ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 292
гр.
Велико Търново,
23.10.2020
година
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО –
Шести състав, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря
......................................, като разгледа докладваното от
председателя адм. дело №584 по описа на Административния съд за 2019 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1
от ЗУТ.
Жалбоподателят
„Недвижими
имоти Елена“ ООД – гр.София, чрез процесуалните си представители оспорва като
незаконосъобразна заповед № РД.02.05-508 от 22.08.2019 г. На кмета на община
Елена, с която е одобрен проект за ПУП – план за застрояване на поземлен имот с
идентификатор 27190.500.8, начин на
трайно ползване „Пасище“ по КК за неурбанизирана територия на землището на
гр.Елена и определяне на ново конкретно предназначение на ПИ, което е „За
специализирана площадка за събиране, третиране (рециклиране),
оползотворяване и временно съхраняване на строителни отпадъци“ със съответни
показатели. Чрез процесуалният си представител ***А. жалбоподателят поддържа
,че тази заповед е издадена при съществени нарушения на
административно-производствените правила, противоречи на закона и е в разрез със законовата цел. Аргументира
се, че дружеството било собственик на един от недвижимите имоти, непосредствено
засегнати от предвижданията на изменението, като то не желае тази промяна
поради обстоятелството, че това ще доведе до влошаването на показателите на
този дружествен имот. Сочи се, че с проекта за изменение се премества
регулационната граница и попада в имота на дружеството, което се установявало
от извадката от картата на част от общински път Елена – Килъжевци. По този
начин се променяла квадратурата на ПИ – очевидно на дружеството – като
дружеството не е съгласно с тази промяна. При изменението на плана не било
взето съгласието на дружеството за това изменение досежно преминаването на
общинския път през дружествения имот. Сочи се и, че правното основание на
заповедта е чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ
(което не е вярно, тъй като не става въпрос за изменение на план), като
посоченото в тази норма съгласие липсвало.
В имота се намирал рибарник, а новото предназначение на имота
застрашавало аквакултурите на водоема и биологичното разнообразие в района. В представената по делото писмена защита се поддържат и доразвиват
оплакванията на жалбата. Аргументирана е нейната допустимост с оглед подаването
и в срок, и от легитимирана страна. По отношение на легитимацията на
жалбоподателя са развити обстойни съображения досежно факта на собствеността му
върху имот, засегнат от предвижданията на ПУП. Извън това се навежда и довод,
че невписването на правото на собственост в регистър не правело жалбоподателят
виновен и недобросъвестен, а е следствие на обективни причини, дължащи се на
администрацията. По същество се аргументира незаконосъобразност на процесната
заповед поради неспазването на условията, предвидени от чл.134 от ЗУТ и поради липсата на изразено от
дружеството съгласие при процедирането на проекта за плана. Претендират се
сторените разноски по делото.
Ответникът,
кметът на община Елена, отрича допустимостта, респ. основателността на жалбата
в писмена защита, представена от процесуалния му представител. Всъщност, по
отношение на допустимостта ответникът развива съображение, че жалбоподателят не
е вписан като собственик на имот, непосредствено засегнат от предвижданията на
ПУП – предмет на процесната заповед. Според справка в Имотния регистър и
понастоящем жалбоподателят не е вписан като собственик на имота, за който се
претендира, че е засегнат от предвижданията на плана, като се цитира и съдебна
практика в този смисъл. Извън този довод ответника релевира и, че жалбата е
просрочена предвид твърдението в самата нея, че представителя на праводателя на
настоящият жалбоподател е запознал последния с известието за издаването на
заповедта на 9.09.2019 година, като жалбата е подадена едва на 26.09.2019 г.,
т.е извън преклузивния 14 дневен срок. Най – сетне, развити са и доводи по
същество, според които заповедта е законосъобразна, като е налице съгласие за
ползване на практически изграден път, който да обслужва имота – предмет на
застроителното проектиране. Освен това заповедта съдържала всички изискуеми се
реквизити и проектът не засяга неблагоприятно имота на оспорващото дружество.
Ответникът претендира направените по делото разноски.
По
делото не са конституирани заинтересовани страни, като причините за това са
аргументирани в разпореждането на съда по хода от 25.02.2020 г.
С
протоколно определение настоящият състав е дал ход на делото по същество и е
обявил, че ще се произнесе с решение.
След
съобразяване на всички обстоятелства, изтъкнати от страните в писмените им
бележки, както и предвид спазването на дадени от ВАС в негово определение
указания, настоящата инстанция намира, че неправилно е дал ход на делото по
същество и е обявил, че ще се произнесе с решение, тъй като жалбата е
недопустима на две самостоятелни основания.
Жалбоподателят
поддържа, че е собственик на имот, засегнат от предвижданията на плана и това е
достатъчно да установи легитимацията му. Видно от съдържанието на оспорената
заповед, става въпрос за одобряване на план за застрояване, като се променя
статута на неурбанизирана територия „пасище“ в специализирана площадка за
събиране, третиране, оползотворяване и временно съхраняване на строителни
отпадъци. При това следва да се приеме, че жалбоподателят претендира, че е
носител на вещно право за имот, непосредствено засегнат от предвижданията на
плана в хипотезата на чл.131, ал.2, т.4 от ЗУТ. Прилагането на тази норма е
обусловено от установяването на предпоставките
на чл.131, ал.1 от ЗУТ, според която разпоредба „заинтересувани лица“ в
производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните
изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и
концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по
данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено
засегнати от предвижданията на плана. Извън самият твърдян факт на притежавано
вещно право, вкл. и на право на собственост върху засегнат от предвижданията на
плана имот, съставът на разпоредбата изисква конкретен способ, по който да бъде
установено това право – посочването му в имотния регистър или при липсата му –
в кадастралния регистър, като нормата не може да се тълкува нито стеснително,
нито разширително поради специалният си характер.
В
изпълнение на определение №700 от 16.01.2020 г. на ВАС настоящата инстанция
указа на жалбоподателя да отстрани нередовностите и неточностите на жалбата си,
като установи всички предпоставки на чл.131, ал.1 от ЗУТ. Събрани са множество
писмени доказателства в това отношение. Въпреки тези многобройни доказателства,
събрани служебно и от съда, а и представени от самия жалбоподател чрез представителя
му, нормативните предпоставки за допустимост на жалбата според настоящата
инстанция, а и според преобладаващата практика на ВАС, не са изпълнени.
Какви
са изводите на съда в това отношение?
Видно от съдържанието на
графичната част от проекта, същият предвижда застрояване и промяна на
предназначение на имот с идентификатор 27190.500.8 по КККР за процесната
неурбанизирана територия. Съгласно представената от самия жалбоподател скица от
СГКК – Велико Търново (л.12 от делото),
твърденият като собствен имот с идентификатор 27190.500.1 граничи с имот с
идентификатор 27190.500.8 по КККР за същата територия в югоизточна посока. При
това този заснет по реда на ЗКИР имот е действително засегнат от предвижданията
на проекта за застроителния план, чрез който се променя и предназначението на
процедираният имот. В изпълнение на конкретните указания на настоящата
инстанция, които систематизират и прецизират указанията на ВАС, жалбоподателят,
за да установи вещно право върху този имот, представя постановление от
25.01.2019 г. на едночленен състав на ВТОС, влязло в сила на 19.02.2019 г., с
което на основание на приложимата редакция на чл.717з от ТЗ на жалбоподателя се
възлагат имоти в поземлен имот с ЕКАТТЕ 27190 и идентифициращ номер 001158,
както следва: ПИ с идентифициращ №001158 в землището на гр. Елена,
представляващ територия с площ от 144 483 кв.м. при граници имот с №001 165 вътрешна река, №001134
вътрешна река, №001303 вътрешна река, №001315 дере, №001356 пасище мера,
№001357 полски път, №001428 др. селски строителни терени, №001435 пасище мера,
№001426 залесени терени, №001162 пасище мера и №000062 ЖП линия, сграда гараж с
площ от 245 кв.м., сграда столова с
кухня с площ от 897 кв.м., инфраструктурно съоръжение с площ от 1248 кв.м.,
стопанска постройка Свинарник от 160 кв.м., като е налице поправка на ръка в
номера на поземлен имот 001158 представляваща ръчно изписване на цифрата 6 над
цифрата пет. Самото дружество признава, че поправката е извършена от служител
на същото, но именно поправеният номер е верен /л.118 от делото, т.1/.
Приложена е и експертна оценка за определяне на пазарната стойност на
земя/терен и производствени сгради, собственост на „Интериор“ АД, от която се
установява, че предмет на оценката е и установяването на терен по АДС
№2125/17.06.1996 г. с площ от 144 280 кв.м.,
който съгласно скица №15718/26.04.2002
г. е с площ от 144 483 кв.м. Приложена е и скица – извадка от КК на процесната
територия, според който имот с номер по предходен план №500001 е собственост на
държавата съгласно вече посочени АДС. Съдът изиска служебно от администрацията
на Областен управител на област с административен център Велико Търново АДС №
2125 от 17.06.1996 г. Видно от съдържанието му е, че с акта са актувани навес
хранилище с 1600 кв.м. площ, дворно
място за пропан бутанова станция с площ от 3680 кв.м., напорен водоем за
промишлена вода с площ от 540 кв.м., открит басейн за промишлена вода и
савац/водоем с площ от 540 кв.м., дворно място с площ от 136 600 кв.м. и дворно
място за пречиствателна станция от 4000 кв.м., като общата площ е на описаните
обекти е от 147 140 кв.м. Видно от
придружителното писмо на областния управител, същият сочи, че имот №001168 /който
съответства на поправената ръчно номерация на имота в постановлението на ВТОС/
представлява земя с обща площ от 144 280 кв.м., върху която са построени сгради
и е съставен представения АДС, като този имот съгласно чл.2, ал.4 от ЗДС е
собственост на „Интериор“ ЕАД, впоследствие с променена правно-организационна
форма на акционерно дружество и обявено в несъстоятелност.
Като съобрази както обясненията на дружеството досежно поправката
в постановление на съда за възлагане на имота, съдържанието на извадката от
кадастралната карта с данни от КРНИ, която сочи, че площта на заснетия имот е
от 136 624 кв.м., а този имот е актуван с АДС № 2125 от 1996 г., от който пък
се установява, че е актувано и дворно място с площ от 136 600 кв.м. и предвид
писмото на областния управител за собствеността на актуваното с този акт, която
е на дружеството в несъстоятелност „Интериор“ АД (н), чието имущество е
възложено на настоящият жалбоподател и
най – сетне постановлението за поправка на явна фактическа грешка на ВТОС от
3.09.2020 година, съдът приема, че дружеството е собственик на дворното
място от 136 600 кв.м., описано в
посочения АДС, което е част от ПИ, който му е възложен по реда на чл.717з, ал.4
от ТЗ.
Т.е. съдът приема, че дружеството е собственик на имот, който граничи
с имот, за който проекта за ПЗ предвижда промяна на предназначението.
Следва да се отбележи обаче, че дружеството не е спазило
изискването на чл.56, ал.2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, респ. чл.76, ал.1 вр. с §5, ал.2 от ЗКИР, с оглед задължението си за
вписване на постановлението на съда, което има последиците на постановление за
възлагане – аргумент от чл. 717л, ал.4 от ТЗ. Именно поради това обстоятелство
и въпреки положените максимални процесуални усилия, по делото
не е установено надлежно вписването в кадастралния регистър /имотен регистър за
процесната територия така или иначе липсва/ на жалбоподателя като собственик
или носител на ограничено вещно право върху поземления имот, засегнат от
предвижданията на процедираният план.
Всъщност
очевидно е в процесният случай – извън правоотношението на собственост за имот,
засегнат от предвижданията на плана – че жалбоподателят не изпълнява
императивното изискване на чл.131, ал.1 от ЗУТ за установяване на права чрез
съответното вписване в регистър, което впрочем неслучайно законът въвежда с
оглед принципа на правна сигурност.
Въпреки
множеството представени, а и служебно събрани от съда документи и доказателства
за кадастралните данни на имота, не е установено вписване в КР на дружеството
жалбоподател като титуляр/носител на вещно право на собственост или друго вещно
право към момента на приключване на устните състезания. Това означава липса на
легитимирането на дружеството като заинтересована страна по разума на
специалната норма на чл.131, ал.1 от ЗУТ, която разпоредба е въведена с
цел за да се хармонизират разпоредбите на
ЗКИР с тези на ЗУТ и за да се осигури правна сигурност при
процедирането на планове и на техните изменения. Впрочем на това становище е и
по-многобройната, и, по мнение на настоящия състав, правилната съдебна практика
на касационната инстанция, която обвързва предпоставките на чл.131, ал.1 от ЗУТ
с изискването на чл.115, ал.1 и 2 от ЗУТ и оттам с проявлението на принципа на
правна сигурност /виж в този смисъл например решение №5854 от 21.05.2015 година
на ВАС, решение №13627 от 31.10.2012 година на ВАС, определение №2708 от
23.02.2012 г. на ВАС, определение №2451 от 9.03.2015 година на ВАС, определение
№1008 от 20.01.2012 година на ВАС и много други/.
Действително,
в някои други свои актове ВАС застъпва обратна теза – вж. например определение
№4601 от 11.04.2018 година на ВАС, определение №1377 от 31.01.2018 година на
ВАС и други.
По
този начин касационната инстанция създава колеблива и взаимно противоречаща си
практика. Тази практика обаче не е тълкувателна и не е задължителна, като
настоящата инстанция споделя доводите на първата цитирана група съдебни актове.
Следва за пълнота да се посочи и, че от определението на ВАС, с което са дадени
указания за попълване на делото с доказателства за собствеността на имота,
засегнат от предвижданията на ПЗ не следва, че настоящата инстанция трябва
непременно да обяви жалбата за процесуално допустима, нито в определението е
посочено как именно следва да се тълкува разпоредбата на чл.131, ал.1 от ЗУТ
според конкретния състав на ВАС.
При
това положение липсата на вписване в КР на жалбоподателя като носител на вещно
право е достатъчно да обоснове недопустимост на жалбата поради неизпълнението
на всички кумулативно изискуемите се условия на чл.131, ал.1 от ЗУТ, при което
следват последиците на чл.159, т.4 от АПК.
Извън горното основание за прекратяване на производството – което
очевидно е обект на разнопосочна съдебна практика на ВАС – налице е обаче и
друго основание за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на
производството.
От преписката се установява, че е изготвено обявление за
устройствената промяна (л.18 от делото), като видно от разписката на л.21, това
обявление е връчено на синдика на праводателя на жалбоподателя /“Интериор“АД в
несъстоятелност/ на 28.08.2019 г., като по този начин ответникът е изпълнил
изискването на §4, ал.1 и 2 от ДР на ЗУТ, съобщавайки за това устройствено изменение
на известното му заинтересовано лице. При това следва да се приеме, че въпреки
спазването на процесуалния закон при прилагането на принципа на правна
сигурност от страна на ответника чрез връчването на заповедта на известните му
заинтересовани лица, актът не е бил връчен на жалбоподателя на тази дата.
Синдикът на уведоменото от ответника дружество от своя страна обаче е уведомил
жалбоподателя с писмо /лист 14 от делото/, за което и в жалбата, а и в
представената по делото писмена защита се признава изрично, че е получено на
9.09.2019 година. При това положение преклузивният срок по чл.215, ал.4 вр. с
чл.219, ал.3 от ЗУТ във връзка с чл.149, ал.1 от АПК е започнал да тече от
10.09.2019 година, като е изтекъл на 24.09.2019 година, вторник, присъствен
ден. Видно от датата, вписана в щемпела, съдържащ регистрационния индекс на
документа /жалбата/, същата е подадена чрез ответната община на 26.09.2019
година, т.е. след изтичането на преклузивния по характера си срок по чл.149,
ал.1 от АПК. В самата жалба няма твърдение за нищожност на оспорената заповед,
като от друга страна липсва и искане за обявяването и за нищожна, поради което
е неприложима разпоредбата на чл. 149, ал.5 от АПК. Изразеното от настоящата
инстанция разбиране досежно началото на срока, визиран в разпоредбата на
чл.149, ал.3 от АПК е съобразено и със съдебна практика по този конкретен
въпрос - вж. Определение №822 от 17.01.2012 година на ВАС, II-ро отделение, произнесено при сходна фактическа обстановка.
Следва да се отмени протоколното определение, с което е даден ход
на делото по същество, като жалбата се
остави без разглеждане.
С оглед на разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК вр. с чл.144 от АПК и предвид направеното искане, следва на ответника да се присъдят сторените от него разноски.
По изложените съображения,
Административен съд – Велико Търново, шести състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
протоколното си определение от 5.10.2020 г., постановено по адм.д. №584/2019 г.
по описа на АСВТ за даване на ход по същество.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Недвижими имоти Елена“ ООД – гр. София, ЕИК
*********, против заповед №РД.02.05 -508/22.08.2019 г. на кмета на Община Елена
и прекратява производството по делото.
ОСЪЖДА
„Недвижими имоти Елена“ ООД – гр. София, ЕИК *********, да заплати на Община
Елена разноски от 1000 лв.
Определението може да се
обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: