НОХД № 1770/2019 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подс. Н.Г.С. *** е за престъпление по чл.195 ал.1 т.7
във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК, а именно за това, че на
11.11.2018г.в гр.Септември,обл.Пазарджик, пред хранителен магазин, намиращ се
на бул. „***“№19 /при ***ния градски фонтан/, е отнел чужди движими вещи:
дамска чанта на стойност 15 лв., заедно с намиращите се в нея: телефон марка
„Самсунг“ модел SMJ320F/DS със СИМ карта 1 бр. на стойност 210 лв: телефон
марка „Самсунг“ модел „Галакси J5“със СИМ карта 1 бр. на стойност 204 лв.; апарат за
измерване на кръвно налягане марка „Microlife-1 бр.на стойност 73 лв.: апарат
за измерване на кръвна захар марка „Wellion“ заедно с писалка за убождане, тест
лентички и калъф- 1 бр. на стойност 30 лв.; дамско портмоне-1 бр.на стойност 2 лв; дамски чадър- 1бр. на
стойност 3 лв.; несесер с дамски принадлежност- 1 бр., лична карта на името на П.Д.Е.;
дебитна карта на „Уникредит Булбанк“-1бр., всичко на обща стойност 537.00 лева,
от владението на П.Д.Е.,***, без нейното съгласие и с намерение противозаконно
да ги присвои, като деянието е извършено повторно и в немаловажен случай.
Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от НПК в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура- гр. Пазарджик
поддържа обвинението спрямо подсъдимия, като да бъде признат за виновен в
извършване на по-леко наказуемия състав по чл.194 ал.1 от НК, тъй като
подсъдимият бил реабилитиран.
Подс. С. се явява лично в съдебно заседание и с назначения му служебен
защитник. Признава се за виновен по предявеното им обвинение и признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се
събират доказателства за тези факти. Защитникът на подсъдимия пледира на същия
да бъде наложено наказание при условията на чл.58а ал.4 от НК, обосновавайки
искането си.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите
на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Постр. П.Е. работела като магазинер-продавач в хранителен магазин „***“,
стопанисван от „***“ ЕООД, находящ се в гр. С.на бул. „***“ №19.
На 11.11.2018 г. към 6,30 часа пострадалата отишла на работа. Оставила
дамската си чанта на метален шкаф за закуски, намиращ се в непосредствена
близост до входната врата на магазина. В чантата имало два мобилни телефона
„Самсунг“ модел SMJ320F/DS със СИМ карта и „Самсунг Галакси J5“със СИМ карта, както и апарат за измерване на кръвно налягане марка
„Microlife“, апарат за измерване на кръвна захар марка „Wellion“, ведно с
писалка за убождане, тест лентички и калъф, дамско портмоне, дамски чадър,
несесер с дамски принадлежности, лична и дебитна карта на постр. Е.. След като
отключила вратата на магазина и пострадалата влязла вътре, за да изключи
алармата. По същото време по улицата се придвижвал с велосипед подс. Н.С.. Той
забелязал оставената от постр. Е. чанта и решил да я вземе. Възползвайки се от
обстоятелството, че пострадалата се намирала в магазина и наоколо нямало други
хора, подс. С. взел чантата и продължил в посока ж.п. гара Септември. По същото
време собственикът на дружеството, стопанисващо магазина, Р.М.бил в дома си,
където наблюдавал в реално време охранителните камери на магазина. Той видял
действията на подсъдимия и веднага позвънил на служебния телефон, намиращ се в
магазина, като съобщил на постр. Е. за извършената й кражба. След като сама се
убедила, че оставената от нея на металния шкаф чанта липсвала, постр. Е.
сигнализирала за случая в полицията.
Същевременно подс. С. след като се отдалечил от мястото, където отнел
чантата на пострадалата, отишъл в сградата на нефункциониращата тоалетна на
ж.п.гарата. Там от чантата взел двата мобилни телефона, а чантата с останалите
вещи оставил в тоалетната. По-късно подсъдимият продал на св. Б.А.мобилният
телефон „Самсунг SMJ320F/DS“ за сумата от 50 лева. Другият телефон- „Самсунг
Галакси J5“ подс. С. продал на св. А.Й.. Последният от своя страна продал
телефона на сестра си- св. П.А..
От проведените ОИМ подс. Н.С. бил установен като извършител на кражбата,
като пред полицейските служители той признал за извършеното от него. След това завел
полицейските служители до посочената тоалетна и им показал оставената от него
отнета чанта на постр. Е., след което доброволно я предал на полицаите, за
което бил съставен Протокол за доброволно предаване. Подс. С. обяснил, че двата
мобилни телефона е продал, като посочил и лицата които са ги купили.С Протокол
за доброволно предаване от 20.12.2018 г.св. П.А. предала доброволно на
полицаите мобилен телефон „Самсунг Галакси J5“. Св. Б.А.също
предал на полицейските служители доброволно закупения от него мобилен телефон
„Самсунг SMJ320F/DS“, за което бил съставен Протокол за доброволно предаване от
20.12.2018 г. Предаденият телефон бил със счупен дисплей, като св. А.обяснил,
че той е счупил дисплея, защото се ядосал, че телефонът не работел добре и го ударил
в земята.
Двата телефона и чантата, с намиращите се в нея лични вещи били върнати на
дъщерята на постр. Е.- Л.Е., за което била съставена Разписка от 20.12.2018 г.,
която заявила, че предадените й вещи били собственост на нейната майка.
По повод на горното било отпочнато настоящото наказателно производство.
От заключението изготвената в досъдебната фаза на процеса оценъчна
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, е видно че
стойността на отнетите от подсъдимия вещи възлиза общо на 537 лева, като вещото
лице е оценило всяка една от вещите по пазарни цени към датата на деянието с
приспаднато съответно овехтяване.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от самопризнанието на
подсъдимия Н.С. за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и доказателствата от досъдебната фаза на процеса, които подкрепят
самопризнанията, а именно: показанията на свидетелите П.Д.Е., К.Г.В., Б.В.А.и П.Б.Ангелова, както и от приложените писмени доказателства и от заключението на
оценъчната експертиза.
Съдът изцяло дава вяра на събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те
са абсолютно непротиворечиви и взаимно се допълват, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка се налага правният извод, че с
поведението си от обективна и субективна страна подс. С. е осъществил престъпния състав на чл.195 ал.1 т.7 във вр. с чл.194
ал.1 и с чл.28 ал.1 от НК, като на 11.11.2018г. в гр.Септември, обл.Пазарджик,
пред хранителен магазин, намиращ се на бул. „***“№19, е отнел чужди движими
вещи: дамска чанта, телефон марка „Самсунг“ модел SMJ320F/DS със СИМ- карта,
телефон марка „Самсунг“ модел „Галакси J5“със СИМ- карта, апарат за измерване
на кръвно налягане марка „Microlife“, апарат за измерване на кръвна захар марка
„Wellion“ ведно с писалка, тест лентички и калъф; дамско портмоне, дамски
чадър, несесер с дамски принадлежности, всичко на обща стойност 537.00 лева, от
владението на П.Д.Е.,***, без нейното съгласие и с намерение противозаконно да
ги присвои, като кражбата е извършена повторно и случаят е немаловажен.
В случая подс. С. е извършил кражбата при условията на повторност по
смисъла на чл.28 ал.1 от НК, т.к. е извършил настоящето деяние след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно с
присъда-споразумение, влязла в сила на 06.08.2015 г. по НОХД № 1511/2015 г. по
описа на РС- Пазарджик е бил осъден на 5 месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от три години за извършено
престъпление по чл.195 ал.1 т.т.3, 4 и 5 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.26
ал.1 от НК, като не е изтекъл 5-годишния срок по чл.30 ал.1 от НК. Вярно е, че
по отношение на това осъждане е настъпила реабилитация към 07.08.2018 г. по
смисъла на чл.86 ал.1 т.1 от НК, тъй като в изпитателния срок подсъдимият не е
извършил друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното
наказание. В случая обаче както се посочи по-горе от изтърпяване на наказанието
не е изтекъл 5-годишният срок по чл.30 ал.1 от НК, като съгласно изр.2 от
същата разпоредба, реабилитацията в този срок не изключва прилагането на чл.28
от НК.
Разпоредбата на чл.195 ал.1 т.7 от НК изисква и случаят да не е маловажен.
Съдът намира, че извършеното от подс. С. деяние не съставлява маловажен случай
по смисъла на чл.93 т.9 от НК, независимо от ниската стойност на вещите предмет
на посегателство, която е малко над една МРЗ към онзи момент (510 лв.)- 537 лв.
Факт е също, че отнетите вещи са върнати, но следва да се има предвид че това е
станало след разкриване на престъплението и със съдействието на полицията. Следва
да се има предвид също, че единият от отнетите телефони е бил повреден, макар и
не пряко от действия на подс. С., а от тези на св. Асенов, но ако подсъдимият
не бе отнел моб. телефон и не го беше продал на свидетеля, нямаше да се стигне
до тази повреда на вещта. Също така следва да се отчете и високата степен на обществена
опасност на самото деяние и на дееца. То е извършено демонстративно и с чувство
за безнаказаност. Подс. С. е негативно охарактеризиран като извършител на
множество противоправни деяния, включително престъпни посегателства против
собствеността. Той е криминално проявен и се движи в следа на криминално
проявени лица, регистриран е за няколко престъпни прояви през последните
години, а по местоживеене не се ползва с добро име. Предходното осъждане на С.,
посочено по-горе, също не е било за него достатъчен контрамотив, че да се
откаже от извършване на престъпления. Независимо, че стойността е ниска и голямата
част от вредите са възстановени, следва да се каже и това, че една част от тях
са останали невъзстановени- мобилният телефон „Самсунг SMJ320F/DS“ е върнат на
собственика повреден- със счупен дисплей, като в случая заявеното от дъщерята
на пострадалата, че нямат претенции за състоянието на вещта е без значение.
