Р Е Ш
Е Н И
Е
No 2
гр. Б., 19.01.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Б., V граждански състав в публично
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. С.
при участието на секретаря Х. К., като разгледа
докладваното от съдия С. гражданско дело No 42 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът- “Ф.
И.” ЕАД, гр. С. твърди, че по силата на
сключен между “П. Ф. Б.” ООД и ответника М.Н.Н. договор за потребителски кредит No * от 04.02.2015 г., дружеството му е отпуснало сума в
размер на 600.00 лв., а
кредитополучателят се е задължил да я върне, ведно с добавка, съставляваща
печалбата на дружеството, на 60 броя седмични вноски. Ответникът изрично
удостоверява с полагане на подписа си получаването на сумата, предмет на
договора. Кредиторът е изпълнил изцяло задължението си по договора за
потребителски кредит, а именно предоставяне на паричен заем на заемодателя.
Поддържа, че ответникът не е изпълнил всички свои задължения по договора
и е преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е
настъпил на 20.03.2015 г., след който ден е изпаднал в забава. Съгласно
договора при забава се дължи договорно обезщетение за забава (лихви за забава)
в размер на действащата законна лихва. Сочи, че крайният срок за изпълнение
на договора е настъпил на 30.03.2016 г., с което е станал изискуем целият
неизплатен остатък от главното задължение - главница, която е дължима ведно със
законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
вземането. Дължи се също и обезщетението за забава (лихва за забава) от момента
на изпадането на длъжника в забава.
Излага, че на 27.08.2016 г. между “П. Ф. Б.” ООД
и ищеца “Ф. И.” ЕАД е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на
който титуляр на процесното вземане е станал ищецът. Ищецът е упълномощен от “П. Ф. Б.” ООД да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземанията, за което на длъжника са изпратени писмени
уведомления. Прилага и уведомление за цесия за връчването му на ответника с исковата молба. Сочи, че
поради неизпълнение от страна на ответника на договорните му задължения, ищецът
е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. No
1265/2019 г. на РС- Б., като заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което съдът е дал
указания на ищеца за предявяване на установителен иск, и което обуславя правния
му интерес от предявяване на иса за установяване на вземанията му. Моли
съда да постанови решение, с което признае за установено съществуването на
вземанията му към ответника, както следва: сумата от 590.39
лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, и сумата
от 176.97 лв. - лихва за забава за периода от 22.07.2016 г. до 05.07.2019 г. Претендира разноски.
Ответникът-
М.Н.Н. *** в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез назначения
му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. А.Б., изразява
становище за допустимост на иска, а по същество - за основателност на исковете по
основание и размер.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
Видно
от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 1265/2019 г. по описа
на БРС, по заявление за издаване на заповед за изпълнение на ищеца от
21.06.2017 г. съдът е издал заповед No 4057/25.07.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника М.Н.Н.. С разпореждането
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил
длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец по
настоящото сумата от 590.39 лева,
представляваща главница по цедиран договор за потребителски кредит No * от 04.02.2015 г.; сумата от 107.44 лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.03.2015г. до
30.03.2016 г.; сумата от 253.29 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 21.02.2015 г. до 05.07.2019 г.; сумата от 382.35 лева, представляваща такси
за периода от 20.03.2015 г. до 30.03.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.07.2019 г. /датата на подаване на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането, както да заплати и сумата от 25.00 лева
за направени разноски по делото за държавна такса, както да заплати и сумата от
50.00 лева за направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед връчване на заповедта за
изпълнение на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на ищеца възможността в едномесечен срок от
съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на част
от вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Видно
от представеното заверено копие на Договор за потребителски кредит No * от 04.02.2015 г., на същата дата между “П. Ф. Б.” ООД и ответника е сключен договор, по силата на
който посоченото дружество е предоставило на ответника потребителски кредит в
размер на 600.00 лв. В договора е предвидена дължимост на годишен процент на
разходите и лихва в посочени в същия размери, като лихвата е фиксирана и общият
й размер възлиза на 118.34 лв., както и на такса оценка на досие в размер на 30.00
лв. Съгласно сключения договор ответникът е избрал допълнителна услуга “кредит
у дома” с дължима такса за същата в размер на 469.78 лв. С договора е уговорено
изплащане на кредита на 60 броя седмични вноски в размер от по 20.31 лв.
(последната в размер на 19.83 лв.), с падеж на първото седмично плащане на
11.02.2015 г., или обща стойност на плащанията в размер на 1218.12 лв. Съгласно
чл. 27 от договора, с подписването му кредитополучателят (наименован
“клиент”) потвърждава, че е получил от “П. Ф. Б.” ООД пълния размер на
кредита, като договорът е подписан от ответника на 04.02.2015 г.
Видно
от заверено копие на Договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г., между
“Ф. И.” ЕАД и “П. Ф. Б.” ООД е сключен договор, по силата на който “П. Ф. Б.”
ООД, в качеството му на цедент, е прехвърлил възмездно на ищеца, в качеството
му на цесионер, вземанията си, посочени в Приложение No 1, последното
представляващо неразделна част от договора, като вземанията се прехвърлят в
пълен размер, заедно с всички допълнителни права, включително начислените лихви
и разходите, направени за събиране на вземанията. В чл. 7. (1) от същия договор
е предвидено, че с подписването на договора цедентът дава съгласието си и
упълномощава цесионера да уведоми всички длъжници от негово име, в съответствие
с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за прехвърлянето на договорите за
кредит, извършено с договора, като цедентът ще упълномощи цесионера с тези
права и чрез изрично пълномощно, изготвено по образец в Приложение No 3 към
договора, в срок от 10 работни дни, считано от подписване на договора.
Видно
от заверено копие на Удостоверение от 09.01.2020 г. от “Ф. Б.” ЕООД (с
предходно наименование “П. Ф. Б.” ООД), в същото е удостоверено, че в полза на
“Ф. И.” ЕАД с договор за цесия от 28.07.2016 г., сключен между страните, и Приложение
No 1, представляваща неразделна част от посочения договор, е прехвърлено
вземане, произтичащо от процесния договор - договор за потребителски кредит No * от
04.02.2015 г., сключен с ответника М. Н.Н., ЕГН **********.
Представено
е заверено копие на Пълномощно от “П. Ф. Б.” ООД от 19.06.2019 г., с което
последното е упълномощило ищеца да го представлява като уведоми длъжниците от
негово име за сключения договор за цесия от 28.07.2016 г.
С
исковата молба е приложено и
Уведомление за извършено прехвърляне на вземания от “П. Ф. Б.” ООД чрез пълномощника му “Ф.
И.” ЕАД до ответника, което е връчено
на последния с получаване на исковата молба на 09.12.2021 г.
По
делото е изслушано заключението на вещото лице М.Б. от по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като
компетентно и обективно, от което се установява, че “П. Ф. Б.” ООД е
предоставило на ответника по сключения между тях договор за потребителски
кредит No * от 04.02.2015 г. кредит в размер на 600.00
лв., като ответникът е направил 33 бр. плащания общо в размер на 121.50 лв., като
първата частично непогасена седмична вноска в с падеж 18.02.2015 г., а първата
изцяло непогасена седмична вноска в с падеж 30.09.2015 г. Съгласно заключението
общият размер на задължението по процесния договор за потребителски кредит
възлиза на 764.98 лв., от които главница в размер на 588.57 лв., и а лихва за
забава върху тази главница за периода от 22.07.2016 г. до 05.07.2019 г. в
размер на 176.41 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал.
1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД
за установяване на част от вземания на ищеца към ответника, за които вземания е
издадена заповед No 4057/25.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 1265/2019
г. по описа на БРС. Съдът намира, че така предявените искове са частично
основателни.
По
делото безспорно се установяват обстоятелства, че между “П. Ф. Б.” ООД и
ответника М.Н.Н. е съществувала облигационна връзка по сключен от тях Договор
за потребителски кредит No * от 04.02.2015 г., по
силата на който дружеството кредитор е предоставило
на ответника кредитни средства в размер на 600.00 лв., а ответникът се е задължил да върне
предоставените му средства, заедно с годишен
процент на разходите и лихва, както и дължими такса са оценка на досие в
размер на 30.00 лв. и такса за избраната от ответника услуга “кредит у дома” в
размер на 469.78 лв., при което общият размер на задължението му към кредитора
е било 1218.12 лв. Съгласно така
сключения между страните договор ответникът се е задължил да погаси това си
задължение на 60 седмични вноски от по 20.31 лв. (а последната вноска от 19.83
лв.), с падеж на първото плащане на 11.02.2015 г. и на останалите вноски – в
ден понеделник от седмицата. Ответникът не оспорва обстоятелството, че не е
заплатил част от дължимите седмични вноски по кредита, като същото се
установява и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Категорично
се установява и обстоятелството, че на 28.07.2016 г. между “П. Ф. Б.” ООД и
ищцовото дружество е сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/,
произтичащи от договори за потребителски кредити, и които вземания са посочени
и определени от цедента “П. Ф. Б.” ООД в списък Приложение No 1 към този
договор, като съгласно представеното от кредитора удостоверение, сред
включените в последното договори за кредит и е процесния договор с ответника.
По
силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си на трето
лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички
привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, освен при изрична уговорка
между страните. Договорът за прехвърляне на вземане- цесия, става перфектен в
отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане на съгласието.
Това е двустранен договор, който не е формален, тъй като представлява продажба
на вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор
– цедентът, е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на
вземането, като по силата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД при перфектно сключен договор
за цесия, прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато му е
съобщено от предишния кредитор. От датата на получаване на съобщението до
длъжника цесията разпростира действието си и по отношение на него в смисъл, че
изпълнение с погасяващ ефект може да направи единствено на цесионера.
В
случая съдът приема, че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на
вземането от цедента “П. Ф. Б.” ООД, като уведомлението за това е получено от
него на 09.12.2021 г., тъй като
същото, приложено към исковата молба от ищеца, е получено от ответника на
посочената дата, подадено е от ищеца, но от името на цедента. Съгласно съдебната
практика, връчването на ответника по делото на препис от исковата молба,
включително и от уведомлението, изходящо от цедента, е факт, настъпил в хода на
процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде
съобразен при решаването на делото, с
оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доколкото законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане следва да се съобрази. В този смисъл е
практиката на ВКС, отразена в Решение No 123 от 24.06.2009 г. по т. д. No
12/2009г., т. к., ІІ т. о. на ВКС.
Ответникът
не оспорва възникването на претендираното парично задължение към “П. Ф. Б.” ООД
и прехвърлянето му на ищеца “Ф. И.” ЕАД, не оспорва и обстоятелството, че не е
изпълнил задължението си за плащането на претендираните суми, нито ангажира
доказателства за плащането им, което обстоятелство подлежи на установяване в
негова тежест.
Предвид
изложеното съдът намира за установено наличието на вземания на ищеца срещу
ответника в размерите, установени от заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза по делото, произтичащи от сключения от
ответника с “П. Ф. Б.” ООД Договор
за потребителски кредит No * от 04.02.2015 г., както
следва: главница в размер на 588.57 лв., и дължима лихва за забава за периода
от 22.07.2016 г. до 05.07.2019 г. в размер на 176.41 лв. Вземанията към
ответника по този договор са прехвърлени с договор за цесия от 28.07.2016 г. от
с “П. Ф. Б.” ООД на ищеца, за което ответникът е надлежно уведомен.
При
това предявените искове за установяване на вземанията на ищеца се явяват
основателни и следва да бъдат уважени до установените със заключението по
съдебно-счетоводната експертиза размери, както следва: искът за сумата-
главница следва да бъде уважен до размер на сумата от 588.57 лв., като до
пълния му предявен размер от 590.39 лв. следва да бъде отхвърлен, а искът за
лихва за забава следва да бъде уважен до размер на сумата от 176.41 лв., като
до пълния му предявен размер от 176.97 лв. следва да бъде отхвърлен.
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС
съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото
производство, то направените от ищеца разноски в заповедното производство,
които се явяват дължими от ответника съразмерно с уважената част от
исковете, са за държавна такса в размер
на 24.92 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 49.84 лв., или общо разноски по заповедното
производство в размер на 74.76 лв.
С оглед
изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати и направените от него разноски по
настоящото дело съобразно уважената част от исковете в размер на 671.24 лв., от
които 73.10 лв. за държавна такса, 299.07 лв. за адвокатско възнаграждение за
особен представител на ответника, 199.38 лв. за
възнаграждение за вещо лице и 99.69 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр.
чл. 99 от ЗЗД съществуването на вземанията на “Ф. И.” ЕАД, с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. С.,
район „Л.”, ул. “Х. И.” No *, ет. *, представлявано
от Изп. директор Л. Д., към М.Н.Н., с ЕГН **********,***,,
за които е издадена Заповед No 4057/25.07.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. No 1265/2019 г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница
от 588.57 лв. /петстотин осемдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/,
представляваща неизплатено задължение по цедиран Договор за потребителски
кредит с No * от 04.02.2015 г., и сумата от 176.41 лв. /сто седемдесет и шест лева и четиридесет
и една стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 22.07.2016 г. до
05.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2019
г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземането за сумата-главница над уважения размер от 588.57 лв. до пълния му предявен размер от 590.39
лв. и иска за установяване на вземането за лихва за забава над уважения размер от 176.41 лв. до пълния му предявен размер от 176.97
лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА М.Н.Н., с ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да
заплати на “Ф. И.” ЕАД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., район „Л.”, ул. “Х. И.” No
*, ет. *, представлявано от Изп. директор Л. Д.,
сумата от 671.24 лв. /шестстотин седемдесет и един лева
и двадесет и четири стотинки/, представляваща направени разноски в настоящото
производство, както и сумата от 74.76 лв. /седемдесет и
четири лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща направени разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. No 1265/2019 г. по описа на РС-Б..
Решението
може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :