместена на
посочената длъжност. Представено е
допълнително споразумение към трудов договор № 53/02.05.2018 г., от
което е видно, че въззиваемата е преназначена
на длъжността “отчетник,
насочване на товари“ в цех „Сгуроизвоз“.
От Разписание на длъжностите в „ТЕЦ
Бобов дол“ ЕАД, в сила от 01.02.2019 г. се установява, че в цех „Сгуроизвоз“
съществува длъжността „отчетник, насочване на товари“ Видно от следващото
Разписание на длъжностите в сила от 01.06.2019 г. е, че вече такава длъжност не
съществува.
Приложен е Списък на работните места и
длъжности за трудоустроени, съгласно чл. 315 от КТ от 28.01.2019 г., утвърден
от изпълнителния директор на въззивното дружество за длъжностите, за които е
предвидено да бъдат заети от работници с намалена работоспособност.
В становище изх. №43/07.2019 г. на „СТМ ПРОФЕСИОНАЛ“ ООД
е посочено, че с оглед условията на труд в дружеството и вземайки предвид преценката и предписанията на трудовата експертиза
А.К. може да бъде преназначена на длъжността „хигиенист“ до изтичане на срока
на експертизата при спазване на препоръките на ТЕЛК.
С писма изх. № ЧР-01-1564/08.07.2019 г.
и ЧР-01-2048/24.09.2019 г. с оглед решението на ТЕЛК и изменение на Разписание
на длъжностите в „ТЕЦ- Бобов дол“ ЕАД в сила от 01.06.2019 г., работодателят е
предложил на въззиваемата да бъде преместена от заеманата длъжност „отчетник,
насочване на товари“ в Цех „Сгуроизвоз“ на длъжност „чистач/хигиенист“ в отдел
„КБО“. С последното писмо е даден срок до 25.09.2019 г. да даде писмен отговор.
Със заповед №92/26.09.2019 г. на
Изпълнителния директор на „ТЕЦ- Бобов дол“ е прекратено трудовото
правоотношение между страните на основание чл.328 ал.1 т.9, изр.първо от КТ, а именно
поради невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа, поради
болест, довела до трайно намалена работоспособност и по здравни
противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ
„Св. Иван Рилски ЕООД гр. Дупница с № 0941 от 10.04.2018 г., влязло в сила на
25.04.2018 г. и мълчалив отказ на лицето да заеме длъжността.
Видно от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, изпълнена от вещото лице Р.Х. размерът на исковата
претенция по чл. 225, ал.1 от КТ за времето, през
което К. е останала без работа, а именно от 27.09.2019 г. до 26.03.2020 г. е
4 272.96 лв.
За да
уважи предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, районният
съд е приел, че работодателят не е доказал, че заеманата преди уволнението
длъжност вреди на здравословното състояние на ищцата.
Настоящият
състав на окръжен съд счита, че по съществото си решението на районен съд е
законосъобразно в частите, в които са уважени исковете с правно основание чл.
344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и незаконосъобразно в частта, с която е уважен искът
с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ. Съображения:
Трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ. Съгласно тази разпоредба трудовият договор се прекратява при невъзможност
на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест,
довела до трайно намалена работоспособност или по здравни противопоказания въз
основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия, като в този
случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа,
подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да
я заеме.
В съдебната практика се приема,
че посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение се състои
от два елемента, които трябва да са налице кумулативно: невъзможност на работника или служителя да
изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна
неработоспособност, или поради здравни противопоказания и липса на друга
подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в
предприятието.
Първият елемент съдържа две
хипотези: невъзможност за изпълнение на работата- работникът или служителят
страда от болест, довела до трайна загуба на неработоспособност /инвалидност/, което
означава, че му е призната неработоспособност 50 на сто и повече, което е от
компетентност на ТЕЛК и по здравни противопоказания- работникът или служителят
боледува от болест, която не е довела до неговата трайна неработоспособност, но
го поставя в състояние на невъзможност да изпълнява точно определена работа по
трудово правоотношение. И в двете хипотези се касае за медицински въпроси,
произнасянето по които е в професионалната компетентност на ТЕЛК. В компетентността
на ТЕЛК е със заключението по експертното решение да се посочи болестта, довела
до инвалидност, и наличието на съответните здравни противопоказания на
заболяването във връзка с условията на труд, характерни за заеманата от
работника или служителя длъжност. Освен това е необходимо и кумулативното
условие - при работодателя да няма друга работа, подходяща за здравословното
състояние на работника или служителя.
В съдебната практика се приема
също така, че медицинският въпрос дали конкретно посочената за трудоустрояване
длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не може да бъде
поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина, нито от
вещи лица в трудовия спор, за да се установи законосъобразността на
уволнението, тъй като тази преценка/на ТЕЛК и НЕЛК/ не подлежи на инцидентна
проверка за правилност от гражданския съд. Предписанието на здравния орган е
задължително, както за работника, така и за работодателя, независимо от това
дали последният е участвал в производството по издаване на предписанието.
Предмет на спора за трудоустрояване по смисъла на чл. 3 от
Наредбата за трудоустрояване може да бъде само дали предлаганата
друга работа е подходяща. Такъв спор може да възникне, когато в решението на
здравния орган не е посочена подходящата работа за трудоустрояване. Ако в
решението на здравния орган е посочена друга подходяща работа, издаденото
решение се изпълнява, но страните могат да искат здравният орган да измени или
допълни предписанието си. /В този смисъл решение №266/24.03.2010 г..
по гр. д. № 814/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 195/17.09.2014 г. по гр.
д. № 1997/2014 г., на ВКС, III г. о., решение № 279/27.10.2015
г. по гр. д. № 327/2915 г. на ВКС, IV г. о. и др./.
В настоящия случай от
представеното експертно решение №941/10.04.2018 г. се установява, че
въззиваемата А.К. е с 36% трайно намалена работоспособност, поради „нарушение
на вестибуларната функция“, поради което противопоказни условия за труд са
тези, които са свързани с тежки психо- физически натоварвания, лоши климатични
условия, статично и динамично натоварване, избягване на работа на височина. В
същото не е посочено каква конкретна длъжност може да изпълнява по време на
трудоустрояването, но доколкото тя е приела да изпълнява длъжността „отчетник, насочване на товари“, то очевидно тази длъжност е била съобразена със
здравословното й състояние. Установява
се по делото, че с Разписание на длъжностите в сила от 01.06.2019
г. тази длъжност е премахната, поради
което на въззиваемата е предложена друга такава, също включена в списъка на длъжностите за трудоустроени по чл. 315 от КТ. Доколкото,
тя не е приела да изпълнява предложената й длъжност „чистач/хигиенист“, то по
силата на чл. 3 от
Наредбата за трудоустрояване /Приета с ПМС № 72/ 30.12.1986 г., обн.,
ДВ, бр. 7/27.01.1987/
спорът между страните следва да се реши от здравния орган, издал
предписанието за трудоустрояване. В случая липсва предписание на ТЕЛК относно
възможността А.К. да изпълнява новата длъжност, което обуславя извод, че
работодателят не е упражнил законосъобразно субективното си право да прекрати
трудовото правоотношение. Следва да се посочи, че
с оглед законодателното решение, липсата на предписание, издадено от
компетентния орган /ТЕЛК/ не може да
бъде преодоляно с
представеното по делото
становище на Службата по трудова медицина.
От изложеното се налага изводът,
че издадената заповед за прекратяването на трудовото правоотношение е
незаконосъобразна, поради което решението на районен съд е правилно в тази
част.
С оглед
на основателността на главния иск, то основателен
се явява и предявеният акцесорен иск с
правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от
КТ за възстановяване на К. на
заеманата от нея преди уволнението длъжност„отчетник, насочване на товари“ в
цех „Сгуроизвоз“. Решението и в тази част ще се потвърди.
. Недоказан е искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 във
вр. с чл. 225, ал.1 от КТ. Предмет на исковата претенция е сумата 4 440
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, поради
незаконното уволнение за времето от 27.09.2019 г. до 26.03.2020 г., през което А.К.
е останала без работа, поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва
върху тази сума.
За
присъждането на обезщетението по чл. 225 от КТ следва да се налице следните кумулативни
предпоставки: уволнение, което е признато за незаконно, оставане без работа,
причинна връзка между уволнението и оставянето без работа. В тежест на ищцата е
да докаже исковата си претенция. В настоящия случай се установява, че уволнението на К. е признато за незаконно. По делото обаче няма
доказателства, от които да е видно, че през исковия период тя е била без работа.
С оглед
на изложеното съдът счита, че решението на районен съд в частта, в която е уважен
искът за сумата 4 272.96 лв. е незаконосъобразно и следва да се отмени и
искът следва да се отхвърли.
Поради частичната основателност на въззивната жалба, на
въззивното дружество се дължат разноски за двете съдебни инстанции в размер на
200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.
78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП, във вр. с чл..23, т.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид
на изложеното, съдът постанови
решението си.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №422/22.07.2020
г., на Дупнишкия районен съд, постановено по гр.д. № 2452/2019 г. по описа на ДнРС
в частта, в която „ТЕЦ- Бобов
дол“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: с. Големо село, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил
е осъдено да заплати на А.С.К., ЕГН **********,*** обезщетение по чл.225 КТ за времето, през
което е останала без работа в размер на 4 272.96 лв., както и в частта, в която
е осъдено да заплати деловодни разноски
за сумата над 200 лв. и вместо него постановява:
ПРЕДЯВЕНИЯТ от А.С.К., ЕГН **********,***
срещу която „ТЕЦ- Бобов дол“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Големо село, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил е иск с правно
основание чл. 225, ал.1 от КТ за сумата 4 272.96 лв., представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, поради незаконното уволнение за времето от
27.09.2019 г. до 26.03.2020 г., през което А.К. е останала без работа, ведно със законната лихва върху тази сума ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
А.С.К., с посочени по- горе данни да заплати на „ТЕЦ- Бобов дол“ЕАД, с
посочени по- горе данни деловодни разноски в размер на 200 лв. за двете съдебни
инстанции
ПОТВЪРЖДАВА посоченото по-горе решение в останалата част.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от получаване на съобщенията от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: