Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 18.02.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното
заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от младши съдия Симеонова гр. д. № 4379 по описа на съда за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 21164
от 23.01.2020 г. по гр. д. № 38863/2018 г., Софийски районен съд, II ГО,
67 състав, е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ *****и адрес на
управление:***, да заплати на „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:*** Б, на основание чл. 411 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД
сумата от 3 786 лв., представляваща
регресно вземане във връзка с изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка за причинени вреди на л. а. „Опел Виваро“ с рег. № *****,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.06.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане, сумата от 115,91 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо за периода от 16.02.2018
г. до 05.06.2018 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 949,86
лв., разноски по делото. Със същото решение Софийски районен съд е отхвърлил предявения
от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу „А.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***, обратен иск за заплащане на посочените по - горе суми при
условие, че бъдат платени от Агенция „Пътна инфраструктура“ на „ДЗИ - Общо
Застраховане“ ЕАД и Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на „А.“
ЕАД сумата от 100 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена
въззивна жалба от ответника /ищец по обратния
иск/ -
Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление *** /АПИ/,
чрез юрк.
Г.Н., с която се обжалва първоинстанционното решение в цялост. Твърди се, че то е недопустимо, тъй като искът е
предявен в нарушение на чл. 108, ал. 2 ГПК - в случая с оглед мястото, на което
е настъпило застрахователното събитие - на АМ „Хемус“ на км. 25+000, с посока
гр. Варна, община Елин Пелин, производството е следвало да бъде прекратено и
изпратено по правилата за местна подсъдност на Районен съд - Елин Пелин. Сочи
се, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че представеният по делото протокол
за ПТП № 1637441/09.07.2017 г. не отговаря на изискванията на чл. 179, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 183 ГПК, тъй като е непълен, неточен и противоречив, поради
което следва да бъде изключен от доказателствата по делото. В него липсва пълно
и ясно описание на механизма на реализираното произшествие, както и не е
подписан от представител на ответника, за да се ползва с материална
доказателствена сила за неизгодни факти. Посочва се, че протоколът няма
обвързваща съда доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй като
последното не е настъпило в присъствието на съставителя на протокола, а
последният се основава единствено на твърденията на водача на увредения
автомобил. С оглед възпроизведените твърдения на водача
относно „препятствието“ и неописаните особености/деформации, посочени в уведомление
за щета от 10.07.2017 г., е налице
противоречие в механизма и причината на ПТП. В протокола за ПТП
не е описан или посочен размерът на препятствието, причина за
настъпването на застрахователното събитие /цитирано е „паднал пътен знак“/, което
не е видно и от схема на ПТП № 76, освен това е налице противоречие с
показанията на свидетеля Б.. Посочва се също, че длъжностното лице, отразило
произшествието, не е направило снимков материал от местонахождението на ПТП
съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № I - 167/24.10.2002 г. и чл. 2, ал. 2
от Наредба № IЗ - 41/12.01.2009 г., което възпрепятства установяване на
действителната причина за настъпване на евентуалното ПТП, а приложените към
исковата молба снимки на автомобила и автомобилната гума с джанта не
представляват нито писмени, нито веществени доказателства, а са изготвени от
застрахователя, който е заинтересована страна в процеса. Неправилно са
кредитирани и представените от ищеца частни писмени доказателства, които също
са в противоречие със свидетелските показания и не могат да обосноват
категоричен извод, че евентуалното произшествие е настъпило при твърдените
обстоятелства.
Излагат се и съображения, че евентуалното
препятствие не е могло да бъде обозначено съгласно чл. 13 ЗДвП. Посочва се, че отговорността за настъпване на евентуалното ПТП не е на
Агенция „Пътна инфраструктура“, тъй като е налице причина, предхождаща ПТП,
с участник ТИР, който евентуално е блъснал/съборил при
преминаване процесното препятствие - „пътен знак“.
Поддържа се неправилност на извода на съда
относно хипотезата за „противоправно поведение“ от страна на водача на
процесното превозно средство, с доводи, че по делото не е установена скоростта,
с която се е движел водачът, което е от съществено значение с оглед т. нар.
„опасна зона за спиране“ - чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Сочи се, че водачът, предвид движението
на превозно средство пред него /ТИР/, ремонта на пътния участък,
метеорологичните условия и сумрака, се е движел в нарушение на чл. 179 ЗДвП /с
несъобразена скорост/. Заключението на САТЕ е изградено на база представените
по делото материали и не би могло категорично да служи като доказателство за
механизма и причинно - следствената връзка между вредите и ПТП, а освен това от
същото не се установяват физическите характеристики на препятствието.
Според въззивника неправилно е прието, че
е налице „покрит риск“ - застрахователната полица от 12.04.2017 г. не
удостоверява основанието за изплащане на застрахователното обезщетение. В тази
връзка не са представени доказателства, че водачът при реализиране на ПТП не е
бил под въздействието на алкохол или други медикаменти или вещества с
наркотично или упойващо действие, във връзка с част VIII, т. 8.10. „Общи
изключения“ от ОУ на ищеца, както и не са събрани доказателства за извършена
проверка за причиняване на вреди в резултат на настъпили обстоятелства в
хипотезата на част VIII, т. 8.15. „Общи изключения“ от ОУ, или за причиняване
на вредите в резултат на умишлени действия на водача на автомобила - част VIII,
т. 8.8. „Общи изключения“ от ОУ, с оглед наличието на изключен застрахователен
риск, съответно основание на застрахователя да откаже изплащането на
застрахователно обезщетение. Не се установява, че ответникът е имал задължение
да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това
неизпълнение.
Във връзка с отхвърляне на обратния иск се
твърди, че съгласно Договор за обществена поръчка № РД - 33 - 4/29.05.2015 г.,
сключен между Агенция „Пътна инфраструктура“ и „А.“ ЕАД дейностите по
поддържането на пътя се възлагат с месечни, допълнителни
и извънредни задания - чл. 5. Съгласно чл. 12, ал. 5 от договора, изпълнителят следва да предприеме всички необходими
действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности към тях с цел
осигуряване на безопасни условия на движение. Съгласно чл. 12, ал. 7 от
договора, изпълнителят има задължение да започне работа веднага след появяване
на необходимост от това и да поддържа автомагистралата на договореното ниво. От
така цитираните уговорки следва, че изпълнителят има задължение да поддържа
пътищата по начин, който да осигурява безопасни условия за движение дори и без
изрично задание /който извод се подкрепя и от предвидената в чл. 21, ал. 1
неустойка/. Предметът на договора включва не само изпълнение на задължения по
конкретни задания, тъй като последните са само допълнение към общото задължение
на изпълнителя да поддържа пътя в изправно състояние и по начин, осигуряващ
безопасното придвижване по него. След като е имало пътен знак /част от
обозначението на извършвания от третото лице - помагач ремонт на пътя/, то е налице
неизпълнение на задълженията по договора за възлагане на обществена поръчка от
страна на „А.“ ЕАД, с позоваване и на чл. 28 от договора. Предвид изложеното се
моли въззивният съд да обезсили обжалваното решение като недопустимо, във
връзка с чл. 108, ал. 2 ГПК и чл. 119, ал. 3 ГПК поради нарушена местна
подсъдност, евентуално да отмени решението като неправилно и незаконосъобразно и
да отхвърли изцяло предявения главен иск. В случай, че той бъде уважен, се моли
за уважаване на предявения от въззивника обратен иск, евентуално за произнасяне
с оглед хипотезата на съпричиняване. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение в случай, че то е над установеното в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца - „ДЗИ
- Общо застраховане“ ЕАД, чрез адвокат Г.Я., с твърдения за неоснователност на
въззивната жалба. Посочва се, че по делото са установени всички предпоставки на
предявения иск по чл. 411 КЗ и размерът на причинените вреди, който отговаря на
изплатеното застрахователно обезщетение. Не е спорно, че отговорност за
причинените вреди носи ответникът - АПИ, на когото е възложено поддържането на
пътя. Твърди се, съгласно редакцията на чл. 119, ал. 3 ГПК към момента на
предявяване на иска, възражението за местна подсъдност на спора следва да се
направи с отговора на исковата молба и пропускането на този срок преклудира
възможността това да бъде сторено впоследствие, както и че споровете относно
подсъдността не могат да се решават по реда на обжалване на решението. Излага
се, че от събраните по делото доказателства - протокол за ПТП, свидетелски
показания и съдебно - автотехническа експертиза, безспорно се установява механизмът на ПТП.
Ответникът не е представил никакви доказателства за съпричиняване на вредите
поради несъобразяване от страна на водача на увредения автомобил с пътната обстановка и скоростта на движение,
като в случая не се касае и за „предвидимо“ препятствие по смисъла на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП. Неоснователни са и доводите за хипотетична възможност за наличие
на изключения по общите условия на ищеца. Предвид изложеното се моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното първоинстанционното решение - потвърдено.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по обратния
иск „А.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Е.З.. Твърди се, че не са установени по безспорен начин
наличието на причинно - следствена връзка между ПТП и декларираните от водача
имуществени вреди по автомобила, както и механизмът на осъществяване на
процесното ПТП. Представеният по делото протокол е непълен, неточен и противоречив, като същият не установява механизма на
ПТП и не притежава обвързваща съда материална доказателствена сила в тази част.
От него не се установява поведението на водача при управлението на автомобила и техническото състояние на същия преди произшествието, а посоченият „паднал
на платното пътен знак“ не е описан по размери или с други негови характеристики. Оспорва се
твърдението, че именно бездействието на „А.“ ЕАД във връзка с поддържане
състоянието на пътя и пътните принадлежности е довело до неизпълнение на Договор № РД - 33 - 4/29.05.2015 г. Посочва се, че дейностите по поддържането на пътя не са предварително определени, а се
възлагат отделно на база месечни, допълнителни и извънредни задания /чл. 5 от
договора, Раздел I „Дефиниции“, т. 8 и т. 14/. Със сключване на договора за обществена
поръчка АПИ не е прехвърлила изцяло на „А.“ ЕАД поддържането на участъка
от автомагистралата. Доколкото никъде в договора не е предвидено изпълнителят
да следва да осигури екип, който да следи за възникване на непредвидени
обстоятелства, то не може да се приеме, че по силата на договора на „А.“ ЕАД е
възложено незабавното отстраняване на последиците от такива непредвидени
обстоятелства. Задължението на изпълнителя е да отстрани последиците на ПТП, но само по
изрично възлагане от АПИ, за което по делото липсват доказателства, т. е. не е
налице неизпълнение на договорно или на друго задължение, което да е довело до
възникване на ПТП или до твърдените вреди. Предвид изложеното се моли за отмяна
на обжалваното решение в частта, с която е уважен предявеният главен иск от
„ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД против АПИ и за оставяне в сила на решението в
частта, с която е отхвърлен предявеният от АПИ срещу „А.“ ЕАД обратен иск, като правилно и законосъобразно. Претендират
се разноски.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещните страни, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Въззивната жалба
е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани
изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността
на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема,
че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Във връзка с доводите за недопустимост на решението следва да се посочи,
че въпросът
дали делото е заведено пред местно компетентния съд не може да бъде
преразглеждан служебно от втората инстанция с оглед правомощията й по чл. 269 ГПК. Само ако пред първата инстанция е направено възражение за неподсъдност и в
жалбата е извършено позоваване на допуснато от първоинстанционния съд нарушение
на правилото на чл. 108, ал. 2 ГПК /в случая/, то
въззивният съд ще разполага с правомощие да обезсили решението и да препрати
делото на местно компетентния съд /в този смисъл
решение № 69/23.03.2012 г. по гр. д. № 885/2011 г. по описа на ВКС, II г. о./. В срока за отговор на исковата молба, в който съгласно приложимата
към предявяване на иска редакция на чл. 119, ал. 3 ГПК, ответникът следва да направи възражение за нарушена местна подсъдност
по чл. 108, ал. 2 ГПК, вкл. в подадения
отговор на
23.10.2018 г., подобно възражение липсва. Местната подсъдност на спора
се
е стабилизирала в хода на първоинстанционното производство и въззивният
съд не може да преразглежда въпроса дали делото е
заведено пред местно компетентния съд. С оглед изложеното
посоченото възражение не обуславя обезсилване на първоинстанционното решение.
Въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е и
правилно, като настоящият съдебен състав споделя мотивите
му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:
Предявени
за разглеждане са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 411 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и обратен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ангажирането на отговорността по
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено
от установяването
на следните кумулативни предпоставки: 1/ наличието
на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане
на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец; 3/ предпоставките
по чл. 49 ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа;
причинителят да е действал виновно. Вината се
предполага - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Видно
от представената по делото застрахователна полица № 440217213002990, между
ищеца
„ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, „Уникредит
Лизинг“ ЕАД /лизингодател/ и „Скуад 4“ ЕООД е сключен
валиден договор за застраховка „Каско +“, с обект: процесният лек автомобил марка „Опел“, модел
„Виваро“, рег. № *****, със срок на застрахователното покритие от 11:30
ч. на 12.04.2017 г. до 23:59
ч. на 11.04.2018 г. За този
договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен във формата на застрахователна полица, същата
съдържа всички необходими задължителни реквизити по чл. 345, ал. 1 КЗ.
Видно от представения по делото протокол
за ПТП № 1637441/09.07.2017 г., съставен от младши
автоконтрольор Пламен Костов, в срока на действие на договора, а именно на
09.07.2017 г., около 04:10 ч., с участието на застрахованото от „ДЗИ - Общо
застраховане“ МПС е настъпило пътнопранспортно произшествие, като в протокола
са описани следните обстоятелства относно настъпването му: при движение по АМ „Хемус“
на 25 км в посока гр. Варна, в район от двупосочен участък от автомагистралата,
МПС удря паднал на платното пътен знак, разделящ двете ленти. В протокола е
отразена скица на ПТП, описани са и следните видими щети по процесното МПС -
счупена предна броня и спукан радиатор.
С
уведомление за настъпило застрахователно събитие от
10.07.2017 г. и приложение № 1 към него водачът на автомобила С.Д. е уведомил
ищцовото дружество за инцидента, по повод
на което е образувана преписка по щета № № 44012131720001.
Извършени са описи - заключение на щети /от 14.07.2017 г.,
02.08.2017 г. и 23.08.2017 г./, които включват предна броня, подкалник, решетка
пр. бр. - л., решетка пр. бр. - ср., кора под предна броня, въздуховод пред
радиатори, радиатор воден, радиатор климатик, кулер, водно съединение /средно
долно/.
С възлагателно писмо от 24.07.2017 г. във
връзка с договор за извършване на автосервизни услуги „ДЗИ
- Общо Застраховане“ ЕАД е възложило на „София Ауто България“
ЕАД, гр. София да извърши ремонт на
увредения автомобил „Опел Виваро“. За извършения ремонт е издадена фактура №
**********/28.09.2017 г. по процесната щета на стойност 3 771 лв.
С приемо - предавателен протокол на 07.09.2017 г. автомобилът е
предаден на представител на „Уникредит Лизинг“ ЕАД.
На 17.10.2017 г. е изготвен ликвидационен
акт по процесната щета с одобрено обезщетение в размер на 3 771 лв.
Видно от представеното извлечение от
движение по сметка на застрахователя, на 19.10.2017 г.
последният е изплатил на „София Ауто България“ ЕАД сумата от 3 771 лв. /фактът на осъщественото от ищеца заплащане на застрахователно обезщетение
не е спорен между страните/.
Установява се също, че с покана изх. № 92 - 844/25.01.2018 г., връчена на АПИ на 30.01.2018 г., ищецът е предявил регресна
претенция за платеното обезщетение във връзка с процесната щета № 44012131720001, по която претенция не е постъпило плащане
от ответника.
От изготвената в хода
на първоинстанционното производство съдебно - автотехническа
експертиза, приета без възражения от страните,
която въззивната инстанция кредитира изцяло по реда на чл. 202 ГПК,
се установява, че всички увреждания по лек автомобил „Опел Виваро“, с рег.
№ *****, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно -
следствена връзка с механизма на процесното събитие. В заключението е посочено,
че стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на
база пазарни цени към датата на ПТП е 3 771 лв. Към датата на застрахователното
събитие процесният автомобил е бил на 2 месеца и 27 дни от датата на
първоначална регистрация - 13.04.2017 г.
По делото пред районния съд са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля С.Д.,
водач на процесния автомобил. Според свидетеля произшествието е настъпило между 3 ч. и
5 ч. сутринта, през м. юли 2017 г., на около 25 км от гр. София в посока гр.
Правец, на 4 - 5 км от тунела. Магистралата била в ремонт, участъкът бил със
стеснения, една от разделителните табели, поставени за ограничаване на
платната, която свидетелят в последния момент забелязал, била паднала в средата
на пътното платно. Същата била с каучукова основа - черна, с лице към водача.
Последният минал през нея и автомобилът се повредил. Свидетелят заявява, че се
обадил на застрахователите и на полицията за изпращане на екип, който да
констатира ПТП, който дошъл бързо и съставил протокол за произшествието. Посочва,
че не е имал възможност да избегне знака, защото ПТП настъпило в тъмната част
на деня, настилката не била в добро състояние, не се виждало много, имало и лек
завой. Допълва, че преди него минал ТИР /около 300 м пред него/, а по време на
ПТП зад него и пред него нямало никой. Щетите били предна броня, радиатор,
маркучи, радиатор на климатик за охлаждане. Сведетелят заявява, че се движел с
около 50 - 60 км/ч, защото участъкът бил в ремонт, знакът - паднал, нямало
светлоотразителни елементи. Посочва, че било сухо и топло за ранната част на
денонощието, използвал и спирачната система.
С
оглед така събраните доказателства, спорно пред настоящата въззивна инстанция е
дали е доказано настъпването на 09.07.2017 г. на ПТП и
неговият механизъм, налице ли е съпричиняване и представлява ли процесното ПТП покрит риск по застраховка „Каско +“.
Настоящият съдебен
състав споделя изводите на първоинстанционния
съд, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установяват механизмът на ПТП, който отговаря
на описанието в протокола за ПТП и в исковата молба, наличието на
несигнализирано препятствие на пътя /паднал пътен знак/
и нанесените
имуществени вреди върху автомобила.
Неоснователно е възражението на въззивника, че представеният протокол
за ПТП
следва да бъде изключен от доказателствата по делото по реда на чл. 183 ГПК. В
случая протоколът за ПТП
е представен по делото в заверен от страната препис /л. 115 от първоинстанционното дело/, като от страна
на ответника пред първата инстанция не е направено доказателствено искане протоколът да бъде представен в оригинал, за да може да намери приложение
процесуалната последица на чл. 183, изр. 2 ГПК, такова искане не е направено и във
въззивната жалба в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК. Поради това оплакването, че протоколът
следва да бъде изключен от доказателствата по делото, е неоснователно.
Въззивният
съд споделя доводите на въззивника, че приетият по делото протокол за ПТП не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно механизма на произшествието. Неоснователно
обаче е възражението в жалбата, че механизмът на ПТП и причинно - следствената
връзка с вредите не са
установени по делото. Съгласно константната практика
на ВКС /решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. по описа на ВКС, I т.
о.; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. по описа на ВКС, II т. о.;
решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение
№ 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. №1506/2013 г. по описа на ВКС, I т. о. и др./, протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП, като състоянието на пътното платно,
местоположението на МПС, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените
щети, пътните знаци и маркировка на мястото на произшествието и пр. Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът
има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето,
чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, който
претендира обезщетение за вреди, твърдейки, че е встъпил в правата на
увреденото лице, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което
той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не
удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката
им изисква специални знания, които съдът не притежава. В случая при съставянето на протокола за ПТП не са обективирани
неизгодни за лицето, чието волеизявление е удостоверено, факти. Независимо от това, протоколът за ПТП се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от
длъжностното лице /младши автоконтрольор/ факти, пряко възприети от него и
релевантни за механизма на ПТП - времето и мястото на инцидента, участникът в
ПТП, състоянието на пътното платно, наличието на препятствие на пътя, видимите
щети по автомобила.
Механизмът
на ПТП се установява и от
съвкупната преценка на всички събрани по делото писмени доказателства и изготвената съдебна
автотехническа експертиза. Настоящият състав на съда
приема, че протоколът за ПТП не е непълен, неточен или противоречив, тъй като верността
на констатациите
по същия е потвърдена от разпитания пред СРС
като свидетел водач на процесното МПС - С.Б.Д..
Показанията на същия, дори и при отчетена евентуална негова заинтересованост в
полза на ищеца /доколкото той е водач на увреденото МПС/,
следва да бъдат кредитирани по реда на чл. 172 ГПК, като достоверни и житейски логични, последователни и кореспондиращи с другите
доказателства по делото. Видно от
приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, която
съдът кредитира като компетентна и обективно дадена, описаните щети /съгласно описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими
щети/ на процесния автомобил могат да бъдат получени при
ПТП, отразено в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение и в протокол
за ПТП, и се намират в
причинно - следствена
връзка с него. Следва да се посочи, че експертното заключение не е било оспорено
от страните по делото и въззивният съд му
дава вяра и основава правните си изводи въз основа на установените в
експертизата факти и при липсата на
доказателства в обратния смисъл /че
вредите са настъпили по друг начин или че изобщо не са настъпили/. Констатациите на вещото лице нямат
хипотетичен характер, а в съвкупност с останалите данни по делото установяват
деликта и причинната връзка с вредите. В този смисъл следва да се приеме, че на 09.07.2017 г., около 04:10 ч., при
движение по АМ „Хемус“ с посока към гр. Варна и в района на км. 25+000 при
двупосочен пътен участък, застрахованият автомобил, управляван от водача С.Б.Д.,
е реализирал ПТП в паднал пътен знак на пътното платно, разделящ двете ленти, което
обективно и неизбежно е довело до увреждането на автомобила. Доказателства за
друг механизъм на произшествието не са ангажирани от ответника, чиято е
доказателствената тежест за това по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Въззивният съд не споделя доводите на
ответника /въззивник/, че ПТП е настъпило по друга причина - движещ се преди
процесния автомобил ТИР, тъй като по делото няма подобни данни - самият
свидетел заявява, че по време на ПТП непосредствено пред него и зад него не е
имало автомобили /ТИР - ът е бил на около 300 м/. Обстоятелството от кого е бил
съборен пътният знак е ирелевантно за ангажиране отговорността на ответника
/въззивник/, при данните за непредвидимо и необезопасено препятствие на
платното за движение. Във връзка с доказването на вредите, съдът намира за необходимо
да посочи, че в изготвения протокол за ПТП и в уведомление за щета са
отбелязани само видимите щети върху вещта, което не изключва да са настъпили и
други такива, съгласно опис - претенцията до застрахователя, и които според
САТЕ могат да
настъпят по начина, посочен в исковата молба и да са в
причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП. Обсъдената
доказателствена съвкупност води до безспорен извод, че процесното ПТП е
настъпило по твърдените в исковата молба време и начин, както и
е предизвикало сочените от застрахователя увреждания по лекия автомобил, който
извод не се разколебава от процесуалното поведение на ответника, който не е
ангажирал никакви доказателства за оборване на
фактическите твърдения на ищцовото дружество.
Неоснователни са и
доводи, че механизмът на ПТП не е доказан, тъй като в протокола за ПТП не е описан и
посочен размерът на препятствието - пътния знак. Нито в одобрения образец на
протокола, нито в действащ към момента на изготвянето му нормативен акт, е
регламентирано изискване служителите на МВР да извършват измервания във връзка
с неговото съставяне, в т. ч. такива, касаещи налични препятствия на пътното
платно. Графа „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“ на протокола
е надлежно попълнена, като в нея изрично е посочено,
че произшествието се е реализирало в резултат на паднал на пътното платно пътен
знак, разделящ двете ленти, а конкретното му
местонахождение спрямо процесния автомобил е отразено в схема на ПТП.
Неоснователно е възражението на въззивника за недоказаност на механизма на ПТП и поради това,
че автоконтрольорът, посетил мястото на инцидента, не е изпълнил задълженията
си по чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-167/24.10.2002 г. за
условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР,
застрахователните компании и Агенцията за
застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с
МПС и чл. 2, ал. 2 от Наредба № IЗ-41/12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Гаранционния фонд, да заснеме местопроизшествието и
увреденото МПС, поради което и фактите по делото са останали
недоказани. На първо място следва да се отбележи, че Наредба № I-167/24.10.2002 г. е била отменена, считано от 19.08.2014 г., поради което
само на това основание е неприложима към разглеждания случай, касаещ настъпило
след отмяната ѝ ПТП. Съгласно
чл.
2, ал. 2 от Наредба № IЗ - 41/12.01.2009 г. /в редакция - ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г./ органите
на „Пътна
полиция“
- МВР, при посещение на ПТП заснемат разположението на пътните превозни
средства и причинените щети в електронен формат. Липсата на снимков материал не се отразява върху действителността на
протокола за ПТП с материални щети и не опорочава
доказателствената му сила, тъй като не е задължителна част от
неговото съдържание и предпоставка за издаването му /а в случая е видно, че снимки
са били направени съгласно отбелязването в протокола/. Посоченото обстоятелство не препятства установяването на механизма
на произшествието, за изясняването на
който по делото са ангажирани от страна на ищеца и други допустими в гражданския
процес доказателствени средства, обсъдени по -
горе.
По възражението на въззивника,
че в представените по делото от страна на ищеца документи
за настъпване на процесното ПТП се съдържат единствено изявления на водача на
увреденото МПС, поради което не следва да се ценят, въззивната инстанция
отбелязва, че действително документите са частни удостоверителни такива, но
доказателства, които да опровергаят описания в исковата механизъм на настъпване
на вредите - по време и начин, вкл. доказателства за изпълнение на задължението на ответника по поставяне на
предупредителни пътни знаци за обозначаването на съществуващо на пътното платно препятствие, не
са ангажирани от ответника /въззивник/, който носи тежестта да докаже правоизключващите си спорното право възражения.
Неоснователно е
и релевираното
във въззивната жалба възражение за неспазване на общите условия на ищеца с оглед наличието на покрит
риск. Видно
от представената застрахователна полица същата покрива рискове по Клауза „Пълно
каско“ и допълнително „Официален сервиз“. Съгласно т. 2.3 от Клауза „Пълно
Каско“ от Раздел II: „Каско“ от Общите условия на ищеца, по тази клауза застрахователят
покрива всички рискове, причинени от застрахователни събития, покрити по клаузи
„Супер“ и „Кражба и грабеж на цяло МПС“, които могат да доведат до пълна загуба
или частична щета на застрахованото МПС. Съгласно т. 2.1.3 от клауза „Супер“ застрахователят
покрива щети от пътно - транспортни произшествия - сблъскване с или удар от МПС
и/или други физически тела, в това число ПТП съгласно Закона за движение по
пътищата, какъвто безспорно е и настоящият случай. Въззивният съд
счита, че не е необходимо застрахователят да представи доказателство, че не е
налично всяко от изключенията, предвидени в общите условия, когато застрахователят
не изплаща обезщетение. В доказателствена тежест
на въззивника - ответник е да установи, че застрахователното събитие попада
в някое от изброените в общите условия изключения - част 8 „Общи изключения“ от Раздел I: „Общи положения“ от ОУ /употреба на алкохол или наркотични вещества от водача, умишлени действия на водача на автомобила, повреда
поради износване, стареене, умора на материала, скрит дефект и др./, каквото доказване в случая не е проведено. При
приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, съдът
приема, че застрахователното
обезщетение е платено по покрит застрахователен риск.
Настоящият
състав на съда не споделя и довода, че е налице
съпричиняване на вредите поради допуснати от страна на водача на автомобила
нарушения на правилата за движение /чл. 20, ал. 1 и
ал. 2 ЗДвП и чл. 179 ЗДвП/. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
е винаги налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяването на деликта и за възникването на вредите или е улеснил механизма
на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Във всички случаи
обаче е необходимо приносът на пострадалия да е конкретен, т. е. да
е налице извършване на определени действия или бездействия от страна на
увреденото лице, които се намират в причинна връзка с вредоносния резултат,
като изводите на съда в тази насока не може да почиват на предположения. В случая според показанията на водача той се е движел с
разрешена скорост от 60 км/ч, но поради времето на настъпване на ПТП и липсата
на сигнализация на препятствието, не е могъл да го избегне. Доказателства, които да оборват тази констатация, съответно за съпричиняване
на вредите поради несъобразяване на скоростта за
движение с пътната
обстановка,
не са ангажирани по делото от ответника. Освен това, необозначено и несигнализирано препятствие на пътя не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е
налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. При това положение въззивният
съд намира за недоказано твърдяното противоправно поведение на водача и
наличието на принос от същия за настъпилото ПТП.
По делото е безспорно
обстоятелството, че пътят, на който е реализираното произшествието е републикански по смисъла на чл. 3, ал. 2 от
Закона за пътищата /ЗП/, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1,
т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП, следва да се приеме, че задължен да осъществява
дейностите по поддържането и ремонта му е именно ответникът Агенция „Пътна
инфраструктура“. В чл. 167, ал. 1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най - кратък срок. На
ответника е вменено задължение да стопанисва и поддържа процесния пътен участък,
включително да не допуска и съответно своевременно да отстранява препятствията
по него. Според § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, „препятствие на пътя” е нарушаване
целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни,
които се намират на пътя и създават опасност за движението. Безспорно е, че падналият пътен знак представлява препятствие на пътя, което не е било обезопасено или своевременно отстранено. Ответникът като юридическо лице осъществява
дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е
възложил изпълнението. В случая именно
бездействието на последните по
поддържането на процесния пътен участък е
довело до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП, вр. с чл. 167 ЗДвП, поради което ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, не
по чл. 50 ЗЗД, тъй като се
твърди нарушение на предписано правило и вредата
не следва от обективното качество на вещта /ППВС
№ 4/30.10.1975 г., т. 3/.
С оглед изложеното и предвид правилата за
разпределение на доказателствената тежест съдът приема за установено
противоправното бездействие на лица, за които ответникът следва да носи
гаранционно - обезпечителна отговорност. Увреденият /собственикът на
застрахованото МПС/ има срещу ответника вземане по чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта,
че е заплатил обезщетение за причинените с деликта вреди /което обстоятелство
не е спорно/ и за него е възникнало регресно право срещу делинквента.
Стойността на причинените
на увредения автомобил вреди към
момента на настъпване на застрахователното събитие по средни пазарни цени
възлиза на 3 771 лв. съгласно САТЕ, поради което претенцията законосъобразно е уважена от първонстанционния съд
в размер на 3 786 лв. /включваща и ликвидационни разноски в размер
на 15 лв./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане, както
и е присъдено обезщетение за забава в размер на сумата от 115,91
лв. за периода от 16.02.2018 г. до 05.06.2018 г. По отношение
на посочените размерите, до които са уважени исковете, във въззивната жалба
липсват конкретни оплаквания /извън хипотезата на съпричиняване, която съдът
прие, че не е налице/. Поради това с оглед правомощията на
въззивната инстанция по чл. 269 ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено изцяло в частта, с която са
уважени предявените
главни искове.
Неоснователна е въззивната жалба и по
отношение на обратния иск срещу „А.“ ЕАД с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 5 от представения по делото Договор
за възлагане на обществена поръчка № РД-33-4/29.05.2015
г. с възложител АПИ и изпълнител „А.“ ЕАД, с предмет:
избор на изпълнител за поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно -
възстановителни работи при аварийни ситуации/ на автомагистрален участък АМ
„Хемус“ от км 0+000 до км 78+554 и пътна връзка „Прелок“ от км 0+000 до км
3+024, включително и принадлежащите пътни връзки, поддържане осветлението на
тунели: „Витиня“, „Топло дол“, „Ечемишка“ и „Правешки ханове“с обслужващите ги
подстанции и далекопроводи, охрана на пътни съоръжения и принадлежности в
обхвата на автомагистралата на територията на ОПУ - София и ОПУ - Ловеч,
стопанисвани от АПИ,
който безспорно е действал към момента на настъпване на
ПТП, дейностите
по поддържане на пътя се извършват след изрично възлагане с месечни,
допълнителни и извънредни задания /чл. 5 от договора, Раздел I „Дефиниции“, т. 8 и т. 14/. В случай на настъпване на непредвидени обстоятелства съгласно т. 14, раздел
„Дефиниции“, възложителят има право да възлага писмено възникналите работи,
които са пряко свързани с проходимостта на пътя и осигуряване безопасността на
движението, като изпълнителят е длъжен да започне незабавно изпълненито на
разпоредените работи. Няма данни на третото лице да са
възлагани дейности по премахване на процесното препятствие от пътя чрез извънредно задание, вкл. и не са ангажирани доказателства за възлагане
на дейностите по поддържане на процесния пътен участък с месечни или
допълнителни задания, което е предвидено като част от задълженията на
възложителя по чл. 9, ал. 3 от договора. Твърдяното неизпълнение на довогора от страна на изпълнителя не се
установява и чрез тълкуване на чл. 12,
ал. 5 и ал. 7, доколкото и в тях е посочено, че задълженията се изпълняват в рамките на предоставените права по договора, съобразно останалите
негови клаузи, т. е.
след съответно задание.
Противното би означавало със самото сключване на договора
върху изпълнителя да бъде прехвърлена изцяло отговорността по поддържане и
обезопасяване на процесния пътен участък и задължението за осъществяване на
цялостен надзор върху автомагистралата, каквато не е целта на договора.
Уговорените в него неустойка за лошо и/или неточно изпълнение, както и че за
всички случаи на констатирани нарушения и/или неизпълнение на задълженията по
чл. 12 /чл. 21, ал. 1/, или това, че за причиняване на ПТП и/или възникване на
щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение, изпълнителят носи
пълна имуществена и неимуществена отговорност /чл. 28/, не обуславят друг
извод, тъй като за да се определи дали е налице неизпълнение, трябва да са ясно
отграничени конретните задължения на изпълнителя, които в случая не са
предварително определени в самия договор и липсват данни за същите. При
преценка основателността на иска по чл. 79 ЗЗД
съдът намира, че не е налице неизпълнение на договора от ответника по обратния
иск,
което да е довело до процесното ПТП и претърпените вреди.
С оглед изложените съображения и поради
недоказаност на основната предпоставка по предявения обратен иск по чл. 79 ЗЗД -
неизпълнение на договора от ответника по иска, което да се намира във връзка с
процесното ПТП, искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен, в какъвто смисъл е и обжалваното решение.
Предвид изложеното,
поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение,
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.
По
разноските:
При
този изход на въззивното производство съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК,
право на разноски има въззиваемата страна. По делото са представени договор за
правна защита и съдействие от 04.05.2020
г., сключен между „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД и адвокат Г.Я., фактура № **********/04.05.2020 г. и платежно нареждане от 21.05.2020
г., видно от които въззиваемият е заплатил адвокатско
възнаграждение по настоящото дело в размер на сумата от 603,76
лв., с ДДС. Възражението на въззивника за
прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. по описа на
ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер. В случая съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата /в
действащата към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие
редакция от 22.01.2019 г./
минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 503,13
лв. без ДДС, като съгласно § 2а.
за регистрираните по Закона за данъка върху добавената
стойност адвокати /за което има данни
в случая/ дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка
върху добавената стойност. Претендираното възнаграждение е в посочения минимален
размер - 603,76 лв. с ДДС /503,13 лв. без ДДС/,
поради което следва да се присъди изцяло.
В полза на ответника
по обратния иск „А.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, следва да се
присъди сумата от 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение /определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1
НЗПП с оглед
фактическата и правна сложност на делото/.
С
оглед на цената на иска и по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 21164 от 23.01.2020 г. по
гр. д. № 38863/2018 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 67
състав.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“,
БУЛСТАТ *****, адрес на управление:***, да заплати на „ДЗИ
- Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** Б, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
вр. с чл. 273 ГПК, сумата от 603,76
лв. /шестстотин и три лева и
седемдесет и шест стотинки/ - разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“,
БУЛСТАТ *****, адрес на управление:***, да заплати на „А.“
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
78, ал. 3 и 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, сумата от 100 лв. /сто
лева/ - възнаграждение за юрисконсултска
защита във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ответника - „А.“ ЕАД, ЕИК *****.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.