Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
гр. Варна,
................................г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VII състав, в публично съдебно заседание на първи октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
с участието на прокурора при ОП-Варна ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ
и при секретаря МАЯ ВЪЛЕВА, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм.
нак. д. № 1887/2020 г. по описа на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе
предвид следното:,
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на В.В. Кс ЕГН **********,***
чифлик, подадена чрез адв. Н.Д. – ВАК, срещу Решение № 957 от 06.07.2020 г. по АНД
№ 1729/2020 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 20-0442-000133 от 13.03.2020 г. на Началник сектор в ІV РУ
при ОД на МВР – Варна.
С жалбата се настоява, че решението на ВРС е неправилно
и се иска неговата отмяна, както и отмяна на НП. Твърди се, че въззивният съд
не е обсъдил представените от въззивника и прието в съдебно заседание,
проведено на 10.06.2020 г. доказателства. Сочи се, че и в Постановлението на
прокурора е прието, че по здравословни причини касаторът не е могъл да
представи закупения от дъщеря си автомобил за промяна на регистрацията в КАТ,
но е плащал за 2019 г. вноски за застраховката „Гражданска отговорност“.
Заявява се, че след продажбата на автомобила дъщерята на касатора заминава за
Германия, където живее със семейството си, а през месец април 2019 г. касаторът
отново постъпва в болница и видно от представените пред въззивния съд
доказателства, през месец октомври претърпява тежка сърдечна операция и към
момента още се възстановява. Изтъква се, че в деня, в който служители на МВР са
спрели за проверка касатора, той е пътувал за гр. Долни чифлик, за да се снабди
с лекарства, тъй като в с. Солник няма аптека. В съдебно заседание касаторът,
чрез процесуалния си представител, поддържа изложените в жалбата доводи и
направените искания, като се заявява, че месечният доход – пенсия на касатора е
212 лева.
Ответникът – ОД на МВР Варна, ІV РУ, не ангажира писмен
отговор по касационната жалба и не изпраща представител в съдебно заседание.
Участващият по делото прокурор дава заключение за
правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт на ВРС и пледира за оставянето
му в сила.
Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е
от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК.
Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата
касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на решението
на ВРС и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на В.В.К. срещу НП № 20-0442-000133 от
13.03.2020 г., издадено от Началник сектор в ІV РУ при ОД на МВР Варна, с което
за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на К. са наложени две административни
наказания – „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“
за 6 месеца.
Нарушението,
според НП се състои в това, че на 21.02.2020 г., около 13:35 ч. в с. Кривини,
до кметството, посока с. Солник, К. управлява лек автомобил Ровър 214 с рег. №
В5667КР, собственост на Н В Ч, като автомобилът е с прекратена регистрация по
служебен път от 06.02.2019 г. Посочено е, че са взети предвид чл. 36, ал. 2,
пр. 2 от ЗАНН и Постановление на ВРП № 2947/2020 г. за прекратяване на БП №
3025/2020 г., като е прието и изрично посочено в НП, че извършеното нарушение е
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
За да
потвърди процесното НП, ВРС приема следното:
В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - НП
е издадено от компетентен орган и в шестмесечния срок по чл. 34 от ЗАНН, а
вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в достатъчна
пълнота и конкретика.
Правилно е констатирано
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като правилно са отнесени фактите към
хипотезата на правната норма. Безспорно се установява, че въззивникът е
управлявал автомобил, който е с прекратена регистрация. Съдът се позовава на
нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, според която служебно се прекратява
регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, т.е. че не е сключена
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, и се уведомява собственика
на превозното средство. ВРС посочва, че процесният автомобил е с прекратена
регистрация и поради факта, че в определения от закона срок не бил представен за
регистрация в съответното поделение на сектор „Пътна полиция“. Позовавайки се
на посоченото в акта за установяване на административното нарушение и на
постановлението на ВРП, въззивният съд приема, че се установява прекратяването
на регистрацията на автомобила.
Обстоятелството, че въззивникът не
е бил уведомен за прекратяването на договора за застраховка, респективно за
служебното прекратяване на регистрацията на автомобила (което ВРС установява от
съдържанието на постановлението на ВРП), според въззивния съд не води до извод,
че К. не е осъществил и от субективна страна вмененото му във вина нарушение.
ВРС сочи, че доколкото автомобилът е закупен от наказаното лице, но не е
пререгистриран в законоустановения двумесечен срок, не би могло да се очаква,
че уведомлението от Гаранционния фонд ще бъде изпратено до въззивника, а не до
собственика. От друга страна, ВРС приема, че именно въззивникът не е сключил
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ не само към м.05.2019 г., а
и към датата на извършване на процесното по делото нарушение.
Според ВРС въззивникът е
бил длъжен да познава закона, съответно да знае, че при липса на застраховка,
автомобилът подлежи на служебна дерегистрация. За разлика от престъплението по
чл. 345, ал. 2 от НК, изискващо умисъл, за извършеното нарушение е достатъчно
да е налице непредпазливост, поради което ВРС приема, че наказаното лице е
осъществило от субективна страна състава на нарушението, като е безспорен
фактът, че въззивникът не е спазил и предвидения в закона срок за
пререгистрация на автомобила.
Направен е извод, че
правилно е приложена санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, като
законосъобразно са определени двете административни наказания като вид и
размер, а именно минимално предвидения в закона размер.
Доколкото нарушението не се
отличава по своята степен на обществена опасност от останалите нарушения от
този вид, а и наказаното лице е допускало и други нарушения на ЗДвП, въззивният
съд приема, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
С Решение № 957 от 06.07.2020 г.
по АНД № 1729/2020 г. ВРС потвърждава обжалваното НП и В.В.К. да заплати на ОД
на МВР Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, чл. 143, ал. 1 от АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Настоящият състав на съда
намира обжалваното решение на ВРС за неправилно.
В
обжалваното пред ВРС наказателно постановление е посочено единствено, че К. е
управлявал процесния автомобил, който е бил с прекратена регистрация по
служебен път от 06.02.2019 г. Липсват посочено основанието за служебното
прекратяване на регистрацията на въпросния автомобил, липсват посочване на
фактите, които обосновават направения от наказващия орган извод, че
регистрацията на автомобила е служебно прекратена.
Същевременно
от мотивите на решението на ВРС не става ясно какво приема въззивният съд –
дали, че регистрацията на автомобила е прекратена поради липса на сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ или поради непредставянето на
автомобила за пререгистрация в сектор „ПП“. ВРС се позовава единствено на
посоченото в акта за установяване на административното нарушение и на
посоченото в Постановлението на ВРП за прекратяване на БП № 3025/2020 г., без
да е изследвал всички обстоятелства по делото, които се установяват от
приобщените по делото доказателства и в частност материалите по бързото
производство. Същевременно преценката и изводите на районния съд за
субективната страна на нарушението се основават отново и на неизпълнението на
задължението на наказаното лице да сключи задължителната застраховка „Гражданска
отговорност, и на неизпълнението на задължението на наказаното лице да
пререгистрира автомобила в предвидения в закона срок.
Изложеното
обуславя извода на касационната инстанция, че преценката на ВРС, че е нарушението
е в достатъчна пълнота и конкретика индивидуализирано в АУАН и в НП (по
отношение факта на служебното прекратяване на регистрацията на процесния
автомобил), се явява необоснована, доколкото и самият въззивен съд не е
обезпечил съдебния си акт с еднозначно и недвусмислено фактическо установяване
на причината за прекратяване на регистрацията на автомобила в случая. Изложените
по отношение на този факт мотиви се приравняват на липса на такива.
На
следващо място, ВРС не е изложил никакви мотиви по отношение основателността
или неоснователността на довода на наказаното лице за маловажност на случая,
основаващ се на здравословното състояние на К..
Изводите
на районния съд следва да се основават на обективно изследване на всички
обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото
доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. ВРС дължи извеждане на фактите,
установяващи се от доказателствата по делото и отнасянето им към приложимите
правни норми.
В случая
ВРС не е извел правилно релевантните по делото факти, които се извеждат от
приобщените писмени доказателства по БП 3025/2020 г. на ІV РУ при ОД на МВР
Варна, а се позовава единствено на постановлението на прокурора за прекратяване
на БП, което обаче постановление не се ползва със сила на присъдено нещо. Както
административнонаказващият орган, така и въззивният съд следва да изведат релевантните
факти конкретно от събраните в хода на бързото производство доказателства.
Доколкото е налице забрана за касационната инстанция за нови фактически
установявания, следва само да се посочи, че по досъдебното производство са
налице безспорни доказателства за основанието за прекратяване на регистрацията
на процесния автомобил, които обаче въобще не са обсъдени от ВРС.
Налице е съществено
нарушение на процесуалните правила, което представлява основание за отмяна на
обжалваното решение на ВРС – чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК, изразяващо се в липса на мотиви. Изложените от ВРС мотиви по отношение на
извода за наличие на прекратена служебно регистрация на автомобила не се
основават на ясно и недвусмислено фактическо установяване на причината за
служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, респ. следва да се
приеме, че така формулираните мотиви се приравняват на липса на такива. Липсват
мотиви на ВРС и по доводите на оспорващия за приложимост на чл. 28 от ЗАНН,
основаващи се на приложената медицинска документация. Освен това, както се
посочи, изводът на ВРС за достатъчно и конкретно индивидуализиране на
нарушението е необоснован.
Следва да
се отмени решението на ВРС и да се върне за ново разглеждане делото от друг
състав на въззивния съд.
При
новото разглеждане на делото е необходимо ВРС да обоснове извод за: 1.
наличието или липса на съществено процесуално нарушение по отношение на
индивидуализацията на нарушението, като се разгледа обстоятелството, че не е
посочено основанието за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила в
съвкупност от приобщените към административната преписка доказателства за
основанието за служебно прекратяване, като се обоснове извод дали това засяга
правото на защита на наказаното лице; 2. за приложение на материалния закон,
който извод следва да се основава на изведените от съда факти от
доказателствата по делото по отношение основанието за служебно прекратяване на
регистрацията на процесния автомобил; 3. за субективната страна на нарушението
(дали формата на вината е умисъл или непредпазливост) с оглед основанието и
реда за прекратяване на регистрацията; 4. за наличието или липсата на
предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като обсъди поотделно и в
съвкупност твърденията на наказаното лице и фактите, които се установяват от
приобщените медицински документи, както и обстоятелствата, във връзка с
процесното нарушение.
При извършената
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от други пороци, които да са
основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му.
Съдът, на основание
чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 957 от 06.07.2020 г. по АНД № 1729/2020 г.
на Районен съд – Варна.
ВРЪЩА делото на ВРС за ново произнасяне по делото от друг
състав на съда, при съобразяване указанията на касационната инстанция по
тълкуването и прилагането на закона.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.