№ 16803
гр. София, 04.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Частно
гражданско дело № 20211110173600 по описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
04.07.2022 г., гр.София
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
четвърти юли две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров ч.гр.д. №73600 по описа за
2021г. на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на
кредитора „фирма“ АД, срещу Г.С.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на
24.03.2022г., като в срок на 21.04.2022г., чрез упълномощен процесуален представител, е
постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
С Определение от 10.05.2022г., получено на 16.05.2022г. от представител на заявителя,
са дадени указания на заявителя, че на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК в едномесечен
срок, считано от получаване на съобщението кредиторът може да предяви иск относно
1
твърдените от него вземания, като представи доказателства за това по делото. На заявителя
са указани процесуалните последици при неупражняване на процесуалното си право в
законен срок да предяви по исков ред претенцията си.
В едномесечния срок заявителят не е представил доказателства по делото, че е
предявил съдебен иск за процесното вземане.
На основание чл.415, ал.5 от ГПК в случай, че заявителят не представи доказателства
за предявен в срок иск издадената заповед за изпълнение се обезсилва и се прекратява
производството по делото.
По искането за заплащане на разноски в подаденото възражение съдът намира
следното:
В гражданския процес отговорността за разноски се изразява в правото на страната,
спрямо която неоснователно е бил инициран граждански спор, да иска заплащане на
направените от нея разноски, както и съответно в задължението на насрещната страна да
заплати тези разноски. Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12,
съдът разглеждащ иска за съществуването на вземането, оспорено чрез възражение в
заповедното производство, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство. Съобразно изхода на спора съдът разпределя отговорността
за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство. Разпоредбите на закона
обвързват съдебния състав да се произнесе по въпроса за разноските в акта, с който
приключва делото, при направено своевременно искане в тази насока. При непредявяване на
иск за съществуването на вземането от заявителя съдът по исковото производство не може
да бъде сезиран, поради което актът, с който приключва делото е този, с който се обезсилват
издадената заповед за изпълнение.
Настоящият съдебен състава намира, че заповедното производство е специално
съдебно производство, предхождащо исковия процес, чиято цел е да установи дали
предявеното вземане се оспорва или не. В хипотезата на подадено в срок възражение срещу
издадена заповед за изпълнение и при липса на сезиране от заявителя на исков съд с иск за
съществуването на вземането по реда на чл.422 от ГПК, заявителят следва да понесе
отговорността за сторените от насрещната страна разноски в проведеното заповедно
производство. Видно от представения с подаденото възражение препис на договор за правна
защита и съдействие са направени разноски от длъжника във връзка с издадената заповед за
изпълнение. При подадено възражение от длъжника заявителят следва да установи съдебно
правата си по исков път и оглед изхода на правния спор да бъде разпределена отговорността
за сторените разноски. Недопустимо е претенцията на длъжника за направените разноски да
бъде поставяна в зависимост от волята на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. Обратното виждане е в състояние да доведе до промяна в характера на
отговорността за разноски, разбирана като санкция за страната, която неоснователно е
предизвикала правния спор.
С оглед на горното в тежест на заявителят следва да се присъдят разноски от 300 лв. за
2
заплатен адвокатски хонорар,съобразно представен договор за правна защита и съдействие,
/стр.21/.
Така мотивиран и на основание чл.415, ал.5 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
25.01.2022г., издадена по ч.гр.д. №73600/2021г. по описа на СРС, 165 граждански състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА „фирма“ АД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: адрес,
представлявано от В. Тренев- Изпълнителен директор, да заплати на Г. АНГ. СТ.,
ЕГН:**********, сумата от 300 /триста/ лв., представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му.
Да се връчи препис от определението на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3