Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 04.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и втори юни през две
хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 3238 по описа за
2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на А.М.А. срещу Б.В.Б. за заплащане на обезщетение от
непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД.
Ищецът излага, че на 31.01.2019г. и на 01.02.2019г. ответникът бил гост
в телевизионните
предавания съответно „З.Б.“ по Нова ТВ и „Тази сутрин“ по БТВ и участвал в разговор с водещите по повод
придобилия широка общественост случай, наречен „Ало, Б. съм“, свързан с разпространен от депутата и журналист Е.Й.звукозапис касаещ ремонта на ларгото в гр.София. В рамките на първото предаване от 31.01.2019г.
на въпросите на водещия от кого е рекетиран и ако е знаел за това от няколко
години защо не е подал сигнал ответникът заявил: „То си е като малка
организирана престъпна група, те правят същото в Министерство на образованието“;
„Този А. с неговия партньор отвън. Това са схемаджии,
схемаджии и изнудвачи-престъпна група. Единият работи
отвътре в администрацията, другият работи отвън, лобират проекти. Единият
издава информация, другият чрез тази информация през трети клиенти печели
проекти. Това правят тези момчета-шантажират“, като конкретизирал, че се отнася
до „шефа на европейската дирекция“. Заявил, че същото лице „притежава цяла
колекция от записи, които модифицира и с която рекетира“, че „същото се случва
в МОН, където след хващането му в схеми там започват заплахи и рекет“. На
въпрос от водещия кога му е казано, че е записан и какво е искано от него
ответникът отговорил „Вижте при мене той действа чрез трети лица“, които му
казвали, че А.А. и И.К.се заканвали „да му разгонят фамилията,
ще го унищожат, ще го съсипят“, „това е перманентно“-чрез служители на
министерството казал „аз този ще го съсипя“; че „бил заплашван от ищеца чрез
други хора поне за 4-5 проекта, включително за проект в Силистра, който бил
„кух“. Ответникът казал още, че хората, които според него са направили записа
са А.А. и И.К., които в края на интервюто нарекъл „престъпници“, „изнудвачи“, „манипулират записи, хора,
проекти“. Освен излъчено в ефир с показване снимката на ищеца, предаването било
качено и на сайта на Нова телевизия със заглавие „Б.: Изнудват ме схемаджии от малка организирана престъпна група“ също с
публикуване на негова снимка, впоследствие препредавано от други новинарски
предавания, печатни издания и информационни сайтове. В телевизионното предаване
„Тази сутрин“ по БТВ на следващия ден 01.02.2019г. в отговор на въпроси от
водещия по същата тема ответникът заявил: „При мен не е идвал директно, когато
работеше с мен не се държеше адекватно, но не е заплашвал. Заплахите почнаха,
когато беше уволнен, през хора директни заплахи-ще те размаже, той те е
записвал, ще те съсипе и т.н.“ Уточнил, че ищецът го заплашвал 3-4 години, но
това започнало след уволнението му от Министерство на културата, където бил
директор на Дирекция „Програми и проекти“. В този период се държал с ответника
„нагло и непочтително, застъпвал странни позиции“ и това била причината за
уволнението му. На въпрос дали ищецът е бил хващан в злоупотреби и дали е бил
държан или притискан с нещо ответникът отговорил: „Вижте, това е малка, както
разбирам и през образованието, организирана престъпна група, може би не е
малка“. В същото предаване посочил ищеца като лицето от записа на Е.Й.и заявил,
„как ще подозирам, аз го знам, той е А.А.“, „този
човек А.А., рекетьора, с неговия И.К., с когото отвън
рекетират, пукат гуми, заплашват през трети, през пети лица, събират записи,
компилират ги, унижават хората, мачкат….Този човек е същият човек зад кадъра“, „той
е явно саботьор, защо иска да саботира мен не знам, какво иска да рекетира не
знам“, както и „защитеният свидетел е този мръсник А.А.“,
„това е също този престъпник, е същото лице“. На друг въпрос на водещия
отговорил: “не, не, аз и сега не изпитвам страх,
това, че някакъв келеш, келеш седи и твърди през
разни хора, които идват при мен и твърди аз ще те съсипя, аз имам твои записи,
аз на теб ще ти видя сметката. Ми виж ми я бе, виж ми я“. И това предаване било
окачено в сайта на БТВ със заглавие „Б.Б.: Извършва
се гадна манипулация, тайният свидетел е А.А.“ с последващо препредаване в други медии и интернет платформи
за споделяне.
Въз основа така направените
изявления станали достояние на широката общественост ищецът твърди, че макар и
продиктувани преимуществено от политически съображения, ответникът му приписал
извършването на противоправни действия-престъпления по
служба, търговия с влияние, принуда, участие в организирана престъпна група с
изнасянето на неверни клеветнически твърдения, които позорят личността му, а
наред с това го обидил като го нарекъл „келеш“, „мръсник“, „рекетьор“,
„престъпник“. Твърди по този начин да са накърнени честта, достойнството и доброто му име в личен
и професионален план, като последица от което
претърпял неимуществени вреди изразяващи се в стрес и страх; унижение,
безпомощност и потиснатост; несигурен и лишен от оптимистични очаквания за работата
си; безпокойство при общуването с близки и колеги от начина, по който го
възприемат.
С петитума
на исковата молба претендира осъждането на ответника:
-за сумата 13 000лв., частично
от 25 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от изявленията на ответника
в предаването „З.Б.“, излъчено
на 31.01.2019г. по Нова ТВ, съставляващи клевета с приписването на престъпления, ведно със
законната лихва от 31.01.2019г. до окончателното изплащане;
-за сумата 14 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от изявления
на ответника в предаването „Тази сутрин“, излъчено на 01.02.2019г. по БТВ, съставляващи клевета с приписването на
престъпления, ведно със законната лихва от 01.02.2019г. до окончателното
изплащане;
-за сумата 11 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от изявленията на ответника
в предаването „Тази сутрин“, излъчено на 01.02.2019г. по БТВ, съставляващи обида, ведно със
законната лихва от 01.02.2019г. до изплащането.
Ответникът не оспорва да е направил
изявленията на мястото, по времето
и със съдържанието посочени в исковата молба, но изразява
становище за неоснователност на претенциите
поради липса на осъществяване фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Навежда, че изявленията са
направени последователно в много кратък период от време и по същество са
идентични, поради което не е налице основание да се претендира обезщетение за
вреди от два отделни деликта, както и да се претендира
обезщетение едновременно за обида и клевета от употребата на едни и същи изрази.
Поддържа изреченото в двете телевизионни предавания по адрес на ищеца да е било
основано на обективни данни, създали субективното му убеждение за тяхната
достоверност, поради което отрича наличието на елемента противоправност.
