Р
Е Ш Е Н И Е
София, 15.02.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесети
ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 12452/2016 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 429, ал. 1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът С.Б.К.,
ЕГН **********, чрез адв. Я.Д.
– САК, със съдебен адрес:***, твърди, че
на 03.06.2016 г. в с. Извор, на кръстовището между път I-6 и път III-623, при управление на л.а. „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“ с рег. № ** ******, водачът Д.Р.С.не
спира при наличие на пътен знак „Б-2“, навлиза в кръстовището и се блъска в т.а.
„Ивеко МЛ 75 Е 18“ с рег. № ********, при което са причинени телесни увреждания на ищеца в качестовто му
на пасажер в т.а „Ивеко“.
По отношение на
инцидента е състав констативен протокол № 3/03.06.2016 г. от дежурен
ПТП-ОПП-РУП Радомир.
Ищецът твърди, че
вина за настъпилото ПТП има водачът на л.а. „Мерцедес“, който не е съобразил
поведението си с конкретните разпоредби на ЗДвП.
Ищецът сочи, че
относно л.а., причинил катастрофата, е налице сключена
валидна застраховка
„Гражданска отговорност” с ответното дружество, съгласно полица № 22115003078906, със срок на
действие от 17.12.2015 г. до 16.12.2016 г.
Ищцът зявява, че
в резултат от ПТП-то е е получил фрактура на дясната ръка и му е наложена
гипсова имобилизация. Посетил е „Общи медицински център Петрич“, от където след
извършен преглед му е поставена диагноза счупен край на лъчевата кост –
фрактура на радиуса в дистален край и контузио капитис. Пострадалият е
освободен за домашно лечение, като твърди, че в първите две седмици след
инцидента е търпял силни болки в областта на ръката, като това затруднявало
финкциите й и удовлетворяването на битовите му потребности, като за целта
ползавал помощта на близките си.
В тази връзка ищецът
предявява настоящите искове срещу ЗК „Л.И.“ АД с правно основание чл. 429, ал.
1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., както,
ведно със законна лихва от датата на настъпване на увреждането – 03.06.2016 г. до окончателното
изплащане на сумите. Претендира направените
разноски по делото и адвокатаски хонорар.
Ответникът ЗК „Л.И.“
АД оспорва предявените искове изцяло по основание и по размер.
Оспорва наличието
на процесуална легитимация поради факта, че ищецът не е предявил претенцията си
съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ.
Оспорва
твърдяното виновно противоправно поведение от водача на л.а. „Мерцедес“
Релевира доводи
за наличие на съпричинаване от страна на водача на т.а „Ивеко“, изразяващо се в
преминаване през кръстовище, което е заето от друг участник в движението.
Оспорва
твърденията на ищеца за наличие на травматични увреждания и на двете ръце.
Оспорва твърдението, че всички описани
травми са вследствие на проценото ПТП.
Счита, че така предявеният размер
за обезщетение на неимуществени вреди е прекомерно завишен, несъответстващ с
характера и степента на увреждане и не кореспондира с принципа за справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи.
Възразява срещу искането за
присъждане на законна лихва.
Предвид
изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Претендира направените
разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 429, ал. 1
от КЗ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., ведно
със законна лихва от датата на настъпване на увреждането – 03.06.2016 г., до
окончателно изплащане на сумите.
Между
страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин настъпването на ПТП от 03.06.2016 г. в с. Извор, на кръстовището между път I-6 и път III-623, когато при
управление на л.а. “Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“ с рег. № СА ******, водачът Д.Р.С.не спазва правилата
съгласно ЗДвП, като с деянието си е причинил телесни повреди на ищеца.
Спорът между
страните се свежда до наличието на всички описани от ищеца телесни повреди и
причинно – следсвената връзка между ПТП и тях, наличието на съпричиняване от
страна на водача на т.а. „Ивеко“, наличието на процесуална легитимация,
наличието на виновно противоправно поведение от страна на водача на л.а.
„Мередес“ и размера на исканото обезщетение, който ответникът счита за
прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите
условия на живот.
В хода на делото
бе представена справка от Гаранционен фонд, от която е видно, че към момента на
настъпване на ПТП – 03.06.2016 г. за процесния автомобил „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“
с рег. № СА ****** е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество съгласно застрахователна полица №
22115003078906, със срок на действие от 17.12.2015 г. до 16.12.2016 г. Видно от представената извадка процесната
застрахователна полица е сключена към момент, когато в сила е бил стария Кодекс
за застраховането, в който не се предвижда задължителна рекламационна процедура
по завеждането на доброволна претенция пред застрахователя. Съгласно
разпоредбите на новия Кодекс за застраховането, в сила от 01.01.2016 г., по
отношение на застрахователните договори, сключени преди влизането на
нормативния акт в сила, не се предвижда обратно действие на чл. 498, ал.3 ,
който изисква задължително предявяването на претенцията пред застрахователя.
Предвид това се явяват неоснователни възраженията на ответника за липса на
процесуална легитимация на ищеца за завеждане на настоящия иск.
От назначената и
неоспорена от страните по делото СМЕ, която съдът кредитира като
безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен материал, става
ясно, че в резултат на претърпяното ПТП на 03.06.2016 г. ищецът е получил
счупване на лявата лъчева кост в областта на китката, довело до трайно
затруднение в движенията на левия горен крайник за 45 дни, контузия и
охлузвания по главата, причинили болка за около 10 дни, като получените
увреждания са в пряка причинно – следствена връзка с претърпяното от ищеца ПТП
на 03.06.2016 г. Болите и страданията са продължили около 45 дни, като през
първите 20 дни те са били с интензивен характер. Вещото лице д-р Юл. Й. сочи,
че периодът за възстановяване при ищеца е обичаен.
В хода на делото
е изслушано заключение по назначената САТЕ, която съдът кредитира като
безпротиворечива и съответстваща с оригиналния доказателствен материал, от която се установява, че механизмът на ПТП
от 03.06.2016 г. е следния: на кръстовището между път I-6 и път III-623 в с. Извор, водачът на л.а. „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“ с рег. № СА ****** не
спира на пътен знак Б2 - „стоп“, и
навлиза в кръстовището, при което реализира удар с предна лява част на т.а.
„Ивеко МЛ 75Е“ с рег. № ********, движещ се по ПП – I-6. Вещото
лице инж. Ст. А. сочи, че причините за настъпване на ПТП-то са навлизане в
регулирано с пътни знажи кръстовище от л.а. „Мерцедес“, при което водачът не е
спрял на пътен знак Б2 – „стоп“. Твърди, че получените от ищеца увреждания от
техническа гледна точка са в причинна връзка с процесното ПТП.
По искане на ищеца
и с оглед доказване на претърпените неимуществени вреди по делото е разпитан един
свидетели при режим на довеждане.
Свидетелят М.В.К.–
съпруга на ищцата, сочи, че след инцидента мъжът й бил с гипсирана ръка, имал
лепенка на носа, бил подут от едната страна на лицето, имал охлузвания по
тялото. Изпитвал болки, не можел да се храни около две седмици. Останал с гипис
около един месец. След инцидента бил три месеца в болнични. Св. Костадинова
сочи, че е помагала на ищеца за ежедневните му нужди. Сочи, че към настоящия
момент съпругът й отново работи като шофьор, но в друга фирма.
Настоящият съдебен състав намира, че така предявените искове по чл. чл. 429, ал. 1 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди
от С.Б.К. вследствие настъпилото на 03.06.2016 г. ПТП, са основателни и като такива
следва да бъдат уважени.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.Съгласно
чл.429, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетение пряко от застрахователя.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи при условията на
кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както
на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина,
независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно
основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищцата. В настоящия случай по безспорен начин се
установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Съдът намира, че
конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди при
непозволено увреждане се определя от
съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищцата.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат на ПТП от 03.06.2016 г. в
с. Извор, на кръстовището между път I-6 и път III-623 са причинени телесни увреждания на ищеца. От показанията
на изслушания свидетел и заключенията на вещите лица се установява, че ищецът е
получил счупване на лявата лъчева кост в областта на китката и контузия и
охлузвания по главата, които са в пряка причинно – следствена връзка с ПТП-то
от 03.06.2016 г. Пострадалият е изпитвал болки и страдания в рамките на
обичайния за този вид телесни увреждания период - около 45 дни, като през
първите 20 дни те са били с интензивен характер. През това време той е получавал
помощ от страна на съпругата си за осъществявне на ежедневните си битови нужди.
В хода на делото
не бяха ангажирана доказателства в подкрепа на възражението на ответника за изключително
съпричиняване от страна на водача на т.а. „Ивеко“ за настъпване на ПТП-то от 03.06.2016
г. Напротив, от заключението на вещо лице инж. Ст. А. е видно, че причините за
настъпване на ПТП-то са неспазване на правилата за движение съгласно ЗДвП от
страна на водача на л.а. „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“ с рег. № СА ******. Вещото лице
сочи, че пътният участък в районна на произшествието е прав, хоризонтален и
водачът на л.а. „Мерцедес“ е разполагал с обективна възможност да възприеме
движещия се т.а. „Ивеко“, да спре, за да го пропусне, и след това да премине
през кръстовището.
Настоящият състав, като
съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по
основание, но относно техния размер следва да се разгледа възражението на
ответника за неговото намаляване и той да бъде определен съгласно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Според приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесни увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането,
обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на здравословното
състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр.
Като съобрази описаните по-горе и
доказани увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях физически и
емоционални болки и страдания на ищцата, техния вид, интензитет и
продължителност, вида и тежестта на уврежданията и последиците от тях,
възрастта на ищеца,
съдът съобразявайки принципа за справедливост и икономическите условия в
страната през 2016
г. намира, че обезщетение в размер на 5 000 лева би било адекватна обезвреда на
претърпените от него
и доказани в производството неимуществени вреди.
По отношение на претенцията за
присъждане на законна лихва, съдът приема, че при задължение за непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на
настъпване на увреждането, съгласно разпоредбите на чл.86 и чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу
застрахователя. Следователно, намира, че сумата от 5 000
лв., представляващи съответно обезщетение за
причинени имуществени и неимуществени
вреди от претърпяното ПТП, следва да бъдат присъдени заедно със законната
лихва от момента на настъпване на увреждането – 03.06.2016 г. до окончателното изплащане на
сумите.
С оглед изхода на спора и тъй
като ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса, ответното дружество на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъдено за заплати по сметка на СГС сума в размер на 200 лв. – държавна такса.
На следващо място ответникът ЗК „Л.И.“ АД следва
да бъде осъден за заплати на ищеца
съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения сума в размер на 580 – адвокатско
възнаграждение, както и сумата в размер на 50
лв. – разноски за депозити по делото, съразмерно уважената част от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на дружеството -
ответник на основание чл.
78, ал.3 вр. ал. 8 от ГПК
сумата в размер на 1 430
лв. -юрисконсултско
възнаграждение, и сумата в размер на 128,
57 лв. - разноски за депозити по делото,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** Д, ДА
ЗАПЛАТИ на С.Б.К.,
ЕГН **********, сумата в
размер на 5 000 лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени при ПТП, станало на 03.06.2016
г.,ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 03.06.2016 г. до окончателното
изплащане на сумите, като за
разликата до пълния предявен размер от 35 000 лв. отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, както и сумата от 630 лв., представляваща разноски в
производството.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК *******, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сумата в размер 200 лв. –
представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА С.Б.К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ответника ЗД „Л.И.“ АД с ЕИК *******, сумата в размер на 1 558, 57 лв. –
разноски по делото, на основание чл. 78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: