№ 67
гр. София, 09.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в закрито заседание на девети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Бойчева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20221100900460 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 374 вр. с чл. 130 от ГПК.
След влизане в сила на определение № 1234/13.04.2022 г., постановено
по настоящото дело, производството по делото е висящо по предявени от П.
Е. С. против ответника “С.П.” ООД, ЕИК ****, искове с правно основание чл.
74, ал. 1 от ТЗ за отмяна на решението на общото събрание на ответното
дружество, проведено на 18.01.2022 г., за прекратяване на участието му в
ответното дружество, поради незаконосъобразност, и на основание чл. 30, ал.
2 от ЗТРРЮЛНЦ да бъде заличено вписване № 20220127141823.
Ищецът П. Е. С. твърди, че към датата на процесното събрание е
съдружник в ответното дружество “С.П.” ООД. Твърди, че на 09.03.2022 г.
при Търговския регистър по партидата на дружеството разбира, че с вписване
№ 20220127141823 е заличен като съдружник в същото. Твърди, че по този
начин установява, че на 18.01.2022 г. е проведено общо събрание на
съдружниците, на което според протокола е бил представляван от
пълномощник. Твърди, че от представените в търговския регистър документи
е видно, че поканата до него като съдружник е връчена на 04.01.2021 г. срещу
разписка на И.И., подписал като негов пълномощник. Ищецът твърди, че е
упълномощил същия на 19.01.2021 г. с пълномощно, в което не се съдържа
текст за приемане на действията му от 04.01.2021 г. Сочи, че след
упълномощаването в средата на м. януари 2021 г., когато е имал намерение да
продаде дяловете си от “С.П.” ООД, разбира от протокол на НАП от
14.05.2021 г., че дружеството има установени задължения за осигурителни
вноски към работници и служители, поради което се отказва да продаде
дяловете, за което е трябвало да подпише декларация по чл. 129, ал. 3 от ТЗ.
Твърди, че е уведомил пълномощника и останалите двама съдружници в
ответното дружество, че се отказва от продажбата на дяловете. Твърди, че
въпреки това уведомяване, общото събрание на съдружниците на 18.01.2022 г.
е гласувало освобождаването му и продажбата на дяловете, включително с
участието на пълномощника.
Ищецът оспорва решенията на общото събрание от 18.01.2022 г., тъй
като не е надлежно поканен в качеството му на съдружник за същото и не е
1
надлежно представляван на събранието.
В дадения срок ответникът “С.П.” ООД подава отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Сочи, че искът е предявен след изтичането на 14-дневния срок
по чл. 74, ал. 2 от ТЗ, изтекъл на 01.02.2022 г., тъй като ищецът е бил редовно
поканен за общото събрание с покана, връчена на неговия пълномощник И. на
04.01.2022 г. Относно неоснователността на иска ответникът сочи, че ищецът
е бил надлежно поканен за общото събрание на съдружниците на “С.П.” ООД
с покана, връчена му на 04.01.2022 г. чрез пълномощника му. Сочи, че в
исковата молба ищецът потвърждава и намерението си за продажба на
дружествените си дялове. Сочи, че ищецът е посочил, че е предоставил
писмено пълномощно на И.И., което не е било оттеглено. Сочи, че в случая се
касае за прехвърляне на дружествен дял от един съдружник на друг и
декларация по чл. 129, ал. 3 от ТЗ не е необходима.
Сочи, че предвид упълномощаването на И.И. с изрично пълномощно и
липсата на оттегляне на пълномощията, последният е бил надлежен
представител на ищеца на процесното общо събрание.
Ответникът претендира направените по делото разноски, включително
и адвокатско възнаграждение.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове
и изложените твърдения. Оспорва възраженията на ответника за
недопустимост и неоснователност на иска. Сочи, че И.И. не е бил
пълномощник на ищеца и извършените от него действия са порочни и не са
породили правен ефект. Твърди, че не е без значение факта, че общото
събрание е свикано една година след упълномощаването и връчването на
поканата на 04.01.2021 г., като според него с това пълномощно е
злоупотребено. Сочи, че и поканата е с дата на връчване на 04.01.2021 г.,
което е преди упълномощаването на 19.01.2021 г. Сочи, че ищецът не е
поканен за събранието, с което са нарушени изискванията на чл. 139, ал. 2 от
ТЗ и чл. 30 от дружествения договор. Сочи, че И. не е имал правото да получи
поканата, нито да представлява ищеца на общото събрание на съдружниците
от 18.01.2022 г. с посочения дневен ред. Уточнява, че в пълномощното не се
съдържа конкретизиране на датата на събранието и на действия на
представлявани, не се съдържа и право да продаде на конкретен купувач – в
случая другия съдружник А.А., нито дневен ред и начин на гласуване по
конкретни точки от дневния ред.
Сочи, че предходни покани за общи събрания не са получавани чрез
пълномощник. Твърди, че от протокола от общото събрание на съдружниците
от 30.06.2021 г. е видно, че настоящият ищец не е имал свой представител на
събранието.
Сочи, че е налице недобросъвестно поведение на ответника, тъй като е
направен опит да бъде изключен ищеца като съдружник по реда на чл. 126, ал.
3 от ТЗ, но с определение № 489 от 13.08.2021 г. СГС е спрял регистърното
производство по вписване на така заявената промяна
В допълнителния отговор ответникът поддържа направените
оспорвания и възражения срещу предявените искове. Сочи, че датата на
връчване на поканата за общото събрание е 04.01.2022 г. Сочи, че в чл. 33, ал.
1 от дружествения договор на “С.П.” ООД е предвидено, че в общото
събрание съдружниците участват лично или чрез свой упълномощен
2
представител, като упълномощаването може да бъде общо или за всяка
заседание на общото събрание. Сочи, че общото събрание е законосъобразно
и на същото са взети валидни решения.
Относно твърденията на ищеца относно опити на съдружниците да го
изключат ответникът оспорва същите като неотносими и необосновани. Във
връзка с това сочи, че ищецът е бил търсен и не е могъл да бъде открит на
адреса, поради което е направена публикация в местен вестник за покана да
свикване на общото събрание, както и е изпратена нотариална покана.
С допълнителната искова молба ищецът предявява иск за нищожност на
решенията на общото събрание. По този начин се стига до последващо
обективно съединяване на искове в хода на процеса, което е недопустимо.
Процесуалният закон дава възможност за обективно кумулативно или
евентуално съединяване на искове само с първоначалната искова молба, а
изключенията от това правило са изрично регламентирани в ГПК.
Предявеният с допълнителната искова молба при условията на евентуалност
иск води до въвеждане на нови обстоятелства и предмет на делото. Същите
обаче не попадат в нито една от лимитативно посочените от законодателя
норми, предвиждащи последващо съединяване на искове в съдебното
производство. Поради това предявеният от ищеца с допълнителната искова
молба евентуален иск не се приема за разглеждане от съда в настоящото
производство.
При така изложените твърдения от ищеца и доводите на ответника,
съдът намира от правна страна следното:
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
недопустимо на производството по иска по чл. 74 от ТЗ поради неспазване на
срока по чл. 74, ал. 2 от ТЗ, което следва да бъде разгледано от съда.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва така направеното
възражение.
Срокът по чл. 74, ал. 2 от ТЗ е свързан с провеждане на общо събрание,
респективно узнаването за това, а не с поканата за събранието. В случая се
твърди от ищеца, който не е присъствал лично на събранието, че е узнал за
същото на 09.03.2022 г. при справка в Търговския регистър. Решението на
общото събрание се оспорва от ищеца с доводи, че същият не е надлежно
поканен за него и представляван от пълномощника И.. Логическото
тълкуване на хипотезите на чл. 74, ал. 2 от ТЗ води до извода, че
приравняване на правното положение на присъствувалия и неприсъствувалия
на общото събрание съдружник е само в случай, че редовното уведомяване на
същия е безспорно. Ако това е спорно, то се касае за обективно съединен иск
по чл. 74, ал. 1 вр. с чл. 139, ал. 1 от ТЗ, по който съдът се произнася с
решението по делото. Поради това искът не се явява недопустим поради
изтичането на преклузивния срок (така в Решение № 34/25.03.2013 г. по т.д.
№ 144/2012 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).
Съдът намира обаче, че искът е недопустим поради липса на активна
процесуална легитимация на ищеца.
Съгласно мотивите на т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2002 г. от
3
06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, искът по чл. 74 ТЗ представлява предоставено
на съдружника потестативно право да иска отмяна на решението на общото
събрание на дружеството. Решението на съда има действие по отношение на
всички - на самото дружество и на всеки от членовете му. Искът е
конститутивен и целената правна последица от успешното му провеждане е
защита на членствени права и/или контрол за законосъобразност на
решенията на дружеството, свързани с дейността му, която е насочена към
постигане на обща цел.
С оглед на това правото на иск по чл. 74 от ТЗ принадлежи само на
лице, което има качество на съдружник в ответното дружество към момента
на вземане на съответното атакувано решение, т.е. в случая към 18.01.2022 г.
От представения с допълнителната искова молба от ищеца протокол от
общото събрание на съдружниците в “С.П.” ООД, проведено на 30.06.2021 г.
(находящ се на л. 93 – 94 от настоящото дело), се установява, че с прието
решение по т. 2 от дневния ред настоящият ищец П. Е. С. е изключен като
съдружник в ответното дружество. От справка в Търговския регистър се
установява, че тези обстоятелства са заявени за вписване със заявление
образец А4 с вх. № 20210810133727, производството по което е спряно с
определение от 13.08.2021 г. по т.д. № 1661/2021 г. по описа на Софийски
градски съд. Решението за изключване на съдружник произвежда незабавно
действие във вътрешните отношения между дружеството чрез неговите
органи и съдружниците, т.е. и между изключения съдружник и самото
дружество. За тези вътрешни отношения неизвършеното съобразно
изискването на чл. 140, ал. 4 от ТЗ вписване в Търговския регистър е
ирелевантно. С оглед на това в отношенията между ищеца и ответното
дружество решението за изключването на съдружника П. Е. С. е породило
действие на датата на приемането му – 30.06.2021 г. и от тази дата ищецът не
е имал качеството съдружник. Поради горното ищецът не разполага с правото
на иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяна на последващи решения на общото
събрание на съдружниците в ответното дружество (така в Решение №
86/01.09.2017 г. по т.д. № 1068/2016 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.; Решение
№ 306/17.10.2018 г. по т.д. № 3110/2017 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.;
Решение № 128/19.01.2009 г. по т.д. № 269/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., І
Т.О.; Решение № 46/22.04.2010 г. по т.д. № 500/2009 г. по описа на ВКС, Т.К.,
ІI Т.О.).
Евентуално оспорване пред съда на решението от 30.06.2021 г. за
изключването на ищеца като съдружник е ирелевантно, тъй като
предявяването на иск за отмяна по чл. 74 от ТЗ не поддържа висящността на
членственото правоотношение. Евентуално бъдещо уважително решение по
конститутивния иск има действие занапред и не може да “възстанови”
качеството на ищеца като съдружник към датата на атакуваното в настоящото
производство общо събрание – 18.01.2022 г.
В случая не се обосновава активната процесуална легитимация на
ищеца по исковете с правно основание чл. 74 от ТЗ срещу ответното
дружество към датата на атакуваното общо събрание на съдружниците от
18.01.2022 г. и у същия липсва правен интерес за това.
При така установеното съдът намира, че предявените искове се явяват
недопустими, поради което на основание чл. 130, изр. първо от ГПК исковата
молба заедно с приложенията следва да бъде върната, а производството по
делото - прекратено.
4
По разноските:
В отговора на исковата молба ответникът претендира направените по
делото разноски, но не представя доказателства за извършването на такива,
поради което разноски в настоящото производство не му се присъждат на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА за разглеждане по настоящото дело предявения с
допълнителната искова молба от П. Е. С. против ответника “С.П.” ООД, ЕИК
****, иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ВРЪЩА искова молба с вх. № 14052/10.03.2022 г., подадена от П. Е. С.
против ответника “С.П.” ООД, ЕИК ****, ведно с приложенията, и
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 460/2022 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.
Определението в частта, с която е прекратено производството по делото,
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в
едноседмичен срок от съобщаването му, а в останалата част определението не
подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5