№ 2965
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско
дело № 20211100506745 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите
от ГПК.
С решение № 20080084 от 29.03.2021 г., постановено по гражданско дело №
3813 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 139
състав, обявил за загубила действие заповед за незабавна защита от 25.01.2021 г.,
издадена по настоящото гражданско дело; издал заповед за защита, с която К. П. П.
бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Е.
Д. М. и му било забранено да приближава Е. М., жилището й, местоработата й, както и
местата й за социален отдих на разстояние по-малко от 100 метра за срок от три
месеца, считано от датата на издаване на настоящата заповед на 29.03.2021 г.;
определил режим на контакти между бащата К. П. П. и децата Л.К.П. родена на
******* г., и В.К.П., родена на 18.09.2011 г., всеки четен петък от месеца между 17 и
19 часа и всяка нечетна сряда между 17 и 19 часа, които да се осъществяват в Детски
контактен център в гр. София, кв. „Хиподрума“, ул. *******, офис 1, а ако поради
заболяване на детето, установено от лекар по предвидената в закона форма, контактите
не могат да се осъществят съответните дни от месеца, същите следва да се реализират в
1
така определените дни, съответно през следващите нечетни петък и четна сряда от
месеца, наред с първоначално определените, за срок от три месеца, считано от
29.03.2021 г.; определил контактите да се осъществяват с продължителност, опредЕ. от
г-жа З.М. или посочен от нея експерт, като подходяща за охраняване интересите на
детето, за което страните следва да бъдат предварително уведомени; задължил Е. Д. М.,
при съобразяване на уведомлението за времето на осъществяване на срещата от страна
на служител на Детски контактен център, да осигури явяването на децата Л. П.а и В.
П.а на посочения адрес на центъра; задължил К. П. П. да посещава специализирана
програма за лица, извършители на домашно насилие, финансирана от МП и
предоставена от „Център за индивидуални и фамилни психологически консултации, гр.
София, кв. „Хиподрума“, ул. *******, офис 1, като указал на същия център, че ако
ответникът е уведомен и не участва в програмата, на основание чл. 10, ал. 2 от
ППЗЗДН следва незабавно да уведоми прокуратурата; предупредил К. П., че при
констатирано от полицейските органи неизпълнение на заповедта, на основание чл.21,
ал.3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми
органите на прокуратурата; наложил на К. П. глоба в размер на 300 лева; като го
осъдил да заплати на Е. М. 400 лева деловодни разноски по делото, като заплати по
сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева.
Недоволен от така постановеното решение останал К. П. П., ответник в
първоинстанционното и въззивник в настоящото производство, който обжалва същото
изцяло. Излага подробни съображения за незаконосъобразност, неправилност,
необоснованост, а в частта относно определения режим на лични отношения с децата –
недопустимо. Излага и мотивира и оплаквания за липса на мотиви в обжалвания
съдебен акт. Моли съда да постанови решение, с което да отмени постановения от
районния съд съдебен акт, като откаже да издаде заповед за защитата на молителката.
Не претендира присъждане на сторените деловодни разноски.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото,
поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване. Не претендира
разноски.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, молителката в първоинстанционното
производство – Е. Д. М. /въззиваема страна в настоящото производство/, не е
депозирала писмен отговор.
В хода на съдебното дирене, с писмена молба, подадена от пълномощника й по
делото, оспорва въззивната жалба на ответника като неоснователна и пледира за
оставяне без уважение на въззивната жалба, като моли съда да остави в сила
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Не претендира
разноски.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН
2
от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването
и срещу подлежащ на въззивно обжалване допустим съдебен акт, като поради това
следва да се разгледа по същество.
При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното:
Първоинстанционният Софийски районен съд е бил сезиран с молба, подадена
от Е. Д. М., с искане за вземане на мерки за защитата й срещу К. П. П., нейн бивш
съпруг. Твърдяла, че с решението, с което бил прекратен бракът им с ответника,
родителските права по отношение на родените от брака деца били предоставени за
упражняване от нея, а на ответника бил определен режим на контакти с тях. Твърдяла
също, че на 09.01.2021 г., ответникът посетил дома й за осъществяване на контакт с
децата им и помежду им възникнал конфликт по повод отказа на ответника да предаде
документи от медицински изследвания на едното дете, които молителката искала да
предаде на педиатърката на детето за назначаване на лечение. С ескалиране на
скандала, молителката ставала все по-рязка, а ответникът три пъти посегнал да я удари
с юмрук, като при третото посягане я бутнал върху колата и отново посегнал да я
удари с юмрук. Тя го изпреварила, като го ударила с ръка по носа. След това
ответникът я повалил на земята и й нанесъл множество удари с юмрук по главата. В
резултат на побоя молителката получила множество наранявания и охлузвания. Побоят
бил нанесен в присъствието на децата на страните. Молела съда да издаде заповед за
защитата й. Претендирала разноски.
Към молбата за защита от домашно насилие била приложена Декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН, както и писмени доказателства.
Предвид наведените в молбата твърдения, на основание чл.18 от ЗЗДН, на
25.01.2021 г., Софийски районен съд издал заповед за незабавна защита, с която К. П.
П. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
Е. Д. М. и чу било забранено да приближава Е. М., жилището й, местоработата й, както
и местата й за социален отдих на разстояние по-малко от 100 метра за срок от три
месеца, считано от датата на издаване на настоящата заповед; Определил режим на
контакти между бащата К. П. П. и децата Л.К.П. родена на ******* г., и В.К.П., родена
на 18.09.2011 г., всеки четен петък от месеца между 17 и 19 часа и всяка нечетна сряда
между 17 и 19 часа, които да се осъществяват в Детски контактен център в гр. София,
кв. „Хиподрума“, ул. *******, офис 1, а ако поради заболяване на детето, установено
от лекар по предвидената в закона форма, контактите не могат да се осъществят
съответните дни от месеца, същите следва да се реализират в така определените дни,
съответно през следващите нечетни петък и четна сряда от месеца, наред с
първоначално определението, за срок от три месеца, от издаването на заповедта за
незабавна защита. Определил контактите да се осъществяват с продължителност,
опредЕ. от г-жа З.М. или посочен от нея експерт, като подходяща за охраняване
3
интересите на детето, за което страните следва да бъдат предварително уведомени;
задължил Е. Д. М., при съобразяване на уведомлението за времето на осъществяване на
срещата от страна на служител на Детски контактен център, да осигури явяването на
децата Л. П.а и В. П.а на посочения адрес на центъра; Задължил К. П. П. да посещава
специализирана програма за лица, извършители на домашно насилие, финансирана от
МП и предоставена от „Център за индивидуални и фамилни психологически
консултации, гр. София, кв. „Хиподрума“, ул. *******, офис 1, за срок от три месеца от
издаване на заповедта за незабавна защита, като указал на същия център, че ако
ответникът е уведомен и не участва в програмата, на основание чл. 10, ал. 2 от
ППЗЗДН следва незабавно да уведоми прокуратурата; Предупредил К. П., че при
констатирано от полицейските органи неизпълнение на заповедта, на основание чл.21,
ал.3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми
органите на прокуратурата.
Ответникът К. П. П. не оспорвал твърденията, че с молителката са бивши
съпрузи и имат общи деца, както и че на 09.01.2021 г. пред дома на молителката
помежду им възникнал скандал, при който той нанесъл удари на молителката. Сочел,
че и той е получил наранявания, но не оспорвал, че постъпил неправилно. Твърдял, че
случката имала инцидентен характер, като търпените със заповедта за незабавна
защита ограничения са достатъчни. Правел възражение за прекомерност на разноските,
сторени от молителката за адвокатски хонорар.
За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд приел за
установена следната фактическа обстановка :
По делото било безспорно, че страните са бивши съпрузи и родители на две
деца, както и че на 09.01.2021 г. пред дома на молителката между страните възникнал
скандал, при който той й нанесъл удари. Нямало спор, че в скандала активно участвала
и молителката, която след като той я бутнал, му нанесла удар по носа. В резултат на
последващото падане на молителката и ударите, които ответникът продължил да й
нанася, тя получила наранявания и охлузвания, установени с приетото по делото
съдебно-медицинско удостоверение от 09.01.2021 г. Ответникът не твърдял и не
доказал, ударите, които нанесъл на молителката да са резултат на упражняване на
правото му на неизбежна отбрана, а признавал, че са провокирана агресия от негова
страна.
Въз основа на тази фактическа установеност и ангажираните писмени и гласни
доказателства, първоинстанционния съд е постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното :
4
Въззивният съд споделя установената в първоинстанционното производство
фактическа обстановка, като същата се установява от представените от страните
писмени доказателства, включително и подписаната от въззиваемата декларация по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН, както и от признанията на двете страни.
Във въззивното производство, като доказателство по делото е приет доклад от
25.03.2021 г., изготвен от Център за индивидуални и фамилни психологически
консултации при Фондация „Център Отворена врата“, според който въззивникът
осъществявал регулярни контакти с децата си Л. и В., като бил включен и участвал в
специализирана програма за извършители на домашно насилие. До момента той
присъствал на 15 от общо 24 терапевтични сесии. Въззивникът непосредствено след
заповедта за незабавна защита заявил готовност да сътрудничи и участвал регулярно в
предвидените в програмата дейности. В тази връзка била проведена индивидуална
консултация, след която той бил включен в груповата корекционна програма, в която
участвал редовно, спазвал правилата на групова работа и активно се включвал в
практическите упражнения и дискусии. Резултатите от тестовото изследване
показвали, че към момента е налице нисък риск от извършване на агресивни действия
от страна на въззивника, който имал добър контрол върху импулсите и поведението си.
Той притежавал реалистична и стабилна самооценка, бил дружелюбен в отношенията
си с околните, без излишно да се натрапва и доминира при общуване. При него била
налице добре изградена ценностна система и способност да съблюдава социално
приети правила и изисквания. В спорове и конфликтни ситуации, особено при
умишлени провокации към негови основни принципи и морални ценности, той бил
склонен да реагира емоционално, с изострено чувство да отстоява справедливостта и
собствените разбирания, мнения и решения. Той притежавал развито бащино чувство и
отговорност на родител, като бил в състояние да жертва своите интереси в името на
тези на децата, към които проявявал особена грижа и стремеж да задоволи
емоционалните и материалните им потребности. По време на индивидуалната
консултация той споделил за силните емоции на разочарование и безсилие, които
изпитвал по повод първоинстанционното производство. Той осъзнавал
неправомерността на постъпката си и проявената импулсивност в конфликтната
ситуация с бившата му съпруга. Той, също така, демонстрирал силна привързаност към
дъщерите си. По време на груповите занимания, въззивникът показвал толерантност
към различните мнения, без да се налага, а по време на споделяния в групата за
отношенията деца-родители, правел впечатление на човек с добри родителски умения,
насочени към грижа и откликване на емоционалните потребности на децата. В резултат
от редовното участие в груповите занимания към момента въззивникът изградил базова
информираност за преформулиране на разбирането по отношение на социалните роли
на мъжа и жената в партньорските отношения и проявявал съответната самокритичност
при разглеждане на интерактивни ситуации. По отношение на контактите с децата, се
5
сочи, че осъществени 7 такива, като отношенията между децата и бащата са топли и се
основават на видимо доверие и силна емоционална привързаност. По време на
контактите децата споделяли без притеснение своето ежедневие и трудности, които
срещат в училище, като проявявали интерес към начина, по който живеел бащата.
Децата често заявявали открито, че искат да останат повече време с баща си. В
заключение се сочи, че въззивникът се отнасял отговорно към съдебното разпореждане
като посещавал редовно специализираната програма, имал изградено поведение за
адаптивност и контрол на негативните преживявания. Успявал добре да преоцени
поведението си, като към момента бил в състояние да осъществява много добър
контрол върху емоциите и поведението си. Към децата си се отнасял с обич и грижа,
като е успял да изгради стабилна връзка с дъщерите си и много добър стил на
родителстване, като се препоръчва регулярните срещи между бащата и децата да
продължат. От позициите на психологичното прогнозиране към момента се забелязвал
нисък риск от агресивно поведение от страна на въззивника.
Други относими доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в
настоящата въззивна инстанция.
При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя прецизните правни изводи на
първоинстанционния съд, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, като не
счита за необходимо да ги повторя, а препраща към тях на основание § 1 от
Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл.272 от ГПК.
При постановяване на решението си първоинстанционния съд е съобразил
признанието на въззивника, че на процесната дата, с въззиваемата взаимно си
разменили удари, както и удостоверените с приетото по делото съдебномедицинско
удостоверение наранявания, получени от последната в резултат на това. Няма
съмнение, че съгласно легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“,
съдържащо се в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, действията на въззивника
осъществят състав на физическо насилие спрямо въззиваемата, а доколкото
въззиваемата и въззивникът попадат в кръга лица, определен с разпоредбата на чл. 3 от
ЗЗДН, процесния акт на насилие следва да се квалифицира като домашно насилие. В
случая, ЗЗДН не предполага съдът да извършва преценка на поведението на самия
пострадал, на последиците от акта на насилие или на поведението на извършителя на
домашно насилие, като приеме наличието на провокация от страна на пострадалия,
респективно реторсия, неизбежна самоотбрана и/или малозначителност на
извършеното от дееца и прочее. Напротив, при установяване на акт на домашно
насилие съдът дължи издаването на заповед за защита на пострадалия с определянето
6
на мерки за защитата му, адекватни на конкретно установената по делото ситуация.
Предвид това, провокативното поведение на пострадалия, нанасянето на удари или
отправянето на обиди от него, заедно с конкретните обстоятелства, касаещи начина на
осъществяване на домашното насилие, последиците за пострадалия, последващото
отношение на извършителя на домашното насилие (в това число критичното
отношение към извършеното, разкаянието, оказването на помощ на пострадалия и
прочее) следва да се ценят единствено при индивидуализацията на мерките за защита.
В този смисъл, обстоятелството, че процесния акт на насилие има инцидентен и
изолиран характер в отношенията на страните, разкаянието на извършителя на
домашно насилие и проявеното критично отношение към собствените му действия,
както и взетите от него мерки за изпълнение на заповедта за незабавната защита на
въззиваемата, издадена от първоинстанционния съд, не предполага неоснователност на
молбата за защита, като тези обстоятелства следва да бъдат съобразени при
определянето на конкретните мерки по чл. 5 от ЗЗДН при издаване на заповед за
защита. В този смисъл, доводите в жалбата, касаещи липсата на необходимост от
вземане на мерки за защита на пострадалата, респективно на правен интерес за нея от
издаване на заповед за защитата й, както и за необоснованост и немотивираност на
съдебния акт са изцяло неоснователни. В случая, в първоинстанционното производство
безспорно бил установен фактът на осъществяване на процесната дата на домашно
насилие от въззивника над въззиваемата, при която били установени множество
травматични увреждания, настъпили в резултат на действията на въззивника. Следва да
се отбележи, че при събраните в първоинстанционното производство доказателства и
процесуалното поведение на страните, изводите за основателност на молбата на
въззиваемата се явяват единствено възможни. В този смисъл тези оплаквания в
жалбата, също се явяват неоснователни.
Неоснователни са и оплакванията, че въззивникът търпял достатъчно
ограничения по заповедта за незабавна защита. Следва да се отбележи, че с посочената
заповед мерките за защитата на въззиваемата били определени само за три месеца.
Същите мерки били възпроизведени и със заповедта за защита, отново за срок от три
месеца. Горният срок е изтекъл към датата на внасяне на делото в открито съдебно
заседание, като към датата на приключване на устните състезания по делото
въззивникът вече не търпи никакви ограничения в отношенията си с децата си, както и
в отношенията с въззиваемата, с изключение на забраната да осъществява актове на
домашно насилие спрямо нея, визирана с разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН,
която не е обвързана със срок. Съобразно това и при липсата на възможност за
„приспадане“ на мерките по заповедта за незабавна защита при издаване на заповед за
защита, респективно за кумулиране на мерките по заповедите по чл. 15 и по чл. 18 от
ЗЗДН, въззивният съд приема, че мерките, взети за защита на пострадалата са правилно
определени. Първоинстанционният съд е отчел всички обстоятелства за тяхната
7
индивидуализация и е определил същите за минималния, предвиден с разпоредбата на
чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН, като определил към минимума по чл. 5, ал. 4 от същия закон и
размера на наложената на въззивника глоба.
Неоснователни са и оплакванията за недопустимост на мерките, касаещи
контактите му с децата. Следва да се отбележи, че в случая, при действие на забрана за
въззивника да се доближава до въззиваемата, дома й, местоработата й, местата за
социален отдих и контакти на разстояние по-малко от сто метра за срок от три месеца,
последният не би могъл да осъществява режим на лични отношения с децата, така,
както той е определен при прекратяването на брака между страните. В този смисъл
определянето на режим на контакти на въззивника с децата, се явява част от мерките
по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДДН, а не мярка по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН. В случая такава не
е определяна, доколкото съдът не се е произнасял по въпросите за местоживеенето на
децата, но дори да се приеме, че посочения режим представлява определянето на
такава мярка, то същата не е недопустима. В случая, няма данни за висящо
производство между страните за определяне на мерки за упражняване на родителските
права, поради което забраната на чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН не намира приложение.
По изложените правни аргументи и поради съвпадение на крайните изводи на
въззивната инстанция с тези на първата инстанция, въззивният съд счита, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а предвид доводите в жалбата -
правилно, не страда от визираните пороци и следва да бъде оставено в сила.
По разноските :
Съдът не е сезиран с претенции от страните за присъждане на сторените от тях
разноски по водене на делото, като не дължи служебно произнасяне по този въпрос.
При този изход на спора и при условията на чл. 18, ал. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и във връзка с чл. 11, ал. 3
и чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН въззивникът следва да бъде осъден за дължимата по делото
държавна такса в размер на 12,50 лева за разглеждане на въззивната жалба, вносима по
сметка на Софийски градски съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20080084 от 29.03.2021 г., постановено по
гражданско дело № 3813 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско
отделение, 139 състав.
ОСЪЖДА въззивника К. П. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийски градски съд, държавна такса в размер на 12,50 (дванадесет лева и петдесет
стотинки) лева.
8
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9