№ 857
гр. Перник, 30.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500467 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 456 от 13.05.2025 г., постановено по гр.д. № 871/2025 г., Районен
съд - П. е признал за установено, че М. К. Т., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***
дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 сумата в размер на 278,94 лева, представляваща
незаплатена продажна цена за периода от м. 01.2020 г. до м.03.2020 г. за мобилен
апарат марка Apple iPhone X 64GB Silver MAT 25 23м по договор за продажба на
изплащане № *** от 02.04.2018 г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение до окончателното
изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. д. № 06956 по описа за 2024 г. на П. районен съд. С решението съдът е
отхвърлил като неоснователна исковата претенция за сумата от 1766,62 лв.,
представляваща разликата от 278,94 лева до предявения размер от 2045,56 лева –
продажна цена по горепосочения договор за продажба за периода от 23.04.2018 г. до м.
31.12.2020 г. Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските по
делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от „А 1
България“ ЕАД, чрез юрк. М. К., с която се атакува решението на първоинстанционния
съд в частта, с която се отхвърля предявения иск за сумата от 1766,62 лв., както и в
частта, с която дружеството е осъдено да заплати разноски на ответната страна. Твърди
се, че решаващият съд неправилно е преценил, че за отхвърлената част от иска е
изтекла погасителната давност като се излагат подробни съображения в тази насока.
Сочи съдебна практика съгласно която се приема, че давностния срок на задължението
започва да тече от падежната дата на последната вноска на изплащане, а не за всяка
отделна такава. Въз основа на изложените доводи се моли съда да отмени
1
постановеното от районния съд решение в атакуваните му части, като се постанови
ново, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло. Прави се искане за
присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски. С въззивната жалба
не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна М. К. Т.,
чрез адв. А. Ц., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, а атакуваното
решение в обжалваните му части се сочи за правилно, мотивирано и законосъобразно.
Счита, че районният съд е анализирал наличните по делото доказателства и е
установил правилна фактическа обстановка въз основа на което е постановил правилен
съдебен акт. Моли се съда въззивнта жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. Не
се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивана жалба и от
М. К. Т., чрез адв. А. Ц., с която се обжалва постановеното от Районен съд – П.
решение, в частта в която съдът е приел, че Мариела Т. дължи на ищцовото дружество
сума в размер на 278,94 лева, представляваща незаплатена продажна цена за периода
от м. 01.2020 г. до м.03.2020 г. за мобилен апарат, както и в частта, с която е осъдена
да заплати разноските, сторени от дружеството в заповедното и исковото
производство, съобразно уважената част от иска. Сочи, че решението в тези му части е
неправилно и незаконосъобразно. За безспорно се сочи, че процесните задължения се
погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок. На следващо място за правилно
се сочи приетото от решаващия съд, че давността на всяка една от падежираните
вноски от договора започва да тече от настъпване на падежа на съответната вноска и
същата се погасява с изтичането на петгодишния давностен срок, касателно главницата
на процесното задължение. Допълва, че по отношение на лихвата е приложим
тригодишния давностен срок. В продължение за неправилно се сочи приетото от
районния съд, че няма обявена и настъпила предсрочна изискуемост на задълженията
по вноските по договора, както и, че няма изрично заявено от ищеца и достигнало до
ответника изявление за трансформиране на вземането в предсрочно изискуемо.
Твърди, че съдът не е съобразил, че вземанията за последните три вноски по
процесния договор са съвкупност от главница и лихва и лихвите всъщност са погасени
по давност, изтекла много преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Моли се въззивният съд да постанови решение, с което да отмени
решението на първата инстанция в обжалваните му части. Прави се искане за
присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски. С въззивната жалба
не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна - „А 1
България“ ЕАД, чрез юрк. М. К., с който се оспорва въззивната жалба като се твърди,
че същата е неоснователна. Сочи, че правилно първоинстанционният съд е преценил за
основателен искът в тази му част, като е изложил подробни мотиви в тази насока. За
неоснователни намира възраженията на насрещната страна досежно предсрочната
изискуемост на процесните задължения. Моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Прави се искане за присъждане на сторените във въззивното производство разноски, а
именно юрисконсулско възнаграждение в минимален размер съгласно Наредбата за
правна помощ и заплатения депозит за особен представител на ответника.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
2
съдът установява, че въззивните жалби са допустими и са съобразени с изискванията
за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивните жалби и отговорите към тях не е направено искане за събиране на
нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивните жалби и отговорите към тях не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговорите по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 24.09.2025 г. от 10.40
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане, а на всеки от жалбоподателите – препис отговора на насрещната страна.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3