Р Е Ш Е Н И Е № 269
гр. Сливен 10.07.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на трети юли, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Райкова-Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Драгоманска адм. дело № 151/2023 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211, изр. 1, пр. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от К.А.Н., ЕГН ********** ***, чрез адв. Н.П. *** подадена срещу Заповед № 203 от 30.03.2023 г., издадена от Началник на З.С., с която на основание 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, чл. 200, ал. 1, т. 5 и т. 12 от ЗМВР и чл. 19, ал. 2 и чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС във връзка с чл. 204, т. 4 от ЗМВР, на м. и.К.А.Н. - н. * - с. в з. гр. С., е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от девет месеца, както и е предупреден служителят, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствентие правила, при противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди, че в хода на производството е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Оспорва извършването на нарушение. Сочи, че трайна е съдебната практика, че дисциплинарнонаказващият орган, когато прецени, че служителят е извършил две или повече нарушения на служебната дисциплина, той следва да наложи за всяко конкретно нарушение конкретно наказание и да определи наказанието по реда на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР. Счита, че органът е издал заповедта си при неспазване изискванията на чл. 197, ал. 3 от Закона за МВР. Моли оспорената заповед да бъде отменена. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя – адв. П. поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли заповедта да бъде отменена на основанията, които са посочени в жалбата. Претендира разноски, за което представя списък.
Ответникът – Началник на З.С. се представлява от гл. юрисконсулт П.С., която оспорва жалбата. Поддържа представения по делото писмен отговор. Излага съображения, че заповедта е правилна и законосъобразна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, счита за установено от правна и фактическа страна следното:
Оспорващата м. и.К.А.Н. *** от 23.06.2011 г. Към датата на издаване на оспорената заповед е „н. * - с.“ в з. гр. С.. По време на службата си З.С. е н. с „п. п.“ от началника на З.през 2019 г. и 2020 г. и не са й н. н. /видно от кадрова справка/.
Със Заповед № 33 от 19.01.2023 г. на Началника на З. - С., издадена на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 15, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС е разпоредено извършване на проверка за изясняване на постъпили данни, отразени в становище с вх. № 307/17.01.2023 г., за извършени неправомерни действия от м.и.К.Н. – н. * - с.. Със заповедта е определена комисия, която да извърши проверката и да изготви писмена справка за резултата в срок до 10.02.2023 г. Оспорващата е запозната с горепосочената заповед на 13.02.2023 г. Със заповед № 91/09.02.2023 г., във връзка с представени болнични листи от К.Н.,***, удължава срока за разследване до три седмици след приключване ползването на законоустановените отпуски на служителя. Заповедта е връчена на оспорващата на 13.02.2023 г. В образуваното дисциплинарно производство, служителят е поканен да даде обяснения пред комисията, които са обективирани в протокол вх. № 904/13.02.2023 г.. На 14.02.2023 г. видно от протокол вх. № 933/14.02.2023 г. оспорващата с адв. П. се явява пред комисията, като чрез пълномощника си заявява, че няма да се възползва от правото си да даде писмени и устни обяснения.
Проверката е приключила с писмена справка вх. № 1169/24.02.2023 г. до Началника на З. - С., в която са обсъдени събраните в хода на дисциплинарната проверка доказателства, сведения и записи от системата за видеонаблюдение в З., въз основа на които комисията установила следното : м. И.К.А.Н. - н. * - с. в з. в гр. С., в качеството си на постови н.на пост № *не е спазила правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГД „ИН" утвърдени със заповед № ЛС-04-4 / 02.01.2018г. на МП и разпоредбите на ЗИНЗС както следва:
На 22.12.2022 г., в интервала от 12:29:32 ч. до 12:29:56 ч. с действията си спрямо л. от с.Й.В., м.и.К.Н. без видима причина е употребила ф. с., изразяваща се в з.5 /пет/ пъти с к. към л. св. В., при което й н. 4 /четири/ у. с к./р./ по различни части от т. на с.на з. о., като еднократно я п. към с. си, без да съобрази абсолютната необходимост от у. на ф. с.- нарушение на чл. 113, ал. 1 ЗИНЗС, чл. 104 от ППЗИНЗС, както и на чл. 105 от Етичния кодекс.
Комисията квалифицирала извършеното като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 и т. 4 от ЗМВР, за което съгласно чл.200, ал.1 т. 5 и т. 12 от ЗМВР предлага да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание " за срок от 9 месеца.
На 01.03.2023 г. жалбоподателката се е запознала с всички писмени документи и справката, като не й е била предоставена възможност да се запознае със съдържанието на DVD/СD, видно от отбелязване на последната страница (л.41). Депозирано е и писмено възражение от адв. Н.П. с вх. № 1282/01.03.2023 г.
На 02.03.2023 г. с вх. № 1283 до началника на З.е изготвено становище от комисията за реализиране на дисциплинарна отговорност на м. и. Н., за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 и т. 4 от ЗМВР, за което се предвижда наказание по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
С рег. № 204 от 13.03.2023 г. от Началника на З.-С., в качеството му на дисциплинарно-наказващ орган, е изпратена покана до жалбоподателката в срок до 15.03.2023 г., включително за даване на писмени обяснения във връзка с констатирано нарушение на служебната дисциплина, посочена е правната квалификация на деянието и предвиденото наказание. Поканата е връчена на 14.03.2023 г. (л. 47).
С рег. № 1557 от 15.03.2023 г. са постъпили писмени обяснения (л. 48-49). В обясненията жалбоподателят оспорва констатациите и посоченото в поканата дисциплинарно нарушение.
Въз основа на обстоятелствата установени от комисията и обобщени в изготвения от нея доклад и становище, началникът на З.С. е издал процесната Заповед № 203 от 30.03.2023 г., с която на основание 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, чл. 200, ал. 1, т. 5 и т. 12 от ЗМВР и чл. 19, ал. 2 и чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС във връзка с чл. 204, т. 4 от ЗМВР, на м. и. К.А. н. * - с. в з. гр. С., е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от девет месеца, както и е предупреден служителят, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
Оспорената заповед е връчена на оспорващата на 03.04.2023 г. Жалбата срещу заповедта е подадена чрез административния орган на 12.04.2023 г. с вх. № 2134.
По делото са приобщени копия от обучителни материали за бойно-приложна подготовка, а именно : „Техники за защита от захвати и обхвати“, „Техники за защита от душене“, „Нападателни техники“ и „Поставяне на белезници“. По делото са разпитани като свидетели – И. С.Й. и С. Г.Н. ***. От показанията им се установява, че на 22.12.2022 г. около 12,30 часа в резултат от възникнало стълкновение между две л. от с., жалбоподателката се е опитала да им попречи, в резултата от което е бил наранен п. й, в последствие установено, че е с.. Използвана е ф. с. срещу л. от с.В., за да бъде прибрана в стаята й, поради неизпълнение разпореждане на надзорно-охранителния състав. Свидетелят Й. е оказал съдействие за поставянето на б., които са били свалени след отпадане на необходимостта. И двамата свидетели посочват, че л. от с.В., често не спазва правилата, създава проблеми, които изискват решаването им чрез различни методи и средства.
Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Заповедта е издадена от компетентен орган – Началник на З. - С.. В разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС са определени правомощията на началника на З., като в т. 3 е регламентирано налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи, поради което съдът приема, че Началникът на З.С. е компетентен да издава заповеди за налагане на наказанието "порицание" по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР на всеки от подчинените си служители.
Оспорената заповед е издадена в съответната писмена форма и съдът приема, че съдържа фактически и правни основания за издаване. В настоящия случай административният орган е описал приетата от него фактическа обстановка.
Дисциплинарното наказание е наложено на оспорващата в срока, регламентиран в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изпълнено е изискването на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, а именно преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващия орган да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Такива са дадени.
Съдът обаче намира, че неправилно е приложен материалният закон.
Прието е от органа, че Н. е извършила две нарушения на служебната дисциплина – виновно е допуснала нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 104 от ППЗИНЗС, което е прието, че представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на ЗИНЗС, ППЗИНЗС, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 5 - превишаване на правомощия е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание" за срок от шест месеца до една година.
На второ място дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за извършено и друго нарушение със същото деяние - нарушение на чл. 105 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГД „Охрана" и ГД „Изпълнение на наказанията" към министъра на правосъдието, което е прието, че представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР - нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители, е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание" за срок от шест месеца до една година.
Предвид обстоятелството, че органът в заповедта изрично приема, че с деянието си Н. е извършила две нарушения е следвало да приложи правилата по чл. 197, ал. 3 ЗМВР, като посочи квалификацията и предвиденото наказание за всяко от тях, след което или да наложи по-тежкото, когато са предвидени различни наказания или да определи едно общо за максималния предвиден в закона срок, ако са предвидени еднакви по вид наказания.
Съгласно чл. 197, ал. 3 от ЗМВР при наличие на извършени две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган определя наказание за всяко едно нарушение, след което налага по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания или налага едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Посочената норма е императивна в частта относно определянето на отделни наказания за всяко едно нарушение, поради което наказващият орган е длъжен при установяване на повече от едно нарушение да определи наказание за всяко от тях. В случая дисциплинарно наказващият орган е приел, че Н. е извършила две отделни нарушения, за които е посочил, че се квалифицират по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на ЗИНЗС, ППЗИНЗС и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 5 и т. 12 от ЗМВР - превишаване на правомощия и нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители, е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание" за срок от шест месеца до една година. В заповедта въобще не се посочва, какво наказание се предвижда за всяко от нарушенията, а с диспозитива на оспорената заповед е наложено едно наказание - "порицание" за срок от девет месеца. Единствено посочването на предвиденото в закона наказание за извършеното нарушение не съставлява по своята същност изпълнение на визираното задължение на ДНО да определи наказание за всяко едно нарушение. Още повече, че на оспорващата е определено едно наказание, като не е ясно, дали ДНО е приложил нормата на чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР, тъй като в заповедта същата не е посочена, или е приел, че се касае за две нарушения. По този начин са нарушени правилата за индивидуализация на наказанията. Принципа за определяне на наказание за всяко нарушение, е част от правото на защита на наказаното лице, както и е от съществено значение за законосъобразността на наложеното общо наказание. ДНО следва да посочи наказанието за всяко едно от установените нарушения и след това да определи едно общо наказание, доколкото в закона не е предвидено подобно изключение. Горното следва и от обстоятелството, че в случай на определено общо наказание при отпадане на основанията за дисциплинарна отговорност по някое от нарушенията, заповедта може да бъде отменена в частта на определеното общо наказание и на отпадналото нарушение, но да бъде оставена в сила по отношение на останалите определени наказания. Последното е от съществено значение, доколкото при незаконосъобразно определено наказание, преписката не може да бъде върната на органа, в чиято власт е да определи наказанието, тъй като сроковете за определяне на наказание вече са изтекли. Изложеното е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. (В този смисъл е правораздавателната практика, изразена в решение № 11954/19.08.2019 г. по а. д. № 9214/2018 г. на ВАС, V о.)
С оглед изложеното оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна – постановена в нарушение на материалния закон.
Предвид изхода на спора, съдът намира, че на оспорващата следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 810 лева/ от които 10 лева платена държавна такса и 800 лева за един адвокат/. Съдът намира възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на оспорващата за неоснователно, предвид това, че същото като размер е към минимално предвидения праг по чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид сложността на правния спор.
С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, е неоснователна.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
второ от АПК, Административен съд - Сливен
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 203 от 30.03.2023 г., издадена от Началник на З.С., с която на основание 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, чл. 200, ал. 1, т. 5 и т. 12 от ЗМВР и чл. 19, ал. 2 и чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС във връзка с чл. 204, т. 4 от ЗМВР, на м. и. К.А. Н. н. * - с. в з. гр. С., е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от девет месеца, както и е предупреден служителят, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
ОСЪЖДА ГД " Изпълнение на наказанията", гр. София, бул. "Ген. Н. Столетов" № 21 да заплати на К.А.Н., ЕГН **********, сумата от 810 /осемстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението на основание чл. 211 от ЗМВР не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: