Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 15.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 18105 описа
за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.415 от ГПК, вр.
чл. 79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Т.Б.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
ж. к. „Младост – 4”, Бизнес
парк София, сграда 6, представлявано
от Джейсън Кристос Кинг, заедно с Марек Слачик срещу А.А.Д. ЕГН **********
с адрес ***, да бъде прието за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца по Заповед за изпълнение № 3529/8.5.2019г., постановена по ч.гр. дело № 4973/2019г. на ВРС, 51 състав, сумите както следва: сумата от
56,38 лв. (петдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки), представляваща стойност на месечна абонаментна
такса и ползвани услуги за отчетен период от 20.06.2017 г. до 19.07.2017 г. за мобилен номер **********, дължими по договор за мобилни
услуги от 14.02.2008 г., посл. изменен с допълнително споразумение от 10.05.2016 г.; сумата от 74,98 лв. (седемдесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, равняваща се на
три месечни абонаментни такси без включен ДДС; сумата от 13,59 лв. (тринадесет лева и петдесет и девет стотинки), представляваща неизплатена лизингова вноска за мобилно устройство Acer Liquid
Z630 Black, дължима по договор за лизинг от 10.05.2016 г.; сумата от 122,31 лв. (сто двадесет и два лева и тридесет
и една стотинки), представляваща стойност на предсрочно изискуеми
лизингови вноски за мобилно устройство Acer Liquid
Z630 Black, дължими съгласно
чл. 12 от Общите условия на договора за лизинг, за които суми са издадени
следните фактури: фактура № **********/20.07.2017 г. и фактура
№ **********/20.08.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 01.04.2019 г., до окончателното изплащане на задълженията.
Претендират се и разноските.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение и е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за конкретно посочените суми. Длъжникът е
призован по реда на чл. 47 от ГПК, поради което за ищецът се е породил правният
интерес да предяви настоящия иск за сумите.
В исковата молба ищецът твърди,
че са в договорни отношения с ответника, и ответникът не е изпълнил свои
парични задължения, начислени му в 2 бр. фактури, издадени в периода м. юли
2017 г. - м. август 2017 г., основани на
следните договори:
за мобилен номер ********** -
условията, договорени в Договор за
мобилни услуги от 14.02.2008 г., поел. изм. с Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 10.02.2016 г.;
за мобилно устройство Acer Liquid Z630 Black -
условията, договорени в Договор за
лизинг от 10.05.2016г.
При сключване на индивидуален
договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура, в конкретния случай на 1-во число
всеки месец. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимите суми.
Задълженията на ответника за потребени услуги, неустойки и лизингови вноски, начислени в
процесиите фактура № **********/20.07.2017г. и фактура №
**********/20.08.2017г. са в общ размер на 267,26 лв. (двеста шестдесет и седем
лева и двадесет и шест стотинки). От тях:
Месечни абонаментни такси и мобилни услуги в размер на 56,38 лв. за отчетния период
20.06.2017-19.07.2017г., дължими по Договор за мобилни услуги от 14.02.2008 г.,
поел. изм. с Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от
10.05.2016 г.
Неустойка в размер на 74,98 лв. за периода 28.06.2017 - 10.05.2018г., дължима по Договор за мобилни услуги
от 14.02.2008 г., поел. изм. с Допълнително споразумение към договора за
мобилни услуги от 10.05.2016 г. Тъй като това е компенсаторна неустойка, а не мораторна, периодът, който се посочва (28.06.2017г. -
10.05.2018г.) е за изчисляване на неустойката, а не е период, за който тя се
дължи.
Лизингови вноски в размер на 135,90 лв. за период м. юли 2017 г. - м. април 2018 г., дължими по Договор за лизинг
от 10.05.2016г., от които 13,59 лв. - една падежирала
лизингова вноска за периода м. юли 2018 г. и 122,31 лв. - девет предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода м. август 2017 г. - м. април 2018 г.
Възможността за едностранно
предсрочното прекратяване на индивидуален договор е предвидена в чл. 196 от
Общите условия на оператора. В случая фактура № ********** е издадена на
20.07.2017г. и е с падеж 04.08.2017г. В предоставения срок за доброволно
изпълнение на задълженията по процесния договор,
ответникът не е извършил плащане на задълженията си, поради което за ищеца е
възникналото правото да прекрати сключените между страните договори по вина на
потребителя и процесиите договори са прекратени. За момент на прекратяване се
счита датата на спиране на достъпа на клиента до мобилната наземна мрежа на
оператора (т.нар. двустранно спиране), която в случая е 28.06.2017г.
Тъй като длъжникът не е изпълнил
и задължението си за заплащане на лизингова вноска, начислена във фактура №
**********/20.07.2017г. за ищеца по делото е възникнало правото да обяви за
предсрочно изискуеми оставащите лизингови вноски на основание чл. 12 от Общите
условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването му е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни
услуги.
Следва да се отбележи, че
обявяването на предсрочната изискуемост на остатъка от цената на лизинговите
вещи не е обвързано в разваляне на договорите за лизинг. Доколкото по делото
няма данни устройствата да са върнати или цената им да е изплатена, както и
изобщо да са предприемани действия по разваляне на Договора за лизинг от
10.05.2016г. (на основание чл. 10 от общите условия), вкл. и от лизингополучателя, следва да се отбележи, че последните са
запазили първоначалния си срок на действие.
Към гореизложеното следва да се
добави, че уговорката за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски,
съдържаща се в чл. 12 от общите условия към договорите за лизинг следва да се
отличава от развалянето на договора за лизинг, уговорено в чл. 10 от общите
условия.
Отделно следва да се отбележи, че
към датата на образуване на заповедното производство (01.04.2019 г.) срокът на
договорите за лизинг е изтекъл и съответно падежът на всяка една лизингова
вноска съгласно тях е настъпил.
По делото е постъпил отговор от особения представител на ответната страна в
срока по чл.131 от ГПК.
В него се сочи, е искът е
неоснователен.
Оспорва се наличието на валидно
облигационно правоотношение.
Оспорва се по съдържание и по приемането
като доказателство на представеното копие на договор за мобилни услуги сключен
между „Космо България Мобайл" ЕАД и ответникът, доколкото същият е
нечетлив.
От представения към исковата
молба, договор става ясно, че посочения срок на действие на същия е до дата
10.02.2018г. Не става ясно защо ищцовото дружество
претендира вземането за неустойка до 10.05.2018г., като никъде в представените
документи няма уговорен срок за удължаване срока на договора до тази дата.
Не става ясно, защо след като
падежа на фактура № ********** от 20.07.2017г на стойност 69.97лв с ДДС за
периода 20.06.2017г. - 19.07.2017г. е 04.08.2017г., търговското дружество
прекратява договора от дата 28.06.2017г. и съответно от тази дата претендира
неустойка. Освен това нито от исковата молба, нито от уточнителната
такава не става ясно как точно е изчислена претендираната
неустойка, както и периода за който се дължи.
Счита, че уговорката за неустойка
по договора е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната
практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о.
и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о.Отделно от
горното ответникът се явява потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДП на ЗЗП
Съгласно чл. 146 от ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни.
Предвид особеното качество на
особения представител, същият не знае дали ответникът е получил и дали е върнал
мобилен апарат Acer Liquid
Z630 Black. Доколкото към приложените към исковата молба доказателства няма приемо - предавателен протокол за получаване на мобилния
апарат, предмет на лизинговия договор, прави възражение, че ответникът не е
получил посочения мобилен апарат.
С молба от 19.11.2020г. ищецът изменя
твърденията си по отношение на обстоятелствата по прекратяване на
договора, като се твърди, че предсрочното прекратяване на процесния договор за мобилни услуги е по инициатива на
потребителя, който е изразил воля за пренасяне на номерата в мрежата на
друг оператор.
По същество на делото ищецът
поддържа исковете, както са предявени, и моли за уважаването им, а особения
представител на ответника с моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени становищата на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е по реда на
чл. 415 от ГПК, като по
същество ищецът претендира установяване дължимостта на суми, представляващи цена на предоставени услуги от мобилния оператор,
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на мобилни
услуги и лизингови вноски по договор за лизинг – както текущи задължения, така
и остатък от лизинговите вноски до края на срока на договора.
Въз основа
на общите правила на договорното
право, в тежест на ищеца по
делото е да докаже при условията
на пълно и главно доказване, че между страните
съществуват твърдените договорни отношения по сключените между страните
договори, че е предоставил твърдяната
от него услуга в твърдяното
количество и стойност, че е предоставил лизинговата вещ за ползване, цената на
ползването, че сключените договори са валидно прекратени, че е налице валидна неустоечна клауза при прекратяване на договора на соченото
основание. В тежест на
ответника е да установи плащане или други твърдени от него правопогасяващи
възражения.
Макар да се оспорва от особения представител на ответника
валидното възникване на договорните правоотношения между страните, не се
оспорва автентичността на подписа на ответника, поради което съдът приема
документите за автентични, поради което намира, че между страните са възникнали
твърдените договорни отношения –по договор за мобилни услуги от 14.02.2008г., посл. изменен с допълнително споразумение от 10.05.2016г. и
по Договор за лизинг от 10.05.2016 г.
Видно от Допълнително споразумение от 10.05.2016г., т. IV.2, срокът за ползване на услугите, предоставяни от
оператора на потребителя се продължава до 10.05.2018г.
От заявление за пренос на националнозначим
номер при смяна на доставчика на мобилни услуги, се установява, че ответникът е
подал до ищеца на 26.07.2017г. заявление за прекратяване на договора поради
пренос на номера към друг мобилен
оператор.
По делото не се оспорва предоставянето на услугите от
ищеца на ответника за процесния период от 20.06.2017
г. до 19.07.2017г. Периодът е в рамките на действащия валиден договор между
страните преди датата на прекратяването му на 26.07.2017г. Поради това искът за
сумата, представляваща стойност на месечна абонаментна такса и ползвани услуги
за отчетен период от 20.06.2017 г. до 19.07.2017 г. за мобилен номер **********
се явява основателен и следва да бъде уважен.
Относно лизинговите
вноски:
В сключения между страните Договор за лизинг от
10.05.2016 г., е инкорпорирано изявление от страна на лизингополучателя,
представляващи разписка за предаването на мобилно устройство Acer Liquid Z630 Black, в негово
държане – чл. 4 от Договора.
Видно от договора за лизинг и инкорпорирания в него
погасителен план до дата на подаване на заявлението в съда /01.04.2019г./ е
настъпил падежа и на последната вноска по договора за лизинг /10.04.2018г./, като
няма твърдение от страна на ответника, че лизинговата вещ е върната преди
изтичане на срока на договора.
Поради това съдът намира, че се дължи заплащане на цената
на ползване на дадената по договора лизингова вещ, без значение дали същата е
начислена предсрочно или след настъпване на основание за това. Фактурата е само
счетоводен документ и тя няма правопораждащо действие
за вземането. Вземането се дължи на договорно основание. В случая е налице такова договорно
правоотношение, едната страна е изпълнила задължението си да осигури ползването
на лизинговата вещ за целия период на договора, поради което другата страна
дължи заплащане на цената на ползването.
Отделно от това съдът намира, че договорът за лизинг не е
бил валидно прекратен преди изтичане на срока на договора, поради което дължими
се явяват именно сумите, представляващи цена на ползването на вещта. Със
заявлението за пренос на номера от 26.07.2017г. ответникът е прекратил
единствено договорът за мобилни услуги /“договорът, по силата на който се
предоставя мобилна гласова услуга“/, но липсва изявление за прекратяване на
договора за лизинг, който макар и сключен на същата дата с допълнителното
споразумение /10.05.2016г./, се явява отделен договор с отделен предмет.
Поради това съдът намира, че на ищеца се дължат сумите,
представляващи лизинговите вноски до края на срока на договора за лизинг.
По отношение на
неустойката за предсрочно прекратяване на договора, съдът намира, че
същата не се дължи.
Съдът намира, че клаузата в подписания от страните
договор - допълнително споразумение от 10.05.2016г., а именно т. III.4. от Договора, уреждаща задължение за заплащане на
неустойка при предсрочно прекратяване в размер на стандартните такси до края на
срока на договора, е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда
задължения за ответника.
Въз основа на предоставената в облигационното право
договорна свобода на осн. чл. 9 ЗЗД, страните по един
двустранен договор могат да включат клауза за неустойка, но само ако същата е в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В противен случай клаузата за неустойка би била нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, като преценката се извършва към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент – т.
3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д.
№ 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
В настоящия случай съдът приема, че следва да се изходи
преди всичко от характерните особености на договора и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на
потребителя ползването на мобилни услуги
срещу абонаментна такса /евентуално и допълнителни услуги/, а
потребителят – да заплати цената на предоставената му услуга/услуги.
Уговорената в договора неустойка при предсрочно прекратяване /разваляне/ на
договора по вина на ответника, е в размер на всички неплатени по договора
абонаментни вноски до края на срока му, което означава, че мобилният оператор
по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се
предоставя ползването на услугата по договора. неустойката се определя въз
основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално
договорена между страните преференциална месечна такса, то би се получило, че
при непредоставяне на услугата от страна на мобилния оператор, същият би
получил плащане в по-голям размер от това, което би получил при предоставяне на
услугата. Следователно уговорената по този начин неустойка излиза извън по-горе
очертаните функции на неустойката и създава условия за неоснователно
обогатяване на мобилния оператор, което е в разрез и с принципа за
справедливостта.
Поради това уговорката за неустойка в полза на мобилен
оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на
сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните
вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него
срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн.
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение
№110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, I т.о.
Отделно от изложеното, съдът счита клаузата от договора, касаеща заплащането на неустойка за нищожна и с оглед наличието
на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Абонатът
притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а чл.
143 ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор,
сключен с потребител и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са следните:
клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително изготвена от
търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й;
същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено поведение
на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за
потребление, респ. съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които
произтичат от законите, обичайните търговски отношения и не нарушават добрите
нрави; уговорката да води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - съществено
несъответствие в насрещните престации на страните по
договора, водеща до тяхната нееквивалентност.
Процесният договор е
сключен при предварително определени условия от едната страна по
правоотношението - доставчикът на мобилни услуги. Видно е от самия договор и
приложенията към него, че същите са бланкови и не са били предмет на
предварително договаряне между страните, респ. ответникът не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им. Както беше подробно изложено по-горе,
уговорката води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя и до съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора.
Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана с § 1 3а, т. 9 от ДР на ЗЗП.
Съдът намира още, че тъй като противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави, както и нормите на ЗЗП, е налице още при сключването на договора, то следва
извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр.
с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът
изобщо не е породил правно действие. Нищожността на тази клауза е изначална
и пречка за възникване на задължение за неустойка изобщо.
Ето защо макар претенцията за неустойка да е в занижен
размер /само тримесечните абонаментни такси/, а не първоначално уговорения размер
от всички абонаментни такси до края на срока на договора, то изначалната
нищожност на клаузата е пречка за санирането й чрез последващи
действия /чрез предявената претенция в занижен размер/. Поради това искът за заплащане на неустойката
за предсрочно прекратяване на договора следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода на спора, ответникът дължи разноските в
полза на ищеца, съразмерно на уважената част от исковете, както за исковото,
така и за заповедното производство, а ответникът, доколкото не е сторил
разноски, няма претенции за такива. В този случай ответникът следва да заплати
на ищеца сумата от 276.99лв. /съразмерно на 385 лева/ - разноски в заповедното
производство и
сумата от 348.93лв. /съразмерно на 485лв./ разноски в
исковото производство.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.А.Д. ЕГН ********** с адрес ***, ДЪЛЖИ НА „Т.Б.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
ж. к. „Младост – 4”, Бизнес
парк София, сграда 6, представлявано
от Джейсън Кристос Кинг, заедно с Марек Слачик, по Заповед за изпълнение № 3529/8.5.2019г., постановена по ч.гр. дело № 4973/2019г. на ВРС, 51 състав, както следва: сумата от
56,38 лв. (петдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки), представляваща стойност на месечна абонаментна
такса и ползвани услуги за отчетен период от 20.06.2017 г. до 19.07.2017 г. за мобилен номер **********, дължими по договор за мобилни
услуги от 14.02.2008 г., посл. изменен с допълнително споразумение от 10.05.2016 г.; сумата от 13,59 лв. (тринадесет лева и петдесет и девет стотинки), представляваща неизплатена лизингова вноска за мобилно устройство Acer Liquid Z630 Black, дължима
по договор за лизинг от 10.05.2016 г.; сумата от 122,31 лв. (сто двадесет
и два лева и тридесет и една стотинки), представляваща стойност на предсрочно
изискуеми лизингови вноски за мобилно устройство Acer Liquid Z630 Black, дължими
съгласно чл. 12 от Общите условия
на договора за лизинг, за които суми са издадени
следните фактури: фактура № **********/20.07.2017 г. и фактура
№ **********/20.08.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 01.04.2019 г., до окончателното изплащане на задълженията, на основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Т.Б.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
ж. к. „Младост – 4”, Бизнес
парк София, сграда 6, представлявано
от Джейсън Кристос Кинг, заедно с Марек Слачик срещу А.А.Д. ЕГН **********
с адрес ***, да бъде прието за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца по Заповед за изпълнение № 3529/8.5.2019г., постановена по ч.гр. дело № 4973/2019г. на ВРС, 51 състав, сумата от 74,98 лв. (седемдесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, равняваща се на
три месечни абонаментни такси без включен ДДС, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 01.04.2019 г., до окончателното изплащане на задълженията, на основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.А.Д. ЕГН **********
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.Б.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
ж. к. „Младост – 4”, Бизнес
парк София, сграда 6, представлявано
от Джейсън Кристос Кинг, заедно с Марек Слачик, сумата от 276.99лв. /двеста седемдесет
и шест лева и 99 ст./,
представляваща разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете, за които е
издадена Заповед за изпълнение №
3529/8.5.2019г., постановена по ч.гр. дело №
4973/2019г. на ВРС, 51 състав, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.А.Д. ЕГН **********
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.Б.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
ж. к. „Младост – 4”, Бизнес
парк София, сграда 6, представлявано
от Джейсън Кристос Кинг, заедно с Марек Слачик, сумата от 348.93лв. /триста четиридесет
и осем лева и 93ст./, представляваща
разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: