Решение по дело №1697/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260273
Дата: 22 октомври 2020 г.
Съдия: Светлана Иванова Изева
Дело: 20205300501697
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е № 260273

 

гр.Пловдив,29.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и девети октомври,през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                              СИЛВИЯ АЛЕКСОВА

 

като разгледа  докладваното от председателя гр.д.№ 1697/20г. по описа на ПдОС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.463,ал.1 от ГПК.

Образувано е по жалба на Н.М.Д.,ЕГН-**********,И.И.Д.,ЕГН-********** и „Д.“ЕООД,ЕИК-********* в качеството им на длъжници по изп.д.№ 1971/11г.по описа на ЧСИ К.Павлов,рег.№ 824 на КЧСИ и район на действие ОС-Пловдив против извършено разпределение,предявено с протокол от 24.06.20г.на събрана сума от публична продан на недвижим имот,собственост на длъжниците Н.М.Д. и И.И.Д. и третото лице М.А.Д.,представляващ УПИ II-416,417 от кв.73 по ПУП на с.Устина,Общ.Родопи,обл.Пловдив  с площ от 800 кв.м.,ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застр.площ от 122,10 кв.м. и РЗП-370 кв.м.,ведно с всички подобрения и приращения в имота.

Поддържа се,че разпределението е процесуално недопустимо,тъй като единият от  взискателите- „АПС Бета България“ООД не следвало да бъде конституиран като страна в изпълнителното производство въз основа на представен договор за цесия между него и първоначалният взискател „УниКредитБулбанк“АД и съответно не следвало да му се разпределят суми с  обжалваното разпределение.На второ място се твърди незаконосъобразност на разпределението,тъй като не били индивидуализирани вземанията на взискателите.Неправилно в първия ред на привилегиите по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД били включени и разноските направени в производството по издаване на изпълнителния лист.Съдебният изпълнител не посочил и характера на авансовите такси,за да може да се прецени дали всички те следвало да се съберат от длъжниците.Като допълнително основание за отмяна на разпределението се сочи факта,че с него се разпределят суми от продан на имущество,което не е собственост на жалбоподателите-имот с площ от 800 кв.м.,който бил собственост на трето лице,придобило права върху имота.Иска се отмяната на разпределението като незаконосъобразно.Претендират се разноски.

Постъпили са две възражения: от взискателите „АПС Бета България“ООД и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с изложени доводи за неоснователност на жалбата.

 Представени са мотиви от ЧСИ по чл.436,ал.3 от ГПК,според които жалбата е недопустима в частта относно неправилното конституиране на „АПС Бета България“ООД като взискател по делото и съответно разпределянето на същия на суми с обжалваното разпределение.В останалата част ЧСИ намира жалбата за допустима,но неоснователна

Съдът,като взе предвид оплакванията в жалбата и становището на взискателя и ЧСИ,приема за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок  от легитимирано лице и съдържаща реквизитите по чл.260,т.1,2,4 и 7 и чл.261 от ГПК във вр.с чл.436,ал.4 от ГПК.

Разгледана по същество е основателна.

Производството по изпълнителното дело пред ЧСИ е образувано по искане на „УниКредитБулбанк“АД против длъжника „Д.“ЕООД  и солидарните длъжници Н.М.Д.  и И.И.Д. за събиране на вземане по изп.лист от 20.09.11г. по ч.гр.д.№  15987/11г.на ПдРС.Впоследствие като взискатели са конституирани „АСВ“ЕАД в качеството му на цесионер по договор за цесия,сключен с първоначалния взискател и обезпечен с първа по ред договорна ипотека върху имота и „АПС Бета България“ООД също в качеството му на цесионер по договор за цесия,сключен с първоначалния взискател и обезпечен с втора по ред договорна ипотека върху имота.

Принудителното изпълнение е насочено върху собствен на длъжниците-физически лица и трето лице недвижим имот,представляващ УПИ II-416,417 от кв.73 по ПУП на с.Устина,Общ.Родопи,обл.Пловдив  с площ от 800 кв.м.,ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застр.площ от 122,10 кв.м. и РЗП-370 кв.м.,за който имот е проведена публична продан,приключила с обявяването за купувач на К.А.  за сумата от 96 245лв.

По отношение на направеното с жалбата възражение за недопустимост на същата поради участието в разпределението на взискател,който е неправилно конституиран-„АПС Бета България“ООД, съдът намира следното:

     Разпределението по чл. 460 от ГПК е акт на съдебния изпълнител по следните въпроси: Кои са взискателите и кои техни вземания се признават и подлежат на удовлетворяване; кои от признатите вземания са привилегировани и каква е привилегията,с която се ползва всяко от тях, съответно кои вземания са хирографарни; какъв е редът за удовлетворяване на вземанията и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко от тях.В разпределението се включват само тези вземания,които са били предявени до деня на разпределението–вземанията на първоначалния взискател и на присъединените такива–по право или по тяхно искане, както и разноските по изпълнението, в т.ч.и тези,които не са предварително внесени от взискателя и които съдебният изпълнител има право да събере служебно от длъжника по реда на чл. 79 ал. 2 от ГПК. Поредността  за удовлетворяването на вземанията се определя съобразно привилегиите по чл.136 от ЗЗД,а степента на удовлетворяването на вземанията от еднакъв ред–от правилото на чл.136,ал.3 от ЗЗД за съразмерно удовлетворяване.

С оглед на изложеното следва да се приеме,че жалбата срещу извършено от съдебен изпълнител разпределение по чл. 460 от ГПК може да се основава единствено на доводи за погрешни правни изводи на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите,размера на приетите вземания и техните привилегии,както и на процесуални нарушения при извършване на разпределението.Следователно изясняването на въпроса дали „АПС Бета България“ООД се включва в кръга на  взискателите не води до недопустимост на жалбата досежно този взискател.Изложените в жалбата доводи в тази насока обаче са ирелевантни към настоящото производство,доколкото с атакуваното разпределение изобщо не са разпределяни суми за „АПС Бета България“ООД.Събраната при проданта сума не е била достатъчна,за да се удовлетворят всички взискатели,поради което ЧСИ е разпределил сумата само по отношение на  някои взискатели при спазване реда на привилегиите по чл.136 от ЗЗД.Т.е. „АПС Бета България“ООД  не е удовлетворено дори частично с  обжалваното разпределение,поради което е безпредметно да се обсъжда дали е взискател по делото или не.

С обжалваното разпределение са определени суми от  събраната при проданта сума в размер на 96 245лв.както следва:

1.Сумата от 4 185,99лв. по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД на ЧСИ за такси и разноски по ТТРЗЧСИ,разпределени по“вид,размер и основание“ в табличен вид.

2.Сумата от  5632лв.на взискателя „АСВ“ЕАД в качеството му на частен правоприемник на „УниКредитБулбанк“АД въз основа на договор за цесия за платени от цедента такси и разноски по ТТРЗЧСИ с привилегия по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД,разпределени в табличен вид;

3. и 4.Суми от по 7,50лв. на Агенция по вписванията за държавна такса за заличаване на възбрана,вписана върху имота съответно за И. и за Н. Д. по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД;

5.и 6.Сумата от по 48,37лв.на взискателя Община Родопи за дължими данъци по чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД относно изнесения на публ.продан имот съответно за длъжниците И.Д. и Н.Д.;

7.Сумата от 86 315,27лв.на взискателя „АСВ“ЕАД за погасяване на част от вземането му срещу длъжниците по изп.лист от 21.09.11г.на ПдРС и обезпечено с първа по ред договорна ипотека,вписана в полза на „УниКредитБулбанк“АД в качеството му на цесионер на вземанията по договор за цесия,с който  „АСВ“ЕАД е ипотекарен кредитор по отношение на  договорната ипотека,с привилегия по чл.136,ал.1,т.3 от ЗЗД,която сума е разпределена по вид,основание и размер в табличен вид

В разпределението са посочени част от кредиторите,които се удовлетворяват частично от събраната при публ.продан сума съобразно реда на привилегиите по чл.136 от ЗЗД.

Действително обаче в табличната част на разпределението липсва съществена информация-не са посочени самите такси и разноски по вид и основание-всяка една от тях,като само с цитирането на съответната точка от ТТРЗЧСИ не може да се установи за какви конкретно такси и разноски се отнася посочения размер,нито може да се прецени дали тези такси и разноски действително се удовлетворяват  по реда на чл.136,т.1 от ЗЗД.Например  в т.1 не е уточнено какво точно се включва в сумата от 4185,99лв.по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД за такси на ЧСИ освен  пропорционалната такса по т.26,като не е посочен размерът на сумата за обикн.такси и за допълн.разноски.Така на практика не е налице възможност да се определи дали същите са правилно начислени.От така определените суми по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД,с посочване единствено на съответната точка от ТТРЗЧСИ и погасената сума от общо дължимата,не може да се прецени кои точно разноски е имал предвид ЧСИ (напр.в т.31 от ТТРЗЧСИ се включват  множество подробно изброени  от б.а“до б.“к“ допълнителни разноски),които не са описани по вид в табличната част на разпределението.В разпределението не е посочено също каква част от задължението остава непогасено.

Така както е оформено разпределението,само с посочване на определените суми и съответната точка от ТТРЗЧСИ,без да е пояснено по какъв начин ЧСИ е определил  сумите по отделните привилегии,същото се явява незаконосъобразно предвид основателността на формулираният в жалбата довод за немотивираност на разпределението.Ето защо и предвид предметът на проверка от съдебната инстанция,произтичащ от характера на настоящото производство като  контролно-отменително,обжалваният акт следва да се отмени и да се върне на ЧСИ за мотивиране чрез индивидуализация на включените в разпределението суми по вид,основание и размер.

Що се касае до доводите в жалбата,че с разпределението се разпределят суми от продан на имущество,което не е собственост на жалбоподателите-имот с площ от 800 кв.м.,който бил собственост на трето лице,придобило права върху имота,то тези  доводи не са относими към настоящото производство и не следва да се разглеждат.

Тъй като жалбата се уважава,в полза на жалбоподателите следва да се присъдят направените  от тях разноски пред настоящата инстанция,които са само за ДТ в размер на 25лв.съобр.представеното платежно нареждане.

            Водим от горното,съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ извършено разпределение,предявено с протокол от 24.06.20г.на събрана сума от публична продан на недвижим имот,собственост на длъжниците Н.М.Д. и И.И.Д. и третото лице М.А.Д.,представляващ УПИ II-416,417 от кв.73 по ПУП на с.Устина,Общ.Родопи,обл.Пловдив  с площ от 800 кв.м.,ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застр.площ от 122,10 кв.м. и РЗП-370 кв.м.,ведно с всички подобрения и приращения в имота.

ВРЪЩА преписката на ЧСИ К.Павлов,рег.№ 824 на КЧСИ и район на действие ОС-Пловдив за изготвяне на мотивирано Постановление за разпределение съобразно дадените в мотивната част на решението указания.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,ЕИК-*********,гр.София да заплати на И.И.Д.,ЕГН-**********, Н.М.Д.,ЕГН-********** и „Д.“ЕООД,ЕИК-********* сумата от 25(двадесет и пет)лв.разноски за ДТ пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване с частна  жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ПдАС.  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: