РЕШЕНИЕ
№ 4666
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20221110105091 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Олд скул“ ООД срещу А. И.
Ц., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца 25 000 лева (частично от 50 000 лева) –
неустойка по чл. 21, ал. 2 от Договор за участие в телевизионно предаване
„Игри на волята“ от 07.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.09.2021 г.,
до окончателното плащане – вземания по Заповед за изпълнение №
13593/30.09.2021 г. по частно гражданско дело № 55809/2021 г. на Софийския
районен съд, 28. състав.
В исковата молба се твърди, че на 07.04.2021 г. страните сключили
договор, по който ответникът се задължил спрямо ищеца да участва в
заснемането на предаването „Игри на волята“ за периода от сключване на
договора до 31.12.2021 г., срещу което се бори да получи награда. В чл. 21, ал.
2 от договора било уговорено, че ако ответникът напусне самоволно
предаването преди края на снимките, дължи неустойка в размер на 50 000
лева. Неустойката била определена във връзка с имиджовите щети за
предаването, които биха се отразили на рекламните приходи. Твърди се, че
ответникът напуснал предаването на 18. снимачен ден, като след това на
15.09.2021 г. му била връчена покана да плати предвидената в договора
неустойка. Била издадена заповед за изпълнение, но длъжникът не бил
намерен, затова е предявен и настоящият иск.
1
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – А. И. Ц.,
чрез особения представител адв. К., с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Прави се възражение за погасяване на вземането по давност.
Оспорва се сключването на договор между страните, както и това, че на
ответника била връчена нотариална покана. Клаузата за неустойка се оспорва
като неравноправна. Поддържа се, че ответникът не е изпаднал в забава. Иска
се отхвърляне на исковете.
В съдебното заседание в дълга пледоария представителят на ищеца
излага становище относно доброволния характер на договора, сключен от
ответника, при ясно съзнание, че поема задължение, което може да има
сериозни икономически последици за ищеца, тъй като участва в предаване с
национална гледаемост, а при незаснемането му ищецът също би дължал
големи неустойки на телевизиите. Поддържа, че ако не действа система от
неустойки, има голям риск предаването да остане неснимаемо, тъй като всеки
би се отказвал да участва. Особеният представител на ответника поддържа, че
не е доказано последният да не изпълнил договора и да не е спазил правилата
на играта, като посочва, че уговорените неустойки можело да доведат до
неоснователно обогатяване, тъй като така би се натрупала част от наградния
фонд от пари на самите играчи.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представения на лист 9 – 21 от делото Договор за участие в
телевизионно предаване „Игри на волята“, сключен между страните на
07.04.2021 г., ответникът се е съгласил да участва безвъзмездно и (на това се
набляга многократно в текста на договора) по собствена воля да участва в
заснемането на третия сезон на предаването, което би следвало да приключи
на 30.12.2021 г., като е ангажиран 24 часа в денонощието и през всички дни на
снимки. Ответникът се съгласява да спазва регламента на предаването,
свързан с участие в различни състезателни игри и пребиваване в условия,
подобни на тези в дивата природа, като договорът предвижда голяма награда,
която не е посочена в текста му, като се посочва, че наградите могат да бъдат
„една или повече“. От договора става ясно, че при снимките ще има изпитания
за издържливостта на ответника, както и медицински рискове. В чл. 3 – 5 от
договора са предвидени и ангажименти на ответника за периода след края на
снимките, които също са безвъзмездни.
В чл. 9 от договора е предвидено следното: „(1) В случай че съгласно
правилата, Участникът напусне Предаването, без да е определен за
победител, той не получава награда или възнаграждение за това.
(2) Отказът на Участника от участие в Предаването преди изтичане
на пълния на заснемане на Предаването (...), както и самото неучастие, ще
се тълкува като съществено нарушение на този договор и е основание за
Изпълнителния продуцент да претендира неустойката по чл. 21, ал. 2 от
този договор, както и всички претърпени вреди и пропуснати ползи,
надвишаващи ера на неустойката.“
2
В чл. 21, ал. 2 от договора е предвидено, че при самоволно напускане на
ответника, последният дължи на ищеца неустойка в размер на 50 000 лева.
Съгласно заключението на почеркова експертиза по делото, прието в
откритото заседание на 11.12.2024 г. (на лист 146 от делото), а в писмен вид –
на лист 129 – 135 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, договорът и
приложенията към него са подписани или парафирани от ответника.
