Разпореждане по дело №1491/2020 на Районен съд - Плевен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …..                                     година 2020                           град Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд,                                ХІІІ наказателен състав

в закрито заседание

 

на 31 юли                                       през две хиляди и двадесета година,

в състав:

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИР ДИМИТРОВ

                    

като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

ЧНД № 1491/2020 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е  по реда на чл. 243,ал.4 от НПК. 

 

С протокол за избор на съдия докладчик, И.Ф. Председателят на РС – Плевен на 30.07.2020 г. в 11:45 часа е разпределил горепосоченото дело на съдия Красимир Димитров.

Производството е образувано по жалба на процесуален представител на жалбата от ***– ***при ТД на НАП – гр. Велико Търново, офис – Плевен, пълномощник на НАП, съгласно пълномощно № 631/19.06.2017 г. на Изпълнителния директор на НАП против постановление на Районна прокуратура Плевен от 17.07.2020 г., с което наказателното производство по досъдебно производство № Д-2057/2017 г. по описа на Рп – Плевен е образувано за престъпление по чл.227б ал.2, във вр. 1 от НК, е прекратено.

За да прекрати наказателното производство, прокурорът се е позовал на чл.243 ал.1 т.1 във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК.

Съдът приема, че жалбата е НЕДОПУСТИМА.

Досъдебното производство е образувано на 20.10.2017 година с постановление на Районна прокуратура – гр. Плевен за това, че НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ на неустановен ден от месец юни 2017 г., като управител и представител на търговско дружество ***, същото изпаднало в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност – престъпление по чл.227б ал.2, във вр. с ал. 1 от НК.

Съгласно чл.243 ал.4 от НПК, право на обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора имат обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице. 

В разглеждания случай жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство е процесуално недопустима съгласно разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК.

Това е така, защото обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпления по НК, определят кръга от лицата, които имат качеството на пострадал в наказателния процес и съответно са легитимирани да бъдат конституирани като частни обвинители и/или граждански ищци в съдебното производство по него.

Престъплението, за което е образувано досъдебното производство попада в раздел 1а на Глава Шеста от НК, озаглавен „Престъпления против кредиторите”.

Съставът на цитирания законов текст изисква от обективна страна да е налице спиране на плащанията. Тези плащания може да се дължат както към други търговски дружества, така и към държавата или общините.

Съответно спирането на плащанията като обективен елемент на състава на това престъпление предполага настъпили имуществени вреди за съответния кредитор, респективно наличие на изискуемо и ликвидно вземане.

Няма спор и това е подробно разяснено в актуалната съдебна практика на ВКС, че изпълнителното деяние на това престъпление се изразява в бездействие, а именно – неуведомяването на съда, респективно несезирането му да открие производство по несъстоятелност.

КАЧЕСТВОТО НА ПОСТРАДАЛО ЛИЦЕ е уредено в Глава VІІІ НПК – чл.74 - 88.

Разпоредбата на чл.74 ал.1 НПК сочи, че пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението.

В конкретния случай престъплението се изразява в непоискването от управителя на търговското дружество от съда да открие производство по несъстоятелност в 30-дневен срок от спиране на плащанията. Следователно, вредите, които изисква да са налице разпоредбата на чл.74 ал.1 НПК, следва да са настъпили в резултат на визираното от текста на чл.227б ал.1 НК бездействие.

Такива вреди в случая в резултат на неуведомяването на съда не са възникнали за ТД на НАП – Велико Търново.

Обстоятелството, че са налице изискуеми ликвидни вземания от държавата по отношение на търговското дружество ***, не може да означи подателя на жалбата като пострадал по смисъла на чл.74 ал.1 НПК.

В този смисъл са и дадените разяснения в обширната съдебна практика на ВКС по цитирания законов текст, където отново се изяснява обстоятелството, че престъплението по чл.227б ал.2 вр. ал.1 НК е на формално извършване.

Същевременно в цитираната съдебна практика се сочи, че от самото заявяване пред съда на фактите, визирани в този законов текст, не следва автоматично обявяване в несъстоятелност, нито дори откриване на производство по несъстоятелност, защото съдът е органът, който може да решава дали затрудненията на длъжника са временни или дали длъжникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредитора.

В заключение следва да се посочи, че удовлетворяването на интересите на държавата, респективно на увредения кредитор при извършено престъпление по чл.227б ал.2 вр. ал.1 от НК не би могло да се извърши в рамките на наказателното производство, доколкото визираните в състава на този текст вреди не са резултат от изпълнителното деяние /бездействие/, чрез което се осъществява самото престъпление.

  ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО ЧЛ.227Б АЛ.2 ОТ НК НЕ НАСТЪПВАТ СЪСТАВОМЕРНИ ИМУЩЕСТВЕНИ ИЛИ НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ, ПОРАДИ КОЕТО ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ НЯМА ПРАВО НА ЖАЛБА.

Изпълнителното деяние по чл.227б от НК се осъществява в бездействието на посочено в ал.1 или ал.2 лице да изпълни свое задължение, а именно в законоустановения срок от спиране на плащанията да поиска от съда да открие производство по несъстоятелност, а не в неизпълнение на парично задължение.

  Отчитайки това и характера на обществените отношения, чиято защита се обезпечава с нормата на чл.227б ал.2  вр. ал.1 от НК, подадената жалба срещу постановлението на прокурора е недопустима.

Обект на същата норма са обществените отношения, формирани в стопанската дейност и законосъобразното им осъществяване.

Деянието по чл.227б ал.2 от НК е формално, то не е от категорията на резултатните престъпления и не включва в състава си настъпването на имуществени вреди.

 И след като настъпването на вредни последици не е обективен елемент от състава на престъплението, то от това престъпление обективно не може да има пострадало лице, респ. ощетено юридическо лице.

 Ето защо от престъплението по чл.227б ал.2 от НК не може да има пострадал и в частност ощетено юридическо лице.

 В конкретния случай е налице правна възможност жалбоподателят да сезира горестоящата прокуратура, в конкретния случай Окръжна прокуратура Плевен разполагаща с правомощия по реда на чл.46, ал.3 от НПК или по чл.243 ал.10 от НПК.

 Предвид тези съображения, съдът намира, че жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство, следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, а производството по делото – прекратено.

         Водим от горните мотиви, съдът

 

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на процесуален представител на ТД на НАП – гр. Велико Търново, офис – Плевен, пълномощник на НАП, съгласно пълномощно № 631/19.06.2017 г. на Изпълнителния директор на НАП ******против постановление на Районна прокуратура Плевен от 17.07.2020 г., с което наказателното производство по досъдебно производство № Д-2057/2017 г. по описа на РП – гр. Плевен е прекратено, като НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ЧНД № 1491/2020 година по описа на РС – гр. Плевен.

Определението подлежи на обжалване и на протестиране пред ОС – гр. Плевен в 7-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

     

 

                                              

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: