РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. Самоков, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Евелина Д. Неделчева
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Гражданско дело №
20241870100242 по описа за 2024 година
Предявен са искове с правно основание чл. 280 от и чл.79 от ЗЗД.
Ищецът ТД "А.-А Г. ЕООД, с ЕИК-******** e предявил иск с горното
правно основание срещу ТД „Л. И. 1" ЕООД с ЕИК-******* с цена на иска 20
330лева.Твърди се в исковата молба че искът е допустим и основателен и
исковата претенция следва да бъде уважена. Моли, след като се убеди в
основателността на претенцията съдът да осъди ответника за сумата в размер
на 20330 лева, представляваща представляваща дължима сума по сключен
договор за изработка между страните, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата.
Ответника счита иска за неоснователен и недоказан и моли да бъде
отхвърлен.Дава становище че няма никакви доказателства за претендирания
дълг, подробно комнетира изготвената експертиза съгласно която има
осчетоводена две фактури между двете дружества които са изплатени и няма
спор по тях.Според заключението няма други фактури, които да се
осчетоводени между страните.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие
за установено от фактическа страна и правна страна следното:
На 20.03.2023 г. ТД "А. -А Г. ЕООД, с ЕИК-*******, като изпълнител е
сключило Договор за изработка на интериорни врати с ТД „Л. И. 1" ЕООД с
ЕИК-*********, като Поръчващ.
Ищецът твърди Сумата, която трябва да заплати „Л. И. 1" ЕООД за
изработка на описаните по горе интериорни врати е в размер на
:27,930лв/двадесет и седем хиляди и деветстотин и тридесет лева/-без ДДС.
ДДС е в размер на 20% - 6.226 лв. /шест хиляди, двеста двадесет и шест.
1
Към поръчката е договорено между страните да се изработят и 110 броя
первази по 15 лв. /петнадесет лева/ за един брой или общо в размер на 1650 лв/
хиляда шестстотин и петдесет лева/- без ДДС.
ДДС 20% в размер на 330 /триста и тридесет лева/, крайната сума за
первазите е 1980 л в. /хиляда деветстотин и осемдесет лева/.
Ищецът твърди че страните по договора се договорили и за монтаж на
вратите, като за монтажа на всяка врата, ответното дружество се съгласило да
заплати по 80 лв. /осемдесет лева/ или общо в размер 3200 лв. /три хиляди и
двеста лева/, както и добавка обков в размер на 3523 лв /три хиляди и
петстотин и двадесет и три лева/.
C оглед на изложеното и видно от приложената таблица и фактура , било че
сумата на поръчката е 42.859 лв /четирдесет и две хиляди и осемстотин
петдесет и девет лева /, след преизчисление общата дължима сума възлиза на
39.998 лв.
Съгласно договора- Поръчващият се задължава да изплати на
Изпълнителя дължимите суми по следната схема : 50% от договорената сума
при подписване на договора - авансово, 40% след изработването на вратите и
доставянето им и 10% след монтиране .
„А. Г. „ ЕООД е издало фактура с №00000000** от дата 27.03.2023 г за
договореното авансово плащане на поръчката.
Подметката на ГД е постъпило авансово плащане, съгласно офертата, сума в
размер на 19.668лв с ДДС.
След получаване на сумата Изпълнителят по договора е изпълнил изцяло
възложената му поръчка с прецизност , точност и коректност . При
изпълнение на задължението си по договора да достави на посочените адреси
в град С. и с.П. интериорни врати, поръчващият не допускал работниците, или
ако ги допускал, след като вратите били монтирани им казвал, че не е доволен
и няма да плати. Крещял им и се държал грубо и арогантно с тях.
Така всички врати били изработени и доставени в обектите на
поръчващия. По-голяма част от тях били и монтирани, като само шест не са
монтирани поради възпрепятстване на изпълнението от страна на
поръчващия.
Многократно били провеждани разговори с Управителя на „Л. И. 1 „
ЕООД да заплати дължимите суми по договора, но до настоящия момент няма
плащане от страна на ТД , поради това за ищцовото дружество възниквало
правен интерес да предяви настоящия иск пред съда.
Към настоящия момент, ответното ТД дължало суми в размер на :
20.330лв / двадесет хиляди и триста и тридесет лева/.
Тези твърдения обаче не се подкрепят от доказателствата по делото.На
първо място ищецът заяви че няма да се ползва от договора за изработка след
като ответника оспори истинността на същия и поиска откриване на
производство по установяване истинността на този документ.Тоест договора
за изработка на който се позовава почти в цялата искова молба ищеца не е
годно доказателство.
На следващо място от изисканата от ищеца и назначена от съда
съдебно-икономическа експертиза става ясно че в счетоводствата на двете
2
дружества са осчетоводени единствено проформа фактура с номер
**********/8.3.2023г. и фактура с номер **********/27.3.2023г. и двете на
стойност 19 479,60лева.Съгласно счетоводните записвания сумата била
изцяло платена от ответника.
От изложеното следва че няма никакви писмени доказателства че
ответника дължи на ищеца претендираната сума.Действително бяха разпитани
и двама свидетели от страна на ищеца.От показанията на св.Йорданов не става
ясно чисто финансово какви са отношенията между дружествата.От разпита
на св.М.-съпруг на управителя на дружеството ищец на практиката се
преповтарят твърденията в исковата молба.От разпита на св.Л.-син на
управителя на ответника се установява че тяхното дружество нищо не дължи
на ищеца.
При така направения анализ на доказателствата според съда само от
показанията на заинтересован от изхода на делото свидетел няма как да се
постанови осъдително решение в полза на ищеца при положение, че
писмените доказателства и изготвената съдебно-счеводна експертиза водят на
категоричния извод за неоснователност на иска.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
С оглед изложеното разгледан по същество, искът се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и липсата на заявени разноски от страна на
ответника съдът не дължи произнасяне за такива.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск от ТД
"А.-А Г. ЕООД, с ЕИК-******** със седалище и адрес общ.Д., село К., ул.Д.
17, представлявано от управителя А. Т. срещу ТД „Л. И. 1" ЕООД с ЕИК-
****** със седалище и адрес гр.С., ул.А. К. 25в, представлявано от управителя
Д. Л. за сумата от 20 330лева, представляваща дължима сума по сключен
договор за изработка между страните, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
3