В съдебното заседание на 11.12.2024 г. (на лист 146 – 147 от делото) е
разпитан свидетелят на ищеца Н. П., който дава показания, че от 2019 г. е
директор „продукция“ на състезанието „Игри на волята“ и отговаря на терен
за участниците и снимачния екип. Ответникът познава като участник в
предаването, като през април 2021 г. го видял как изпълнява спортни
нормативи, за да го одобрят за участник. Предаването се снимало в Царево,
като на първия месец от снимките – през юни 2021 г., установили, че
ответникът и друга група играчи нарушават правилата, тъй като имал контакт
с външни хора за продукцията, а това е забранено по договора, с който
изрично свидетелят запознавал ответника, преди да го подпише. Ответникът
бил заловен да приема храна в чували от външни хора, след което му поискали
да признае, че е търсил такава, но той отказал и казал, че не могат да го
държат в предаването и иска да си тръгне. След това му върнали личните
вещи, осигурили му нощувка в хотел „Рибарска среща“ в Царево, който
ответникът напуснал на същия или следващия ден и не бил търсен повече.
След напускането си ответникът разказвал в социалните мрежи как се прави
предаването и как се свързват отделни епизоди – нещо, което не се показва
пред медиите. Останалите участници следвало да играят по променен
сценарий.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като ясни, последователни,
безпротиворечиви и частично подкрепени от писмените материали по делото
– нотариална покана и договор.
Съгласно представена на лист 8 от делото Нотариална покана – акт №
***, том *, рег. № 17375/09.07.2021 г. на нотариус И. Д. с № 039 от регистъра
на Нотариалната камара, ищецът е поканил ответника да заплати неустойката
от 50 000 лева в 7-дневен срок от получаване на поканата. Съгласно
удостовереното върху нея поканата е връчена чрез залепване на уведомление
на адреса на ответника по чл. 47, ал. 5 ГПК, на 14.09.2021 г.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск за
заплащане на неустойка с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че между страните е налице
валиден договор, по който ответникът не е изпълнил задълженията си за
лично действие и за това в договора е уговорена неустойка, като няма
основания да се приеме същият за недействителен.
3
С определението си за насрочване на делото съдът е указал на страните
да вземат становище по това дали договорът може да съществува като
безвъзмезден и можело ли е да се направи валиден отказ от него.
Съгласно чл. 9 ЗЗД правните субекти са свободни да сключват помежду
си договори каквито намерят за добре, стига да не противоречат на
повелителни правила на закона или на добрите нрави.
В случая следва да се разгледа природата на сключения между страните
договор и особено задължението на ответника по него, което има специфичен
непаричен характер. От текста на договора е ясно, че ответникът на практика
се задължава да се подложи на един физически режим, който е свързан с
лишаване от редица удобства на живота в цивилизацията – ограничена храна,
излагане пряко на атмосферните въздействия (дъжд, вятър, бури), и други
подобни. Освен това ответникът се задължава да спазва правилата на играта
относно дневния си режим и участието в състезания, като ако откаже да го
направи, ще бъде изключен. Следователно ответникът се е съгласил за целите
на заснемането на предаването и с цената на ограничения на личния си
комфорт да се подчинява на конкретни указания за поведение, дадени от
служителя на ищеца. Това представлява следователно договор за полагане на
форма на труд, като за целите на процеса е без значение дали такъв договор
следва да се квалифицира като трудов по смисъла на КТ или друг вид договор
за полагане на труд. От значение именно поради характера на полаганите от
ответника усилия и физическата „цена“, е, че става въпрос за форма именно на
полагане на труд за целите на печалбата на ищеца (нещо върху което
процесуалният представител акцентира в пренията по делото, макар и само в
частта относно възможните финансови загуби), която може да се квалифицира
като подчиняване на волята на ответника на указанията на ищеца при заплаха
от парична санкция във висок размер.
При това положение обвързването на задължението да се полага
определения от ищеца труд от страна на ответника с неустойка в сериозен
размер, която ответникът би загубил, ако откаже да изпълни договора, се
превръща в принудителен труд, какъвто е забранен от редица международни
договори. Това поведение е забранено и от чл. 4, пар. 1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи („Европейска конвенция за
правата на човека“, „Конвенцията“), който го определя като „принудително
подчинение“. В практиката на Европейския съд за правата на човека –
решение Siliadin с/у Франция, жалба № 7336/01, § 123, 26 юли 2005 г., са
дадени и белезите на „принудителното подчинение“ – то включва освен
задължение да се предоставят услуги на друго лице и задължение за
подчинения да се намира в имота на друго лице, както и „невъзможност да
промени положението си“. Следва да се посочи, че ако не беше уговорена
неустойка в договора между страните, ответникът не може да се приеме, че е в
положение на „принудително подчинение“, тъй като при напускане на
предаването не би търпял санкции. От същата идея е изхождал и българският
законодател, като е предвидил института на публичното обещание за награда в
чл. 368 – 369 ЗЗД. За разлика от положението по настоящия договор при
публично обещание за награда единствено задължено лице е обещателят, а не
4
този, който се състезава за наградата. Именно това е важна характеристика на
всяко подобно обещание – лицето, което се конкурира за наградата, да може
свободно и без други санкции да се откаже от участие, като така запази
личната си свобода.
В съдебната практика на настоящия състав са известни два други
случая, в които са обсъждани подобни договори. Първият е свързан отново със
сключен от ищеца договор, по който спор за възнаграждение е разгледан с
Решение от 28.11.2022 г. по гражданско дело № 829/2020 г. на Софийския
градски съд, VI-4 състав, за което няма данни за обжалване. Това решение
обаче няма отношение към настоящото дело, тъй като разгледаният с него
договор ясно е определял голяма награда в конкретен размер – 200 000 лева, и
спорът не е бил относно санкциите за участниците по договора, а относно
правилата на играта, т.е. става въпрос за тълкуване на договора според
правилата на чл. 369 ЗЗД. Вторият подобен случай е разгледан в процес,
приключил с Решение № 486/24.01.2025 г. по въззивно гражданско дело №
12668/2024 г. на Софийския градски съд, II-б състав, който се отнася до друг
вид забавна програма – със затваряне на участници в къща – „Къщата на
инфлуенсърите“, но без налагане на изпитания за физиката им, като там
договорът, макар и при ниско възнаграждение, е възмезден. Освен това
съдилищата са установили, че основен начин за финансова печалба на
участницата в другото предаване е било излагането пред публика с цел
представяне на стоки и услуги.
Следователно в настоящия случай, за да прецени съответствието на
договора по делото с повелителните правила на нормативните актове – чл. 4
ЕКПЧ, и добрите нрави, съдът следва да вземе предвид следните критерии –
че договорът е безвъзмезден за ответника, ако не бъде награден; че наградата
не е конкретно определена с договора (тя може да бъде на голяма парична
стойност, но няма никаква пречка според текста на договора да представлява
и храна или вещ на малка стойност); че характерът на задълженията на
ответника за участие в програмата е свързан със сериозен дискомфорт на
основни житейски функции (вкл. ограничена храна – свидетелят установява,
че именно поради глад ответникът евентуално е нарушил правилата на
играта). При това положение, макар и доброволно, съгласието на ответника да
участва в игра, от която след началото на заснемането не може да си тръгне
без санкции до края на снимачния процес или изключването си, без да
претърпи изключително съществена по размер санкция (равна на цената на
недвижим имот), не може да се приеме, че преодолява задължителната защита
по чл. 4 ЕКПЧ и уредбата на доброволността на труда по българското
законодателство.
Съдът следва да вземе предвид и две други обстоятелства – видът на
действията, за които ответникът се е задължил, както и възможността да
направи така, че да не спечели някое състезание и да бъде изключен от играта,
които по-скоро показват възможност ответникът да си тръгне. Ако договорът
беше за това ответникът само да споделя живота си пред камера, то не следва
да се приеме, че същият не може да съдържа санкции под формата на
неустойки, тъй като ответникът не поема специфични лични задължения за
5
действие пред ищеца, които да са свързани с неудобства или страдания за
него. За поемане на такива неудобства е задължително договорът да бъде
възмезден, като това става при трудовите договори. На второ място, за
ответника по принцип не е съществувала пречка да предизвика своето
напускане на предаването, като се яви на следващата задача или игра и бъде
изключен поради незавършването . Това обаче не може да му се вмени в
задължение, при условие, че до провеждането на тази игра и съответната
предвидена според правилата на състезанието елиминация е възможно да е
оставало значително време, в което ответникът е щял да търпи неудобствата
на състезанието – най-вече глад. При това положение поведението на
ответника да не се съобразява с един противоречащ на императивни законови
правила (относно забрана на принудително подчинение) договор не може да
се тълкува като противоправно и няма основание за заплащане на неустойка.
Предявеният иск следва да се отхвърли.
За пълнота следва да се посочи, че дори и да не се приеме, че има
нормативна забрана за сключване на договори като този по делото, договорът
следва да се приеме по същите причини за противоречащ на добрите нрави и
нищожен на това основание.
Накрая, изложените от свидетеля факти относно разпространяване на
информация, която ответникът се бил задължил да пази в тайна, не са предмет
на заявеното в исковата молба основание за отговорност – неустойките за
издаване на поверителна информация се съдържат в други разпоредби на
договора, които не са предмет на иска и съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК съдът не е
длъжен да се произнася по тях.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият не е доказал такива разноски и не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск на „Олд
скуул“ ООД с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на А. И. Ц., с ЕГН:
**********, и адрес: С., ж.к. „Ф. ж.“, бл. ***, вх. *, ап. ***, че дължи на „Олд
скуул“ ООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул. „Коломан“
№ 1, сумата от 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева), частично от 50 000
лева – неустойка по чл. 21, ал. 2 от Договор за участие в телевизионно
предаване „Игри на волята“ от 07.04.2021 г. – вземания по Заповед за
изпълнение № 13593/30.09.2021 г. по частно гражданско дело № 55809/2021 г.
на Софийския районен съд, 28. състав.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7