ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 451
гр. Пловдив , 02.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на втори
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501527 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, чрез адв. В.Г., против Разпореждане от 28.05.2021 г., инкорпорирано в
Заповед № 4841/28.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 6496/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV гр. с-в, в
частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК в полза на жалбоподателя срещу ЕМ. АНГ. МЛ., ЕГН **********, за
вземанията в размер на 98,89 лева – неустойка за прекратяване на договор за мобилни
услуги от 20.06.2019 г.
В жалбата се излагат съображение за неправилност на атакуваното разпореждане.
Оспорва се извода на районния съд за нищожност и неравноправност на процесната
клауза за неустойка при прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен между
заявителя и ЕМ. АНГ. МЛ.. Сочат се аргументи и се цитира съдебна практика относно
действителността на клаузата за неустойка. Моли се обжалваното разпореждане да се
отмени и да се постанови издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
процесното вземане.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на
отсрещната страна.
Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе
предвид данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
1
Районен съд – Пловдив е бил сезиран от „Теленор България” ЕАД, със заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ЕМ. АНГ. МЛ. за вземания
в размер на 98,89 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от дата 20.06.2019 г. за мобилен номер +359*********. Претендирано е
присъждане и на сторените в заповедното производство разноските.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение за посочената сума, съдът е
приел, че това вземане произтича от нищожна, респ. неравноправна клауза. Развити са
мотиви, че уговорената в договора неустойка излизала извън присъщите и
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, доколкото мобилният оператор
получавал част от очакваната и уговорена печалба по договора, без да дължи насрещна
престация до края на срока. Заповедният съд е счел още и че тази клауза е уговорена в
нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП, поради което се явява неравноправна и
договорена във вреда на потребителя.
Претендираното от заявителя вземане произтича от договор, сключен с
потребител, поради което и заповедният съд е процедирал законосъобразно,
извършвайки проверка по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК за наличие на нищожни и
неравноправни клаузи в договора. Настоящата инстанция също така намира и за
правилен крайния извод на съда.
Видно от съдържанието на представения договор за мобилни услуги от дата
20.06.2019 г., в случай на прекратяване на договора по вина или инициатива на
потребителя, последния дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер
на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти, а в допълнение на тази неустойка, потребителят дължи и възстановяване
на част от ползваната стойност на отстъпката от абонаментните планове,
съответстваща на оставащия срок на договора. Съгласно ал. 143, ал. 1 ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя, а ал. 2 на същия член сочи конкретни примери за неравноправни
клаузи. С оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, нейния размер и
условията, при които се дължи, въззивният съд намира, че е налице обосновано
предположение за противоречие на клаузата за неустойка с чл. 143, ал. 2, т. 5, т. 6, т. 15
и т. 19 ЗЗП. Видно от текста на разглежданата клауза, размерът на неустойката се
завишава с „част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстващи на оставащия срок на договора“. Тази уговорка се намира за неясна и в
противоречие на изискването на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, тъй като не е посочено по
разбираем начин нито с каква част от ползвана отстъпка се завишава неустойката, нито
какъв е размерът на отстъпката. В случая потребителят е заставен да тълкува волята на
по-силната страна, за да определи какъв би бил размерът на дължимата неустойка,
която евентуално ще дължи при отказ от договора, и дали този размер не би бил
необосновано завишен с оглед евентуалните вреди за мобилния оператор. Последното
не съответства на изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП. Касателно наличието
на обосновано предположение за нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП се споделя
изложено от заповедния съд в тази насока. Получаването на неустойката пък, предвид
начина по който тя е уговорена, предполага заобикаляне на чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП,
тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения – да плати
абонаментните такси за поне три месеца /при това стандартните, а не договорените/,
2
без операторът реално да предоставя мобилни услуги за същия период.
Предвид горното въззивният съд намира, че е налице обоснована вероятност
сумата от 98,89 лв. - неустойка при прекратяване на договора, да се дължи въз основа
на неравноправни клаузи в потребителски договор, поради което правилно с оглед
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК е отказано издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за нея.
Като законна последица от отхвърлянето на заявлението в разглежданата част,
законосъобразен се явява и актът на заповедния съд относно разноските за частта, за
която е било отхвърлено искането.
Въз основа на гореизложеното настоящата частна жалба се намира за
неоснователна, а атакувания съдебен акт, като правилен, ще се потвърди.
Съгласно т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК
определението на въззивния съд в заповедното производство не подлежи на
обжалване.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 28.05.2021 г., инкорпорирано в Заповед №
4841/28.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч. гр. д. № 6496/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV гр. с-в, в ЧАСТТА, с
която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
полза на жалбоподателя срещу ЕМ. АНГ. МЛ., ЕГН **********, за вземанията в
размер на 98,89 лева – неустойка за прекратяване на договор за мобилни услуги от
20.06.2019 г.
Въззивното определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3