РЕШЕНИЕ
№ 24.08.2020 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, ХІІ – ти граждански състав
На двадесет и четвърти юли, две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №4955 по описа
за 2019 година.
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК от „ Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление - гр.София, ул. „Московска“№19, представлявано
от В. М. С. - главен изпълнителен директор и Д. Н. Н. – изпълнителен директор, срещу М.Д.А., ЕГН-**********
*** и Н.А.А., ЕГН-********** ***.
Подадена е искова молба от ищцовото дружество,
в която се твърди, че на 29.06.2018г.
във ФЦ Пазарджик е сключен ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ между „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК
********* от една страна като кредитор и А. Н. А., ЕГН- ********** от друга страна като кредитополучател за
сумата от 5000 лв. Страните по договора за кредит са уговорили, че от страна на
кредитополучателя се дължат лихви върху предоставената сума, като съответно са
предвидили вида, размера и начина на изчисляване на същите.
Сочи се, че съгласно клаузите
на сключения договор, кредитът е следвало да се издължава, чрез разплащателната
сметка на кредитополучателя. Освен основните права и задължения на
договарящите, банковата сделка регламентира и допълнителни условия, както и
правните последици, настъпващи в случай на неизпълнение на поетите от страните
ангажименти. Кредитът е предсрочно изискуем считано от 18.09.2019г.
Кредитополучателят А. Н. А. е наследодател на ответниците, същият е починал на
19.03.2019г.
Твърди се, че на 20.03.2019 и
25.03.2019 г. /дни след смъртта на кредитополучателя/ на ATM са направени
тегления от сметка на А. А., тоест ответниците по настоящия иск са приели
наследството оставено, с конклудентни действия.
Твърди се, че като част от
наследствената маса кредитът е дължим от М.Д.А. и Н.А.А. съобразно
наследствените им квоти, а именно по 1/2 от посочените в исковата молба суми.
Твърди се, че наследниците са
посетили Банка ДСК ЕАД ФЦ Пазарджик, представили са удостоверение за наследници
и наш служител ги е уведомил, че при не плащане в дадения срок, банката ще
пристъпи към събиране на вземането си по съдебен ред. Въпреки това , няма направено
плащане от страна на ответниците по настоящия иск.
Сочи се, че във връзка с
изискуемостта на кредита ищцовото дружество е предприело предвидените в ГПК
действия за снабдяване със Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
по реда на чл. 410, от ГПК на дата 20.09.2019г. Образувано е ч.гр.д.
3708/2019г. по описа на Районен съд- Пазарджик и по него е издадена Заповед за
изпълнение срещу М.Д.А. и Н.А.А. ответниците в настоящето производство да заплатят
на "Банка ДСК" ЕАД: сумата 3650,92лева, съставляваща главница, сумата
154,31лева съставляваща неплатена редовна лихва за периода 26.05.2019 г. до
19.09.2019г., сумата 7,81лева. съставляваща неплатена санкционираща лихва за
периода 26.05.2019 г. до 19.09.2019г. , сумата от 120 мева заемни такси и
законната лихва върху главницата, считано от 20.09.2019 до изплащане на
вземането, сумата. 78,66лева 2% ДТ, както и сумата 50,00л.в. - юрисконсултско
възнаграждение.
Твърди се, че поради факта,
че М.Д.А. и Н.А.А. са подали Възражение срещу издадена Заповед за изпълнение и
са оспорили същата, предявяват в срок установителен иск
относно вземането по издадената заповед за изпълнение.
Моли се съдът да постанови
решение, с което да признае за установено, че „Банка ДСК" ЕАД - гр. София
има изискуемо вземане срещу ответниците по настоящия иск, и че М.Д.А. и Н.А.А. й
дължат по ½ /една втора/ от: 3650,92 лв., съставляваща главница, сумата
154,31 лв., съставляваща неплатена редовна лихва за периода 26.05.2019 г. до
19.09.2019г., сумата 7,81 лв., съставляваща неплатена санкционираща лихва за
периода 26.05.2019 г. до 19.09.2019 г., сумата от 120 лв. заемни такси и
законната лихва върху главницата, считано от 20.09.2019 до изплащане на
вземането.
Претендират се и направените
в настоящото производство съдебно-делово дни разноски, както и такива за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.1, във вр. с ал.8 от ГПК,
във вр. с чл.7, ал.5. във вр. с ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Сочат се доказателства.
Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответниците чрез пълномощникът им, в който се
твърди, че исковата молба е допустима, но неоснователна. Същата се оспорва по
основание и по размер.
Не са спори, че А. А. бил
служител (консултант-продажби стоково кредитиране от 13.01.2015 г.) при
ответника във Финансов център Пазарджик (ФЦ) по време на сключване на договора
за потребителски кредит и към смъртта си, поради което имал възможност да
сключва в своя полза договори за кредит при преференцицални лихвени условия
(кредитна програма „ДСК Престиж плюс“ за клиенти - служители на работодатели,
за които се предоставят преференциални условия по кредита).
Не се спори, че между А. А.
(кредитополучател), наследодател на двамата ответници, и Банката (кредитодател)
бил сключен посочения договор за кредит за текущо потребление (ДКТП) от
29.06.2018г. за сумата 5000 лв. и съответните клаузи за срок. лихви, начин и
условия на връщане, вкл. 3 бр. приложения, общи условия (ОУ) и договор за
залог на вземания (ДЗВ) от същата дата, като сумата била преведена по съответната
разплащателна сметка на кредитополучателя.
Не се спори, че А. А. е
починал на 19.03.2019г. и оставил за единствени наследници своите родители -
двамата ответници.
Сочи се, че Н. и М. А. са направили отказ от
наследство на 09.05. 2019г„ съгласно удостоверения изх.№ 4675/09.05.2019г.,
издадено по ч.г.д.№ 1826/2019 г. на ПзРС и изх.№ 4676/09.05.2019г. на
ПзРС,издадено по ч.г.д.№ 1827/2019г. на ПзРС.
Не се спори, че ищецът е
подал заявление за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.г.д.
№ 3708/2019г. на ПзРС и била издадена ЗИ№ 2267/08.10.2019г., съобщена на
14.10.2019г. на ответниците, като в срок на 24.10.2019г. двамата ответници са
подали възражение по чл.414 от ГПК и приложени удостоверения за отказ от
наследство. В срока по чл.422 от ГПК ищецът е предявил
настоящия установителен иск.
Спори се, че кредитът е
станал автоматично и предсрочно изискуем от 18.09.2019г. (т.18.2. и т.19.1.1.
от ОУ във вр.с т.19 от ДКТП) и за това двамата ответници са уведомени по надлежния
ред (чл.60 от ЗКИ).
Оспорва се
обстоятелството, че двамата
ответници са приели мълчаливо (с конклудентни действия) наследство от сина си А.
А..
Тези конклудентни действия според ищеца се
изразявали в тегленето от ATM на суми от банковата карта на 20 и 25.03.2019г.,
след смъртта му. Спори се, че са настъпили
всички останали факти и фактически твърдения посочени в ИМ. вкл. твърдението,
че на двете дати - 20 и 25.03.2019г., са изтеглили неизвестно от кого неконкретизирани суми, неконкретизиране за
едно/ многократност на тегленията, от непосочен ATM и по непосочен начин.
Изложени са възражения в тази
насока. Твърди се, че двамата ответници не са били
запознати с посочения ДКТП, с приложенията. ОУ, ДЗВ и др. документи, сключени
приживе от сина им; не са уведомени по реда на чл.60 от ЗКИ и самия ДКТП за
настъпване на предсрочна изискуемост. Твърди
се, че двамата ответници, заедно и/или поотделно, не са теглили на 20 и
25.03.2019г. неконкретизирани суми, неконкретизиране за едно/многократност на
тегленията, от непосочен ATM и по непосочен начин (на каса от банка или чрез
някаква дебитна кредитна карта).
Твърди се, че ответниците не
са теглили на посечените дати суми от банковата сметка на сина си и не са
извършили конклудентни действия по приемане на наследството. Не им е известно
има ли някакви авоари по банкова/и сметка/и на сина им и техния характер -
разплащателни, картови и т.н.
Взето е становище по
доказателствата сочени от ищеца. Сочат
се доказателства. Твърди се, че искането на
ищеца е неоснователно, поради което се моли съдът да остави без уважение
исковата молба.
Районният съд, като се запозна с
твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на
производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
Правната квалификация на така
предявените обективно кумулативно съединени искове е чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.
Приложено е ч. гр. д. №3708/2019 г. по описа на
РС-Пазарджик, от което се установява, че по заявление на „Банка ДСК“ЕАД,
депозирано на 24.09.2019г. е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжниците М.Д.А.,
ЕГН-********** *** и Н.А.А., ЕГН-********** ***, за вземанията, предмет на
настоящия иск. С издадената по частното гражданско дело заповед за изпълнение, ответниците
в настоящето производство са били осъдени, да заплатят на "Банка ДСК" ЕАД:
сумата 3650,92лева, съставляваща главница, сумата 154,31лева съставляваща
неплатена редовна лихва за периода 26.05.2019 г. до 19.09.2019г., сумата
7,81лева. съставляваща неплатена санкционираща лихва за периода 26.05.2019 г. до
19.09.2019г. , сумата от 120 лева заемни такси и
законната лихва върху главницата, считано от 20.09.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 78,66лв. – държавна такса ,
както и сумата 50,00 лв.. - юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу заповедта е подадено
възражение в срока по чл. 414 ГПК от длъжниците, в резултат на които е
изпратено съобщение до заявителя с указанията по чл. 415 ГПК. Искът е предявен
в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес
от предявения установителен иск по чл. 422 ГПК и същият е процесуално допустим.
От приетите по
делото доказателства, съдът намира за
безспорно установени по производството следните обстоятелства: на 29.06.2018 във ФЦ Пазарджик е бил сключен процесният Договор за кредит между „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК *********
от една страна като кредитор и А. Н. А., ЕГН- **********
от друга страна като кредитополучател за сумата от 5000 лв. Страните по
договора за кредит са уговорили, че от страна на кредитополучателя се дължат
лихви върху предоставената сума, като съответно са предвидили вида, размера и
начина на изчисляване на същите. Съгласно
клаузите на сключения договор, кредитът е следвало да се издължава, чрез
разплащателната сметка на кредитополучателя. Кредитът е станал предсрочно изискуем считано от 18.09.2019г.
Кредитополучателят А. Н. А. е наследодател на ответниците, същият е починал на
19.03.2019г.
От приетите по
делото доказателства се установява, че на 20.03.2019г. и 25.03.2019 г. /дни след смъртта на
кредитополучателя/ на ATM са направени тегления от сметка на А. А..
По делото са били
приети и приложени Договор за кредит за текущо потребление от 29.06.2018г. и
общи условия към него; погасителен план; заявка за ползване на преференциален
лихвен процент по кредита; договор за залог върху вземания; извлечение от
банковата сметка на А. Н. А. за периода от 28.06.2018г. – 12.06.2019г. и
удостоверение за наследници на кредитополучателя, от които се установяват
изложените факти и обстоятелства, за които между страните няма спор.
От приложените
материали по ч.гр.№3708/2019г. по описа
на РС- Пазарджик се установява също така, че ответниците М.Д.А.,ЕГН-********** ***
и Н.А.А., ЕГН-********** ***, са се отказали от наследството на
кредитополучателя на 09.05.2019г., за което са представили и съответните
удостоверения, издадени от РС- Пазарджик. /Удостоверение изх.№4675 от
09.05.2019г. и Удостоверение изх.№4676 от 09.05.2019г./
В хода на производството по
делото, съдът е допуснал извършването на съдебно-счетоводна експертиза, видно
от заключението по която, ищецът е предоставил сумата от 5000.00лв. по договора
за кредит за текущо потребление от 29.06.2018г. Размерът на погасителните
вноски, които са постъпвали по кредита, е 1611.16лв., като са били допуснати
просрочия в погасяването на погасителните вноски. Вещото лице е изчислило
размерът на непогасената главница,неплатената възнаградителна лихва, санкционираща
лихвена надбавка. След 19.03.2019г. са
били направени тегления от
разплащателната сметка на наследодателя
на стойност от 1600.00лв., както следва: на 20.03.2019г. – изтеглени от АТМ-
400.00лв.; и на 25.03.2019г. изтеглени от АТМ три пъти по 400.00лв. , или общо
1600.00лв.
В качеството си на свидетел по
делото е била разпитана Б. А. Б. /служител на Банка ДСК/, от показанията на
която се установява, че е била проведена среща между служители на банката и
ответника А. на 16.01.2019г., на която бащата уведомил служителите на банката,
че кредитополучателят не е в състояние да обслужва кредита. След смъртта на
кредитополучателя, била проведена още една среща, на която било установено, че
имало тегления от картата на починалия от банкомат в гр. Пазарджик. Ответникът А.
нито потвърдил, нито отрекъл, че тези тегления били извършвани от него.
От показанията на св. И. Н. Л. /
дъщеря на ответниците/ се установява, че след смъртта на кредитополучателя,
никой от семейството му не е знаел и не е намирал банковата му карта. Съгласно
показанията на св. Л. , нейните родители не са теглили пари чрез банкомат от
сметката на А. Н. А., ЕГН- **********.
Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази
следното: По
отношение допустимостта на предявеният иск: Предявеният иск е допустим, тъй
като е налице правен интерес от воденето
на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение;
подадено възражение срещу издадената заповед,
и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на
установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал.
1 ГПК е установяване съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение
на парично задължение, издадена по ч.гр.д. №3708/2019г. по описа на
РС-Пазарджик, вземания към датата на подаване на заявлението. Успешното
провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение
и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея
вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен
интерес за заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на
предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с
чл.422 от ГПК,се предпоставя от установяване на съществуването на
вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи съществуването на
вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства.
В този смисъл предявеният иск е допустим, подаден
в законоустановения срок, но неоснователен,
по следните съображения:
Не се спори между страните по
делото, че А. Н. А., ЕГН- ********** е бил служител на ищеца при Финансов център Пазарджик по
време на сключване на процесният договор за кредит и към момента на смъртта си,
поради което е имал възможност да ползва преференциални лихвени условия. От приетите по делото доказателства
се установява, че на 29.06.2018г. във ФЦ
Пазарджик е бил
сключен процесният Договор за кредит между „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК ********* от една страна като кредитор
и А. Н. А., ЕГН- ********** от друга страна като
кредитополучател за сумата от 5000 лв., която сума е била предоставена на кредитополучателя.
От приетите акт за смърт и
удостоверение за наследници е видно, че кредитополучателят е починал на
19.03.2019г.
От приетото по делото експертно заключение се установява, че
са били допуснати просрочия в погасяването на погасителните вноски по сключеният
договор за кредит. Вещото лице е изчислило размерът на непогасената
главница,неплатената възнаградителна лихва, санкционираща лихвена надбавка.
След 19.03.2019г. /смъртта на кредитополучателя/ са били направени тегления от разплащателната сметка на наследодателя на стойност от 1600.00лв.,
както следва: на 20.03.2019г. – изтеглени от АТМ- 400.00лв.; и на 25.03.2019г.
изтеглени от АТМ три пъти по 400.00лв. , или общо 1600.00лв.
Ответниците са се
отказали от наследството на кредитополучателя на 09.05.2019г., за което са
представили и съответните удостоверения, издадени от РС- Пазарджик.
/Удостоверение изх.№4675 от 09.05.2019г. и Удостоверение изх.№4676 от
09.05.2019г./
Спорният
по делото въпрос е дали ответниците са
приели наследството но своя наследодател - А. Н. А., ЕГН- **********. За да се ангажира отговорността
на наследниците, следва да се докаже от ищцовата страна извършването от тяхна
страна на конклудентни действия, с които наследството е било прието.
Безспорно е, че наследникът, който е призован
към наследяване , може да се откаже от наследството и той може да направи това
само ако не го е приел. Отказ извършен след като е прието наследство е
недействителен. Отказът от наследство
произвежда действие от датата на вписването му в особената книга при
районния съд, лицето което се е отказало губи качеството си на наследник.
Същевременно, който се е отказал от наследство, той не е длъжен да плаща
задълженията, които тежат върху последното.
В случая ответниците в настоящото производство са се
отказали от наследството на А.
Н. А., ЕГН- ********** на 09.05.2019г. Твърденията на ищцовата страна,
че преди това, на 20.03.2019г. –
ответниците са изтеглили от банковата
сметка на починалият си син посредством
АТМ устройство сумата от
400.00лв.; и на 25.03.2019г. са изтеглили от АТМ три пъти по 400.00лв. ,
или общо 1600.00лв; остана недоказано в хода на настоящото производство. Безспорно,
кредиторът
- ищец
е този, който следва да докаже благоприятния за него положителен факт на
приемането на наследството съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК.
От
приетите по делото доказателства не се установява по изискуемия от закона
несъмнен начин, че извършените тегления
на суми от сметката на наследодателя са били извършвани именно от
неговите родители- ответници в настоящият процес. Тези твърдения на ищцовото
дружество останаха недоказани в хода на производството по делото, в подкрепа на
тези твърдения не бяха ангажирани каквито и да е годни доказателства. В
подкрепа на тези твърдения са единствено показанията на св. Б. А. Б. /служител на Банка ДСК/, от които установява,
че след смъртта на кредитополучателя, била проведена среща с бащата на
починалия, на която било установено, че имало тегления от картата на починалия
от банкомат в гр. Пазарджик. Ответникът А. нито потвърдил, нито отрекъл, че
тези тегления били извършвани от него. Обстоятелството, че ответникът Н.А.А.,
ЕГН-********** не е отрекъл незабавно и категорично пред служителите на
банката,че именно той е теглил суми от сметката на сина си, няма как да водят
до извода, че несъмнено това се е случило. Съдът кредитира показанията на св. И.
Н. Л. / дъщеря на ответниците/ видно от които,
след смъртта на кредитополучателя, никой от семейството му не е знаел и
не е намирал банковата му карта. Съгласно показанията на св. Л. , нейните
родители не са теглили пари чрез банкомат от сметката на А. Н. А., ЕГН- **********. Свидетелят е добре запознат с
обстоятелствата, по отношение на които свидетелства.
От обсъдените доказателства се
налага изводът, че ищцовата страна, при условията на пълно и главно доказване,
не успя да докаже извършването именно от
страна на ответниците на конклудентни действия, с които ответниците да
са приели наследството на починалия кредитополучател А. Н. А., ЕГН- **********. Безспорно установено по делото
е, че след 19.03.2019г. са били
извършени тегления от разплащателната
сметка на наследодателя на обща стойност
от 1600.00лв., но от приетите по делото доказателства не може да се установи
лицето, извършило тези действия. Предположенията на ищцовата страна, че
ответниците, като родители на починалия кредитополучател, са имали достъп по
банковата му карта, останаха недоказани. Ангажирането на отговорността на
ответниците не може да почива на предположения, още повече, че картата би могла
да се намира и да е била използвана и от
други лица, вкл. приятели на починалия, както вкл. и да е била загубена.
Както бе посочено, за да се ангажира
отговорността на наследниците, следва да се докаже по несъмнен начин от
ищцовата страна извършването от тяхна страна на конклудентни действия, с които
наследството е било прието, което не бе сторено в настоящото произовдство,
поради което предявеният установителен иск следва да се охвърли, като
неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските- при този изход на делото, на основание чл.78,
ал.3 ГПК в тежест на ищеца са направените от ответниците разноски за
производството, които са в общ размер на 480.00лв.– заплатено адвокатско
възнаграждение. Предвид обемът на извършените от процесуалния представител на
ответниците процесуални действия, доказателствата събрани по делото,
включително и обсъжданите въпроси, делото се явява сравнително сложно от
фактическа и правна страна, поради което съдът намира, че заплатеното от
ответниците възнаграждение се явява справедливо и не е прекомерно.
Воден от горното Районен съд- Пазарджик,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул. „Московска“№19,
представлявано от В. М. С. - главен изпълнителен директор и Д. Н. Н. – изпълнителен директор, срещу М.Д.А.,ЕГН-**********
*** и Н.А.А., ЕГН-********** ***, по
реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, иск за признаване за установено между страните,
че ответниците М.Д.А.,ЕГН-********** и Н.А.А., ЕГН-**********, дължат на ищеца
по ½ /една втора/ от следните суми: 3650,92 лв.,
съставляваща главница; сумата от 154,31 лв., съставляваща неплатена редовна лихва за
периода 26.05.2019 г. до 19.09.2019г.; сумата
7,81 лв., съставляваща неплатена санкционираща лихва за периода 26.05.2019 г.
до 19.09.2019 г.;, сумата от 120.00 лв. заемни такси, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда /20.09.2019г./ до изплащане на вземането , за което вземане по образувано по реда на чл.
410 ГПК заповедно производство е била издадена Заповед №2267/08.10.2019 г.,
по частно гражданско дело №3708/2019 г.,
по описа на РС Пазарджик за изпълнение на парично задължение, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
„Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул.
„Московска“№19, представлявано от В. М. С. - главен изпълнителен директор и Д.
Н. Н. – изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на
М.Д.А.,ЕГН-********** *** и Н.А.А., ЕГН-********** ***,
сторените съдебно-деловодни разноски по
производството в размер на 480.00 лева /четиристотин
и осемдесет лева /, на осн. чл.78,ал.3 ГПК
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: