№ 6066
гр. София, 05.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110111518 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от С. Х. А. срещу и, с
която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, вр. чл. 188, т.
1 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено на ищеца със
Заповед № ДН-00-1/26.01.2024 г. на изпълнителния директор на и.
В исковата молба се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение,
като ищцата изпълнявала длъжността „заместник изпълнителен директор“. Ищецът
поддържа, че със Заповед № ДН-00-1/26.01.2024 г., му било наложено дисциплинарно
наказание „забележка“, тъй като не бил изготвил и представил доклад с констатации за
извършената проверка съгласно Заповед № РД-01-670/23.10.2023 г., в определения
срок за това - 10.11.2023 г., респ. не е контролирал ефективно и своевременно
извършването на проверките на техническите служби и изготвянето на доклад, което
съставлявало нарушение на раздел V, т. 1 и т. 3 от длъжностната му характеристика.
Оспорва да е извършил описаното в заповедта нарушение. Посочва, че поставеният
срок е невъзможен за изпълнение, тъй като видът и обемът на възложената работа не
отговарял на възможностите на служителите, натоварени с изпълнението й. Твърди, че
заповедта е незаконосъобразна и по съображения, че е издадена след изтичане на
срока по чл. 194, ал.1 КТ. По така изложените доводи моли да бъде признато за
незаконно и отменено наложеното със заповедта дисциплинарно наказание.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника и, с
който оспорва предявения иск. Поддържа, че заповедта е издадена в срока по чл. 194
КТ, като същият е започнал да тече на 01.12.2023 г. след запознаване от изпълнителния
директор на ведомството с нарочен доклад. Поддържа ищецът да е извършил
описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, за които му е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“, като счита, че с поведението си ищецът не е
изпълнил свои основни служебни задължения и не е осъществил в пълен обем
възложената контролна дейност, което довело до демотивиране на останалите
служители на агенцията при извършване на поставените задачи и до понижаване
авторитета на държавната служба и държавната институция. Моли за отхвърляне на
исковата претенция.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните по делото
1
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна
страна:
За да бъде уважен предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал.
1 КТ, вр. чл. 188, т. 1 КТ в обективната действителност следва да са налице следните
материални предпоставки: 1) страните да се намират в трудово правоотношение; 2)
работникът или служителят да е изпълнил задълженията си по трудовото
правоотношение, съобразно закона, уговореното в трудовия договор, длъжностната
характеристика или произтичащи от вътрешните актове на работодателя, или законна
заповед на работодателя; 3) работодателят е да упражнил работодателската си власт,
но да е наложил незаконосъобразно дисциплинарно наказание.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи първите две материални
предпоставки, а ответникът следва да установи, че дисциплинарното наказание на
ищеца е наложено при спазване на процесуалноправните и материалноправните
изисквания на закона за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за вмененото
му дисциплинарно нарушение, което включва преди налагане на дисциплинарното
наказание да е искано обяснение от работника съобразно изискванията на чл. 193 КТ,
заповедта да е мотивирана и да съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ, ищецът да е
извършил виновно твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, както и
наложеното му наказание да е съответно на нарушението. Съобразно принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, уреден в чл. 6, ал. 2 ГПК, за описаните
законови изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарно наказание съдът
не следи служебно, а се произнася само по въведените от ищеца с исковата молба
доводи за незаконосъобразност. Съдът не може да основе решението си на факти,
които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното право, но не са посочени от
ищеца в исковата молба, защото по иска по чл. 357, ал. 1 КТ съдът няма служебно
задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на работодателя да
налага дисциплинарни наказания или надлежното му упражняване /в този смисъл
решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-
то гр. отделение, касаещо иска по чл. 344 КТ, но приложимо и към исковете по чл. 357,
ал. 1 КТ/. В настоящия случай ищецът оспорва законността на наложеното
дисциплинарно наказание с твърдения за неспазен срок по чл. 194 КТ и за
неизвършено от него нарушение на трудовата дисциплина.
С определение от 20.11.2024 г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са
обявени следните правнорелевантни обстоятелства: че страните са се намирали в
трудово правоотношение, като ищецът изпълнявал длъжността „заместник
изпълнителен директор“, и че със Заповед № ДН-00-1/26.01.2024 г. на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Независимо от това и за пълнота и
прецизност следва да се изясни, че тези факти с правно значение се установяват и от
надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните трудов
договор № 3487/09.09.2022 г. и Заповед № ДН-00-1/26.01.2024 г. на изпълнителния
директор на и.
Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се
налагат не по-късно от два месеца от откриването на нарушението и не по-късно от
една година от извършването им, като съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от КТ
сроковете по ал. 1 не текат през времето, през което работникът е в законоустановен
отпуск или стачка. В трайната съдебна практика (Решение от 24.06.2015 г. по гр. д. №
6889/2014 г. на ВКС, IV г. о., Решение от 05.11.2015 г. по гр. д. № 438/2015 г. на ВКС,
III г. о., Решение № 363 от 10.01.2012 г. по гр. дело № 354/2011 г. на ВКС, I г. о.,
Определение № 640 от 09.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 515/2017 г., IV г. о.) се приема,
че "откриване на нарушението" по смисъла на посочената разпоредба означава
узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата
2
дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението,
времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци
на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като
нарушение. В рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т. е. от
установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически
състав, работодателят следва да извърши, ако прецени за необходимо, съответните
необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая, както и да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, за да
прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му. След
изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ субективното потестативно право
на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се
преклудира.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че субектът на
дисциплинарна власт – изпълнителния директор на и, е „открил“ твърдяните
нарушения, извършени от ищеца в периода 23.10.2023 г. до 10.11.2023 г., на 01.12.2023
г., на която е регистриран доклад с рег. № 11.01.9766/01.12.2023 г., обстоятелство което
е и съдебно признато от ответника с отговора на исковата молба.
С посочения доклад С. Х. А., в качеството му на лице, на което е възложен
контрола по изпълнението на Заповед № РД-01-670/23.10.2023 г., е уведомил
изпълнителния директор, че до края на работния ден на 10.11.2023 г. в деловодната
система на агенцията не е бил регистриран доклад от комисията, който да отразява
дейностите и констатациите от извършените проверки, възложени със Заповед № РД-
01-670/23.10.2023 г. В доклада е посочено още, че с писмо с рег. № 11-01-
9071/13.11.2023 г. ищецът бил изискал в срок до края на работния ден на 15.11.2023 г.
доклад с отчет за дейността на комисията във връзка с възложените със заповедта
задачи, както и че с доклад с рег. № 11-01-9071/1/15.11.2023 г. комисията била
уведомила ищеца, че в периода от 25.10.2023 г. до 09.11.2023 г. е била извършена
проверка на всички технически служби, посочени в Заповед № РД-01-670/23.10.2023 г.
По време на проверките комисията си била водила работни записки и не били
съставени актове за установяване на административни нарушения. Не бил изготвен
доклад до 10.11.2023 г., съгласно т. 3 от заповедта, поради краткия срок за изпълнение
на възложената задача, датата на която е извършена проверката на последната
техническа служба, както и множеството служебни ангажименти и текущи задачи на
членовете на комисията,извън поставените със заповедта.
Не следва да бъде споделено твърдението на ищеца, че изпълнителният директор
е узнал за неизпълнението на вменените със Заповед № РД-01-670/23.10.2023 г.
задължения по-рано от 01.12.2023 г. Това е така, доколкото по делото не се събраха
доказателства, от които да се установява, че изготвения от комисията доклад с рег. №
11-01-9071/1/15.11.2023 г. е доведен до знанието на разботодателя преди депозиране на
изготвения от ищеца доклад с рег. № 11.01.9766/01.12.2023 г. От приложената по
делото извадка от вътрешната деловодна система на и се установява единствено, че за
сведение до изпълнителния директор ищецът е изпратил издадена от него /ръкописно
поставена върху доклада с рег. № 11-01-9071/1/15.11.2023 г./ резолюция с текст: „в
доклада по т. 3 от Заповед № РД-01-670/23.10.2023 г., да бъде включен и анализ
относно обстоятелството, дали при издаването на протоколи за изменение в
конструкцията и за индивидуално одобряване на нови превиши средства, е следвало
проверките да бъдат извършени ни територията на Германия“. Но няма данни, които
да индицират доказателствен извод за надлежното изпращане, съответно запознаване с
доклад с рег. № 11-01-9071/1/15.11.2023 г. от изпълнителния директор.
В този смисъл и доколкото оспорената заповед № ДН-00-1/26.01.2024 г. е
връчена на ищеца на 29.01.2024 г., съгласно изричното отбелязване в този смисъл
върху документа, от който момент съобразно нормата на чл. 195, ал. 3 КТ наказанието
се счита наложено, следва извод, че искът е предявен преди изтичането на
3
законоустановения срок, поради което са налице предпоставките за разглеждане на
спора по същество и проверка на въпроса извършено ли е от ищеца незаконосъобразно
действие или бездействие, което да представлява дисциплинарно нарушение.
Оспорената в настоящото производство Заповед № ДН-00-1/26.01.2024 г. на
изпълнителния директор на и, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“, е издадена за това, че последният в периода от 23.10.2023 г. до 10.11.2023
г. в гр. София като контролиращ орган не е изпълнил възложената му съгласно т. 5 от
Заповед № РД-01-670/23.10.2023 г. на изпълнителния директор на и задача, а именно –
„да осъществи ефективен контрол при изпълнението на задачата по т. 2, което е довело
до неизпълнението на задачата в срока по т. 3 от заповедта“. Посочените обстоятелства
са субсумирани от работодателя под диспозицията на правната норма, регламентирана
в чл. 187, т. 3, т. 7 и 10 КТ.
С посочената Заповед № РД-01-670/23.10.2023 г. на изпълнителния директор на и,
във връзка с неизпълнението на която е ангажирана дисциплинарната отговорност на
ищеца, е определен екип, който да извърши проверка на дейността на лицата,
оправомощени за технически служби на Република България по Регламент (ЕС)
2018/858. С т. 2 от заповедта е наредено проверките да се извършват на място в
помещенията, където техническите служби извършват прегледи за идентификация,
проверки и/или изпитвания на превозни средства за установяване съответствието им с
приложимите технически изисквания. С т. 3 от заповедта е наредено в срок до
10.11.2023 г. екипът да представи на изпълнителния директор доклад с констатациите
от извършената проверка. Съгласно т. 5 от заповедта контролът по изпълнението на
заповедта в възложен на заместник изпълнителния директор на и.
Съдът, при съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства намира, че работодателят не е успял да установи пълно и
главно, че е осъществено виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на
ищеца, за което да може да бъде ангажирана неговата дисциплинарна отговорност,
респ. да бъде наложено процесното дисциплинарно наказание „забележка“. А съгласно
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал.
1 ГПК.
Следва да се отбележи, че ищецът е провел насрещно доказване, което по
правило е непълно, но е достатъчно, за да обори твърденията на ответника, респ. да
внесе съмнение дали твърдените от последния факти, действителност са се
осъществили в обективната действителност по съответния начин. От показанията на И.
С., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК (свидетелят е в трудово
правоотношение с ответника и заеманата от него длъжност е подчинена длъжността на
ищеца) безспорно се установява, че ищецът е изисквал два-три пъти седмично
информация за извършваните в хода на възложените със Заповед № РД-01-
670/23.10.2023 г. проверки, която му е била предоставяна устно. Съдът приема
показанията на свидетеля за достоверни, тъй като са последователни, житейски и
правно логични. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено, доколкото свидетелят е пряк
участник в извършването на проверката, във връзка с която е наложено
дисциплинарното наказание на ищеца, както и очевидец на действията на последния, и
не са взаимоизключващи се, включително свидетелят ги потвърждава, под страх от
наказателна отговорност.
В случая на ищеца е вменено нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се
в бездействие – неупражняване на контрол върху дейността на сформирания със
Заповед № РД-01-670/23.10.2023 г. екип от служители на и във връзка с извършване на
проверка на дейността на лицата, оправомощени за технически служби на Република
България по Регламент (ЕС) 2018/858, и със съставяне на доклад с констатаци от
извършената проверка. За да е едно бездействие нарушение, в закона или вътрешните
4
правила или нарочно нареждане на работодателя следва да има ясно и конктретно
предписани действия, които следва работникът да извършва. В случая обаче това
изискване не е удовлетворено. Със Заповед № РД-01-670/23.10.2023 г. на ищецът е
възложен контролът по нейното изпълнение, но не са разписани конкретни действия, с
които той да бъде осъществен. В този смисъл простото и житейски логичното
поведение, намерило израз в устното изискване на информация за хода и предприетите
действия по проверката, в периода на нейното извършване, е достатъчно за
изпълнение на възложените на ищеца контролни задължения.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че следва да
бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде уважен.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват
единствено на ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде
присъдена сумата в общ размер на 1060 лева, представляващи сторени разноски за
депозит за възнаграждение на свидетел и за адвокатско възнаграждение за настоящото
производство.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както
са извършени.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС държавна такса за разглеждане на иска в размер на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 1 КТ,
предявен от С. Х. А., с ЕГН: ********** и съдебен адрес: **, срещу и, с Булстат: ** и
седалище и адрес на управление: **, дисциплинарно наказание „забележка“, наложено
на С. Х. А. със Заповед № ДН-00-1/26.01.2024 г. на изпълнителния директор на и.
ОСЪЖДА и, с Булстат: ** и седалище и адрес на управление: **, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на С. Х. А., с ЕГН: ********** и съдебен адрес: **,
сумата от 1060 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА и, с Булстат: ** и седалище и адрес на управление: **, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на СРС сумата от 80,00 лева – държавна такса за
разглеждане на иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5