№ 2898
гр. Варна, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия В.а
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия В.а Гражданско дело №
20213110109860 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от В. Д. Д. срещу ЗД “Б.И.”
АД иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ - за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищцата сумата от 8 200 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в средна
телесна повреда, негативни психически преживявания и емоционален стрес
в резултат на претърпяно на 22.07.*г. ПТП,, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на застрахователната претенция 21.03.*г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 22.07.*г. ищецът пътувал посока от
к.к. Златни пясъци към гр.Варна с л.а. Хюндай Галопер с рег.№**А,
управляван от него. При наближ*е на пътен възел Долна Трака се движел в
лявата лената на платното за движение. След като навлязъл непосредствено в
пътния възел, видял , че вдясно от ул.Втора, без да се съобрази с наличието
на пътен знак Б2 /Спри. Пропусни движещите се по пътя с предимство./ в
главния път преминал л.а. Ауди 80 * с рег.№ **, управляван от А. М. А..
След навлизането си в главния път водачът на л.а. Ауди 80 * с рег.№ **
възприел, че движещият се по пътя с предимство л.а. Хюндай Галопер с рег.
№**А е твърде близо до него, което породило опА.ие, че ще настъпи сблъсък
между двата автомобила, при което той взел решение да спре управляваното
от него МПС. В този момент л.а. Ауди 80 * се намирал напречно спрян на
пътното платно в близост до лентата за завиване в обратна посока. По този
начин той бил заел пространството от лявата лента на платното, в която се
движел л.а. Хюндай Галопер. При така създадената ситуация л.а. Хюндай
Галопер се явявал пряко засаечен от л.а. Ауди 80 *, при коет оводачът му бил
1
принуден да вземе бързо решение за предприемане на спасителна маневра, с
която да предотврати прекия сблъсък между дватата автомобила. Трафикът на
движение по главни път бил интензивен и съседната дясна лента била заета от
автомобили, като единственото празно място без наличието на препяствия
било движение вляво. Той отклонил автомобила вляво на лентата за
движение, при което МПС преминало през участъка за подхождане и
завиване в обратна посока. Навлязло в тревната площ между двете платна за
движение на галвния път, пресякъл платното за насрещно движение и се
блъснал в бетонна ограда на недвижим имот, намиращ се до пътя.
За настъпилото ПТП бил съставен Протокол с пострадали лица
№1891/22.07.*г., в който водачът на л.а. Ауди 80 * бил посочен като виновен
водач. На същия бил съставен АУАН №778661/22.07.*г. и му било наложено
административно наказание Глоба с НП №17-0460-424/22.08.*г. Твърди се, че
л.а. Ауди 80 * бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” в
ответното дружество, действаща към датата на ПТП.
След ПТП на място пристигнал екип на Бърза помощ и ищецът бил
отведен в МБАЛ”Света Анна”гр.Варна. Било установено, че ищецът има
контузия на гръдния кош и пояса, контузия на лявата длан, контузия на дясна
колянна става, ожулване и кръвонасядане по вътрешната повърхност на
лявата лакътна става и предмишница, които обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Това наложило лечение в
домашен стационар, което го възпрепятсвало да упражнява трудова дейност.
Поради силните болки в областта на колянната става и кръстасе нлагало да
приема допълнително болкосупокояващи, за да може да заспива поне за
кратко. В период от 2030 дни след произшествието ищецът се придвижвал
трудно вследствие на болките в кръста, всяко изменение на позицията на
тялото му предивиквала значителни болки. Лежал предимно неподвижно, не
излизал от дома си, не можел да осъществява служебните си задължения.
Появили се и други проблеми- сънят му се нарушил, заспивал трудно, сънят
му траел около 3-4 часа, започнали да се връщат спомените от ПТП. Започнал
да приема билкови хапчета за сън”Сладки сънища”, но ефектър бил нулев.
През месец февруари се принудил да потърси специализиарана помощ от
психиатър, тъй като положението станало нетърпимо. Безсънието започнало
да пречи на работата му, станал раздразнителен, започнал да се отнася по
неправилен начин към работата и семейството си. Било му предписано
медикамезнтозно лечение с “ Меладром” и “Магне Б6” – лека нощ и нещата
бавно започнали да си идват по местата. След няколко седмичен прием на
лекарствата сънят му започнал да се увеличава, кошмарите започнали да
намаляват, като към днепна дата съднят бил що годе в нормални граници, а
кошмарите били епизодични.
Ищецът опправил застрахователна претенция към ответното дружество
на 21.03.*г., за което била образувана щета №**********. С писмо от
23.05.*г. застрахователят уведомил ищеца, че няма основание да изплати
застрхователно обезщетение.
2
В срока по чл.131 ГПК ответникът ЗАД “Б.И.” е депозирал отговор
на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
исковата претенция.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
по отношение на л.а. Ауди 80 * към датата на настъпване на ПТП. Не се
оспорва настъпването на ПТП. Оспорва се л.а. Ауди 80 * да е участвал в това
ПТП. В Протокола за ПТП било отбелязано участието само на един
автомобил л.а. Хюндай Галопер, управляван от ищеца. Оспорва се механизма,
по който се твърди да настъпило ПТП, както и твърдението да е причинено
виновно и противоправно от водача на л.а. Ауди 80 *. От съставения
протокол за ПТП се установявало, че ищецът при движение с несъобразена
скорост с интензитета на движението губи контрол и се блъска в нетонова
ограда и липсвало удостоверяване, че л.а. Ауди 80 * да е участвал в това
ПТП. Твърди се, че виновен за настъпване на ПТП е ищецът.
В условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна ищеца, тъй като същият не е изпълнил
императивното предписание на разпоредбата на чл.20,ал.2 ЗДвП.
Предявения иск се оспорва по размер.Счита се, че ищецът е получил
леки увреждания, поради и което претенцията му се сочи за завишена.
Оспорва с еакцесорния иск за забава.
Излага се, че претенцията на ищеца е подадена на 29.03.*г., като към нея
бил приложен протокола за ПТП , въз основа на който на ищеца било
наложено наказание за настъпилото ПТП с НП №17-0460-000398/14.08.*г.
Поради тази причина ищецът бил уведомен, че нвмяа основание да се
удовлетвори претенцията му, тъй като не се установявало извършването на
деликт от застрахован в дружеството водач. Допълнителни документи
ищецът представил на 23.01.2020г. поради това се оспорва предявения иск за
забава като се твърди, че няма как застрхователят да е в забава преди
23.01.2020г., тъй като за произнасянето по щетата било необходимо
представянето на съответните доказателства, а наличните до този момент
сочили именно ищеца като виновен.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1891 е отразено,
че на 22.07.*г. П. Б.-дежурен ПТП при ОД на МВР е посетил пътен участък
на ПВ Долна Трака, Община Варна и е констатирал наличие на ПТП, при
което участник 1 навлиза на път с предимство като засича участник 2, който
се движи по пътя с предимство, следствие на което участник 2 извършва
спасителна маневра рязък завой наляво , преминава през тревна ивица и се
3
блъска в бетонна ограда, съгласно изчертаната схема на ПТП. За участник 1 е
вписан А. М. А. като водач на л.а. Ауди с рег. №**, а за участник 2 –В. Д. Д.
като водач на л.а. Хюндай Галопер с рег. №**. За пострадал е посочен В. Д.
Д. – контузия на гръден кош и пояса, лява става и длан, както и Н. Д.а и Иван
Д..
Съставен е Протокол за ПТП №1662113 от 22.07.*г., в който за виновен
водач е посочен В. Д. и е посочено, че при движение с несъобразена скорост с
интензивността на движението е загубил контрол и се е блъснал в бетонна
стена. Съставено е Наказателно постановление от 14.08.*г. , с което на В. Д. е
наложено наказание глоба в размер на 200 лева, затова, че на 22.07.*г. на път
Първи клас №ГП-I9 като водач на л.а. Хюндай Галопер с рег.№** като не
съобразява скоростта с интензивността на движението в лява пътна лента и
предприема спасителна маневра, за да избегне сблъсък с л.а. Ауди с рег.
№***, следствие на което преминава през разделителна тревна ивица, през
насрещните пътни платна и се забива в бетонна ограда, с което виновно е
нарушил чл.20,ал.2 ЗДвП.
Представен е Лист за преглед в спешна медицинска помощ на В. Д.
при снета анамнеза : болка в гръден кош, кръста, дясно коляно.
Съгласно медицинско удостоверение №663/*г., издадено от МБАЛ
„Света Анна -Варна“ АД след извършен преглед на В. Д. на 24.07.*г. е
установено следното : контузия на гръден кош и пояса, контузия на първа
метакарпофалангеална става на лява длан, ожулване в същата област,
контузия на дясната колянна става с ожулвания по предната й повърхност;
кръвонасядане по вътрешната повърхност на лявата лакътна става и
предмишница.
