Решение по дело №534/2020 на Районен съд - Казанлък

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

Казанлък, 08.04.2021г.

                  

                   Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти състав, в публично заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                           

                                                            председател: Михаил Михайлов,

при участието на секретаря Елена Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело №534/ 2020г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното: 

                   Обжалвано е наказателно постановление №18-0284-001917/ 03.08.2018г., издадено от началник РУП към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на жалбоподателя Д.П.Д., на основание чл.53 от ЗАНН, чл.179,ал.3,т.4, чл.183,ал.4,т.7,пр.1 и чл.185 от ЗДвП е било определено/наложено/ административно наказание- глоба общо в размер на 370 лева. Въззивникът е останал недоволен от това и моли съда да отмени горното наказателно постановление. В с.з. същият не се явява и не представя доказателства в подкрепа на жалбата си.     

                   Въззиваемата страна в с.з. не се представлява, но главен юрисконсулт Милен Алексиев изразява мнение в писмено становище за неоснователност на жалбата. Сочи аргументи в подкрепа на тази своя позиция.

                   При издаване на горното НП началник РУП към ОДМВР-Стара Загора,РУ-Казанлък, е приел, че Д.П.Д. е нарушил разпоредбите на чл.139,ал.5, чл.137а,ал.1 и чл.147,ал.1 от ЗДвП, като на 25.07.2018г. в 10.45 часа в община- Казанлък по първокласен път №5, км.199+500м., който е част от Републиканската пътна мрежа,в посока запад-изток,е управлявал лек автомобил „Мицубиши Каризма“ с рег.№ ****, без залепен валиден винетен стикер на предното панорамно стъкло, без поставен обезопасителен колан, с който е бил оборудван автомобила и  управляваното от него МПС не е било представено на периодичен преглед за 2018г.  

АНО приел, че  деянието не представлява маловажен случай.

                   Жалбата е с правно основание чл.59,ал.1 от ЗАНН. Същата е подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентен съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

                   След като се запозна подробно с материалите по делото съдът приема за безспорно доказано извършването на вменените на жалбоподателя деяния. Съображенията за това са следните:  

Чл.53 от ЗАНН задължава АНО, когато установи, че нарушител е извършил виновно деяние, да издава наказателно постановление. В член 57 от ЗАНН изчерпателно са изброени необходимите реквизити на наказателното постановление, за да бъде същото законосъобразно. В конкретния случай наказващият орган е съобразил изцяло формата на наказателното постановление с изискуемата такава от цитираната нормативна разпоредба. В обжалваното наказателно постановление №18-0284-001917/ 03.08. 2018г. на началник РУП към ОДМВР-Ст.Загора, РУ-Казанлък, точно са записани името и длъжността на лицето, което го е издало, датата на издаването и номера на постановлението, датата на акта, въз основа на който се издава то и имената, длъжността и местоработата на актосъставителя, името на нарушителя и индивидуализиращите го признаци, точния му адрес, описание на нарушенията, датата и мястото, където са извършени те, обстоятелствата, при които са осъществени, както и на доказателствата,които го потвърждават, законните разпоредби, които са били нарушени виновно, както и вида и размера на наказанията.

Актосъставителят изцяло потвърди описаната от него в АУАН фактическа обстановка и настоящия съд кредитира показанията му като последователни, непротиворечиви и логични. Няма установени обстоятелства, сочещи предубеденост у този свидетел, както и други основания за подлагане на критика на казаното от него. В този контекст съдът намира за безспорно установено, че на процесната дата и място жалбоподателя е управлявал МПС, което не е било представено на периодичен преглед за 2018г., без залепен валиден винетен стикер на предното панорамно стъкло на автомобила и без поставен обезопасителен колан, с който е бил оборудван автомобила.  

По отношение на правилността на горепосоченото НП, съдът счита, че са налице всички предпоставки то да бъде потвърдено като такова. За да бъде наказателното постановление правилно, то наказанието, отразено в него, трябва да бъде основано на материално- правна норма, като се вземат предвид всички факти и доказателства, събрани в хода на производството по налагане на административни наказания. В същата посока е и хипотезата на член 27 от ЗАНН, чрез която законодателя е очертал начина и метода за определяне на административното наказание. Относно наказанията, наложени на жалбоподателя, чрез обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че изцяло е спазено нормативното изискване на член 27 от ЗАНН и определянето им е основано на точно посочени разпоредби на закона, а именно- чл.179,ал.3,т.4, чл.183,ал.4,т.7,пр.1 и чл.185 от ЗДвП. Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна на признаците на състави на административни нарушения по чл.139,ал.5, чл.137а,ал.1 и чл.147,ал.1 от ЗДвП, както правилно деянията на Д. са били квалифицирани от наказващия орган. Нарушенията са били извършени виновно от дееца, при наличието на пряк умисъл, тъй като последния е съзнавал общественоопасния им характер, знаел е, че не следва да управлява МПС, което не е било представено на периодичен годишен технически преглед, за залепи валиден винетен стикер на предното му панорамно стъкло и да постави обезопасителен колан, с който същия е бил оборудван, но не го е сторил.      

В обобщение изводите на наказващия орган за наличието на визираните в санкционния акт деяния са обосновани и достигнати в съответствие с ангажираните доказателствени източници. 

Според съда извършеното от жалбоподателя нарушение не може да се определи като маловажно, поради това, че прилагането на чл.28 от ЗАНН няма да съответства на личната и генералната превенция.

В същото време наказващият орган е определил наказания в размери, идентични с минималните, предвидени в закона.  

Всичко изложено дотук дава основание на съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление, което намира за законосъобразно и правилно.

Последното прави основателно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбите на чл.63,ал.5 от ЗАНН и чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.189,ал.3 от НПК, като съобразно чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, то следва да е в размер на 100(сто) лева, съобразно действително свършената работа от юрисконсулт по делото, по-конкретно- само изразяване на становище, като освен същото следва въззивника да заплати по сметка на Районен съд-Казанлък сумата 30 лева-пътни разноски, заплатени на актосъставителя за явяването му в три поредни съдебни заседания.

Предвид гореизложеното и на основание чл.63,ал.1,предл.I от ЗАНН съдът

                                               Р   Е   Ш   И :

 

               ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №18-0284-001917/ 03.08.2018г., издадено от началник РУП към ОДМВР-Ст.Загора, РУ-Казанлък, с което на Д.П.Д., с адрес: ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание- глоба общо в размер на 370/триста и седемдесет/ лева.    

              

               ОСЪЖДА Д.П.Д. ***, с ЕГН **********,  да заплати:  по сметка на ОДМВР-Стара Загора, ЕИК **********, IBAN: ***, BIC: ***, направените по делото разноски в размер на 100(сто) лева, както и по сметка на Районен съд-Казанлък сумата 30(тридесет) лева.

                  

               Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

                                              

Районен съдия: