№ 8906
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. А.А
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110131913 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове от „.......“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр.
с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД против К. Д. Д., В. Д. А., М. Х. Ф. чрез настойника й Д. Х. Ф.,
Д. Х. Ф., П. Ж. И., Е. И. Б. и А. Е. Б. в качеството им на наследници на Ю. И. П.а – Б.а,
починала в хода на производството на 25.01.2024 г., К. Ж. К. и Т М. З. в качеството му на
наследник на Е. И. З. починала в хода на производството на 28.06.2024 г. за осъждането им
да заплатят сумата 454,30 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена
топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. - м. 04.2019 г. в имот с абонатен №........, сумата
106,88 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 26,04.2022 г., сумата 2,27 лева - главница за
извършена услуга за дялово разпределение за м.04.2019 г. и сумата 0,67 лева – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово
разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 26.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.06.2022 г. до окончателното
плащане като сумите се претендират при следните квоти: К. Д. Д. – 1/14, В. Д. А. – 1/14, М.
Х. Ф. – 2/14. Д. Х. Ф. -2/14, П. Ж. И. – 2/14, Е. И. Б. -1/14, А. Е. Б. – 1/14, К. Ж. К. – 2/14 и Т
М. З. – 2/14.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците,
респ. техния наследодател въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимите от тях суми, в размера посочен в ежемесечно
получаваните фактури, който е в 30-дневен срок от датата на публикуване им на интернет
страницата на Продавача. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от общите
условия за продажба на ТЕ за битови нужди при смърт на клиент - физическо лице,
наследниците или лицето придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка
1
или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока в срока по чл. 12. Т. 12
(30 –дневен срок) чрез подаване на заявление за промяна на партидата. Твърди, че
ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за
забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Сочи, че ежемесечното публикуването в
интернет страницата на дружеството на данните за дължими суми за топлинна енергия се
удостоверява чрез констативни протоколи, съставени в присъствието на нотариус. Заявява,
че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово
разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба
№13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните.
Претендира разноски.
По делото са постъпили идентични отговори на исковата молба от В. Д. А. И К. Д. Д., с
които признават исковите претенции спрямо тях и представят платежни нареждания за суми
от по 40,28 лева, заплатени на 14.02.2023 г. Възразяват да дължат разноски за
производството, тъй като не оспорват дължимостта на сумата, а и не били поканени да я
заплатят доброволно преди делото. Претендират присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение в минимален размер.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от К. Ж. К., която представя
платежен документ от 13.02.2023 г. за сумата 107,00 лева, включваща заплатени от нея
главници, мораторни лихви, законна лихва за забава за периода 14.06.2022 г. до 13.02.2023 г.,
както и съразмерно с нейното задължение разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът П. Ж. И. е представила в срока по чл. 131 ГПК платежен документ за
сумата 85,69 лева от 23.03.2023 г. Счита, че не дължи разноски, тъй като не е дала повод за
образуване на делото.
С молба от 13.03.2024 г. ответникът Е. И. З. е представила платежен документ от
08.03.2023 г. за сумата 80,57 лева.
В проведеното открито съдебно заседание назначения особен представител на
ответниците Е. И. Б. и А. Е. Б. заявява, че исковите претенции следва да се отхвърлят като
неоснователни. Позовава се на изтекла в тяхна полза погасителна давност. Оспорва
дължимостта на претенциите за лихва. Счита, че сумата за дялово разпределение също е
недължима, тъй като не са представени доказателства да е заплатена от ищеца на фирмата за
дялово разпределение.
Ответниците М. Х. Ф. и Д. Х. Ф. не са депозирали отговори на исковата молба в срока
за това, както и не вземат становище по делото.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „...“ ООД изразява становище, че
предявените искове са основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
наследодателя на ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да
достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да заплати цената
й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
2
приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна
енергия, с които по силата на закона възниква облигационното отношение с предмет
продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на
ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото е приет като доказателство нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот №111, том II, рег. №4509, дело 186/2019 г. от 20.06.2019 г. на нотариус П Т с
рег. №056 на НК и рейон на действие СРС, от който се установява, че Е. И. З., К. Ж. К., Ю.
И. П.а – Б.а, Д. Х. Ф., П. Г. Я., П. Ж. И. и М. Х. Ф. продават Е. Л И. и Е. И. И. собствения си
недвижим имот, представляващ апартамент №16, находящ се в гр. ......... Страните по делото
не оспорват, че като собственици на процесния недвижим имот са били потребители на
топлинна енергия за периода до прехвърляне собствеността върху имота на трети за делото
лица, вкл. и за исковия период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., както размера на
притежаваните от всеки от тях идеални части. В качеството си на потребители ответниците
са се намирали в облигационна обвързаност с ищцовото дружество като доставчик на
топлинна енергия. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия
/ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от КЕВР и действащи през процесния
период. Общите условия обвързват потребителите дори и без да са ги приели изрично
съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ.
След смъртта на П. Г. Я. - вдовица на 25.06.2020 г. всички нейни имуществени права и
задължения или дробни части от тях (дялове) са преминали върху настоящите ответници К.
Д. Д. и В. Д. А. по арг. на чл. 60, ал. 1 ЗН, в качеството им на наследници по закон съгласно
представеното по делото удостоверение за наследници с изх. №120/21.07.2022 г. на ........
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е
установило че в процесния имот е ползвана топлинна енергия за отопление на имот и
такава е била начилсявана от ищеца, както и топлинна енергия за БВГ и отдадена от
сградната инсталация. Според заключението топлинната енергия за отопление на имот през
периода м.05.2018 г. до м.04.2019 г. е определяна от отдадената от щранг- лира в банята, на
която липсва техническа възможност за поставяне на измервателно устройство, поради което
е определена по изчислителен път. Сумите за топлинна енергия за топла вода са определяни
на база 1 лица с нормативно определен разход за денонощие, поради липсата на „технически
изправен и сертифициран водомер. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007
г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на жилището към пълния отопляем
обем на сградата – етажна собственост. Според заключението на съдебно–техническата
експертиза стойността на потребената топлинна енергия за процесния период в имота е в
размер на 1006,76 лева.
Ответниците не оспорват размера на количеството топлинна енергия, начислена по
процесния абонатен номер и за посочения адрес на доставка, както и размера на
начислените суми за топлинна енергия, поради което съдът намира претенцията за
заплащане на потребена топлинна енергия за основателна в претендираните от ищеца квоти.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение за периода. Няма спор между страните, а се
установява и от представените писмени доказателства, че процесния имот се намира в
сграда - етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила
3
договор с „...“ ООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда в режим на етажна
собственост се извършва възмездно. Съгласно сключения между „.......“ ЕАД като
възложител и „...“ ООД като изпълнител, договор при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, заплащането на цената на тази услуга
се извършва от възложителя, който на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ получава стойността на
тази цена от крайните клиенти, какъвто е ответника. Законовата уредба установява
задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на топлофикационното дружество
суми за дялово разпределение, чиято цена се определя в договора, сключен между него и
топлинния счетоводител, като е без значение факта дали топлофикационното дружество е
платило предварително или не тази цена на търговеца, извършващ услугата. Меродавно е
единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това не е спорно по
делото и се установява от приобщените писмени доказателства.
Направените от страна на ответниците К. Д. Д. и В. Д. А., П. Ж. И., К. Ж. К. и Е. И. З.
плащания след образувано на делото следва да бъдат съобразени по реда на чл. 235 ГПК
като факти имащи значение за спорното право. Плащанията следва да се ценят като
извънсъдебни признания за наличието на дълг на соченото основание. Доколкото
ответниците К. Д. Д., В. Д. А., П. Ж. И. и Е. И. З. са заплатили в полза на „.......“ ЕАД
претендираните от тях суми за главници и мораторни лихви, което се признава и от ищеца в
нарочна молба вх. №259227/19.09.2023 г., то исковите претенции спрямо тях следва да се
отхвърлят като погасени чрез плащане в хода на процеса.
Ответниците Е. И. Б. и А. Е. Б., които са конституирани в производството на мястото
на починалата след изтичане на срока за отговор Ю. И. П.а – Б.а, чрез своя процесуален
представител в първото по делото открито съдебно заседание са навели възражение за
погасяване на сумите за топлинна енергия и за обезщетение за забава по давност, по което
като преклудирано съдът не дължи произнасяне, тъй като ответникът не го е инвокирал в
едномесечния срок за отговор по чл. 131 ГПК. Според задължителната съдебна практика
правото на ответника да направи възражение за погасяване по давност на вземането –
предмет на иска, се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131,
ал. 1 ГПК (решение № 111/08.10.2010г. по т. д. № 1068/2009г. на ВКС, първо отделение на
ТК, решение №177/26.11.2010 г. по т.д. №46/2010 г. на ВКС, второ отделение на ТК).
Ответниците Е. И. Б. и А. Е. Б., както и М. Х. Ф. и Д. Х. Ф. не твърдят да са заплатени
каквито и да е суми за процесния период, поради което съдът приема, че следва да бъдат
осъдени да заплатят в полза на ищеца претендираните суми за топлинна енергия и за
услугата дялово разпределение в претендираните от ищеца квоти.
Относно претенциите на ищеца за присъждане на обезщетения за забава в размер на
законната лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според
чл. 33, ал.4 на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2 от ОУ, неплатени в 30-дневен срок от публикуването им на интернет страницата на
продавача. По делото обаче не са представени доказателства от ищеца, чиято е била
доказателствената тежест, на коя дата са били публикувани на интернет страницата на
продавача общите фактури за процесния абонатен номер, поради което претенцията за лихва
е неоснователна. Предвид това исковите претенции против Е. И. Б., А. Е. Б., М. Х. Ф. и Д. Х.
Ф. за мораторна лихва следва да се отхвърлят.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за лихва се явява
неоснователна. Предвид това исковите претенции против Е. И. Б., А. Е. Б., М. Х. Ф. и Д. Х.
4
Ф. за заплащане обезщетение за забава върху услугата дялово разпределение също следва да
се отхвърлят като неоснвоателни.
По разноските
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца, както и в
полза на ответниците Е. И. Б., А. Е. Б., М. Х. Ф. и Д. Х. Ф., които обаче не претендират
такива.
Независимо от отхвърлянето на част от исковите претенции поради погасяването им
чрез плащане в хода на процеса по отношение на петима от ответниците, съдът намира, че те
са дали повод за завеждане на делото. Предвид това тези ответници следва да бъдат осъдени
да заплатят разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, чиито размер от
100,00 лева съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП
съответно на квотите им, а именно К. Д. Д. – 10,71 лева, В. Д. А. – 10,71 лева, П. Ж. И. –
21,42 лева и Т М. З. (правоприемник на Е. И. З.) – 21,42 лева. В тежест на ответника К. Ж. К.
не следва да се възлагат разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, тъй
като тя е заплатила същите в полза на ищеца, видно от платежно нареждане от 23.03.2023 г.
В тежест на ответниците Е. И. Б. и А. Е. Б. следва да се възложат освен разноски за
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение, и такива за депозити за особен
представител и за вещо лице, съразмерно на уважените срещу тях искови претенции, поради
което следва да бъдат осъдени да заплатят по 180,65 лева.
Ответниците М. Х. Ф. и Д. Х. Ф. следва да бъдат осъдени да заплатят разноски за
държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на
уважените срещу тях искове в размер на по 67,91 лева.
Разноските върху отхвърлените поради неоснователност искове следва да останат в
тежест на ищеца.
Така мотивира , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Х. Ф. ЕГН ********** чрез настойника Д. Х. Ф. с адрес: гр. ........ да
заплати на „.......“ ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. .... на основание чл.
79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ сумата 64,88 лева – представляваща 2/14 части от общата
стойност на незаплатена ТЕ за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за имот, находящ се в
гр. ...... абонатен № ........, сумата 0,32 лева, представляваща 2/14 идеална част от главница за
извършена услуга за дялово разпределение за м. 04.2019 г. ведно със законната лихва върху
сумите от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.06.2022 г. до окончателното
изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 67,91 лева – разноски по делото като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 15,26 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 26.04.2022 г. и за сумата 0,09 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за предоставяне на услугата дялово разпределение за
периода от 31.05.2019 г. до 26.04.2022 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Х. Ф. ЕГН ********** с адрес: гр. ...... да заплати на „.......“ ЕАД, ЕИК
.... със седалище и адрес на управление: гр. .... на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ
сумата 64,88 лева – представляваща 2/14 части от общата стойност на незаплатена ТЕ за
периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. ...... абонатен № ........, сумата
0,32 лева, представляваща 2/14 идеална част от главница за извършена услуга за дялово
разпределение за м. 04.2019 г. ведно със законната лихва върху сумите от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 14.06.2022 г. до окончателното изплащане и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 67,91 лева – разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 15,26 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019
5
г. до 26.04.2022 г. и за сумата 0,09 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услугата дялово разпределение за периода от
31.05.2019 г. до 26.04.2022 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА Е. И. Б. ЕГН ********** (в качеството му на наследник на Ю. И. П.а – Б.а,
починала в хода на производството на 25.01.2024 г.) с адрес: гр. ........... да заплати на „.......“
ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. .... на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с
чл. 149 ЗЕ сумата 32,44 лева – представляваща 1/14 части от общата стойност на
незаплатена ТЕ за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. ......
абонатен № ........, сумата 0,16 лева, представляваща 1/14 идеална част от главница за
извършена услуга за дялово разпределение за м. 04.2019 г. ведно със законната лихва върху
сумите от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.06.2022 г. до окончателното
изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 180,65 лева – разноски по делото като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 7,63 лева - обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 26.04.2022 г. и за сумата 0,04 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за предоставяне на услугата дялово разпределение за
периода от 31.05.2019 г. до 26.04.2022 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА А. Е. Б. ЕГН ********** (в качеството му на наследник на Ю. И. П.а – Б.а,
починала в хода на производството на 25.01.2024 г.) с адрес: гр. ....... да заплати на „.......“
ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. .... на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с
чл. 149 ЗЕ сумата 32,44 лева – представляваща 1/14 части от общата стойност на
незаплатена ТЕ за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. ......
абонатен № ........, сумата 0,16 лева, представляваща 1/14 идеална част от главница за
извършена услуга за дялово разпределение за м. 04.2019 г. ведно със законната лихва върху
сумите от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.06.2022 г. до окончателното
изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 180,65 лева – разноски по делото като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 7,63 лева - обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 26.04.2022 г. и за сумата 0,04 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за предоставяне на услугата дялово разпределение за
периода от 31.05.2019 г. до 26.04.2022 г. като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.......“ ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление:
гр. .... против К. Д. Д. ЕГН ********** с адрес: ........... и В. Д. А. ЕГН ********** с адрес:
...., искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят суми в размер на по 32,44 лева - главница,
представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. - м.
04.2019 г. в имот с абонатен №........, в размер на по 7,63 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019
г. до 26,04.2022 г., в размер на по 0,16 лева - главница за извършена услуга за дялово
разпределение за м.04.2019 г. и в размер на по 0,04 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода от 31.05.2019 г. до 26.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на исковата молба в съда – 14.06.2022 г. до окончателното плащане
поради плащане на сумите в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.......“ ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление:
гр. .... против П. Ж. И. ЕГН ********** с адрес: гр. ......., К. Ж. К. ЕГН ********** с адрес:
с. .... и Т М. З. ЕГН ********** (в качеството му на наследник на Е. И. З. починала в хода
на производството на 28.06.2024 г.) с адрес: гр. ....... искове с правно основание чл. 79 ЗЗД,
ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане ответниците да заплатят суми в размер
на по 64,88 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за
периода м. 05.2018 г. - м. 04.2019 г. в имот с абонатен №........, в размер на по 15,26 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия
за периода от 15.09.2019 г. до 26,04.2022 г., в размер на по 0,32 лева - главница за извършена
6
услуга за дялово разпределение за м.04.2019 г. и в размер на по 0,09 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово
разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 26.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.06.2022 г. до окончателното
плащане поради плащане на сумите в хода на процеса.
ОСЪЖДА К. Д. Д. ЕГН ********** с адрес: ........... и В. Д. А. ЕГН ********** с
адрес: .... да заплатят на „.......“ ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. .... на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на по 10,71 лева всяка – разноски по делото.
ОСЪЖДА П. Ж. И. ЕГН ********** с адрес: гр. ....... и Т М. З. ЕГН ********** (в
качеството му на наследник на Е. И. З. починала в хода на производството на 28.06.2024 г.)
с адрес: гр. ....... да заплатят на „.......“ ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр.
.... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на по 21,42 лева всеки – разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„.......” ЕАД – „...“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7