РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Монтана, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
в присъствието на прокурора А. Евг. И.
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20251600500277 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на
Прокуратурата на Република България против решение № 155/25.04.2025 г. по гр. д. №
2902/2024 г. на Районен съд – Монтана, с което е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ да плати на П. П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000
лв и за имуществени вреди в размер на 5 000 лв.
Жалбоподателят чрез прокурор П. Семковска от РП – Монтана развива доводи
във въззивната жалба за неправилност на съдебното решение и моли да бъде отменено,
а вместо него МОС да отхвърли исковете, евентуално да присъди обезщетения в по-
нисък размер. Въвежда се довод, че първоинстанционният съд е обсъдил твърденията
на ищеца, а е пренебрегнал възраженията на Прокуратурата, като е присъдил
прекомерно високо обезщетение за неимуществени вреди, а това за имуществени е
определено без да са били събрани доказателства за действително направени разходи
от ищеца във връзка с наказателното производство, водено срещу него. МРС при
обсъждане критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди не е изяснил цялостното отражение на воденото производство
върху личния и обществения живот на ищеца, а само бланкетно е приел, че е налице
такова негативно влияние. МРС не е взел предвид, че медийното отразяване на случая
1
не се дължи на действия на Прокуратурата, както и че през по-голямата част от
времето, през което производството е било висящо, то е било в съдебна фаза, а над
продължителността на тази фаза Прокуратурата няма контрол.
Изтъкнати са и съображения, че неправилно са определени и разноските в
производството, като на адв. П., оказал безплатна правна помощ на ищеца, е
присъдено възнаграждение, което не съответства на фактическата и правна сложност
на делото.
В съдебно заседание представителят на ОП – Монтана поддържа въззивната
жалба и взема становище за неправилност на обжалваното решение на МРС, затова
моли то да бъде отменено.
Въззиваемият П. П. чрез пълномощника си адв. В. П. оспорва въззивната жалба
и моли да бъде оставена без уважение. Поддържа, че МРС е обсъдил в пълнота
събраните доказателства и е стигнал до правилни правни изводи. Решението не страда
от релевираните от жалбоподателя пороци, затова моли да бъде потвърдено.
Подчертава, че продължителността на наказателното производство се дължи преди
всичко на действията на Прокуратурата, тъй като производството е било прекратявано
три пъти и връщано на Прокуратурата. Изтъква се, че въззиваемият е бил военен,
което предполага по-висока самовзискателност и изострено чувство за чест,
достойнство и справедливост, а тези фактори са решаващи при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди. Относно имуществените вреди сочи, че
касовите бонове за транспортни разходи и хотел с времето са избледнели и не могат да
послужат като доказателство, но е известен факт, че пътуването от Монтана, където
живее възиваемият, до *, където се е провеждало производството, са значителни и
подлежат на обезвреда.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пред РС – Монтана П. П. е предявил искове против Прокуратурата на
Република България за присъждане на обезщетение от 15 000 лв за неимуществени
вреди и 5 000 лв за имуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, повдигнато
срещу него от РП – * и въз основа на което е било образувано НОХД № 813/2021 г.,
завършило с влязла в сила оправдателна присъда.
В първоинстанционното производство е установено, че с влязла в сила присъда
№ 34/08.08.2022 г., постановена по НОХД № 813/ 2021 г. на Районен съд - С., П. П. е
признат за невиновен в това, че в периода 24.08.2016 г. - 30.08.2016 г. в гр. *в
условията на продължавано престъпление съзнателно се е ползвал от неистински
2
частен документ, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна
отговорност и е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 316, във вр. чл. 309, ал. 1
и чл. 26, ал. 1 от НК. Със същата присъда е признат за невиновен и в това, че в
периода 27.09.2016 г. - 30.09.2016 г. в гр. *в условията на продължавано престъпление
чрез използване на неистински документи е получил без правно основание чуждо
движимо имущество с намерение да го присвои - пари в общ размер на 103 366.90 лева
собственост на „О.А.И.“ ЕООД, представлявано от Й.Г., като имуществото е в големи
размери и е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1 и чл. 26 от
НК.
Досъдебното производство е започнало през 2016 г. (преписка №
1499/20.10.2016 г. по описа на ОДМВР – С.), прекратявано е три пъти. Наказателното
преследване е продължило общо над шест години и половина. Наказателните дела в
Районен съд - * и Окръжен съд - * са се развили в период над три години и половина.
Присъдата по НОХД № 14/ 2020 г. на Районен съд – * е отменена с решение по
ВНОХД № 177/2021 г. на Окръжен съд-*, а делото е върнато на Районен съд-*, който с
присъда № 34/08.08.2022 г., постановена по НОХД № 813/2021 г., е оправдал П. П..
Присъдата е потвърдена с окончателен съдебен акт от Окръжен съд – * по ВНОХД №
165 от 2023 г.
От данните в медицинските документи е видно, че в периода на висящност на
наказателното производство ищецът П. е получил инсулт, здравето му се влошило,
налагало се лечение в болница. От свидетелските показания е установено, че той се
притеснявал заради провежданото разследване и това довело до промени в
поведението му. Преди пенсионирането си той е бил военен, а обвинението в
извършване на престъпление го злепоставяло в обществото, където той бил изградил
добро име и авторитет. Представени са и журналистически материали от вестник „*“,
описващи разследваното престъпление и посочващи П. като съучастник.
При така установените факти МРС е приел, че ищецът е понесъл
неимуществени вреди и по справедливост е определил обезщетение от 15 000 лв. МРС
е уважил и иска за имуществени вреди в размер на 5 000 лв, като е счел, че за ищеца е
било наложително да пътува многократно до *и да пребивава там, а това е свързано с
транспортни разходи и такива за хотел, направил е и разноски за адвокатски
възнаграждения.
Въззивният съд намира обжалваното решене за неправилно относно размера на
присъдените обезщетения.
Безспорно е по делото, че П. П. е бил привлечен като обвинаем и след това като
подъсдим, като наказателното производство е приключило с влязла в сила
оправдателна присъда. Наказателният процес от образуване на досъдебното
производство до влизане в сила на оправдателната присъда е продължил повече от 6
3
години.
Въззиваемият е бил с мярка за неоклонение „подписка“. За участие в
процесуалните действия е пътувал от местоживеенето си в *до гр. *, където е водено
производството. Разследваният случай на документа измама бил оповестен чрез
обширна публикация във вестник „*“, като материалът бил публикуван с продължение
в няколко броя.
През 2019 г. въззиваемият постъпил в болница във връзка с кардиологично
заболяване, което наложило поставяне на стенд. Същите здравословни проблеми
наложили и болнично лечение през 2022 г.
Относно личността на въззиваемия са събрани данни, че той е бивш военен,
пенсионер. Осъждан е два пъти: през 2000 г. за длъжностно присвояване и през 2010 г.
за измама, като е реабилитиран.
От показанията на свидетеля П., разпитан от МРС, е видно, че ищецът бил
активен и общителен човек, продължил да работи и след пенсионирането си като
застрахователен агент и в работата си бил внимателен и грижлив към интересите на
клиентите си. След привличането му като обвиняем обаче се променил, отчуждил се и
се затворил в себе си. Притеснявал се за развоя на производството и споделял, че се
счита за невинен. Публикациите във вестника го карали да се чувства неудобно пред
близките си, срамувал се от обкръжението си. Здравето му се влошило.
В заключението на психолога по съдебно-психологичната експертиза, назначена
от МРС, се съдържат данни, че в периода 2016 г. – 2024 г. П. е изпитвал негативни
психични състояния във връзка с разследването срещу него, но вещото лице е
наблюдавало и склонност към демонстриране и/или симулиране на психична и
емоционална негативна симптоматика.
Въззивният съд при така установените факти приема, че са налице
предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Повдигнатото срещу П. П. обвинение в
извършване на две престъпления е незаконно, тъй като е приключило с оправдателна
присъда. С влязъл в сила съдебен акт е установено, че П. не е извършил деянията, в
които е бил обвинен.
П. П. е понесъл неимуществени вреди в резултата на незаконното обвинение,
повдигнато срещу него от РП – *. Тези вреди се изразяват във влошаване на
здравословното му състояние, в промени в личния му живот: оттегляне от активни
контакти, изпитване на неудобство от приятелите, чувство на срам заради обвиненията
в тежки престъпления.
За да определи обезщетението за понесените неимуществени вреди, съдът
следва да съобрази тежестта на обвинението и предвиденото за него наказание,
продължителността на наказателното производство, взетата по отношение
привлеченото към отговорост лице мярка за неотклонение. От значение са и личността
4
на обвиняемия и как привличането му като обвиняем се е отразило на неговия личен и
социален живот, какви емоционални и психични реакции е предизвикало
наказателното преследване у лицето.
В разглеждания случай обвиненията са в извършване на две престъпления,
които са тежки по смисъла на чл. 93 от НК. Наказателното производство е било
продължително, като се е развило през досъдебно производство и съдебна фаза, в
която окончателният съдебен акт е произнесен от въззивна инстанция. Взетата мярка
за неотклонение е била най-леката – подписка.
Висящото производство е предизвикало негативен психичен отговор у ищеца,
което се установява от свидетелските показания. Наблюдавани са промени в
повдението му, обясними с изпитваното чувство на неудобство и усещането за
злепоставяне в обкръжениието на ищеца. Разгласяването на случая в централен
ежедневник е допринесло за по-висок интензитет на негативните преживявания на
ищеца, доколкото фактът е станал широко известен в обществото. Неоснователно в
тази връзка е възражението на Прокуратурата, че медийните публикации не са
инициирани от нея. В печатните материали се цитира името на прокурор, който е
предоставил информация на журналиста, което обосновава причнни връзка между
действия на орган на разследването и вредните последици за ищеца П..
При обсъждане интензивността на негативното въздействие на разследването
върху ищеца от значение е и фактът, че П. е бил осъждан преди това два пъти, вече
реабилитиран. За него процедурите в едно наказателно разследване не са били
непознати, спрямо него вече е била упражнявана държавна принуда от същия вид,
което означава, че той е имал представа за начина на протичане на едно производство
и е могъл да изгради реалистични очаквания за изхода му, от което и негативното
влияние на провежданото разследване върху психиката на ищеца не е толкова
интензивно.
Потвърждание на този извод се съдържа и в заключението на психолога по
назначената от МРС експертиза. Вещото лице е установило склонност към
преекспониране на негативните преживявания и към симулиране на негативна
симптоматика.
Налице са данни за влошаване на здравословното състояние на ищеца в периода
на наказателното преследване, което съдът отчита като повлияно и от емоционалното
натоварване поради висящото производство. Няма убедителни доказателства, че
проблемите със здравето са пряка и непосредствена последица от стреса, причинен от
разследването.
МОС намира, че при съблюдаване критерия справедливост, установен с чл. 52
от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лв е достатъчно, за да покрие
стреса, отрицателните психични преживявания, влошеното здраве и неудобството в
5
обществото. Над този размер до уважения от 15 000 лв обезщетението се явява
прекомерно и присъждането му би довело до неоснователно обогатяване, затова искът
е неоснователен, а решението на МРС в тази част – неправилно.
По иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди МОС намира, че е
частично основателен. Имуществените вреди са действително понесено намаляване
имущественото състояние на ищеца в резултат на провежданото срещу него
наказателно разследване. От приложените по НОХД № 14/2020 г. на РС – * и по
ВНОХД № 177/2021 г. на Окръжен съд – * две пълномощни на адв. В. П. се установява
разход за хонорари в общ размер от 1850 лв. До този размер искът е основателен, а
обжалваното решение - правилно. Тези разходи са направени от ищеца, за да си
осигури професионална правна помощ в производството и да получи защита срещу
незаконното обвинение, от което следва, че разходът е в пряка причинна връзка с
увреждането и подлежи на обезщетяване.
Липсват доказателства за други разходи, като напр. за транспорт до *, каквито
твърдения се съдържат в исковата молба. Няма убедителни доказателства колко пъти е
пътувал П. П. до мястото на провеждане на разследването, с какъв транспорт и колко
средства е отделил за покриване на такива разноски. Унищжаването на касовите
бележки, чрез които би могъл да установи плащанията, не е основание обезщетението
да се присъди без да бъдат ангажирани други доказателства, които да установят поне
приблизително цената на транспорта. Неоснователно възизваемият твърди, че са
достатъчни елементарни познания за разстоянието между *и *и житейски опит
относно цените на храна и нощувка, за да се изчислят разноските. Това би било така,
ако бяха събрани данни за броя на пътуванията, вида на транспорта и местата, където
е отсядал ищецът.
МРС не е изложил мотиви защо приема пълния размер на исканото обезщетение
от 5 000 лв, поради което решението е неправилно за присъдното над 1850 лв и затова
МОС го отменя в тази част. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. За да бъдат присъдени обаче, следва да са установени с
допустимите по ГПК доказателствени средства.
Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3/2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната
присъда за извършено престъпление. От този момент държавните органи изпадат в
забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение.
Първоинстанционният съд е присъдил разноски по правилото на чл. 78 от ГПК,
като решението следва да бъде изменено с оглед резултата, постановен от въззивния
6
съд. За осъществената от адв. В. П. безплатна правна помощ му се следва
възнаграждение от 2200 лв, изчислено по правилото на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за
възнагражденията за адвокатска работа. Поради това, че искът не е уважен изцяло,
Прокуратурата следва да му плати съразмерно на уважената част или 1298 лв. Над
този размер до присъдения от МРС решението е неправилно и МОС го отменя.
На основание чл. 78 от ГПК на въззиваемия се дължат разноски и за въззивното
производство с оглед изхода на процеса. Възивната жалба е уважена частично и
отхвърлена за сумите 10 000 лв обезщетение за неимуществен вреди и 1850 лв за
имуществени вреди. На адв. В. П., представлявал въззиваемия при условията на чл. 38
от Закона за адвокатурата, се дължи възнаграждение, което се определя по правилата
на Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа. Съдът като взе предвид
сложността на делото, проведеното едно съдебно заседание във въззивната инстанция
без събиране на нови доказателства, определя възнаграждение от 2200 лв, от което
съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба се дължат 1298 лв.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 155/25.04.2025 г. по гр. д. № 2902/2024 г. на Районен съд –
Монтана, в ЧАСТТА, с която ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е
осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да плати на П.П. обезщетение за
неимуществени вреди над размер от 10 000 лв до присъдения от 15 000 лв и за
имуществени вреди над размер от 1850 лв до присъдения размер от 5 000 лв, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на П. П., ЕГН **********, против ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над
размер от 10 000 лв до претендирания размер от 15 000 лв и за обезщетение за
имуществени вреди над присъдения размер.
ОТМЕНЯ решение № 155/25.04.2025 г. по гр. д. № 2902/2024 г. на Районен съд –
Монтана, в ЧАСТТА, с която ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е
осъдена да плати на П. П. разноски над сумата 1298 лв до присъдените 2200 лв.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да плати на адв. В.
П. от АК – *възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв за въззивното производство в размер на
1298 лв.
В частта по иска за обезщетение за имуществени вреди решението не подлежи
на касационно обгжалване.
В останалата част решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8