Решение по дело №698/2019 на Окръжен съд - Плевен

 Р Е Ш Е Н И Е №

   гр.Плевен, 19.09.2019год.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА

   МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

                                                             

при секретаря …………….. К.Д. ..….……… и в присъствието на  прокурора ………………………...……….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 698 по описа за 2019год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по чл.258 и сл. ГПК във вр. с чл.16в от Закона за социалното подпомагане.

С решение № 1437/24.07.2019г. по гр.д. № 3849/2019г. на ПлРС, съдът е НАСТАНИЛ на основание чл.16в вр. чл.16б ал.2 от ЗСП лицето Н.С.Л., ЕГН **********, в Център за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания в гр.Плевен, на ул.„****” № *** за период от време, както следва: от настаняването му по административен ред на 10.05.2019год. до 01.09.2019год.

          Недоволни от решението са останали ДСП гр.Плевен, които го обжалват в законния срок в Частта за срока за настаняване на лицето. Навеждат доводи, че е неправилно определен и недостатъчен – съобразен е единствено със срока на принудителното лечение на Н.С.Л. в ДПБ – К.. Единствено правилния срок и адекватен на потребностите на лицето считат, че е едногодишния срок на настаняване. Твърдят че с Решение № 1643/31.10.2018г. по гр.д. № 7274/2018г. на ПлРС Н.С.Л. ***, където пребивава и до момента. Твърдят, че след изтичане на срока на настаняване на принудително лечение на лицето – 01.09.2019г., той няма къде да отиде, т.к. няма близки и роднини, на които да разчита. Поради това излагат съображения, че до намиране на свободно място в друга услуга, оставането на Н.С.Л. в ЦНСТ е единствена възможност за неговото оцеляване.

          Молят въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт на ПлРС  и да постанови решение, с което да настани лицето в ЦНСТ за срок от една година.

Въззиваемият Н.С.Л. ***, ЕГН ********** чрез процесуалния си представител адв. М. Б. от ПлАК изразява становище, че жалбата е неоснователна и решението на ПлРС да се потвърди. В съдебно заседание пред ОС гр.Плевен твърди, че не възразява този срок да бъде продължен за период от една година, защото срока за принудителното настаняване в ДПБ – К. е изтекъл и лицето продължава да седи там до м.октомври 2019г.

Настойникът В.П.В. - социален работник в ЦНСТ, твърди че е съгласна да се удължи срока, защото лицето няма къде да отиде.

Заинтересованата страна ЦЕНТЪР ЗА НАСТАНЯВАНЕ ОТ СЕМЕЕН ТИП ЗА ДЕЦА И МЛАДЕЖИ С УВРЕЖДАНИЯ – Плевен ул.Г.№ *** не изпращат представител и не изразяват становище.

          Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, включително и тези пред настоящата инстанция, по реда на чл.235 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.16в ал.8 ЗСП, допустима е и е ОСНОВАТЕЛНА.

Безспорно по делото е, че с влязло в сила решение на 06.01.2017г., постановено на 20.12.2016год. по гр. дело №771/2016 год. по описа на Плевенски окръжен съд, лицето Н.С.Л., ЕГН **********, е поставено под пълно запрещение.

Безспорно е, че с Експертно решение №0251/ 015/ 22.01.2018год. на ТЕЛК, втори състав към „УМБАЛ ****“ЕАД гр. П., на Н.С.Л. са били определени 100 % трайно намалена работоспособност, като водещата диагноза е „тежка умствена изостаналост“.

Безспорно по делото е, че с влязло в сила решение на 10.11.2018год., постановено по гр.д. №7274/2018год. по описа на Плевенски районен съд, видно от приложеното дело, е прекратено настаняването на лицето Н.С.Л., ЕГН ********** в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост в с.Три кладенци и със същото решение е настанен в Център за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждане в гр.Плевен, ул.*** №*** за срок от шест месеца.

Безспорно е и е видно от приложената по делото на ПлРС Заповед № ****/07.05.2019год. на Директор на Дирекция „***“-Плевен е, че лицето Н.С.Л. е настанен временно в социална услуга от общността от резидентен тип /делегирана държавна дейност/, на адрес: гр.П., ул.*** №** със срок на настаняване: до произнасяне на съда с решение, считано от 10.05.2019год. – л.12 от делото на ПлРС.

За да уважи молбата на ДСП гр.Плевен само за срок от шест месеца – до 01.09.2019г., ПлРС приел че от приетата като доказателство по делото Справка от Е.Б., адресирана до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Плевен се установява, че към датата на изготвяне на същата /10.06.2019год./  документите на Л. са насочени към 25 ЦНСТ, като в „някои“ от тях той е регистриран  в листата на чакащи – л.13 от делото. В представения по делото писмен социален доклад е отразена на практика фактическата невъзможност за това, Л. да бъде настанен на място, различно от посоченото в настоящата молба. Заявено е, че документите на лицето са насочени към 39 центъра за лица с умствена изостаналост и с висок приоритет, но до намирането на свободно място в друга услуга, оставането на Л. ***, е ЕДИНСТВЕНА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА НЕГОВОТО ОЦЕЛЯВАНЕ.

По делото е депозирано писмено становище от настойника на Н.Л., в което е посочено, че същият изисква специални грижи и не е изведен в подходяща за потребностите му институция. В становището на настойника изрично е отбелязано, че Н.Л. поради заболяването си  може да извърши престъпление, което да застраши както собствените му живот и здраве, така и тези на околните. Установява се, че лицето Н.С.Л. проявява агресия както към себе си, така и към околните; не може да бъде оставен сам дори за много кратък период от време. Установява се, че Л. няма близки, които да са във възможност да поемат грижата за него. Поради почти  перманентното му състояние на агресия, вкл. автоагресия, същият е настанен принудително в Психиатрична болница в К. за период до началото на м. септември 2019год. Установява се от изложеното в о.с.з. от страна на настойника и на Е.Б., че това настаняване се предприема именно поради невъзможността Н.Л. да пребивава безпроблемно в ЦНСТ-Плевен. Същевременно същият макара да кандидатства за настаняване в други, по-подходящи институции и независимо от техния сравнително голям брой, се установява, че или  получава  отказ за настаняване  или в най-добрия случай е в списък на чакащи предоставяне на съответната услуга поради липса на места. В случай, че съдът отхвърли настоящата молба се налага извод, че лицето би следвало да остане на улицата, което крие опасност не само за неговия живот и здраве, но и за тези на неограничен кръг от хора.

            Съгласно чл.16 ЗСП Социалните услуги са дейности в подкрепа на лицата за социално включване и самостоятелен начин на живот, които се основават на социална работа и се предоставят в общността и в специализирани институции. Социални услуги в специализирани институции се предоставят само след изчерпване на възможностите за предоставяне на социални услуги в общността. Настаняването на деца, лица с трайни увреждания и лица, поставени под запрещение, в специализирани институции не може да бъде за срок, по-дълъг от три години.

          В тази връзка ПлРС неправилно приема, че периода на настаняване следва да бъде до 01.09.2019г. Тогава изтича срока на принудителното лечение на лицето в ДПБ – Карлуково, ако не бъде продължен по съответния ред. Видно от представения в ПлРС Социален доклад – л.15 – л.17 от делото, поради агресията и автоагресията на лицето, риск от престоя му в ЦНСТ има, но по-голям е рискът от оставяне на Н.С.Л. в свободна среда след приключване на принудителното му лечение в ДПБ – К..

Предвид специфичното му психическо и физическо здраве, липсата на подкрепа от биологичното му семейство /от рождението си е в социални домове/ и необходимостта от ежедневна и постоянна грижа за физическото му оцеляване и психическо равновесие, Н.С.Л. се нуждае от настаняването му в посочената от ДСП гр.Плевен социална институция за период от време, който да му позволи да получава жизнено необходимите за него непрекъснати и постоянни грижи от битов и медицински характер от една страна, и от друга – да даде възможност на ДСП да предприеме стъпки за предоставянето на социална грижа, която евентуално е съобразена с формалните изисквания на § 1, ал.3, т.2 от ДР на ППЗСП, а при липса на такава - да поиска продължаване на срока на настаняването му в същия Център.

Този период, според решаващия състав, не може да бъде по-кратък от една година, както иска и жалбоподателят.

По изложените съображения атакуваното решение следва да се отмени в Частта за срока на настаняване до 01.09.2019г. и лицето да се настани за посочения срок в Центъра, в който пребивава и към момента.

Така мотивиран и на осн. чл. 16в, ал.8 ЗСП, Плевенският окръжен съд

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1437/24.07.2019 г., постановено по гр. д. № 3849/2019г. по описа на РС Плевен в Частта относно срока на настаняване на лицето Н.С.Л. в социална услуга от резидентен тип – Център за настаняване от семеен тип за деца и/или младежи с увреждания гр.Плевен, ул.**** № ****, от 10.05.2019г. до 01.09.2019г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАСТАНЯВА за срок от 1 /една/ година, считано от 10.05.2019г. лицето Н.С.Л., ЕГН ********** в Център за настаняване от семеен тип за деца и/или младежи с увреждания в гр.Плевен, на ул.**** № ****.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                        2.