С Наказателно постановление от 22.08.*г. на А. М. А. е наложено
наказание глоба в размер на 200 лева за това, че на 22.07.*г. около 18:10 ч. в
Община Варна на път Първи клас №ГП-I9 като водач на л.а. Ауди * с рег.№**
навлиза в кръстовището без да се убеди, че няма да възпрепятства останалите
участници в движението , с което виновно е нарушил чл.50А ЗДвП.
Представен в Амбулаторен лист от извършен преглед на 20.02.*г. на В.
Д. от д-р Костадинка Крумова при снета анамнеза след ПТП ан 22.07.*г.
тежко нарушение на нощния сън и поставена основна диагноза „
Неорганично безсъние“ и предписано медикаментозно лечение с Меладорм и
4
Магне Б6.
Свидетелят П. К. Б. излага, че е съставил констативния протокол за
ПТП, но смътно си спомня за случая. Спомня си, че нещо е препречило пътя
на автомобила и той минал през тревите и се блъснал в някаква ограда.
Другият автомобил и водачът му били на място при посещението му и той
свалил сведения от него.
Свидетелят А. М. А. излага, че на 22.07.*г. идвал отгоре, от Траката и се
спускал надолу към булеварда.спрял на Стоп, уверил се, че няма коли и
тръгнал. Тогава другият автомобил минал покрай него и отишъл отсреща в
една стена. Дошли от КАТ и му съставили акт, който нямал нищо общо с
ПТП, а че не се е съобразил със светофарната уредба.
Свидетелят П. В.ова Д.а /дъщеря на ищеца/ сочи, че баща й е претърпял
ПТП през месец юли 217г. на сегашното кръгово на Траката. Веднага след
катастрофата го завели в болница. Бил изписан за домашно лечение. Била
пострадала коремната му част. Имал травми на левия крак, пострадал кръста
му. Имал много насинявания и ожулвания от колана. Възстановявал се
няколко месеца. Не можел да спи, не можел да работи. Имал безсъние от
преживяното. Постоянни ги будел вкъщи. Половин година имал такива
проблеми и потърсил помощ от психиатър. Имал физически затруднения в
предвижването – трудно ставал, трудно вървял, кръстът го болял много.
Накуцвал с крака и трудно се предвижвал. Изпитвал болки в покой и в
движение и не можел да спи от тях. Болките били със сигурност половин
година. приемал болкоуспокояващи. Към днешна дата имал проблеми с
кръста и коляното от време на време.
Свидетелят Н. И.а Д.а /съпруга на ищеца/ излага, че е присъствала на
ПТП. Отивали на рожден ден по пътя к.к. Дружба-Варна. били в колона в
двете платна, през интервал коли и всички карали с постоянна скорост. От
Траката се спуснал един младеж и решил да прави обратен завой и да се
връща към Златни пясъци. Нямали друг вариант освен да избягат, защото
щели да го ударят странично в шофьорската врата. Съпругът й свил вляво
през тревната площ, през насрещното платно, откъдето идвали коли. След
това през бордюра и се забили в една ограда. Излага, че се движели с
нормална скорост около 50-60 км в час. Били в колона и всички се движели с
тази скорост. След това стояли четири часа в Спешен кабинет за преглед.
5
Физическите поражения на съпруга й били с месеци. Живеели в къща и не
можел да слиза от спалнята на долния етаж за вечеря или обяд заради
коляното. Приемал лекарства. През тези четири години бил периодично на
обезболяващи. Месеци наред не заспивал. Стряскал се, ръкомахал в леглото,
което продължило повече от половин година. ходил на психиатър. Лекувал се
с билки и успокояващи, защото му било трудно на работа като не наспивал.
Упражнявал трудно професията си. При шофиране набивал спирачки в
ситуация, бил в стрес. Имал болки в кръста, които били и до ден днешен.
Боляло го коляното. Няколко месеца го болели гърдите.
Съгласно заключението на проведената по делото съдебно медицинска
експертиза получените при ПТП увреждания от ищеца обуславят временно
разстройство на здравето неопасно за живота, като същите обичайно
отзвучават в рамките на три седмици. Налага се ползване на обезболяващи и
покой в този период. Не са налице данни за възникнали усложнения, които да
налагат последващо лечение.
Съгласно заключението на проведената по делото съдебно
психологична експертиза настъпилото на 22.07.*г. ПТП е отключило значим
стрес за ищеца, тъй като е било неочаквано и е представлявало заплаха за
собствения му живот и този на семейство му. Този стрес се е трансформирал
впоследствие в психотравма, която е засегнала значими потребности и
ценности. Продължително е бил нарушен сънят, налице са натрапливи мисли
и до този момент в определени ситуации. Повишена е била страховата
готовност, той дълго време не е можел да шофира, а в момента е взел
превантивни мерки в това отношение-поставени са видеорегистратори. Към
момента на обследването вещо лице прави заключение, че ищецът е
стабилизиран, но в аналогични ситуации, свързани със събитието, се
отключват асоциации, които повишават емоционалната възбудимост,
вътрешното напрежение и страховата готовност, като се нарушава в известна
степен качеството на съня.
Съгласно заключението на първоначалната САТЕ реалният и възможен
механизъм на настъпване на ПТП е навлизане на превозно средство в
траекторията на друго превозно средство, водачът на което с цел избягване на
произшествие се отклонява наляво, излиза от пътното платно за движение и
настъпва удар с крайпътен обект.
6
Повторната САТЕ приема следния механизъм на настъпване на ПТП :
спускайки се от ул.“Втора“ на „Долна Трака“ л.а. Ауди * се включил в
главния път , отнемайки предимството на движещите с е по главния път
автомобили, като навлиза частично в платното на движещия се в лявата лента
л.а. Хюндай Галопер с намерение да навлезе в участъка за обратен завой и
спира. В създалата се ситуация водачът на Хюндай Галопер бил принуден да
предприеме спасителна маневра, отклонявайки се наляво и вследствие на нея
преминава през затревената площ, обособена като остров за обратен завой и
от там навлиза и пресича насрещното платно за движение, след което се удря
в бетонна ограда. Вещото лице приема, че след като не е предприел
екстремно спиране водачът на л.а. Хюндай Галопер е възприел много късно
опасността и единствената възможност за предотвратяване на сблъсъка е била
спасителната маневра.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка прави
следните правни изводи :
Съобразно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380. По силата на договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ , застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени
вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притеж*ето и
използването на моторни превозни средства. За основателността на
предявения иск по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на
следните предпоставки : вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено
застрахователно събитие, наличие на застрахователен договор, по който
застрахован е причинителя на вредата.
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Вредата
подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и
виновно Д.ие. Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-
обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане.
По делото не е спорно обстоятелството, че лек автомобил марка Ауди *
с рег.№** е бил застрахован към датата на ПТП в ответното дружество по
застрaховка Гражданска отговорност на автомобилистите.
7
Представеният протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ
като с оглед на разпоредбата на чл.179,ал.1 ГПК същият има обвързваща
доказателствена сила само за фактите, осъществени в присъствието на
длъжностното лице –съставител, предвид и на което съдът намира за доказани
следните факти : че на 22.07.*г. длъжностно лице при ОД на МВР е посетило
процесния участък и е вписало като участници в ПТП А. А. като водач на л.а.
Ауди * и В. Д. като водач на л.а. Хюндай Галопер.
От показанията на разпитаните свидетели и заключенията на двете
САТЕ се установява, че на 22.07.*г. ищецът, управляващ л.а. Хюндай Галопер
се е движел по път с предимство Златни Пясъци -Варна, като в района на
пресечка за път от и за Траката, излизайки от път без предимство, А. А. като
водач на л.а. Ауди *, навлиза в лентата за движение на първия водач, явяваща
се лява такава на пътното платно, с цел да се включи в движението в обратна
посока по пътя Варна- Златни пясъци, като по този начин препречва пътя на
водача В. Д., който предприема спасителна маневра, с цел избягване на
сблъска с автомобила на А., като завива наляво, навлиза в тревна площ, след
това в насрещното платно за движение и се блъска в бетонна стена.
Изложените факти безспорно установяват виновно поведение на
застрахования в ответното дружество водач, изразяващо се наруш*е на чл.50,
ал.1 ЗДвП като независимо, че същият не е пряк участник в процесното ПТП
категорично е създал условията за настъпването му.
Не се установяват твърденията на ответника, че е налице съпричиняване
от страна на ищеца. Съгласно проведените САТЕ водачът на Хюндай Галопер
е предприел спасителна маневра завиване на ляво с цел да избегне сблъсък с
автомобила на А., което е била и единствената му възможност в случая, тъй
като е възприел късно навлизането на автомобила на А. в неговата лента за
движение. Същевременно липсват данни относно скоростта на движение на
автомобила на ищеца, като съпругата му, която е била очевидец на ПТП сочи,
че движението е било в колона с други автомобили, а скоростта е била около
60 км/ч. Всичко изожено обуславя извода, че причината за настъпване на
ПТП стои изцяло във вина на А. А..
Съгласно заключението на СМЕ причинените на ищеца травматични
увреждания са в причинна връзка с настъпилото ПТП. От събраните гласни и
писмени доказателства се установява, че следствие на ПТП е получил
8
травматични увреждания : контузия на гръден кош и пояса, контузия на първа
метакарпофалангеална става на лява длан, ожулване в същата област,
контузия на дясната колянна става с ожулвания по предната й повърхност;
кръвонасядане по вътрешната повърхност на лявата лакътна става и
предмишница. От показанията на съпругата и дъщерята на ищеца става ясно,
че болките и неразположението от травмите в кръста и коляното са
продължили в период около половин година, в която ищецът е имал
трудности в предвижването и е приемал болкоуспокоителни. Към настоящия
момент има проблеми от време на време с кръста.
Съгласно заключението на СПЕ ищецът е претърпял значим стрес
вследствие на процесното ПТП. В продължителен период от време е имал
нарушения на съня. Стресът е трансформиран в психотравма, която се
проявява при наличие на аналогични ситуации. Изводите на вещото лице се
подкрепят и от събраните показания на съпругата и дъщерята на ищеца,
които сочат, че същият след ПТП е имал период на безсъние, което е
продължило около полови година, което е наложило да потърси психиатър и
да му бъдат предписани медикаменти. Безсънието е повлияло негативно на
работоспобността на ищеца. Съпругата му сочи, че той често е напрегнат при
шофиране и дори при движение с автомобил, който тя управлява.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението
следва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни
по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да
удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други
случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди,
така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо
обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
Предвид събраните в хода на процеса доказателства съдът намира, че в
конкретния случай сумата, която би възмездила сочените от ищеца
неимуществени вреди възлиза в размер на 7 000 лева, а за разликата до
претендираните 8200 лева следва да се отхвърли.
9
Съобразно разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ лихвата за забава се дължи
от датата на уведомяване на застрахования за настъпване на
застрахователното събитие по реда на чл.430,ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване или от датата на предявяване за застрахователната претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. По делото липсват данни дали
и кога застрахованият е уведомил застрахователя за ПТП. Видно от
съдържанието на писмото по искането на ищеца към застрахователя за
заплащане на обезщетение е, че тази дата е 29.03.*г., поради и което
обезщетението за забава се дължи от тази дата върху сумата от 7 000 лева,
като за периода 21.03.*г. до 28.03.*г. претенцията следва да се отхвърли.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват разноски с оглед
уважената част от иска, които възлизат в размер на : 280 лева за заплатена
д.т.; 4.27 лева за СУ; 34.15 лева за депозит за свидетел; 170.74 лева за депозит
за СМЕ; 170.74 лева за депозит за СПЕ и 170.74 лева за депозит САТЕ.
Направено е искане за определяне на адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца по реда на чл.38 ЗАдв. С оглед
материалния интерес адвокатското възнаграждение следва да се определи по
реда на чл. 7,ал.2,т4 от Наредба НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, редуцирано
съобразно уважената част.
Ответната страна е поискала присъждане на разноски, които й се
следват съобразно отхвърлената част от иска и възлизат в размер на 140.49
лева за адвокатско възнаграждение и 29.27 лева за депозит за САТЕ.
На горните съображения съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ“Б.И.“, ЕИК: ** със
седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“**“ №87 да
заплати на В. Д. Д., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, бул.“**“ №26, ет.2
сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в средна телесна повреда,
негативни психически преживявания и емоционален стрес в резултат на
претърпяно на 22.07.*г. ПТП, както и законната лихва върху главницата,
10
считано от датата на застрахователната претенция 29.03.*г. до окончателното
изплащане, на основание чл.423,ал.1 и чл.429,ал.2,т.2 КЗ, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за присъждане на застрахователно обезщетение за
разликата до 8 200 лева, както и иска за присъждане на обезщетение за забава
за периода 21.03.*г. – 28.03.*г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ“Б.И.“, ЕИК: ** със
седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“**“ №87 да
заплати на В. Д. Д., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, бул.“**“ №26, ет.2
сумата от 830.64 лева /осемстотин и тридесет лева и шестдесет и четири
ст./ лева, представляваща разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ“Б.И.“, ЕИК: ** със
седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“**“ №87 да
заплати на адвокат А. Х. Д., член на ВАК с адрес гр.Варна, бул.“**“ №26,
ет.2 сумата от 680 /шестстотин и осемдесет/ лева, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, бул.“**“ №26,
ет.2 да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ“Б.И.“, ЕИК: **
със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“**“ №87
сумата от 169.76/сто шестдесет и девет лева и седемдесет и шест ст./ лева ,
представляваща разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получ*ето му
пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11