Определение по дело №319/2022 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 391
Дата: 26 септември 2022 г. (в сила от 26 септември 2022 г.)
Съдия: Галя Маринова
Дело: 20224000500319
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 391
гр. Велико Търново, 26.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224000500319 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, точка 2 от ГПК.
С Определение № 949/1.07.2022 година по гр. д. № 181/2022 година на Окръжен
съд Плевен е спряно принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20218150400566
по описа на частен съдебен изпълнител T. K., с район на действие – Окръжен съд Плевен, по
отношение на солидарния длъжник М. И. П. на основание чл. 420, ал. 2, точки 2 и 3 от ГПК.

В законния срок е подадена частна жалба от адвокат О. Б. – пълномощник на
„Централна кооперативна банка“ АД, против Определение № 949/1.07.2022 година по гр. д.
№ 181/2022 година на Окръжен съд Плевен. В частната жалба се излага, че първостепенният
съд не е обсъдил всички събрани до момента доказателства, поради което е направил
заключение, различно от реалната фактическа обстановка. Развиват се съображения за липса
на доказателства за неправилно разпределение на средствата от разплащателната сметка и
съответно на основателни съмнения за нарушения в начина на погасяване на задълженията
и реалния размер на дълга по спорния кредит. Цитира се разпоредбата на чл. 143 от Закона
за защита на потребителите. Изтъква се, че в отговора на исковата молба и в обжалваното
определение не са конкретизирани неравноправните клаузи, кои точно права на
кредитополучателите са засегнати – не са налице основателни съмнения за наличие на
неравноправни клаузи, въз основа на които да се допусне спиране на изпълнителното дело.
Сочат се аргументи, за предсрочна изискуемост на кредита на основание чл. 45, ал. 1, ал. 2,
точки 1 и 4 от индивидуално договорения с кредитополучателите Договор за ипотечен
кредит № 79100КР-АА-8464/27.08.2015 година – неиздължени изцяло седем вноски и една
частично; прекратяване на трудовия договор на И. Д.; предприети принудителни действия
1
срещу имуществото на кредитополучателя.
Направено е искане да се отмени Определение № 949/1.07.2022 година по гр. д.
№ 181/2022 година на Окръжен съд Плевен.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите на
представителя на дружеството-жалбоподател и данните по делото, провери
обжалваното определение, съобразно правомощията си, приема за установено
следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от
страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване с частна жалба.
Производството по гр. д. № 181/2022 година на Окръжен съд Плевен е
образувано въз основа на предявени от „Централна кооперативна банка“ АД против И. Д. Д.,
М. И. П. по реда на чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК при условията на
субективно и обективно съединяване искове за установяване съществуването на вземане по
Договор за ипотечен банков кредит „Възможност“ № 79100КР-АА-8464/27.08.2015 година в
общ размер на 29 913.37 лева (28 357.41 лева – главница; 1 120.31 лева – договорна лихва за
периода 25.09.2020 година – 16.04.2021 година; 73.30 лева – лихва за забава за времето от
21.09.2020 година до 16.04.2021 година; 362.35 лева – лихва за забава за периода 16.04.2021
година – 1.06.2021 година), за което е издадена Заповед № 2033/2.06.2021 година за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.
гр. д. № 3516/2021 година по описа на Районен съд Плевен.
В отговора на исковата молба, депозиран от адвокат Е. Д. – пълномощник на М.
И. П., се развиват подробни съображения относно липсата на съответствие на договора за
ипотечен банков кредит с директиви и регламенти на Европейския съюз, наличие на
неравноправни клаузи, обуславящи недействителност на договора; излагат се аргументи за
отсъствие на предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, сочат се
решения на Съда на Европейския съюз.
С Молба с вх. № 6019/22.06.2022 година адвокат Е. Д. – пълномощник на М. И.
П., прави искане за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 566/2021 година по
описа на частен съдебен изпълнител T. K., с район на действие – Окръжен съд Плевен. В
молбата се изтъкват доводи за наличие на предпоставките чл. 420, ал. 2, точки 2 и 3 от ГПК.
Процесуалният представител на „Централна кооперативна банка“ АД изтъква
аргументи за неоснователност на молбата.
С Определение № 949/1.07.2022 година по гр. д. № 181/2022 година на Окръжен
съд Плевен е спряно принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20218150400566
по описа на частен съдебен изпълнител T. K., с район на действие – Окръжен съд Плевен, по
2
отношение на солидарния длъжник М. И. П. на основание чл. 420, ал. 2, точки 2 и 3 от ГПК.
Първостепенният съд е приел, че кредитополучателите И. Д. и М. П. са потребители по
смисъла на § 13 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. В
отговора на исковата молба, подаден от адвокат Е. Д. – пълномощник на М. И. П., са
обективирани възражения за нищожни и неравноправни клаузи от договора за кредит.
Установено е, че от една и съща разплащателна сметка с титуляр кредитополучателят И. Д.
са извършвани погашения едновременно по два кредита – процесният ипотечен кредит и
потребителски кредит, предмет на спора по гр. д. № 5633/2021 година по описа на Районен
съд Плевен, поради което съставът на Окръжен съд Плевен заключава, че на този етап не е
изяснено как и по такъв начин банката е разпределяла постъпващите суми за погасяване
едновременно на двата кредита, дали това разпределение е правилно и спазена ли е
поредността за погасяване по чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от Закона за задълженията и договорите с
оглед недостатъчната наличност на средства за покриване на задълженията по двата
кредита. Изясняването на тези въпроси е от значение за размера на задължението, респ.
дължимите лихви, дали са настъпили предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Неизпълнената част е незначителна с оглед размера на задължението – възниква
въпроса дали банката е имала основания да обяви целия кредит за предсрочно изискуем. По
посочените въпроси съдът ще се произнесе с решението по същество. Според
първостепенния съд може да се направи обосновано предположение, че размерът на
вземането на банката, предмет на принудителното изпълнение по изпълнително дело №
20218150400566 по описа на частен съдебен изпълнител T. K., с район на действие –
Окръжен съд Плевен, не е правилно изчислен, съществува вероятност това вземане да е
основано на неравноправна клауза.
Определение № 949/1.07.2022 година по гр. д. № 181/2022 година на Окръжен
съд Плевен е валидно и допустимо.
В молбата за спиране на принудителното изпълнение се изтъква наличието на
предпоставките на чл. 420, ал. 2, точка 2 – вземането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител; точка 3 – неправилно е изчислен размерът на вземането по
договор, сключен с потребител.
Съдът, пред който е предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415,
ал. 1 от ГПК формира извод за предпоставките за спиране на принудителното изпълнение
въз основа на събраните по делото доказателства.
Вземането, предмет на спора, произтича от Договор за ипотечен банков кредит
„Възможност“ № 79100КР-АА-8464/27.08.2015 година, сключен между „Централна
кооперативна банка“ АД и И. Д. Д., М. И. П.-Д.. Кредитополучатели са физически лица. Не
се твърди и няма данни кредитът да е предназначен за извършване на търговска или
професионална дейност на И. Д. Д. или М. И. П.-Д.. Следователно последната е потребител
по смисъла на § 13, точка 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите.
В исковата молба „Централна кооперативна банка“ АД се позовава на предсрочна
3
изискуемост на кредита, настъпила на 16.04.2021 година, в резултат на неиздължаване на
вноски по погасителния план.
Предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем са
регламентирани в чл. 45 от Договора за ипотечен банков кредит „Възможност“ № 79100КР-
АА-8464/27.08.2015 година. Разпоредби относно предсрочната изискуемост на кредита се
съдържат и в Раздел VIII от Общите условия на „Централна кооперативна банка“ АД за
предоставяне на ипотечни кредити на физически лица.
В отговора на исковата молба адвокат Е. Д. – пълномощник на М. И. П., се
позовава на Решение от 14.03.2013 по дело С-415/11 (Catalunyacaixa) и Решение от
26.01.2017 година по дело С-421/14 (Banco Peimus SA) на Съда на Европейския съюз, излага
подробни аргументи за липса на основания за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
В Решение от 26.01.2017 година по дело С-421/14 (Banco Peimus SA) на Съда на
Европейския съюз е прието, че при твърдения за неравноправен характер на клауза за
предсрочна изискуемост поради неизпълнение на задълженията на длъжника през ограничен
период, националната юрисдикция трябва да провери по-специално дали възможността на
продавача или доставчика да обяви целия кредит за изискуем зависи от неизпълнението от
страна на потребителя на основно в съответното договорно правоотношение задължение,
дали тази възможност е предвидена в случаите, в които посоченото неизпълнение е
достатъчно тежко с оглед на срока на кредита и размера на задължението по него, дали тя
дерогира приложимите в тази област правни норми и дали националното право предвижда
подходящи и ефективни средства, позвО.ващи на потребителя, за когото се прилага такава
клауза, да преустанови действието на посочената изискуемост на кредита. Изтъкнато е, че
Директива 93/13 относно неравноправинте клаузи в потребителските договори не допуска
тълкуване от съдебната практика на разпоредба на националното право, уреждаща клаузите
за предсрочна изискуемост на задължението по договор за кредит, която забранява на
националния съд, установил неравноправния характер на такава договорна клауза, да я
обяви за недействителна и да откаже да я приложи, когато на практика продавачът или
доставчикът не я е приложил, но е спазил условията, предвидени в съответната разпоредба
от националното право.
В случая при разглеждане на спора по същество подлежи на преценка
евентуалната неравноправност на клаузите от договора за предсрочна изискуемост на
кредита, които са от значение за съществуването на вземането в предявения размер.
С Договора за ипотечен банков кредит „Възможност“ № 79100КР-АА-
8464/27.08.2015 година е отпуснат кредит в размер на 36 000 лева с краен срок за погасяване
– 25.08.2030 година. От изслушаното по делото заключение на експерта Т. Ц. И. е видно, че
към 16.04.2021 година по договора за кредит са погасени общо 17 180 лева, от които:
7 642.59 лева – главница, 9 508.22 лева – договорна лихва, 29.95 лева – лихва просрочена
главница. Непогасените задължения към 16.04.2021 година по договора за кредит са:
1 274.67 лева – главница, 1 094.09 лева – просрочена лихва за времето от 25.09.2020 година
4
до 25.03.2021 година.
Въз основа на изложеното, настоящият състав смята, че съществува вероятност
вземането на „Централна кооперативна банка“ АД, предмет на принудителното изпълнение,
да е основано на неравноправна клауза от договора и неговият размер да не е изчислен
правилно, поради което са налице предпоставките на чл. 420, ал. 2, точки 2 и 3 от ГПК за
спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20218150400566 по описа
на частен съдебен изпълнител T. K., с район на действие – Окръжен съд Плевен, по
отношение на солидарния длъжник М. И. П.. Обстойното анализиране на доказателствата не
е предмет на настоящото производство, а касае спора по същество.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Определение № 949/1.07.2022 година по гр. д. № 181/2022 година на Окръжен съд
Плевен, с което е спряно принудителното изпълнение по изпълнително дело №
20218150400566 по описа на частен съдебен изпълнител T. K., с район на действие –
Окръжен съд Плевен, по отношение на солидарния длъжник М. И. П. на основание чл. 420,
ал. 2, точки 2 и 3 от ГПК, е правилно и следва да се потвърди.
По изложените съображения, Апелативен съд Велико Търново



ОПРЕДЕЛИ:




ПОТВЪРЖДАВА Определение № 949/1.07.2022 година по гр. д. № 181/2022
година на Окръжен съд Плевен, с което е спряно принудителното изпълнение по
изпълнително дело № 20218150400566 по описа на частен съдебен изпълнител T. K., с район
на действие – Окръжен съд Плевен, по отношение на солидарния длъжник М. И. П. на
основание чл. 420, ал. 2, точки 2 и 3 от ГПК, е правилно и следва да се потвърди.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6