№ 5489
гр. С., 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20231110209227 по описа за 2023 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН по жалба на
„******” ЕООД срещу наказателно постановление (НП) № 23-
2300188/19.05.2023 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда ” (Д
„ИТ”) – С. област, с което е наложена на основание чл.416, ал.5 от Кодекса
на труда (КТ), във вр. чл.415, ал.1 от КТ имуществена санкция в размер на 1
500 (хиляда и петстотин лева) лв. за нарушение на чл.415, ал.1, във вр. с
чл.404, ал.1, т.12 от КТ.
С жалбата се моли за намаляване на имуществената санкция, като се
твърди, че в периода от м.05.2021 г. до м.12.2022 г. М. Л. е получавала
трудово възнаграждение без да е извършвала никаква дейност, освен да си
предоставя дипломата за образование срещу заплащане, като не е отговаряла
на имейлите, когато е била търсена.
За дружеството-жалбоподател, редовно призовано не изпраща
представител.
За въззиваемата страна се явява процесуален представител, който оспорва
жалбата и по същество пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна,
тъй като даденото предписание на работодателя да изплати заплата на лицето
Л. за месец май 2022 г. не е оспорено по административен и съдебен ред и
1
същото е стабилизирано, а при последваща проверка е установено, че
работодателят не е изпълнил предписанието, като частичното изпълнение се
приравнява на пълно неизпълнение, като работодателят е разполагал с
банкова сметка на лицето и няма оправдание, че не е можел да го намери,
поради което е осъществил нарушението и следва да се остави в сила
наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
Била извършена проверка на „******“ ЕООД по спазване на трудовото
законодателство от служиетели при Д „ИТ“СО на 15.12.2022 г., на 03.01.2023
г. и на 06.01.2023 г. Приложени били на проверяващите трудов договор между
дружеството и д-р М. Б. Л. №15/12.05.2021 г. за един час непълно работно
време с основно месечно трудово възнаглаждение в размер на 400 лв. и
разчетно-платежна ведомост за м. май 2022 г. с начислените трудови
възнаграждения, съгласно което на М. Б. Л. на длъжност „лекар, служба по
трудова медицина“ е начислена сумата от 344, 8 лв. Приложено е писмено
искане от М. Б. Л. да получава трудовото си възнаграждение по банков път, с
посочена банкова сметка в „БАНКА ДСК“. По време на проверката било
установено освен друго и че начисленото с ведомостта трудовото
възнаграждение за м. май 2022 г. на М. Б. Л. на длъжност „лекар, служба
трудова медицина“ в размер на 344 лв. – чиста сума за получаване, съгласно
чл.128, т.2 от КТ не е изплатено. В хода на проверката били констатирани и
други нарушения на трудовото законодателство. За проверката,
констатациите и дадените предписания бил съставен протокол изх. №
ПР2242144/06.01.2023 г., като в същото под №7 е да бъде изплатено
уговореното трудово възнаграждение в размер на 344 лв. – чиста сума за
получаване за м. май 2022 г. за извършената работа на М. Б. Л. на длъжност
„лекар, служба по трудова медицина“, съгласно чл.128, т.2 от КТ със срок до
06.02.2023 г. Протоколът бил връчен на 06.01.2023 г. на управителя на
дружеството Ц. С.. Няма данни ПАМ да са обжалвани, съгласно писмо на Д
„ИТ“СО.
С писмо, входирано на 08.02.2023 г. в Д „ИТ“СО е уведомена инспекцията
от управителя на „******“ ЕООД, че отказват да заплатят на лицето М. Б. Л.
2
полагащото й се трудово възнаграждение по предписанията по протокол от
извършена проверка.
На 06.03.2023 г. била изпратена призовка до управителя на дружеството Ц.
С., която била връчена на 08.03.2023 г. да представи на 14.03.2023 г. в 11:00 ч.
в Д „ИТ“- СО документи, удостоверяващи изпълнение на предписания от №1
до №14 по протокол изх. № ПР2242144/06.01.2023 г.
На 14.03.2023 г. и 22.03.2023 г. свидетелят Й. - инспектор в Д „ИТ“- СО,
заедно с други свои колеги извършили последваща порверка за установяване
спазени ли са предписанията, които са дадени в предходната.
В хода на тази последваща проверка не били представени на проверяващите
от Д „ИТ“ СО документи за изплащане на начисленото трудово
възнаграждение в размер на 344 лв. – чиста сума за получаване на лицето М.
К. К.-К. за м. май 2022 г., което е предписание по т.7 на протокол изх. №
ПР2242144/06.01.2023 г.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№23-2300188 на 22.03.2023 г. от свидетеля Д. П. Й. – старши инспектор в Д
„ИТ“ - СО за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ от дружеството.
Приложена е Заповед №1457/13.10.2020 г., с което Д. П. Й. е назначена и
същата е старши инспектор в Д „ИТ“- СО. Приложена е длъжностната
характеристика за длъжност „старши инспектор“.
Въз основа на АУАН на 19.05.2023 г. е издадено обжалваното наказателно
постановление от директора на Дирекция „ИТ”- СО. Същото е връчено по
пощата с обратна разпискана 07.06.2023 г. Приложена е Заповед
№43/30.01.2023 г. за назначаването на К. Й. В. на длъжност директора на Д
„ИТ“СО. Със Заповед №З-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на
ИА „ГИТ“ са определени правомощията на директорите на дирекции „ИТ“.
Съдът цени в съвкупността им доказателствата, като логични и
непротиворечиви и не намира основания за обсъждането им поотделно.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния четиринадесетдневен
срок, видно от обратната разписка, удостоверяваща получаване на препис от
наказателното постановление и от надлежно легитимирано лице, имащо
3
правен интерес от обжалване, като по своята същност е неоснователна,
поради следното:
Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него
НП № 23-2300188/19.05.2023 г. на Директора на Д „ИТ” – СО намира, че
същите са съставени/респ. издадени от оправомощени длъжностни лица, в
кръга на компетенциите им. Това е така, с оглед разпоредбите на чл.21, ал.4,
изр.2 от УПИАГИТ относно актосъставителя и чл.20, ал.2, т.2 от УПИАГИТ
относно издалия наказателното постановление. Не се констатираха
процесуални нарушения на чл.42 от ЗАНН и чл.58, ал.1 от ЗАНН. Както акта,
така и НП са съставени, респективно издадени в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН.
Отразеното в акта и НП е обстоятелствено и пълно. Налице е словесно
описание на нарушението, което съответства на посочената в акта и НП
правна квалификация на същото. От съдържанието на акта и НП по безспорен
начин се извлича време и място на извършване на нарушението. Като изрично
се сочи, че нарушението е извършено на 07.02.2023 г., т.е. след като
предписанието е било дължимо да се изпълни до 06.02.2023 г. (работен ден,
който е понеделник) и е констатирано на 14.03.2023 г. по време на
последваща проверка, чиято цел е установяване дали са изпълнени предходно
дадените предписания, включително и това под №7 по предходната проверка,
което е обективирано в съставен протокол изх. № ПР2242144/06.01.2023 г.
Посочено е и място на извършване на нарушението: предприятието на
работодателя.
Предвид на това, съдът не констатира незаконосъобразност на атакуваното
НП, включително и че същото е постановено при съществени нарушения на
административнопроцесуалните правила.
Наказателното постановление е напълно обосновано, както и е подкрепено
от събраните в административнонаказателното производство доказателства.
Жалбоподателят е имал възможността да се защити в хода на
административно-наказателното производство по всички факти, изложени в
акта и НП, както и срещу посочената правна квалификация, която съответства
на словесно описаното нарушение.
Съгласно чл. 128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове
4
да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и безспорен
начин, че жалбоподателят, като работодател не е изплатил на работещата в
дружеството М. Б. Л. начислено във ведомостта за заплатите на служителите
в дружеството трудово възнаграждение за месец май 2022 г. в дадения в
предписание от предходна проверка срок до 06.02.2023 г., включително и до
приключване на провеката 22.03.2023 г., като дружеството не е представило
никакви доказателства в насока изпълнение на даденото предписание под №7,
което е обективирано в съставен протокол изх. № ПР2242144/06.01.2023 г.
Трудовото възнаграждение е дължимо месечно и с неплащането за всеки
месец престиран труд работодателят изпада в забава, респ. е в нарушение по
КТ.
По делото се установи, че административнонаказателното производство е
започнало срещу дружеството, доколкото, както акта, така и НП са съставени,
съотв. издадени срещу юридическото лице – „******” ЕООД, в качеството му
на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от КТ.
В случая нарушението се изразява в неизпълнение на дадено предписание
под №7, което е обективирано в съставен протокол изх. №
ПР2242144/06.01.2023 г.
Горният факт се установява и от изричното уведомление от страна на
дружеството след влизане на предписанието в сила, че няма да изплати
трудовите възнаграждения на М. Б. Л., което се кредитира от съда изцяло.
По делото не са представени доказателства до приключване на съдебното
следствие за изплащане на това възнаграждение за м. май 2022 г., а от
показанията на свидетеля Й. се установи, че изплащането на това
възнаграждение не е сторено и до приключване на проверката 22.03.2023 г.,
т.е. след дадения срок в предписанието.
ЕООД е действало като работодател и като такъв не е изпълнил вменените
му от КТ, конкретно в разпоредбата на чл.415, ал.1 от същия отговорности за
изпълнение на предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, включително такова по чл.404, ал.1, т.12 от КТ, каквото е
обективираното в т.7 на протокол изх. № ПР2242144/06.01.2023 г. за
изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след
5
прекратяване на трудовите правоотношения. Протоколът, в който е дадено
предписанието, което не е изпълнено е връчен надлежно и за него няма данни
да е обжалван по надлежен ред, поради което е влязъл в сила.
До приключване на делото в първоинстанционния съд доказателства за
изпълнение на това предписание не са представени.
Наложена е съответстващата на нарушението санкция по чл.415, ал.1 от
КТ – имуществена санкция на работодател, който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство в
размер от 1500 лв. до 15000 лв.
При определяне размера на санкцията са спазени изискванията на чл.27,
ал.1 и ал.2 от ЗАНН като е наложена имуществена санкция в минимален
размер от 1500 лв. на дружеството, като този размер не може да бъде
намаляван, като по този начин ще бъдат постигнати целите на
административното наказване предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Намира, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.415в от КТ, поради
следното:
Съгласно Тълкувателно решение №3/2011 г. на ОСК на ВАС разпоредбата
на чл.415в от КТ представлява привилегирован състав, приложим в
хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично посочени в
чл.414, ал.3 от КТ. Не може да бъде прието, че нарушението е маловажно.
Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано
по чл. 415в от КТ или по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на
охраняваните обществени отношения с нарушената материално-правна
разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни
от най-важните права на гражданите - трудовите, което в никакъв случай не
може да се преценява като маловажен случай. За да е налице маловажност по
смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, следва да са налице две кумулативно
предвидени предпоставки: 1.Нарушението да е отстранено веднага след
установяването му по реда на КТ и 2. От него да не са настъпили вредни
последици за работника или служителя. Освен това за разлика от
маловажните нарушения по чл.28 ЗАНН, чл.415в, ал.1 от КТ не допуска
освобождаване от административнонаказателна отговорност, а предвижда
налагане на административно наказание - имуществена санкция, но в
многократно по-нисък размер. Доколкото тези условия не се изпълнени,
6
конкретно нарушението не е отстранено веднага след установяването му по
реда на КТ, с което неминуемо са настъпили вредни последици за лицето М.
Б. Л., то не може да бъде приложен този привелегирован състав
С оглед изхода на производството, а именно потвърждаване на процесното
НП, претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски се явява основателна. Въззиваемата страна се е
представлявала от юрисконсулт на Д „ИТ“- С., който се е явил в проведеното
съдебно заседание, но самото дело се преценя, че не такова с фактическа и
правна сложност, поради което съгласно чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН,
във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 100
(сто лева) лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция
по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-2300188/19.05.2023
г. на директора на Д „ИТ” - СО, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „******”ЕООД, с ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: с. Н., ул. „И.“№20, представлявано от управителя Ц. С. С. да
заплати на дирекция „Инспекция по труда” - СО, с адрес: гр. С., бул. „В.“№6,
за разноски по делото, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 (сто лева) лв.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр.С. на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7