№ 1618
гр. Варна , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на трети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Нина И. Иванова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100502440 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 53495/06.08.2020г. „Електроразпределение
Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, чрез пълномощника адв. Н.Г.в, срещу решение №
3127 от 15.07.2020г., постановено по гр.дело № 18408/2019г. на Варненския районен съд, с
което е прието за установено, че Е. А. И. , с ЕГН ********** и постоянен адрес с.Разделна,
общ.Белослав, обл.Варна, ул. „Крайречна“ №31 не дължи на въззивното дружество сумата
от 3936.17 лв., претендирана като цена на начислена със становище за начисление на
електрическа енергия от 25.07.2019г. количество електроенергия за периода от 08.03.2017г.
до 20.05.2019г., за обект на потребление находящ се в с.Разделна, общ.Белослав, обл.Варна,
ул. „Крайречна“ №31, отчитан по абонатен номер ********** и клиентски номер
**********, за която сума е издадена фактура № **********/31.07.2019г.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането
му, което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия, дължимо на осн. чл.55 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. Сочи се, че извършената
проверка е в съответствие с действащите ПИКЕЕ /обн. ДВ бр.35 от 30.04.2019г./.
Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с
което да се отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно –
деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
1
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни
разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК от Е. А. И. срещу „Енергоразпределение Север” АД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3936.17 лв.,
претендирана като цена на начислена със становище за начисление на електрическа енергия
от 25.07.2019г. количество електроенергия за периода от 08.03.2017г. до 20.05.2019г., за
обект на потребление находящ се в с.Разделна, общ.Белослав, обл.Варна, ул. „Крайречна“
№31.
Ищецът твърди, че при проверка на текущите си задължения в електронната страница
на „ЕНЕРГО-ПРО ВАРНА“ ЕООД е установил, че има задължение в размер на 3936,17 лева,
за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес на потребление: с.
Разделна, ул. „Крайречна“ № 31. Оспорва дължимостта на претендираната сума. Оспорва
доставката на процесното количество ел.енергия. Оспорва спазването на процедурата по
съставяне на констативния протокол и извършената смяна на СТИ.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, като изразява
становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Твърди, че правото на
електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената електрическа
енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за
търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа е
уредено в ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.), приети от КЕВР на основание чл. 21,
ал.1, т. 9 от ЗЕ вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, в изпълнение на законовата делегация по
смисъла на чл. 83, ал. 2 от ЗЕ. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
С обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото, че ищцата е потребител на доставяна от
ответното дружество електроенергия за обект на потребление, находящ се в с.Разделна,
общ.Белослав, обл.Варна, ул. „Крайречна“ №31, отчитан по абонатен номер ********** и
клиентски номер **********.
От представено от ответника надлежно заверено копие от констативен протокол №
1105627 се установява, че на 20.05.2019г. служители на „Електроразпределение Север“ АД
са извършили проверка на измервателната система в обекта на потребление на ищцата.
Средството за търговско измерване е демонтирано, поставено в индивидуална опаковка,
запечатано и изпратено за проверка в БИМ. Проверката е извършена в присъствието на
ищцата Е. А. И. .
В седмодневен срок от извършване на техническата проверка процесния електромер е
изпратен за метрологична проверка в Български институт по метрология, Главна дирекция
„Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел Русе. За резултатите от метрологичната
проверка е съставен констативен протокол №1373/16.07.2019г., в който е отразено, че е
установена намеса в тарифната схема на електромера и наличието на регистрирана енергия
в тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея на електромера. Електромерът
2
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на ел. енергия. При извършената метрологична проверка не е установено кога е
извършена външната намеса в тарифната схема на електромера.
Със становище от 25.07.2019г., изготвено от специалист „ЕК“ при
„Електроразпределение Север“ АД, въз основа на констативен протокол от метрологичната
проверка, е одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия в размер на 21
212 кВтч, от които 791 кВтч за периода от 08.03.2017г. до 06.04.2017г., 2243 кВтч за периода
от 07.04.2017г. до 30.06.2017г., 9630 кВтч за периода от 01.07.2017г. до 30.06.2018г. и 8548
кВтч за периода от 01.07.2018г. до 20.05.2019г. по клиентския и абонатния номер, водени на
ищеца. В същото е посочено, че корекцията е извършена на основание чл.55 ПИКЕЕ.
По делото липсват доказателства да е извършвано софтуерно прочитане на паметта
на електромера и как точно е извършено определянето на допълнителното количество
електроенергия, която да се начисли и периодите за това.
От представен с отговора на исковата молба протокол № 1193938 от 07.03.2017г. се
установява, че на същата дата на обекта на потребление на ищцата е монтиран електромер
№ 1114021162023568 с описани показания по всички визуализирани на екрана тарифи.
Протоколът е съставен и подписан от служители на „Енерго-про Мрежи“ и представител на
клиента. Преди монтиране на електромера на обекта на потребление на ищцата, на
02.02.2017г. е съставен протокол за проверка на електромер от „ЕЛЛАБ България“ ООД.
При извършената последваща метрологична проверка на средство за измерване са прочетени
тарифа 1 и 2 на електромера. В протокола за проверка на електромер липсват данни за
прочитане показанията по невизуализираните тарифи, както и на сумарната тарифа на
електромера.
Ответното дружество е остойностило допълнително начисленото количество ел.
енергия като е издало фактура № ********** от 31.07.2019г. за сумата от 3936.17 лева, с
получател Е. А. И. .
Ищцата е уведомена за извършената проверка, резултатите от същата и за
допълнително начисленото и количество ел. енергия с писмо с изх. № 54206/31.07.2019г.
Свидетелят Н.Н. твърди, че е участвал при извършването на проверката на
20.05.2019г. Свидетелят работел в ответното дружество и работата му включвала откриване
на технически загуби на ел. енергия. При извършване на рутинна проверка в с.Разделна при
едно от таблата, които захранват къщите било установено натрупване на показания в
невизуализиран регистър и съставен констативен протокол. След това се обадили на
клиентката, показали показанията и тя подписала констативния протокол. Свидетелят
съставил констативния протокол, а негова колежка извикала клиента и на свидетеля не му е
известно какво е казано на ищцата.
В заключението си вещото лице посочва, че процесният електромер е произведен
през 2012г., на 02.02.2017г. е минал последваща метрологична проверка и към датата на
проверката – 20.05.2019г. уредът е бил годно техническо средство за измерване на ел.
енергия от метрологична гледна точка. Електромерът не е монтиран нов на обекта на
потребление на ищцата. Според вещото лице отчетените количества електроенергия в
тарифа 1.8.3 са доставени, преминали през измервателната схема на СТИ и регистрирани, но
в тарифа, която не се визуализира на дисплея по заводска настройка. По софтуерен път било
въздействано на програмата на процесора, при което е въведена още една тарифа, но без да
се отразява показанието на дисплея от тази тарифа. Препрограмирането осъществявало
прехвърляне на ел. енергия в скрития регистър 1.8.3, който не се визуализира на дисплея на
електромера при редовен отчет от инкасатора и реално не се заплаща. Не можело да се
определи с точност началния момент, в който е препрограмиран електромера, тъй като
3
последният не бил „смарт“ и не бил включен в системата за дистанционен отчет. Не можело
също така да се определи през коя част от денонощието е потребявана натрупаната в
регистър 1.8.3 електроенергия /л.63-68/.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо
ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на
закона, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му. Спорно се
явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на
корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания период.
В разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена възможността за извършване
на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в
схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието приемане е
от компетенцията на ДКЕВР /чл. 83, ал. 2 от ЗЕ/. Следователно, правото на ответника да
изчислява и коригира пренесената ел. енергия е обусловено от установяване на
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа. Съобразно изготвените констативен
протокол и заключението на вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в случая не
се касае за неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа или
промяна в схемата на свързване на СТИ, довело до отклоняване на отчитаната ел. енергия.
От констативния протокол се установява, че в деня на проверката, служители на
„Електроразпределение Север“ АД са прочели информацията, записана в
невизуализираните регистри, чрез компютър, снабден със специализирана програма и
специален четец за ел. енергията, записана в търговските регистри на СТИ.
Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по
партидата на въззивника е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019г.,
доколкото процесната техническата проверка в обекта на потребление е извършена на
20.05.2019г. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т.
1 от Протокол № 67/24.04.2019г./, в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2
от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно
измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1 т. 3 от
ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните.
4
В разпоредбата на чл.55, ал.1 ПИКЕЕ изрично е предвидена възможност за оператора
на съответната мрежа да начислява измерено след монтажа на средството за търговско
измерване количество електрическа енергия в случаите, в които се установи наличие на
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване. За извършването на тази едностранна корекция е необходимо
извършване на метрологична проверка и съставяне на констативен протокол при спазване на
реда за това посочен в чл.49 ПИКЕЕ, както и установяването на количество електрическа
енергия в невизуализирани регистри, което да е измерено след монтажа на СТИ.
В тежест на ответника е да установи по изискуемия в закона начин, чрез пълно и
главно доказване, че процесното количество ел. енергия е доставено и консумирано в обекта
на потребление на ищеца след монтажа на СТИ. В конкретния случай по делото е
представен протокол за монтаж от 07.03.2017г., от който се установява, че монтирания
електромер е с нулеви показатели на регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа. Липсват
данни с какви показатели са били останалите регистри към датата на монтиране на СТИ.
Изложеното обосновава извода, че ответникът не е установил по безспорен начин
законосъобразното извършване на проверката и спазването на ПИКЕЕ при корекционната
процедура. Ето защо настоящият съдебен състав намира предявеният отрицателен
установителен иск за основателен и като такъв същият следва да се уважи изцяло.
Предвид съвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва
да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция, които
представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Срещу последното
процесуалният представител на въззивника е релевирал възражение за прекомерност, което
съдът, съобразно предмета и сложността на делото, преценя за основателно. В случая спорът
е между потребител и търговско дружество - доставчик на ел. енергия, производството е
приключило в едно съдебно заседание, като между страните не е имало спор по фактите, а
по правото. Изложеното обуславя извод за невисока правна и фактическа сложност на
делото. Ето защо заплатеният адвокатски хонорар следва да бъде намален до минималния
размер, изчислен по правилата на Наредба № 1/2004г., в редакцията към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие – м. август 2020г., а именно 505,53 лв.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3127 от 15.07.2020г., постановено по гр.дело №
18408/2019г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено, че Е. А. И. , с ЕГН
********** и постоянен адрес с.Разделна, общ.Белослав, обл.Варна, ул. „Крайречна“ №31 не
дължи на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сумата от
3936.17 лв., претендирана като цена на начислена със становище за начисление на
електрическа енергия от 25.07.2019г. количество електроенергия за периода от 08.03.2017г.
до 20.05.2019г., за обект на потребление находящ се в с.Разделна, общ.Белослав, обл.Варна,
ул. „Крайречна“ №31, отчитан по абонатен номер ********** и клиентски номер
**********, за която сума е издадена фактура № **********/31.07.2019г.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
5
на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати
на Е. А. И. , с ЕГН ********** и постоянен адрес с.Разделна, общ.Белослав, обл.Варна, ул.
„Крайречна“ №31 сумата от 505,53 лв. /петстотин и пет лева и петдесет и три стотинки/,
представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6