Следва да се отчете и това, че когато е предприел извършването на кражбата
подсъдимият не е имал съзнание какви и колко вещи има в чантата на пострадалата,
нито на каква стойност са, а е искал да открадне намиращите се там вещи, в това
число и такива със значителна стойност. Освен ниската стойност и това, че откраднатите
вещи са били върнати, не са налице никакви други смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да правят деянието с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и
останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на
престъплението.
Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи на престъплението,
включително и квалифициращите. Съзнавал
е, че извършва кражбата на процесните вещи- дамската чанта и намиращите се в
нея вещи, като прекъсва владението върху тях от страна на постр. Е. без нейно
съгласие. Върши това с намерение противозаконно да свои вещите. Съзнавал е също и че вече е осъждан за кражба на лишаване от свобода,
условно и че не са изтекли 5 години от това осъждане.
Подс. С. е извършил престъпното посегателство виновно, т.к. е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици и е искал това. Действал е с пряк
умисъл съобразно материалноправната характеристика на чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия С., съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК- относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК- за неговата индивидуализация.
За да определи наказанието съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието- кражба, което е тежко умишлено престъпление по смисъла на
чл.93 т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на глава V-та от НК- „Престъпления
против собствеността”. Това са едни от най-често
срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената
престъпност в страната. Конкретното деяние също е със завишена степен на
обществена опасност, предвид времето, начина и мястото на неговото извършване-
през деня, на улицата, действайки дръзко и с чувство за безнаказаност. Това
посегателство драстично засяга правото на собственост върху вещи, по-голямата
част от които се използват в ежедневието хората. Всички тези обстоятелства
правят престъпното посегателство на подсъдимия и с по-високата социална,
морална и правна укоримост.
Подс. С. е личност със завишена степен на обществена опасност. Освен
посоченото по-горе осъждане преди извършване на настоящето деяние той е регистриран
и за тежки престъпления, не е трудово ангажиран и дружи с лица от криминалния
контингент.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на
установения в страната правов ред и правото на собственост, както и в желанието
на подс. С. да си набави средства по бърз и престъпен начин.
Като смекчаващи наказателната отговорност съдът прецени ниската стойност на
предмета на посегателство и връщането на отнетите вещи, оказаното съдействие на
полицейските и разследващите органи, направените самопризнания и изказано
съжаление, както и тежкото материално положение и имотно състояние. Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете негативните характеристични данни
и обремененото му съдебно минало.
С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съобразявайки
се с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът не приложи разпоредбата на
чл.58а ал.1 от НК, а тази на чл.58а ал.4 от НК, като прие, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, посочени по-горе, при наличието на които и най-лекото,
предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. С оглед на това съдът индивидуализира наказанието на подс. С. при условията
на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като определи наказание „лишаване от свобода“ под
определения законов минимум от една година, а именно в размер на седем месеца
лишаване от свобода.
Предвид данните за личността на подс. С. и обстоятелството, че преди
настоящето деяние е бил осъден условно на лишаване от свобода, като
изпитателният срок е изтекъл на 06.08.2018 г. и в този период подсъдимият не
извършил друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание,
то по отношение на това осъждане към 07.08.2018 г. е настъпила реабилитация по
смисъла на чл.86 ал.1 т.1 от НК, поради което и липсват законови пречки за
приложението на института на условното осъждане Освен това съдът прецени, че преди
всичко за поправянето и превъзпитаването на подс. С. не е наложително
ефективното изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода, поради
това и приложи института на условното осъждане по смисъла на чл. 66 ал.1 от НК
и отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок
от три години.
Съдът възложи възпитателната работа с условно осъдения С. на Наблюдателната
комисия при Община гр. Пазарджик.
Съдът намери така определеното по вид и размер
наказание, за справедливо и обосновано, като е от естество да изпълни
предвидените от законодателя в чл.36 от НК цели, да окаже своето въздействие и
ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове
на обществото.
Съдът постанови вещественото доказателство един брой СД, находящо се на л.7
от ДП, да остане по делото, като при това положение същото ще бъде унищожено с
унищожаване на делото при настъпването на законовите предпоставки за това.
Предвид осъдителната присъда и на основание
чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Н.С. да заплати в полза на държавата
по сметка на ОД на МВР- Пазарджик сторените по делото разноски в размер на
100,80 лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: