№ 108
гр. Кюстендил, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. К.ова
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова
в присъствието на прокурора М. В. К.
като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251500600211 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 25.11.2024 г., постановена по НОХД № 1357/2020 г. по
описа на Районен съд – Кюстендил, НО, ХII състав, съдът е:
1.признал за виновен подсъдимия М. П. П. в това, че на 17.02.2019 г. в гр.
Кюстендил, на кръстовището, образувано от ул. „Цар Освободител“ и ул.
„Любен Каравелов“, в съучастие като съизвършител с К. Й. К., е причинил на
С. И. И., ЕГН: ********** от гр. Кюстендил средни телесни повреди:
черепно-мозъчна травма с фрактура на черепа, вътрешночерепни
кръвоизливи, кръвоизлив и контузии в паренхима на главния мозък,
причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване
на челюст, изразяващо се във фрактури на дясна зигоматична /ябълчна/ кост и
на стените на десния горночелюстен синус, явяващо се престъпление по чл.
129, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр с ал. 1 от НК, поради което и при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 б. „б“ от НК му е наложил наказание
„Пробация“, със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по
настоящ адрес“ за срок от 6 /шест/ месеца, с периодичност два пъти седмично;
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6
/шест/ месеца.
2.признал за виновен подсъдимия К. Й. К. в това, че 17.02.2019 г. в гр.
Кюстендил, на кръстовището, образувано от ул. „Цар Освободител“ и ул.
„Любен Каравелов“, в съучастие като съизвършител с М. П. П., е причинил на
1
С. И. И., ЕГН: ********** от гр. Кюстендил средни телесни повреди:
черепно-мозъчна травма с фрактура на черепа, вътрешночерепни
кръвоизливи, кръвоизлив и контузии в паренхима на главния мозък,
причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване
на челюст, изразяващо се във фрактури на дясна зигоматична /ябълчна/ кост и
на стените на десния горночелюстен синус, явяващо се престъпление по чл.
129, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр с ал. 1 от НК, поради което и при
условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 1 /една/ година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК
е отложил за изпитателен срок от 3 /три/ години.
С присъдата, съдът е наложил на подсъдимия К. Й. К. едно общо
наказание за престъпленията по НОХД № 876/2019 г. по описа на КРС, НОХД
№ 4213/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас и НОХД № 1357/2020 г. по
описа на КнРС, явяващо се най-тежкото от тях – „Лишаване от свобода“ за
срок от 1 /една/ година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК
е отложил за изпитателен срок от 3 /три/ години, като е присъединил изцяло
наказанието „Глоба“ в размер на 5000,00 лева, наложено по НОХД №
4213/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.
3.признал е за невиновен подсъдимия М. Е. В. в това на 17.02.2019 г. в
гр. Кюстендил, на кръстовището, образувано от ул. „Цар Освободител“ и ул.
„Любен Каравелов“, в съучастие като съизвършител с М. П. П. и К. Й. К., да е
причинил на С. И. И., ЕГН: ********** от гр. Кюстендил средни телесни
повреди: черепно-мозъчна травма с фрактура на черепа, вътрешночерепни
кръвоизливи, кръвоизлив и контузии в паренхима на главния мозък,
причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване
на челюст, изразяващо се във фрактури на дясна зигоматична /ябълчна/ кост и
на стените на десния горночелюстен синус, поради което и на основание чл.
304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр с ал. 1 от НК.
С присъдата, подсъдимия М. П. П. е осъден да заплати по сметка на РУ-
Кюстендил сумата от 1165,15 лева, представляваща извършени в хода на
досъдебното производство разноски, както и по сметка на КнРС сумата от
333,03 лева, представляващи извършени в хода на съдебното производство
разноски.
С присъдата, подсъдимия К. Й. К. е осъден да заплати по сметка на РУ-
Кюстендил сумата от 1165,15 лева, представляваща извършени в хода на
досъдебното производство разноски, както и по сметка на КнРС сумата от
333,03 лева, представляващи извършени в хода на съдебното производство
разноски.
Против присъдата, в законоустановения срок, е постъпил протест от
прокурор при КнРП и допълнение към него с доводи за неправилност и
незаконосъобразност на постановения съдебен акт в неговата оправдателна
част. Поддържа се, че участието на извършителите в извършване на
2
инкриминираното престъпление не следва да бъде разграничавано от съда,
респективно след като същото се твърди да е извършено в условията на
съучастие е без значение кой от съучастниците е нанесъл решаващия удар,
причинил съставомерния резултат. Предлага се въззивната инстанция да
отмени присъдата в обжалваната част и на основание чл. 334, т. 2, вр. с чл.
336, ал. 1, т. 2 от НПК да постанови нова, с която да признае подс. М. Е. В. за
виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд.
Недоволство от присъдата са изразили и защитниците на подсъдимите
М. П. и К. К., в лицето на адв. С. К. и адв. К. К., които в срочно депозирана
въззивна жалба я атакуват като неправилна и незаконосъобразна. Критикува
се направения от съда анализ на доказателствата като непълен и необективен.
Излагат се съображения, че нанесените от подсъдимите удари са такива,
извършени при условията на чл. 12, ал. 1 и ал. 4 от НК. Прави се искане за
отмяна на постановения първоинстанционен съдебен акт и постановяване на
нова, оправдателна присъда спрямо подсъдимите М. П. и К. К..
В разпоредително заседание на 15.05.2025 г. въззивният съд по реда на
чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага разпит на подсъдимите и свидетели, изслушването на експертизи и
ангажирането на други доказателства.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд представителят на
Окръжна прокуратура – Кюстендил поддържа подадения протест, като
изтъква убеждението си, че от доказателствата по делото се доказва
извършеното от подсъдимия В. престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с
чл. 20, ал. 2, вр с ал. 1 от НК. Пледира присъдата на първостепенния съд да
бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият М. В. да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение, за което е предаден на съд.
Процесуалният представител на подсъдимите, в лицето на адв. С. К.
поддържа жалбата и отправените с нея искания, акцентира на съображенията,
изложени в същата, подробно обосноваващи необоснованост на съдебния акт
и неправилно приложение на закона.
Подсъдимият М. П., упражнявайки правото си на лична защита, заявява,
че записите от видеокамерите не отразяват отправените към тях закани за
убийство.
Подсъдимият К. К., упражнявайки правото си на лична защита, сочи че
са били нападнати и е следвало да действат.
Подсъдимият М. В., упражнявайки правото си на лична защита, се
присъединява към развитите от адв. К. доводи, без да излага своя
самостоятелна аргументация.
В правото си на последна дума, подс. М. П. моли съда за оправдателна
присъда.
В правото си на последна дума, подс. К. К. моли съда за оправдателна
присъда.
3
В правото си на последна дума, подс. М. В. моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
Кюстендилския окръжен съд, като съобрази изложените от страните
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
При проверката на атакувания акт се констатира наличие на съществени
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК,
допуснати от КнРС, тъй като изготвените към присъдата мотиви не отговарят
на изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК и от тях не става ясно как е формирано
вътрешното убеждение на съда нито за релевантните факти, нито за
приложимото материално право.
Нормата на чл. 305, ал. 3 НПК задължава съда, постановил присъдата да
посочи в мотивите си установените обстоятелства, въз основа на кои
доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото
решение. Съдът дължи подробен и задълбочен анализ на всички надлежно
събрани и проверени доказателствени материали. При констатирани
противоречия или съмнения за достоверност, същите следва да бъдат
отбелязани и подробно анализирани, като съдът ясно изрази съображенията си
да се довери на едни доказателства и да отхвърли други. За наличието на
мотиви не е достатъчно съдът формално да изброи приобщените по делото
доказателства или да обсъди една част от тях, а друга да игнорира без
коментар, или да посочи формално, че е извършил анализ и въз основа на него
е възприел изложените фактически изводи. Неизпълнението на това
задължение на съда обуславя не само несъответствие на мотивите към
съдебния акт с изискванията относно неговото съдържание, но и нарушаване
на изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК (в този смисъл Решение № 190 от
13.01.2021 г. по н.д. № 920/2020 г. по описа на ВКС, III н.о., Решение № 206 от
25.03.2021 г. по н.д. № 889/2020 г. по описа на ВКС, III н.о. и др.).
В конкретния случай, съдът от първа инстанция не е спазил посочените
законови изисквания.
На първо място, прави впечатление, че в мотивите на постановената
присъда, дословно е възпроизведена фактическата обстановка, описана от
държавното обвинение в обвинителния акт. Първоинстанционният съд не е
изложил като ръководно - решаващ орган свои собствени възприятия и
мотивите за фактите, релевантни за предмета на инкриминираното
престъпление, съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК. Отразяването в
мотивите на присъда на фактическата обстановка за престъплението,
идентична с посочената в обвинителния акт, е допустимо единствено при
разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2
от НПК, какъвто настоящия случай не е. Съдът дължи посочване на
установените от него обстоятелства въз основа на пълен, всестранен и
обективен доказателствен анализ, а не възпроизвеждане на фактологията,
описана в обвинителния акт. В тази насока настоящата инстанция не може да
4
приеме, че решаващият съд, пренасяйки фактическите твърдения от
обвинителния акт в мотивите към присъдата си, е изпълнил това свое
задължение по начин, както го задължава процесуалният закон.
Наред с това решаващият съд не е изпълнил задълженията си,
произтичащи от чл. 14 и чл. 305, ал. 3 от НПК и не е направил обстоен и
прецизен анализ на доказателствените източници, които не са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, и взаимна връзка. Анализът на
доказателствената съвкупност е сведен до преразказ на свидетелските
показания, без да е дадена оценка на установеното от разпитаните по делото
свидетели. Въпреки, че в доказателствената съвкупност по делото се
констатират съществени противоречия, както между показанията на отделните
свидетели, така и в заявеното от един и същи свидетел, не са изложени
аргументи за това кои показания се кредитират и поради какви причини се
предпочитат пред други. Съдът, е следвало да обсъди и съпостави
показанията, дадени от свидетелите в съдебната фаза и прочетените по реда на
чл. 281 НПК, като изложи доводи кои твърдения кредитира и поради какви
съображения, какви обстоятелства установява от тях и каква приема, че е
причината за констатираното несъответствие и/или липса на спомен,
наложили използване на процесуалната техника на чл. 281 от НПК, което не е
сторено. Следва също така да се отбележи видимото обстоятелство, че при
разглеждането на делото, съдът е пристъпвал към прочит на депозираните на
досъдебното производство показания на свидетелите, при прилагане на
разпоредбата на чл. 281, ал. 5 НПК, без да спази законоустановения ред за
това. Районният съд е бил длъжен да изиска становището на подсъдимите,
като разясни на последните, че прочетените показания могат да се ползват при
постановяване на присъдата – чл. 281, ал. 7 НПК, и едва тогава да определи
дали показанията на свидетелите да бъдат четени по, ал. 4 или, ал. 5 на чл. 281
НПК. В случая, в протоколите от съдебните заседания не е отразено съдът да е
спазил правилото на чл. 281, ал. 7 НПК и да е разяснил на подсъдимите
последиците от прочитане на показанията, нито да е изискал тяхното
становище, а се е ограничил само до това на техния защитник. Дори и да се
приеме, че становището на подсъдимите би било идентично с това на техния
процесуален представител, то доколкото защитникът и подсъдимият са
различни страни в наказателния процес, законът изисква отделните им
волеизявления. На следващо място, в мотивите на присъдата липсва анализ, а
дори и преразказ на показанията на свидетелите А. И. и П. П.а и установените
чрез тях факти и обстоятелства.
Необсъдени са останали и обясненията на подсъдимите, дадени в
съдебно заседание пред първата инстанция. Съгласно трайно установената
съдебна практика обясненията на подсъдимия имат двойнствена правна
природа- те са едновременно средство за защита и годно доказателствено
средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде априори
игнорирана при формиране фактическите изводи на съда. При всички случаи
обаче решаващият състав следва да ги подложи на внимателна преценка с
5
оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост,
както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен материал.
Едва след извършването на всички тези процесуални действия съдът следва да
реши дали да ги кредитира или не. В настоящия случай районният съд не е
извършил такава дейност по преценка и анализ на депозираните от
подсъдимите обяснения, с което дефинитивно е изключил от доказателствата
по делото основното им средство за защита.
Не са поставени на обсъждане и заключенията на изготвените в хода на
досъдебното производство експертизи и писмените доказателства, които са
приобщени по делото.
Нарушена е и разпоредбата на чл. 284 НПК, предвиждаща служебно
задължение за съда да предяви веществените доказателства на страните,
преди да приключи съдебното следствие. Въпреки че по делото са били
надлежно приобщени веществени доказателства, преди да обяви съдебното
следствие за приключено, районният съд по реда на чл. 283 НПК е приел
писмените доказателства, но не е предявил на страните веществените такива.
Неизпълнението на разпоредбата на чл. 284 НПК е нарушение на основното
право на подсъдимите лица да знаят въз основа на какви доказателства -
писмени, гласни, веществени - са признати за виновни.
Като самостоятелно основание за липса на мотиви следва да се приеме и
липсата на отговор на доводите на защитата, както и формалното присъствие
на правните изводи.
В пледоарията си защитникът на тримата подсъдими е изложил
множество възражения, с които е оспорил част от събраните по делото
доказателства, на които първоинстанционният съд, така и не е дал отговор.
Задължение на съда е мотивирано да отговори на всеки довод на страните,
аргументирайки се защо го възприема или не го възприема. В този смисъл,
задължението на съда да подложи на задълбочен анализ събраните по делото
доказателства е следвало да бъде изпълнено на още по-голямо основание,
предвид обстоятелството, че в конкретния случая защитата е навела доводи, с
които се оспорват събраните доказателства.
В мотивите към първоинстанционната присъда реално липсва и правен
анализ, като не са изложени подробни правни аргументи относно обективните
и субективните признаци на деянието за всяко от лицата. Декларативно
районният съд е посочил извода си за съставомерност на обвинението от
обективна и субективна страна по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр., ал. 1 НК за двамата подсъдими. Липсват изложени съображения
за деятелността на всяко от лицата от гледна точка на съставомерното по
смисъла на разпоредбата поведение предвид обвиненията за съучастие на
всяко от лицата и в частност защо се приема, че е налице извършителство и
какво е участието на всяко от подсъдимите лица в изпълнителното деяние, за
да бъде формиран този правен извод. Липсва каквато и да било аргументация
и относно съдържанието на общия умисъл на подсъдимите.
6
От всичко изложено е видно, че безусловното право на подсъдимите, а и
на държавното обвинение, като страни в процеса, да бъдат наясно със
съдебната воля и начина на нейното формиране, в конкретния случай е
нарушено, поради посочените пороци на мотивите. Допуснатото нарушение
на процесуалните правила е абсолютно съществено такова съгласно
разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. 1-во от НПК и винаги представлява
основание за отмяна на присъдата.
Съгласно чл. 6, т. 1 от КонВ.ята за защита правата на човека и основните
свободи (КЗПЧОС), всяко лице има право на справедлив процес пред
независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, който да
гледа делото му и след това да се произнесе по наказателното обвинение от
фактическа и правна гледна точка, като съобразността с тази разпоредба
трябва да се преценява в обхвата на наказателното производство от
започването до неговото финализиране.
В контекста на установения в чл. 6, т. 1 КЗПЧОС и разискван в
настоящия казус нормативен регламент, практиката на Европейския съд по
правата на човека е константна и последователна, че вътрешните съдилища
трябва да излагат с достатъчна яснота и изчерпателност мотивите в решенията
си, което предпоставя пълноценното гарантиране на правото на справедлив
процес. Липсата на съображения ограничава справедливостта в процеса- в
тази насока делото „Delcourt cрещу Белгия“ от 17 януари 1970 г., където е
прието, че „сред гаранциите, които се съдържат в член 6 на КонВ.ята,
фигурира гаранцията, че всяко съдебно решение трябва да бъде добре
обосновано, както по отношение на фактите, които се обявяват за доказани,
така и на правото, което е приложено“.
Установените недостатъци в атакувания съдебен акт, с които са
накърнени основните начала на правораздаването, експлицират становището
на настоящия съдебен състав, че постановената присъда следва да бъде
отменена изцяло, без да се обсъждат въпросите, досежно правилността й, а
това обезпредметява и анализа на изложените от защитата и държавното
обвинение доводи, касателно доказаността на повдигнатото на тримата
подсъдими обвинение. Допуснатите нарушения не могат да бъдат санирани от
въззивната инстанция, което предпоставя повторното разглеждане на делото
от друг съдебен състав на Районен съд - Кюстендил, при което следва да бъде
проведено законосъобразно съдебно следствие с прецизно проведени
процесуално-следствени действия, при стриктното съблюдаване на правата на
страните, както и да се извърши всестранно и пълно обсъждане на
установените чрез доказателствени източници фактически данни и едва тогава
да се прецени извършено ли е престъпление, каква е правната му
квалификация и евентуално какво наказание следва да се определи на
подсъдимите.
Така мотивиран и на основание чл. 334‚ т. 1 от НПК вр. чл. 335, ал. 2
НПК‚ Кюстендилският окръжен съд
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 25.11.2024 г., постановена по НОХД № 1357/2020
г. по описа на РС - Кюстендил.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд -
Кюстендил.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8