№ 51
гр. Варна, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20233001000543 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано
по жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр. София, ЕИК *********, подадена чрез
адв. Т. Д. от САК, срещу решение № 66/17.07.2023г., постановено по т. д. №
17/2023г. по описа на Търговищки окръжен съд, в частта, с която въззивникът
е осъден да заплати на З. М. М. и Р. А. М., двамата от с. Г. Ц., община
Омуртаг, горницата над 120 000лв. до 180 000лв. на всеки от тях, респ. сумата
60 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените им
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и други негативни
изживявания от смъртта на сина им С. Р.ов А.ов- 48г., б. ж. на гр. Търговище,
починал на 15.08.2022г. в резултат на ПТП, предизвикано на 13.08.2022г.,
около 00:30ч., на път 1-4, км. 211-500, в близост до разклона за с. Божурка,
община Търговище, след кръстовището за с. Люляк, общ. Омуртаг, от водача
на л. а. „БМВ 530 Д“ с peг. № Т 1236 КК- З. Ю. А., чиято гражданска
отговорност е застрахована в ответното дружество ЗД „Бул Инс“АД- гр.
София, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва, считано
от 20.08.2022г. до окончателното изплащане на задълженията, на основание
чл. 86 от ЗЗД.
Поддържайки доводи за неправилност на решението в обжалваната
част въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което
исковете за посочените суми да бъдат отхвърлени. Основното оплакване по
отношение на главните искове за обезщетяване на неимуществени вреди е за
1
неправилно приложение на материалния закон– чл. 52 ЗЗД, допуснато при
определяне размерите на обезщетенията, които, според въззивника, са в
разрез с принципа на справедливост, явяват се изключително завишени с
оглед установените релевантни, обективно съществуващи факти, и са в
противоречие със съдебна практика- напр. решение по в. гр. д. № 2541/2020г.
по описа на САпС, с което е определено обезщетение в размер на 80 000 лв. в
полза на родител за загубата на дете. Оспорва се правилността на извода на
съдебния състав на окръжния съд за неоснователност на възражението на
застрахователя по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия, поради това, че е бил без правилно поставен предпазен колан.
Според въззивника изводът е необоснован поради колебливите и
противоречиви изводи на вещите лица, изготвили САТЕ и СМЕ, относно
обстоятелството дали пострадалото лице е било с правилно поставен
предпазен колан. Направено е искане за назначаване на комплексна
автотехническа и медицинска експертиза или, евентуално, само медицинска
или само автотехническа експертиза, което е преценено за неоснователно и е
отхвърлено с определение № 775/02.11.2023г., постановено по реда на чл. 267,
ал. 1 ГПК
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалване, и е процесуално допустима. В проведеното открито съдебно
заседание в тази инстанция представителят на въззивника поддържа жалбата.
Въззиваемите З. М. М. и Р. А. М., представлявани от адв. П. К. от САК,
представят общ отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено
становище за неоснователност на жалбата. Становището се поддържа по
същество чрез подадена преди датата на насрочено съдебно заседание молба
вх. № 888/07.02.2024г.
За да се произнесе по съществото на спора съставът на ВнАпС
съобрази следното от фактическа страна:
Търговищкият окръжен съд е бил сезиран със субективно съединени
осъдителни искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявени от З. М.
М. и Р. А. М. срещу ЗД „Бул Инс“ АД- гр. София, за присъждане на
обезщетения в размер по 200 000лв., частичен иск от 220 000 лв. за всеки от
ищците (след увеличение размерите на исковете), за причинените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и други негативни
изживявания от смъртта на сина им С. Р.ов А.ов- 48г., б. ж. на гр. Търговище,
поч. на 15.08.2022г. в резултат на ПТП, виновно причинено от водача на л.а.
„БМВ 530 Д“ с peг. № Т 1236 КК- З. Ю. А., чиято гражданска отговорност е
застрахована в ответното дружество. Предявени са и акцесорни претенции по
чл. 86 ЗЗД за присъждане на законна лихва за забава върху сумите за
обезщетение, считано от 20.08.2022г., до окончателното погасяване на
2
задълженията.
Решението на ОС- гр. Търговище, с което осъдителните искове са
частично уважени, е валидно по критериите, възприети в мотивите към ТР №
1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като
постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.
236 ГПК.
Същото е допустимо в обжалваната част. Процесуалната легитимация
на страните съответства на твърденията в исковата молба, съставляващи
фактически състав за право на преки искове на пострадали лица срещу
застраховател по застраховка „ ГО на автомобилистите”, за обезщетяване на
вреди от деликт: противоправно поведение на лицето, обхванато от
застрахователната закрила по застраховката, причинена вреда на ищците,
причинна връзка между тях, както и вина на делинквента.
Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват
процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на
иск, включително и специалните такива съобразно приложимия за
процесните отношения Кодекс за застраховането, обн. ДВ бр. 102 от
29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г. Видно от приобщените към
доказателствения материал по първоинстанционното дело писмени
доказателства (известие за доставяне от „Български пощи“ ЕАД и писма от
28.10.2022г. и 09.01.2023г., изходящи от застрахователя), писмените
претенции към „Бул Инс“ АД са подадени от ищците, чрез пълномощник-
адв. А. Б., на 21.10.2022г. Не се спори, че в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ
застрахователното дружество се е произнесло с отказ за изплащане на
застрахователни обезщетения по съображения, че не са ангажирани
доказателства за виновността на застрахования водач на л. а. „БМВ 530 Д“ с
peг. № Т 1236 КК.
В тази инстанция въпросът относно виновността на водач на
застрахования автомобил л.а. „БМВ 530 Д“ с peг. № Т 1236 КК, за
причинената в резултат на ПТП смърт на С. Р.ов А.ов– син на ищците З. М.
М. и Р. А. М., не е спорен. Същевременно, постановеното по спора решение
не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която застрахователят е осъден да
заплати на пострадалите лица обезщетения от по 120 000лв. за претърпени от
тях неимуществени вреди от смъртта на сина им, ведно със законната лихва,
считано от датата на уведомяване на застрахователя от правоимащите лица,
до окончателно погасяване на задължението.
Следователно, в отношенията между страните е безспорно установено,
вкл. и със сила на пресъдено нещо, наличието на правопораждащия
фактическия състав за основателността на преките искове на увреденото лице
срещу застрахователя, по чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетяване на причинени от
застраховано лице вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „ ГО на автомобилистите”, сключено с
3
ответника за увреждащия лек автомобил; настъпване на застрахователно
събитие в срока на действие на договора – ПТП от 13.08.2022г., настъпило по
вина на водача на застрахования л. а. „БМВ 530 Д“ с peг. № Т 1236 КК, в
резултат на което е настъпила смъртта на син на ищците З. М. М. и Р. А. М. -
С. Р.ов А.ов, б. ж. на гр. Търговище, починал на 15.08.2022г.; причинени
неимуществени вреди на лицата, претендиращи обезщетения.
Ищците- родители на починалото лице в резултат на ПТП, са от кръга
на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък по правилата на
чл. 45 ЗЗД, съгласно приетото от Пленума на ВС Постановление № 4/1961г., а
не от разширения кръг по ТР № 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС.
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269,
ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и
допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция,
въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.
Първият спорен въпрос по предявените главни искове, за разрешаване
на който е надлежно сезиран въззивният съд, въведен с конкретни оплаквания
и съображения в жалбата, е за размерите на обезщетенията, подлежащи на
определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД. Оплакванията са основани на
твърденията, че обезщетенията не кореспондират с критериите за
справедливост с оглед конкретно установените, обективно съществуващи
факти, релевантни съобразно формирана от ВКС задължителна практика по
приложение на чл. 52 ЗЗД – ППВС № 4/1968г., като според въззивника
справедливият размер е по 120 000лв. за всеки родител.
При извършване на проверка по тези оплаквания съставът на въззивния
съд намира, че при определяне по обезщетения от по 180 000лв.
първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй като
обезщетенията са определени по размер и присъдени за причинени
неимуществени вреди от внезапната загуба на дете поради смърт, което
събитие се нарежда на челно място по сила на стресово преживяване, те са
адекватни с оглед установените интензитет, характер и продължителност на
търпените от ищците страдания, негативни преживявания и неблагоприятното
въздействие върху личността им в резултат на смъртта на техния единствен
син, като тези размери на деликтни обезщетения отговарят и в пълнота на
обществения критерий за справедливост и на обичайната съдебна практика.
С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени
указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от
съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
причинена смърт в резултат на деликт. В т. II на постановлението е разяснено,
че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
4
преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат
значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на
обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички
случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на
указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на
смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на
родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира
обезщетение, действително съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените
критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК
задължителна практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че
задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
„справедливост“, е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на причинените от деликта неимуществени вреди.
Също във формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика по
приложението на чл. 52 ЗЗД е възприето и становището, че
удовлетворяването на изискването за справедливост налага при определяне на
размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и
обществено- икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на
застрахователно покритие по задължителната застраховка „ГО на
автомобилистите“.
За установяване вида, интензитета и характера на претърпените от
ищците неимуществени вреди от смъртта на сина им са събрани гласни
доказателства от първоинстанционния съд чрез разпит на свидетелите С.
А.ова (съпруга на починалото лице) и Фахри Е.- кмет на с. Г. Ц., в което са
живели пострадалите.
Показанията на двамата свидетели се базират на преки и
непосредствени впечатления. Обстоятелства, които да са свързани с
възможност за заинтересованост на свидетеля Е. от изхода на спора не се
установяват. Поради връзката от първа степен по сватовство между
свидетелката А.ова и ищците следва да се отчете евентуалната й
заинтересованост от изхода на спора, свързана с необходимост от преценка на
показанията по правилата на чл. 172 ГПК. Доколкото не се констатира
никакво вътрешно противоречие, липса на логика или несъответствие между
обстоятелствата, за които свидетелства А.ова, и останалите събрани
доказателства, в това число предложените изводи от експерта, на когото е
възложено изготвянето на съдебно– психологична експертиза, в частта
относно преживените от ищците страдания и негативни преживявания, няма
основание и тези показанията да не се кредитират.
Установява се от съвкупната преценка на събраните гласни
доказателства и заключение на съдебно – психологична експертиза, че
отношенията между ищците и сина им са се характеризирали със силна
5
привързаност, обич, взаимност и уважение. Починалият в резултат на ПТП С.
Р.ов А.ов е бил в отлично здравословно състояние, в работоспособна възраст,
деен, активен, и родителите му са възлагали големи надежди на неговата
морална и физическа подкрепа, предвид напредналата им възраст и
влошеното здравословно състояние на майката. Той живеел със семейството
си в гр. Търговище, но се връщал в бащината си къща всяка събота и неделя,
заедно със съпругата и децата си, помагал на родителите си в отглеждането на
животни и в градинската работа, купувал им лекарства, снабдявал ги с дърва
за огрев. Ищците са изживели изключително тежко внезапната кончина на
сина си и до настоящия момент не могат да преодолеят загубата. Състоянието
им се характеризира с доминиране на острите негативни емоции, като силна
мъка, тревожност, страх и депресия; тези афекти са с висок интензитет, като
са затруднили адаптацията и са били дезорганизиращ фактор по отношение
на когнитивната дейност. Налице са последици за психиката им, които са в
пряка причинна връзка с инцидента, тъй като събитието е възникнало
внезапно. Отчитат се нарушения в личностовата и социалната сфера на
функциониране, характерно за капсулираното травматично стресово
разстройство. Негативните преживявания, причинени от психотравменото
събитие, от своя страна са отключили допълнителни соматични заболявания,
нарушен сън, придружени с тежки невротични и депресивни преживявания.
Интензитетът на психотравмата и негативните последици от нея са във
висока степен, поради слабост на волевите усилия, умерена е степента на
физическа и психическа астенизация и преживяване на тревожност,
непълноценност, несигурност, което е нарушило нормалното функциониране
на родителите на починалото лице. Правена е консултация с психиатър,
изписани са медикаменти с цел овладяване на тревожността и нарушенията на
съня.
Следователно, надлежно са установени в резултат на проведено
успешно доказване сочените в исковата молба обстоятелства, явяващи се
релевантни за определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди
от смъртта на низходящ, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по
приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число възрастта на починалия и на
родителите, тяхното обществено и социално положение, начинът, по който
внезапната смърт на сина им, с когото са имали силна емоционална връзка, се
е отразила и продължава да се отразява съществено върху техния живот в
личен, психологически, социален и емоционален план. Вредите са с
постоянен характер, а тяхната предвидима продължителност е докато
родителите са живи, тъй като интензивността на стресовото преживяване
според експерта- психолог, надхвърля възможности им за адаптация, и е
очаквано настъпването на по- нататъшното им отдръпване от заобикалящата
ситуация и появата на дезадаптивни състояния.
Като съобрази всички надлежно установени факти и обстоятелства,
релевантни за определяне размера на обезщетенията, съобразно указанията
дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, общественият
6
критерий за справедливост на дадения етап на социално – икономическото
развитие в страната, лимитите на застрахователни обезщетения, както и
предвид обичайната съдебна практика при определяне на обезщетения при
деликт с подобен характер и интензитет на вредите, настоящият състав на
въззивния съд определя по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД,
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди в размер на
180 000 лв. за всеки от тях.
Въз връзка с оплакването в жалбата на застрахователя за неправилно
определен размер на обезщетението за неимуществени вреди поради
несъобразяването му с каузална съдебна практика, въззивният съд съобрази
следното:
По въпроса за релевантността на обезщетенията за неимуществени
вреди, присъждани от съдилищата на други увредени лица, в период близък
до процесния, но от различни застрахователни събития /деликти/, като
критерий за определяне на паричния еквивалент, дължим на ищцата, е
даденото разрешение в постановеното, по реда на чл. 290 ГПК, решение №
204/07.11.2016г. по т. д. № 3568/2015г. на ВКС, I т. о. С това решение е
прието, че релевантна е обществената оценка за баланс и еквивалентност,
която следва да намери отражение при обосноваването, съобразно принципа
на чл. 52 ЗЗД, на конкретния размер на обезщетението. Субективната
преценка за справедливо определени суми за подобни, причинени в близък
период вреди от деликт, следва да има за коректив формираната обща оценка
за пропорционалност, защото справедливостта е елемент от правната
реалност. Присъдените от състава на съда обезщетения за подобен вид
неимуществени вреди от други деликти, настъпили в период близък до
процесния, при неидентичност на установените релевантни обстоятелства, не
могат да имат самостоятелно значение за формиране на критерия за
справедливост и да бъдат отделен фактор за определяне на паричния
еквивалент, дължим по конкретното дело. Той следва да отговаря на
общественото разбиране за справедливост на съответния етап от развитието
на обществото, защото само в този случай обезщетението би било обективно
справедливо. Даденото разрешение от ВКС по приложение на материалния
закона е пряко относимо към разглеждания правен спор и се възприемат
изцяло от настоящия съдебен състав.
В резултат на преглед на цялата публикувана практика на съдилищата
в АПИС, по чл. 432 КЗ /2016г./, относима към деликти с подобни физически и
психически последствия за увредени лица в резултат смъртта на техни деца
на средна възраст, съдебният състав установи, с оглед размерите на
присъжданите от съдебните състави обезщетения, че определеният от ТОС по
справедливост паричен еквивалент на претърпените от ищците
неимуществени вреди, няма основание да се коригира в посока намаление на
размера, и въз основа на този допълнителен коректив за формирана от
практиката обща оценка за пропорционалност.
7
Следващият спорен въпрос във въззивното производство се отнася до
наличието на основание за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Застрахователят ЗД „Бул Инс“ АД е въвел в предмета на спора
своевременно, с отговора на исковата молба, защитно възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, основано на
твърденията, че той е бил без поставен предпазен колан при настъпване на
ПТП. Следователно твърди се нарушение на правилото на чл. 137а от ЗДвП,
довело до тежки телесни увреждания, несъвместими с живота, които не биха
настъпили, в случай че лицето е било с правилно поставен предпазен колан.
Съпричиняването на вредата при непозволено увреждане, съгласно чл.
51, ал. 2 ЗЗД, изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта на
доказване на фактическите твърдения, на които е базирано възражението по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е на застрахователя, тъй като той цели благоприятни правни
последици за себе си с отричане на отговорността му за обезщетяване на част
от вредите, съразмерно с приноса на пострадалото лице. Приносът на
пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин, при условията на
главно пълно доказване. Недопустимо е приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако
приносът е само предполагаем.
Въз основа на съвкупната преценка на относимите към спорния факт
доказателства не може да се направи категоричен извод, че е установено
твърдяното противоправно поведение на пострадалия, съставляващо
нарушение на чл. 137а от ЗДвП. В случая обаче, това е без значение за
крайните изводи относно липсата на основание за приложение на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, тъй като въз основа на експертно заключение се отрича причинно-
следствена връзка между правилно поставен предпазен колан и настъпването
на смъртта на пострадалия, който е пътувал на предната дясна седалка на
увреждащия автомобил.
Според заключението на съдебно- медицинската експертиза, което се
кредитира изцяло от въззивния състав, с оглед конкретния механизъм на
ПТП, вида и тежестта на множеството получени травмите, както и принципът
на действие на предпазните колани, в този случай смъртта на пострадалото
лице най-вероятно би настъпила и при правилно поставен предпазен колан.
По- конкретно, при удар на главата на пострадалия в десния горен праг на
вратата на застрахования автомобил, в който той се е возил на предната дясна
седалка, е било възможно да настъпи тежката черепно- мозъчна травма,
независимо от ползването на предпазен колан, тъй като той не ограничава
страничното движение на тялото, гръдната травма при правилно поставен
предпазен колан при конкретното ПТП, би била по- тежка в сравнение с тази
8
без поставен предпазен колан, а всяка една от тези травми е достатъчна да
причини смърт.
При установената от събраните доказателства липса на пряка причинна
връзка между соченото от застрахователя противоправно поведение на
пострадалото лице и настъпилия вредоносен резултат, не е налице основание
за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно чл. 429, ал. З, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увредените лица лихви за забавата на
застрахования по застраховка „ГО на автомобилистите“, считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увредените
лица, вкл. чрез предявяване от последните на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума.
В процесния случай, в първоинстанционното решение е направен
правилен правен извод, че застрахователят дължи на ищците законна лихва
върху определените по справедливост обезщетения за неимуществени вреди,
считано от датата на уведомяването му от правоимащите лица. Необоснован
обаче е фактическият извод, че писмени претенции към застрахователя са
подадени на 20.08.2022г. Както ищците твърдят и се установява от
приобщените към доказателствения материал по първоинстанционното дело
писмени доказателства (известие за доставяне от „Български пощи“ ЕАД и
писма от 28.10.2022г. и 09.01.2023г., изходящи от застрахователя), писмените
претенции към „Бул Инс“ АД във връзка с процесното застрахователно
събитие са подадени чрез пълномощник- адв. А. Б., на 21.10.2022г.
Следователно, законна лихва за забава върху определените по справедливост
обезщетения за неимуществени вреди се дължи от тази дата- 21.10.2022г. Без
значение за началния момент, от който се явила основателна акцесорна
претенция за законна лихва е дали и кога увредените лица са представили на
застрахователя всички изисканите от него документи, в това число банкова
сметка (в какъвто смисъл са възраженията на ответното дружество в отговора
на исковата молба), тъй като застрахователят дължи обезщетение за забавата
на делинквента от момента, от който е уведомен за процесното ПТП, а за
собствената си забава– след изтичане на съответния срок за произнасяне по
застрахователната претенция.
Следователно, акцесорните претенции за присъждане на законна лихва
за забава върху обезщетенията за неимуществени вреди са неоснователни за
част от исков период- от 20.08.2022г. до 20.10.2022г., и подлежат на
отхвърляне в тази част. В останалата част, за присъждане на законна лихва,
считано от 21.10.2022г. до окончателно погасяване на главните задължения
по чл. 432 КЗ акцесорните претенции по чл. 86 ЗЗД са основателни.
Поради противоречивите правни изводи на двете съдебни инстанции
за част от предмета на спора, първоинстанционното решение подлежи на
9
отмяна само в частта, в която исковете за присъждане на законни лихви върху
присъдените обезщетения, предмет на въззивното производство, са уважени
за периода от 20.08.2022г. до 20.10.2022г. В останалата обжалвана част
решението на ТОС е правилно и следва да се потвърди.
Не са налице основания за изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските, съобразно резултата от въззивното
обжалване, тъй като отхвърлянето на неоценяемите акцесорни претенции по
чл. 86 ЗЗД от въззивния съд за част от исковия период не се отразява на
размера на разноските, дължими от страните по правилата на чл. 78 ГПК,
както и на държавните такси.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, по силата на
който при осъществена безплатна правна помощ в някоя от хипотезите на чл.
38, ал. 1 ЗАдв, адвокатското възнаграждение се присъжда на процесуалния
представител, съгласил се да поеме безплатна защита, на адв. П. К. следва да
се присъди за осъщественото представителство за въззивна инстанция сумата
4 905лв. Този размер на възнаграждението е определен по правилата на чл. 9,
ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно: ¾ от минималното
възнаграждение на база материален интерес от 60 000 лв., с начисляване на
ДДС, тъй като пълномощникът е подал общ писмен отговор, т. е. не е
извършвал отделни процесуални действия за всяко от двете представлявани
лица, и не е осъществил процесуално представителство в открито съдебно
заседание.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІII- ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 66/17.07.2023г., постановено по т.д. № 17/2023г.
по описа на Търговищки окръжен съд, само в частта, с която ЗД „БУЛ ИНС“
АД- гр. София, ЕИК *********, е осъдено, на основание чл. 86 ЗЗД, да
заплати на З. М. М. и Р. А. М., двамата от с. Г. Ц., Община Омуртаг, законна
лихва за периода от 20.08.2022г. до 20.10.2022г. върху сумата 60 000лв. на
всеки от тях, представляваща горницата над 120 000лв. до 180 000лв.-
присъдени обезщетения за причинени неимуществени вреди, на основание чл.
432, ал. 1 КЗ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от З. М. М. и Р. А. М., двамата от с.
Г. Ц., Община Омуртаг, срещу „БУЛ ИНС“ АД- гр. София, ЕИК *********, с
правно основание чл. 86 ЗЗД, за присъждане на всеки от тях на законна лихва
за периода от 20.08.2022г. до 20.10.2022г. върху сумата 60 000лв.,
10
представляваща горницата над 120 000лв. до 180 000лв.- присъдени
обезщетения за причинени неимуществени вреди, на основание чл. 432, ал. 1
КЗ, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 66/17.07.2023г., постановено по т.д. №
17/2023г. по описа на Търговищки окръжен съд, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД- гр. София, ЕИК *********, да заплати
на адв. П. Д. К. от САК, с ид. № по ДДС BG *********, сумата 4905 лв.,
представляваща определено от съда адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство на З. М. М. и Р. А. М. за въззивна инстанция,
на основание чл. 38, ал. 2, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11