Те са свързани с работата на ищеца по заеманата длъжност в дирекция към МОН,
занимаваща се с европейски проекти, впоследствие обособена в ИА „Оперативна
програма, наука и образование за интелигентен растеж“ /ОПНОИР/“, и конкретно
непристойно поведение и отправени от него заплахи към изпълнителния директор К.Г.,
за което последният изнесъл данни в предаванията „Тази сутрин“ по БТВ и „З.Б.“
по Нова ТВ на 01.02.2019г. Там Г. разказал, че заплахите започнали след едно от
заседанията на комитета за наблюдение, в който участвал И.К., в качеството на представляващ
Съюза за стопанска инициатива, на което станало ясно, че от агенцията има теч
на данни, защото К.разполагал с вътрешна и поверителна информация, известна
само на една от дирекциите, и е налице конфликт на интереси между него и А.А.. По тази причина бил изолиран от управлението на проекти,
ограничен достъпа до информация и разпоредена цялостна проверка за работата му на длъжността,
в резултат на което нахлул в кабинета на Г. и заявил, че ще срути всичко. По
същото време двукратно на изпълнителния директор на агенцията били срязани
гумите на личния автомобил, което възприел като сплашване и свързал с ищеца. За
поведението на последния и свързаността му
с И.К.ответникът узнал от личен разговор с К.Г. преди изявлението му в
предаването от 31.01.2019г. Наред с това на тази дата и на 01.02.2019г. в предавания
по БТВ и БНТ министърът на образованието Д.В.и заместник-министърът на
образованието Д.С.казали, че срещу ищеца има няколко подадени сигнала от
различни места за изтичане на информация и конфликт на интереси по повод
работата му по европроекти, във връзка с което
започнала проверка. Като краен резултат бил дисциплинарно уволнен. По отношение
употребените думи и изрази навежда, че не е целял да оклевети или обиди ищеца,
а по същество представляват критични и негативни оценка и мнение за личността му,
които с оглед принципа за свобода на словото не могат да послужат като
основание за ангажиране отговорността му за вреди. Оспорва ищецът да е
претърпял заявените в исковата молба неимуществени вреди, респ. доводи за
прекомерност на претендираното обезщетение.
От своя страна твърди, че на 30.01.2019г. на пресконференция депутатът и журналист Е.Й.оповестила запис за корупция при
ремонта на ларгото в гр.София, в който, в качеството на заместник министър, опростил 700 000лв. неустойка на фирмата-строител
и разпоредил съставянето на документи с невярно съдържание. На същата дата
по телевизия БСТВ било излъчено нейно
интервю със служител на министерството със скрита самоличност, който казал, че присъствал
на срещата, потвърдил автентичността на записа и заявил,
че спрямо него и други служители в Министерство на културата от ответника бил упражнен натиск да фалшифицират документи. Този служител бил ищецът,
които си изявления потвърдил и в обясненията дадени пред Специализираната прокуратура по извършената проверка
по случая, верността на които
не съответстват на обективната истина. Твърди посоченото поведение на ищеца да
е предизвикало у него негативни емоции и провокирало изказванията му в телевизионните предавания, с оглед на което навежда
на съпричиняване в хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Наред с това твърди
по посочения начин ищецът да
е разпространил невярна позоряща информация за него и му
приписал престъпление, от което претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в засягане доброто име и достойнството в личен и професионален план. Вредите оценява
на сумата от 60 000лв. и прави възражение за прихващане
в условията на
евентуалност в случай, че съдът
намери иска за основателен.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Не се спори участие на ответника
в телевизионно предаване „З.Б.“ излъчено на 31.01.2019г. по Нова ТВ и в
телевизионно предаване „Тази сутрин“ излъчено на 01.02.2019г. по БТВ, към този
момент министър на културата. Поводът за участията и тема на разговор с
водещите бил оповестен от депутата и журналист Е.Й.звукозапис свързан с него,
тогава заместник-министър на културата, касаещ
ремонта на ларгото в гр.София, както и излъчено на
същата дата по-късно по БСТВ /Българска свободна телевизия/ интервю на Й. с
лице със скрита самоличност, което потвърдило автентичността на записа и
присъствието си на срещата, на която върху служители на министерството бил оказан
натиск за изготвяне на документи с невярно съдържание във връзка с изпълнението
на договора за посочения ремонт, добили публична известност като „Ало, Б. съм“.
И в двете предавания ответникът отрекъл верността на изнесеното и заявил, че
записът е манипулиран и създаден тенденциозно с цел да бъде рекетиран и
дискредитиран, както и отпреди заплашван. На въпроси от кого посочил, че това
са бившият служител на Министерство на културата А.А.,
който към този момент работел в МОН, и И.К., който консултирал и посредничил на
изпълнители по европроекти.
В тази връзка в предаването от
31.01.2019г. по Нова ТВ казал следното: „То си е като малка организирана
престъпна група, те правят същото в Министерство на образованието“; „Този А. с
неговия партньор отвън. Това са схемаджии, схемаджии и изнудвачи-престъпна група. Единият работи
отвътре в администрацията, другият работи отвън, лобират проекти. Единият
издава информация, другият чрез тази информация през трети клиенти печели
проекти. Това правят тези момчета-шантажират“; по адрес на ищеца „притежава цяла
колекция от записи, които модифицира и с която рекетира“, „същото се случва в
МОН, където след хващането му в схеми там започват заплахи и рекет“;
„предшественикът му на поста В.Р.имал съмнения за това, че чрез изтичане на
информация и подставени лица, партньорът на А. печели проекти, но такива
опасения трудно се доказват“. На въпрос от водещия кога му е казано, че е
записан и какво е искано от него отговорил: „Вижте при мене той действа чрез
трети лица“, които му казвали, че А.А. и И.К.се
заканвали „да му разгонят фамилията, ще го унищожат, ще го съсипят“, „това е
перманентно“-чрез служители на министерството казал „аз този ще го съсипя“; че
„бил заплашван от ищеца чрез други хора поне за 4-5 проекта, включително за
проект в Силистра, който бил „кух“. В края на интервюто нарекъл посочените лица
„престъпници“, „изнудвачи“, „манипулират записи,
хора, проекти“.
В предаването на следващия ден
01.02.2019г. по БТВ също по адрес на ищеца казал: „При мен не е идвал директно,
когато работеше с мен не се държеше адекватно, но не е заплашвал. Заплахите
почнаха, когато беше уволнен, през хора директни заплахи-ще те размаже, той те
е записвал, ще те съсипе и т.н.“; ищецът „го заплашвал 3-4 години, но това
започнало след уволнението му от Министерство на културата, където бил директор
на Дирекция „Програми и проекти“; ищецът „се държал с него нагло и
непочтително, застъпвал странни позиции“ и това била причината за уволнението
му. На въпроси дали ищецът е бил уличен в злоупотреби, той ли е лицето от
интервюто с Е.Й.и с какво е бил притискан казал: „Вижте, това е малка, както
разбирам и през образованието, организирана престъпна група, може би не е
малка“, „как ще подозирам, аз го знам, той е А.А.“,
„този човек А.А., рекетьора, с неговия И.К., с когото
отвън рекетират, пукат гуми, заплашват през трети, през пети лица, събират
записи, компилират ги, унижават хората, мачкат….Този човек е същият човек зад
кадъра“, „той е явно саботьор, защо иска да саботира мен не знам, какво иска да
рекетира не знам“, „защитеният свидетел е този мръсник А.А.“,
„това е също този престъпник, е същото лице“. На въпрос дали се страхува
отговорил: “Не, не, аз и сега не изпитвам страх,
това, че някакъв келеш, келеш седи и твърди през
разни хора, които идват при мен и твърди аз ще те съсипя, аз имам твои записи,
аз на теб ще ти видя сметката. Ми виж ми я бе, виж ми я“.
По делото не се спори, че ищецът А.А. е бил служител в Министерство на културата на длъжност
директор на Дирекция „Европейски програми и проекти“. Видно от представената
Заповед № РД14-242/12.04.2016г. на министъра на културата В.Р.служебното му
правоотношение е прекратено, считано от 15.04.2016г. на основание чл.103, ал.1,
т.1 ЗДСл. по взаимно съгласие. След това
от м.10.2016г. бил назначен на длъжност в Главна дирекция за европейски
програми и проекти към Министерство на образованието и науката, която малко
по-късно била обособена в Изпълнителна агенция „Оперативна програма наука и
образование за интелигентен растеж“ под шапката на МОН, където от 2018г. бил
държавен експерт в Дирекция „Подбор на проекти
и договаряне“ /стр.161/.
От фактическа страна не е спорно
още, че ден преди първото предаване на 30.01.2019г. Е.Й.свикала
пресконференция, на която пред медиите и обществеността оповестила посочения
запис с твърдение, че разкрива корупционни практики в Министерство на културата.
Казала още, че направила интервю със служител от министерството без да разкрие
самоличността му, излъчено същия ден по БСТВ. Записът е направен през 2016г. и съдържа
разговори на ответника от среща в присъствието на служители на министерството
за съставянето на актове за спиране на строителството за да се заличи забавата
на фирмата-изпълнител по проекта за ремонт на ларгото
и по този начин да не се стигне до плащането на неустойка от 700 000лв.
Като доказателство по делото е
приобщен на електронен носител видеозаписа от интервюто, чието съдържание е
възпроизведено от вещото лице по извършената СТЕ /стр.219-222/. Видно от същото
самоличността на „защитения свидетел“ е прикрита със замъгляване образа и
модифициран глас. На поставените от г-жа Й. въпроси лицето отговаря, че не е
направило аудиозаписа, но е присъствало на срещата и
потвърждава автентичността му, като го предоставя за да остави следа от
натиска, който бил оказан за изготвяне и подписване на документи с невярно
съдържание. Касае се за ремонта на ларгото и
конкретно съставянето на допълнителен акт обр.10 за
удължаване срока за изпълнение на проекта за период, в който вече е било
работено, същевременно удължава крайния срок за изпълнение. Целта е ощетяване
на държавния бюджет и злоупотреба с европейски средства в полза на
фирмата-строител, като вместо налагане на санкция в размер на 700 000лв. за 33
дни закъснение по изпълнението на проекта, да се оправдаят с документи за да не
се плати тази сума. На въпроси защо служителите на МК се съгласяват да участват
в подобна схема и мотивирани ли са по някакъв начин лицето отговаря-„защото в
противен случай се подлагат на тормоз и уволнение или просто са налице, намира
се подходящ човек, който подписва“ и „както се чува от записа с екскурзии и по
всякакви други подходящи стимули“. На други въпроси заявява, че просрочието по изпълнението е било констатирано от МРРБ и
на по-късен етап се вижда, че глобата от 700 000лв. не е удържана от МК, а от
своя страна МРРБ е приело новите обстоятелства възникнали след записа, т.е.
документирано и впоследствие прието с новите документи, които са представени,
за да се избегне тази санкция. Казва още, че този случай не е изолиран и е бил
свидетел на други подобни за нередности при изпълнение на европейски програмни
проекти.
По случая е била извършена
проверка от Специализираната прокуратура-пр.пр.№ 202/2019г., приключила с
Постановление от 11.04.2019г. за отказ от образуване на наказателно
производство за извършено престъпление по НК /стр.30-52/. Видно от постановлението
в рамките на проверката са били събрани и
подложени на анализ множество документи, снети обяснения от голям брой лица имащи
отношение към случая, извършено експертно изследване на аудиофайла от записа
предоставен от депутата Е.Й.на флаш памет, както и предоставен
от нея видеозапис от интервюто с „тайния свидетел“. Изводът за липса на
предпоставки за започване на наказателно производство прокурорът обосновал с обективна
невъзможност да се потвърди автентичността на аудиозаписа
по причина, че не е оригинал, а предаденият от г-жа Й. е презапис
направен от нея според обясненията й, приложени по делото /стр.168/, от получен
на 11.01.2019г. в пощенската си кутия в Народното събрание компакт диск, който
впоследствие изхвърлила. В тази връзка е посочено, че липсата на първоначално направения запис е непреодолима
пречка да се установи наличието или липсата на въздействие, извършени
манипулации или обработка, което не позволява проверка на възпроизведената
информация и не изключва възможността записът да е бил обект на манипулация
преди или след презаписа му от диска, получен от г-жа Й., поради което не може
да се ползва като годен източник за установяване на записаните изявления. Посочено
е още, че заявеното от „тайния свидетел“
във видеозаписа на интервюто също не може да бъде проверено, поради това, че
г-жа Й. не е предоставила данни за самоличността му и в този смисъл не могат да
бъдат кредитирани като достоверен и обективен източник на информация. На база анализа
на събраните в проверката данни и снетите обяснения от множество лица е било констатирано,
че в хода на изпълнението по договора за ремонта строителните дейности са били
спирани неколкократно по различни причини с
документирането им със съответния акт обр.10 към
момента на настъпване на обстоятелството, което и с оглед други възникнали
трудности довело до промяна в крайната дата за изпълнение. Това от своя страна е
лишавало от смисъл съставянето на други актове за спиране обр.10
със задна дата, а и данни за издаването на такива документи, с оглед
съдържанието на аудиозаписа, не са били установени.
Според постановлението дори и да е имало забава от изпълнителя, тя е само в
рамките на няколко дни, но това не може да му се вмени в отговорност и не е
възникнало предвиденото в договора основание за търсене на неустойка, защото е
приключил изпълнението преди уговорената крайна дата 20.01.2016г. и въпреки отправената
своевременно на 30.12.2015г. покана до възложителя /Министерство на културата/
за подписване на акт обр.15 това е било направено
месец по-късно на 25.01.2016г. поради забава в действията на служители на
министерството. Отчетено е и обстоятелството, че през 2017г. Министерство на
културата е предявило иск против изпълнителя за неустойка за забава по договора
от 753 796.08лв., отхвърлен с влязло в сила съдебно решение № 2458/28.12.2017г. на СГС.
Ищецът А.А.
е дал обяснения по проверката на Специализираната прокуратура, приложени по
делото /стр.161-165/. В тях посочил, че работата му като служител в
Министерство на културата по договора за ремонт на ларгото,
финансиран със средства по програма на ЕС, е била свързана с отчетни документи
по техническото и финансовото изпълнение
и тяхното отчитане пред МРРБ. Не е имал ангажименти по надзора и
строителството. Присъствал на срещи между служители на министерството,
изпълнителя по договора и представители на други институции, имащи отношение
към проекта, а ръководството и наблюдението върху него били осъществявани от Б.Б., като заместник-министър. Бил в добри отношения с
другите служители, ангажирани с изпълнението по договора, и като цяло с
ответника, но имали известни разногласия от служебно естество, защото при
даването на становища и съгласуването по въпроси по проекти, включително и за ларгото, той възприемал дадените от правната дирекция, а не
неговите. Посочил още, че е слушал изтеклия в медиите запис и потвърдил
присъствието си на срещата от него, на която освен Б.Б.
били и други служители на МК, като се чуват гласовете на Т.Ц.и арх.М.. Срещата
била проведена в кабинета на ответника през м.03.2016г. Той ги извикал /ищеца, Ц.
и М./ за да говорят за проекта и за идеята да се изготвят допълнителни актове обр.10 за спиране на строителството за да отпадне неустойката
от 700 000лв. Ответникът знаел, че като ръководител на проекта арх.М. трябва да
се заеме с това нещо, а Ц. и той присъствали за да изкажат становище. М.
реагирал лаконично и казал „Да, добре“, но почувствал отговорност, че трябва да
свърши работата. На въпрос кой ще подписва тези протоколи лично /А.А./ напомнил, че в ЗУТ са посочени лицата. После не е
коментирал срещата с другите присъствали и с Б.Б.,
като избягвал да влиза в кабинета на последния, защото все искал от него нещо,
като например да подпише акт обр.19. Сочи, че по
време на срещата от записа лично не е разговарял по телефона, а това правил Б.Б., но не го слушал. Отрекъл да е направил записа, както и
като държавен служител да е изнудвал висшестоящ.
Дадените от ищеца обяснения по
проверката на Специализираната прокуратура са взети предвид и коментирани в
приложеното постановление от 11.04.2019г. във връзка с изясняване
обстоятелствата около записа. В него е посочено, че лицата от записа /Б., Ц., М.
и Д.Д./ в своите обяснения са отрекли да е имало
срещи и разговори, на които да са били правени изявления от Б. за изготвяне на
актове за спиране на строителството. Твърдението единствено на ищеца за
обратното не е кредитирано поради констатацията, че не кореспондира с
останалите събрани данни, включително и със самия запис. Допълнително обясненията
му са възприети като вътрешно противоречиви с оглед действията му през 2016г.
като служител на МК, когато на 02.02.2016г. лично
съгласувал докладна записка, че изпълнението на СМР е приключило в уговорения
срок, а в същото време твърди по-късно през м.03.2016г. Б.Б.
неправомерно да е указал изготвянето на актове обр.10
за оправдаване забава в изпълнението.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите К.Г., И.К., А.К., Н.Д., Х.М.и Ц.С..
Свидетелят К.Г. е изпълнителен
директор на ИА „ОПНОИР“, в която ищецът А.А. към
2019г. работил, като двамата се познават от 2003г. или 2004г. В показанията си
сочи, че с Б.Б. се запознал в сградата на Министерски
съвет на 30.01.2019г., когато гръмнал скандала с оповестения запис и интервю на Е.Й.по БСТВ за нередности
в Министерство на културата. При проведения разговор му казал, че разпознал служителя
А.А. и споделил за случилото се в изпълнителната
агенция по отправени към него /свидетеля/ заплахи от този служител и евентуалната
му свързаност с И.К.. Конкретно разказал, че И.К.бил член на комитета за
наблюдение като представител на бизнес организация и на една от срещите
използвал определена информация. Същият ден вечерта свидетелят получил доклад
от директора на Дирекция „Подбор на проекти и договаряне“ Ц.С., в който изразил
съмнение за получаването от К.на тази информация от подчинения му А.А.. Споделил също, че известно време преди това ректорът на
Софийския университет му казал за осъществен от И.К.натиск във връзка с проект
изпълняван по оперативна програма; за случка с рязане гумите на личния му
автомобил, която свързвал с ищеца като последица от подадените срещу него
сигнали, както и за среща с А., на която бил доста нападателен и едва ли не
заплашил, че ще срути цялата агенция. Св.Г. сочи, че същите неща разказал по
БТВ в предаването „Тази сутрин“ на 01.02.2019г., но не дава конкретика,
тъй като към момента е ответник по заведено срещу него от А.А.
дело за неимуществени вреди във връзка с телевизионното му участие. Свидетелят
изразява убеденост, че „тайният свидетел“ от интервюто с Е.Й.е ищецът, когото
разпознал по стойката, по изказа, по говора, като сочи, че бил разпознат и от
други служители в изпълнителната агенция. Сочи още, че във връзка с тези неща и
впоследствие разразилия се скандал с министъра на културата ищецът бил
дисциплинарно уволнен по решение на дисциплинарния съвет. По отношение И.К.сочи,
че го познава от години и като член на комитета по наблюдение е получавал за
проектите такава информация, каквато и останалите членове до м.11.2018г.,
когато във връзка с възникналите съмнения за свързаността му с ищеца бил
заменен. Определя ищеца като много добър експерт и интелигентен човек, който
познава правилата дори по-добре от доста други хора в агенцията.
Във връзка с показанията на този
свидетел не се спори предявен против него от ищеца иск за неимуществени вреди
по чл.45 ЗЗД относно изказванията му в предаванията „З.Б.“ по Нова ТВ и „Тази
сутрин“ по БТВ на 01.02.2019г. за обстоятелствата, за които свидетелства в
настоящото производство. По подадената искова молба /стр.84-88/ е образувано
гр.д.№ 3237/2019г. по описа на СГС. При извършената служебна проверка съдът
констатира, че делото е изпратено по подсъдност в СРС с образуването на гр.д.№
19285/2019г., 85 състав, по което на 19.03.2020г. е постановено решение за отхвърляне
на иска, понастоящем висящо по жалба в СГС.
Свидетелят Ц.С. е директор на
Дирекция „Подбор на проекти и договаряне“ в посочената изпълнителна агенция и
пряк ръководител на ищеца от 2017г., когото познава от 2016г. В показанията си
сочи, че през 2017г.-2018г. в агенцията се провела оценка на проектни
предложения за финансиране на научни центрове, на комисията по която бил
председател, а А.А. секретар. На няколко пъти през
2018г. възникнали ситуации, които събудили съмнения за нерегламентирана
комуникация с кандидати и бенефициенти, като през лятото на същата година на
среща с изпълнителния директор ректорът на Софийския университет споделил, че И.К.и
А.А. се опитват да оказват натиск към екипа по
проекта на СУ с цел да се ползват услугите на К.за управлението му. След това разговарял
с ищеца и го предупредил, че ако това се повтори ще уведоми изпълнителния
директор. В отговор ищецът казал, че ако нещо се случи с него ще срути
агенцията, както и „това ми е дежа вю от това, което ми се беше случило в
Министерство на културата“. По-късно през м.11.2018г. на среща с комитета за
наблюдение по оперативна програма един от членовете И.К.изнесъл информация от
вътрешно-служебен характер, с която разполагали само служителите от дирекцията
му. Същия ден подготвил и изпратил на изпълнителния директор доклад за изтичане
на информация за финансираните научни центрове, който обаче не бил придвижен до
МОН или други институции преди да се уверят, че той се извършва от А.А., а обсъждали как да подходят и какви мерки да вземат.
Очевидно А. разбрал, че съмненията са паднали върху него и подал множество
сигнали до различни институции за проблеми с управлението на европейски
средства по програмата, в резултат на което се получило така, че вместо да
работят по ограничаване теча на информация преминали в режим на обяснения за
нещо невярно. Наред с това ищецът започнал да настройва колеги
помежду им за уволнения и срещу ръководството за дискриминационно отношение,
довело до ескалация на взаимоотношенията в дирекцията. Свидетелят сочи, че
непосредствено след тези събития в края на м.01.2019г., когато излъчили
предаванията с министъра на културата Б.Б., в които заявил,
че е записван през 2016г. от свои колеги и назовал имената на А.А. и И.К., първата му мисъл била, че става въпрос за ищеца.
Веднага след това и въз основа изнесеното в медийното пространство била разпоредена проверка на работата на ищеца в изпълнителната
агенция, при която, във връзка с проектно предложение на кандидат по проект,
бил установен конфликт на интереси между А., който отговарял за контрола и
качеството на предложението, и И.К., който участвал в екипа по същото проектно
предложение-двамата притежавали в съсобственост няколко имота. Това довело до
образуване на дисциплинарно производство с последващото
освобождаване на ищеца от длъжност. Свидетелят сочи, че познава И.К.от м.май
2017г., когато се срещнал с него по молба на А.А.. На
срещата К.се представил като консултант по европейски проекти и поискал
информация за конкретен проект, като се интересувал от възможностите за
евентуално консултиране. Сочи още, че заедно с колеги гледали няколко пъти
интервюто на Е.Й.с „тайния свидетел“ и въз основа видяното не е напълно
сигурен, но смята, че това лице е ищецът. Определя последния като добър
експерт, много интелигентен човек, с аналитична подготовка и дългогодишен опит,
но манипулативен в действията си.
С оглед показанията на св.С. по
делото не е спорно, че служебното правоотношение на ищеца в ИА „ОПНОИР“ е било
прекратено със Заповед № РД-10-10/14.03.2019г. с наложено наказание
„дисциплинарно уволнение“, впоследствие отменено с Решение № 4861/14.09.2020г.
по адм.д.№ 4503/2019г. на АССГ /стр.149-154/.
Свидетелят И.К.познава ищеца А.А. от много години, с когото имали както административни и
служебни отношения, така и лични. В показанията си сочи, че гледал двете
предавания на 31.01.2019г. и на 01.02.2019г. и ги възприел като клеветнически и
безобразни твърдения на двама администратори на държавна служба, които
манипулират и лъжат общественото мнение и злепоставят ищеца и лично него без да
имат причастие към скандалите. /очевидно свидетелят визира не само процесните телевизионни предавания, но и тези свързани с
изказванията на св.Г. по двете телевизии на 01.02.2019г./. Сочи, че
най-вероятно казаното от Б.Б. е продиктувано от
излезлия в медиите аудиозапис, за който било доказано
да е автентичен, доказва оказан от него натиск върху служители за изготвяне на
документи с невярно съдържание и извършените закононарушения. Потвърждава, че с
ищеца имат регистрирано общо имущество, но преди скандала са имали инцидентни
контакти. Зачестили ги след това, тъй като било намесено и неговото име. Сочи, че
скандалът повлиял на ищеца зле в здравословно и психично отношение. Направил
тежка хипертонична реакция с високо кръвно налягане, загубил възможност да
говори и с надебелен език, което, като лекар с дългогодишна практика, определя
като признаци на начален исхемичен инсулт. Това
състояние било животозастрашаващо, още повече, че има
наследствено заболяване, майка му починала от инсулт, а баща му бил диабетик.
Изнесеното в телевизионните предавания последователно от двамата администратори
/ответника и св.Г./ го сринало, затворил се в себе си, не искал да контактува с
никого и на практика бил отхвърлен от общността. Поради това и поради последващото му дисциплинарно уволнение не можел да си
намери работа по специалността в държавна или общинска структура и останал без
доходи, въпреки безспорната му квалификация в областта на европейските проекти
и въпреки отмяната на уволнението.
Свидетелят А.К. е братовчед на
ищеца, с когото живеят в едно жилище. Гледал предаванията по телевизията с
изявленията на ответника и бил шокиран от казаното, защото не познава ищеца
като такъв човек. В разговор отрекъл верността на изнесеното, после се затворил
в себе си и отказал да общува с близки и роднини, спрял да излиза. След
медийните атаки страдал от безсъние, спрял да се храни, вдигал кръвно и
започнал да пие лекарства. Свидетелят гледал и предаванията с изявленията на
св.Г., за които сочи, че също се отразили зле на ищеца. Впоследствие започнал
работа в търговско дружество, но не в областта, в която работил дълги години.
Свидетелите Х.М.и Н.Д. са актьори,
а първият председател на Съюза на артистите в България, които познават
ответника в личен и професионален план, тъй като преди да заеме постовете
заместник-министър и после министър на културата бил режисьор и работил в
областта на театралното изкуство. И двамата свидетели са запознати със
скандала, както и с направените от ответника изявления по телевизията във
връзка с него. Описват го като разумен, уравновесен и балансиран човек, но след
случилото се се променил-станал затворен, емоционално
напрегнат, необщителен и угрижен. Св.М.сочи, че станал нервен и избухлив и
неведнъж отлагал срещи и ангажименти, защото го викали на разпити в
прокуратурата, което се отразило на работата му като министър; спрял дъщеря си
от училище, защото се страхувал за себе си и семейството; много приятели и
познати от социалната му среда се отдръпнали от него и отказвали срещи заради
скандала.
От тези доказателства и
установените въз основа на тях факти, съдът обоснова от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД
съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението
й поражда отговорност на причинителя да заплати обезщетение, което на основание
чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди пряка и непосредствена последица от
увреждането. Вреда по смисъла на нормата е всяка неблагоприятна последица за
признати и защитени от закона права и интереси на увредения, които могат да
бъдат имуществени и неимуществени. Пораждането на деликтната
отговорност по чл.45 ЗЗД е предпоставено от противоправно деяние-действие или бездействие, настъпила
вреда и причинно-следствена връзка между деянието и вредата. На основание
чл.45, ал.2 ЗЗД вината на извършителя се предполага.
С исковата молба ищецът
претендира три обезщетения за неимуществени вреди от изявления на ответника в
телевизионни предавания от 31.01.2019г. и 01.02.2019г. за всяко поотделно и при
разграничението деянията да покриват признаците на клевета и обида. Съгласно съдебната
практика /Решение № 129/29.06.2015г. по гр.д.№ 7040/2014г. на ВКС, ІІІ г.о.,
Решение № 204/12.06.2015г. по гр.д. № 7046/2014г. на ВКС, ІV г.о. и др./ в случаите на причиняване
неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани обективно помежду си и
са се осъществили в непродължителен период от време, обезщетението се определя
глобално, като в тази насока са приети за приложими по аналогия разрешенията
дадени с т.11 и т.13 от ТР № 3/22.04.2005г. по тълк.д.№
3/2004г. на ОСГК на ВКС. В случая изявленията са направени в два последователни
дни и се отнасят до едни и същи обстоятелства, по повод на които се твърди да
са нарушени конституционно признатите права на ищеца, поради което в преценката
дали е възникнало право на обезвреда и в какъв размер
съдът следва да се произнесе общо при отчитане кумулирания
ефект от отделните деяния.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за недопустимост да се претендира обезщетение за
неимуществени вреди едновременно за обида и клевета с аргумент, че те са в
условията на алтернативност. В разпоредбата на чл.32
КРБ честта, достойнството и доброто име са въздигнати като висша ценност и
защитимо от закона субективно право на личността. Обидата /чл.146, ал.1 НК/ и
клеветата /чл.147, ал.1 НК/ са проявни форми на противоправно нарушаване на това право, като разликата е в
аспекта, в който се засяга-в първия случай честта и достойнството като
самооценка на личността, а във втория случай доброто му име в обществото. Но това
не означава, че взаимно се изключват, защото е възможно при публично направени
изявления в една част употребените думи и изрази да са обидни, т.е. унизителни
за честта и достойнството, а в друга част клеветнически, т.е. изнасят се
позорни обстоятелства или се приписва престъпление, както се твърди в случая. При
въведени от пострадалия твърдения да е претърпял вреди от цялостното изявление
и с оглед конкретните обстоятелства, разграничението им по естество е от
значение за начина и степента на засягане на правото по чл.32 КРБ.
Свободата на словото във всичките
му форми е един от основополагащите принципи на демократичното общество.
Разпоредбата на чл.39, ал.1 КРБ постановява, че всеки има право да изразява
мнение и да го разпространява чрез слово-писмено, устно, чрез звук, изображение
или по друг начин, а съгласно чл.41, ал.1 КРБ всеки има право да търси,
получава и разпространява информация. Като израз на свободата на словото тези
права не са абсолютни, а ограничени до пределите предписани в чл.39, ал.2 и чл.41,
ал.1, изр.2 КРБ-не могат да бъдат насочени или да се използват за накърняване правата
и доброто име на другиго, за призоваване към насилствена промяна на
конституционно установения или обществения ред, националната сигурност, към
извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над
личността, срещу народното здраве и морала. Ограниченията кореспондират на
конституционно признатите и защитени права на гражданите за неприкосновеност на
личния и семеен живот, чест, достойнство
и добро име /чл.32, ал.1 от Конституцията/.
По идентичен начин е уредбата и в
чл.10 от ЕКЗПЧОС, която в ал.1 прогласява правото на всеки да отстоява своето
мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на
държавните власти и независимо от границите. Пределите, до които се простира са
установени в ал.2-ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със
задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия,
ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно
демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност,
териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за
защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на
другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или за
поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието.
В Решение № 7/1996г. на КС е
дадено тълкуване на правото на свободно изразяване на мнение и свързаните с
него права и свободи, прогласени в чл.39-41 от Конституцията, както и на
случаите, когато са допустими техните ограничения. Съдът приема, че правото на
свободно изразяване на мнение може да бъде ограничено заради друго, конкуриращо
право и това е на лично достойнство, чест и добро име, които също са конституционно
защитени. По въпроса относно съотношението между тези конкуриращи права е
проведено разграничение между информация и идеи, които се правят публично в
контекста на политическия и въобще обществения дебат и такива, които не попадат
в този контекст, като е постановено, че принадлежащите към първата категория се
ползват с по-висока степен на защита.
В практиката на ЕСПЧ се приема,
че гарантираното от чл.10 ЕКЗПЧОС право на свободно изразяване не се отнася
само към общоприети и добре посрещани идеи и информация, но и към такива, които
накърняват, шокират или смущават. Трябва да се отчита справедливия баланс между
свободата на словото в контекста на правото
на обществото да бъде информирано
и защитата на репутацията на гражданите, както и границите на допустимата
критика по отношение на политиците
в това им качество, които са приети за
по-широки, отколкото за частните лица.
За разлика от последните, политикът съзнателно и неизбежно се излага
на близко наблюдение на всяка
негова дума и действие, както от журналистите, така и от цялото
общество. Той трябва да проявява
по-висока степен на толерантност, особено когато сам прави публични
изявления, допускащи критика. Същевременно чл.10, § 2 ЕКЗЧПОС дава възможност за защита репутацията
на другите, т.е. на всички,
включително на политиците, дори когато те
не действат като частни лица,
като в тези случаи, изискванията за такава закрила
трябва да се преценяват във
връзка с интересите на откритата дискусия
по политически въпроси. Направено е разграничение между изразяване на фактически
твърдения и оценки /мнения/, като ЕСПЧ сочи, че докато съществуването
на фактите може да бъде
доказано, истинността на оценъчните съждения
не се поддава
на доказване и поставянето на изискване за доказване
истинността на оценъчни съждения нарушава самата свобода на изразяване
на мнение, която е съществен елемент на правото,
гарантирано от чл.10 ЕКЗЧПОС.
Идентично
разграничение е направено и от ВКС в множество съдебни решения по различни
казуси във връзка изнесена
информация в упражняване правото на свобода на словото, границите, до които се
простира и кога те са нарушени чрез засягането на чужди права. При твърдения от
претендиращия обезщетение от кои конкретно изрази и действия е засегнат, на
преценка подлежи кои от тях представляват твърдения за факти и кои оценка на
факти. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения и те могат да
ангажират отговорност само ако са неверни и позорят адресата /клевета/, защото
накърняват конституционно признатите му права. Оценките и мненията не представляват
конкретни факти от обективната действителност и могат да ангажират отговорност
само ако са направени в превратно упражняване правото по чл.39, ал.1 от КРБ и
представляват обида или клевета. В своята практика ВКС е подчертавал, че
признатото и гарантирано в чл.39, ал.1 КРБ право на мнение се упражнява
надлежно и не е налице елемент на противоправност при
изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягаща конкретно лице,
когато името му се коментира или се предполага връзка с оглед неговия пост,
дейност или занятие по поставения обществен въпрос, освен ако не се касае за
превратно упражняване на право, а свободата на мнение бива използвана, за да се
вреди на доброто име /Решение № 484/09.06.2010г. по гр.д.№ 1438/2009г. на ВКС,
ІІІ г.о., Решение № 129/11.08.2020г. по гр.д.№ 2704/2019г. на ВКС, IV г.о., Решение №
85/23.03.2012г. по гр.д.№ 1486/2011г. на ВКС, IV г.о. и др./.
По делото е безспорно, че повод
за участията на ответника Б.Б. в телевизионните
предавания по Нова ТВ на 31.01.2019г. и по БТВ на 01.02.2019г. е оповестения от
Е.Й.аудиозапис и излъчено по друга телевизия интервю
с лице със скрита самоличност, уличаващи го в престъпни действия във връзка с
изпълнението на финансиран с европейски средства договор, добило популярност
под наименованието „Ало, Б. съм“. Тъй като и към деня на записа, и към деня на
оповестяването му е заемал висок държавен пост /заместник-министър на
културата, съответно министър на културата/, въпросите около този случай са
станали обществено значими, предмет на публично обсъждане и коментари,
включително с политически измерения. Казаното в предаванията е в отговор на отправените
към него обвинения в упражняване правото по чл.39, ал.1 и по чл.41, ал.1 КРБ,
но наред с това поставя в центъра на събитията личността на ищеца, с когото
свързва първоизточника на скандала. Затова на преценка подлежи дали направените
изявления по адрес на ищеца съставляват оценка или мнение, които макар и
негативни са в рамките на допустимата свобода на словото, или са унизителни за
честта и достойнството, респ. обективират твърдения
за злепоставящи доброто име факти, с което се накърняват конституционно
защитените му права по чл.32, ал.1 от Конституцията.
За да посочи ищеца като инициатор
на компроментиращия запис в интервютата ответникът изнесъл
информация за работата и поведението му като бивш служител на МК и такъв в МОН свеждаща
се до това, че неправомерно предавал на друго лице /И.К./ данни за проекти, с
когото лобирали за спечелването им по престъпен начин чрез заплахи и изнудване,
което се случвало в двете министерства и лично бил обект на такива заплахи.
Конкретните изявленията са: „То си е като малка организирана престъпна група,
те правят същото в Министерство на образованието“; „Вижте, това е малка, както
разбирам и през образованието, организирана престъпна група, може би не е малка“;
„Този А. с неговия партньор отвън. Това са схемаджии,
схемаджии и изнудвачи-престъпна група. Единият работи
отвътре в администрацията, другият работи отвън, лобират проекти. Единият
издава информация, другият чрез тази информация през трети клиенти печели
проекти. Това правят тези момчета-шантажират“; „притежава цяла колекция от
записи, които модифицира и с която рекетира“, „същото се случва в МОН, където
след хващането му в схеми там започват заплахи и рекет“; „предшественикът му на
поста В.Р.имал съмнения за това, че чрез изтичане на информация и подставени
лица, партньорът на А. печели проекти, но такива опасения трудно се доказват“; „При мен не е идвал директно, когато работеше с мен не се
държеше адекватно, но не е заплашвал. Заплахите почнаха, когато беше уволнен,
през хора директни заплахи-ще те размаже, той те е записвал, ще те съсипе и
т.н.“; „заплашва ме 3-4 години, но това
започнало след уволнението му от Министерство на културата“; „този човек А.А., рекетьора, с неговия И.К., с когото отвън рекетират,
пукат гуми, заплашват през трети, през пети лица, събират записи, компилират
ги, унижават хората, мачкат….“, „той е явно саботьор, защо иска да саботира мен
не знам, какво иска да рекетира не знам“. В рамките на изказванията нарекъл
ищеца „престъпник“, „изнудвач“, „мръсник“ и „келеш“.
Както бе посочено даването
на мнение или оценка не подлежи на проверка за достоверност, тъй като са израз
на личната позиция на лицето. То е противоправно само,
ако оценъчното изявление е обидно или клеветническо. Когато се изнасят твърдения
за осъществили се факти, те могат да бъдат верни или неверни и в този смисъл
подлежат на проверка за истинност. Ако фактите са верни съобщаването за тях или
разпространението им е правомерно, дори и да са позорящи този, за когото се
отнасят. Обратно, ако са неверни и по същността си позорящи изнасянето им е
неправомерно, т.е. противоправно по чл.45 ЗЗД.
В случая така
направените изявления имат не само оценъчен характер, но и съдържат знание за
факти, които с оглед вложения смисъл и дадената квалификация обективно са в
състояние да засегнат честта, достойнството и доброто име на ищеца, защото
освен, че поставят личността му в негативна светлина, му се приписва и извършването
на престъпления.
От събраните по
делото доказателства се установява, че още преди събитията около аферата „Ало, Б.
съм“ ищецът е имал проблеми в ИА „ОПНОИР“ към МОН свързани с работата му по европроекти и взаимоотношенията с външни лица, които са
поставили под съмнение личното и професионалното му поведение като държавен
служител. Става въпрос за познанството и свързаността му със св.И.К.в условията
на конфликт на интереси /послужило впоследствие като основание за дисциплинарно
уволнение/; случаи на изтичане от агенцията на информация към него; за упражнен
натиск върху бенефициенти по определени договори; непристойно поведение от
ищеца към прекия си ръководител и изпълнителния директор, както и за случаи на
рязане гумите на личния автомобил на последния, възприети като заплахи с
предположението да изхождат от ищеца, за които обстоятелства разказват подробно
в показанията си свидетелите К.Г. и Ц.С.. Установено е, че дисциплинарното
уволнение на ищеца е било отменено със съдебно решение на АССГ, а служебното му
правоотношение в Министерство на културата прекратено по взаимно съгласие.
По делото не се твърди и не са
събрани доказателства във връзка с посочените обстоятелства срещу ищеца да е имало
наказателно производство, включително влязла в сила присъда за престъпление по
служба, за участие в престъпна група, за корупция, изнудване или принуда, за
отправяне на заплахи или каквото и да е друго престъпление, освен извършена
вътрешна проверка в изпълнителната агенция, която според показанията на св.Г. и
С. е разкрила конфликт на интереси с И.К.по конкретен проект, за който ищецът
не съобщил. Не са ангажирани доказателства в качеството на държавен служител в МК
и МОН, съответно посочената по-горе изпълнителна агенция преди конкретния
случай да са му били налагани дисциплинарни наказания за действия в нарушение
на служебните задължения и Кодекса за етично поведение на държавния служител. Не
се твърди и няма доказателства ответникът да е сезирал правоохранителните
органи-МВР или прокуратурата за отправени към него закани, изнудване или друга
форма на принуда пряко или непряко от страна на ищеца с оглед изнесеното в
телевизионните предавания лично да е бил обект на подобни деяния.
Горното дава основание на съда да
приеме, че изявленията на ответника надхвърлят границите на установената в
Конституцията свобода на словото и по недопустим начин накърняват правата на
ищеца по чл.32, ал.1 КРБ. Решаващо в случая е не толкова дали фактическите
твърдения за поведението и действията му в държавната администрация отговарят
на обективната действителност, а дали е вярно те да са престъпни.
Употребата на думи и изрази като
„организирана престъпна група“; „схемаджии и изнудвачи“;
„притежава цяла колекция от записи, които модифицира и с която рекетира“,
„същото се случва в МОН, където след хващането му в схеми там започват заплахи
и рекет“; „…заплахите почнаха, когато беше уволнен, през хора директни
заплахи-ще те размаже, той те е записвал, ще те съсипе и т.н.“; „заплашва ме 3-4 години, което започнало след
уволнението от Министерство на културата“; „този човек А.А.,
рекетьора, с неговия И.К., с когото отвън рекетират, пукат гуми, заплашват през
трети, през пети лица, събират записи, компилират ги, унижават хората,
мачкат….“, недвусмислено сочат на извършени от ищеца престъпления и го
определят като престъпник, верността на което не е установено с надлежни
доказателства. В Решение № 439/20.01.2016г. по гр.д.№ 2773/2015г. на ВКС, IV г.о. е прието, че публично разпространено изявление за
извършено от дадено лице престъпление, съставлява изявление, съдържащо
твърдение за осъществено престъпно деяние от това лице, т.е. твърдение за факт,
осъществил се в обективната действителност. То не може да се окачестви като
оценъчно съждение, като оценка на факт, нито като изразяване на мнение или критика по политически или други обществено
значими въпроси. Когато това твърдение е невярно-лицето не е извършило
престъплението, което му е приписано /а то може да бъде установено единствено с
влязла в сила присъда или по реда на чл.124, ал.5 ГПК/, изявлението е
клеветническо-опозоряващо доброто му име в обществото, накърняващо честта и
достойнството му, т.е. противоправно по смисъла на
чл.45 ЗЗД. Поради това публичното разпространяване на такова клеветническо
изявление, с което някому се приписва престъпление, което той не е извършил,
винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване правото на
изразяване и разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани
в чл. 39 КРБ и чл.10 ЕКЗПЧОС. Такъв е и настоящият случай.
Не могат да бъдат споделени
доводите на ответника за оценъчен характер на изявленията, с които е изразил
личното си отрицателно мнение за ищеца и критично отношение към поведението му.
В желанието си да се защити по отправените обвинения във връзка с оповестения
запис, изявленията не се ограничават само до изнасянето на факта, че той стои в
основата на скандала, но обхващат и твърдения да е извършил различни
престъпления, което не може да бъде прието за вярно при липсата на
доказателства за това. Ето защо изявленията са клеветнически по смисъла на чл.147 НК и позорящи доброто му име, в тази част окачествяването като „рекетьор“ и „престъпник“. В контекста на заявеното
негативният ефект за личността му е подсилен с употребата на думите „келеш“ и
„мръсник“, които са унизителни за честта и достойнството на ищеца и деянието в
тази част покрива признаците на обида по чл.146 ГПК.
Неоснователни са и доводите за
липса на противоправност, тъй като изявленията са
основани на обективни данни създали убеждението на ответника за тяхната
достоверност. В съдебната практика /Решение № 557/28.01.2011г. по гр.д.№
1599/2009г. на ВКС, III г.о./ се приема, че не е налице основание за
ангажиране отговорността по чл.45 ЗЗД, когато изнесените твърдения изхождат от
други лица и авторът на изявлението е възпроизвел коректно предадената
информация с посочване от кого изхожда, защото липсва съзнание за оклеветяване.
Ако информацията е невярна отговорността
е на лицето, което я е предало на автора. От събраните доказателства и
конкретно показанията на св.Г. става ясно, че за действията и поведението на
ищеца в изпълнителната агенция ответникът разбрал от него малко преди първото си
участие в предаването по Нова ТВ на 31.01.2019г. Но от самите изявления ясно личи,
че не възпроизвеждат предадена му от другиго информация, респ. няма позоваване
на източника, а дори и в някои части да съответства на това, което му е било
казано, то е поднесено в най-общ вид и пречупено през субективните му съждения за престъпност. От друга страна, в телевизионните
предавания наред с другото ответникът е изнесъл и фактически твърдения лично да
е бил заплашван от ищеца, верността на които не е установена по делото, а това е
достатъчно да изключи основателността на направеното възражение.
По изложените съображения съдът
намира, че е налице основание за ангажиране отговорността на ответника по чл.45 ЗЗД.
Претенцията е за обезщетение на
претърпени неимуществени вреди, което на основание чл.52 ЗЗД се определя по
справедливост и в съответствие с критериите визирани в ППВС № 4/64г. при
отчитане всички обстоятелства имащи значение за начина и степента на засягане
правата и неблагоприятните последици за личността на ищеца.
Както е посочено в цитираното
Решение № 439/20.01.2016г. по гр.д.№ 2773/2015г. на ВКС, IV г.о., разпространеното
чрез телевизионно предаване
клеветническо изявление е само по себе си вредоносно, защото разгласеното
по този начин невярно позорящо твърдение, с което на увредения се приписва
извършването на престъпление, става публично достояние сред неограничен кръг
лица. В случая това е направено в две последователни предавания на 31.01.2019г.
и 01.02.2019г. в различни телевизии и от лице заемащо висок държавен пост.
Поводът за телевизионните участия е друг, но с изявленията ответникът пряко е
насочил фокуса на общественото внимание към личността на ищеца и работата му
като държавен служител /без преди това да е бил публично известна фигура/ по
начин и с изразни средства, които са дали негативно отражение върху честта,
достойнството и доброто му име.
По делото е установено, че от
години е работил в различни административни структури в областта на проекти по
програми финансирани от ЕС, определян от св.Г. и св.С. като квалифициран,
компетентен и интелигентен човек, а според св.Кръстев близките и обкръжението
му го познават като добър, работлив и ведър, с поставяне впоследствие този му
положителен образ в силно негативна светлина. Затова в рамките на нормалното е
това да повлияе на емоционалното му състояние и да изпитва негативни
изживявания като унижение, безпокойство и потиснатост, несигурност в личен и
професионален план, ограничения и смущения в социалното общуване, нарушения в здравословно
отношение. Именно в тази насока са показанията на св.Кръстев, според които
ищецът се затворил в себе си и никъде не излизал, не контактувал с близки и
приятели, спрял да се храни, страдал от безсъние, вдигал кръвно и започнал да
пие лекарства, въпреки градената с години кариера в посочената област, за да се
издържа започнал съвсем друга работа. За идентични обстоятелства като цяло свидетелства
и И.К., чиито показания обаче съдът не кредитира по отношение заявеното за изключително
завишена степен на отрицателно отражение върху личността на ищеца и неговото
здраве, като ги намира за необективни, силно преувеличени и явно заинтересовани
в полза на тази страна съобразно чл.172 ГПК поради това, че изявленията на
ответника се отнасят и до него и в тази връзка е лично засегнат. Изнесеното за
претърпяна тежка хипертонична реакция с
признаци за начален исхемичен инсулт като застрашаващо
живота състояние не се подкрепя от останалите доказателства, а и ищецът не се е
позовал на подобен факт в исковата молба.
По делото е доказано, че след
изявленията на ответника Б.Б. в предаването „З.Б.“ по
Нова ТВ на 31.01.2019г., на следващия ден 01.02.2019г. изпълнителният директор
на ИА „ОПНОИР“ К.Г. взел участие последователно в същото предаване и в „Тази
сутрин“ по БТВ, в които изнесъл същите обстоятелства свързани с работата и
поведението на ищеца в агенцията, за които дава показания в настоящото
производство-за теч на информация и проява на особен интерес по определени
проекти, за отправени към него заплахи, за предположението да е съпричастен към
случаите на спукване гумите на личния му автомобил и т.н. Тези изявления са
дали основание на ищеца да предяви срещу Г. иск по чл.45 ЗЗД, като видно от
представения препис от исковата молба /стр.84-88/ е навел твърдения за
претърпени неимуществени вреди по естество идентични с тези, предмет на
настоящото дело. Видно от показанията на св.Кръстев и св.Костов, включително и
дадените от тях показания по гр.д.№ 19285/2019г. на СРС, 85 състав /стр.135-144/,
описаните негативни изживявания на ищеца са свързани както с публичните
изявления на ответника, така и с тези на св.Г..
От това следва, че заявените с
исковата молба неимуществени вреди не са резултат единствено от деянието на
ответника, а и от поведението на друго лице, без да е възможно разграничението
какъв е приносът на всеки от тях и при липсата на доказателства последното също
да съставлява деликт по чл.45 ЗЗД, доколкото към
момента няма влязло в сила решение по гр.д.№ 19285/2019г. на СРС, и в този
смисъл не е налице хипотезата на чл.53 ЗЗД за солидарна отговорност между
двамата. Ето защо, при наличието и на друг източник от естество да накърни
правата по чл.39, ал.1 КРБ, не може да се приеме негативните изживявания на
ищеца да са изцяло в причинна връзка с изявленията на ответника.
Въз основа изложеното и след като
съобрази претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни
емоции от накърнените му чест, достойнство и добро име, притеснения и
безпокойство в личен и професионален план, социално самоизолиране
и липса на желание за комуникация с близки и приятели, смущения в общото
здравословно състояние; начинът на причиняването им-чрез публични изявления на
ответника съдържащи клеветнически твърдения, приписващи извършването на
престъпления, които са направени в два последователни дни в телевизионни
предавания и по този начин сведени до неограничен кръг от лица, обуславящо
по-висок интензитет на вредите, но и при отчитане, че те са свързани и с
подобни публични изявления спрямо личността му от друго лице по същото време в
контекста на същите събития, съдът намира за съответен на конкретно
установените обстоятелства и справедлив съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размер
на обезщетението от 2000лв., до който предявеният иск се явява основателен.
С отговора на исковата молба ответникът е
навел възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД
и възражение за прихващане, основаващи се на твърдението, че ищецът е лицето от
излъченото на 30.01.2019г. интервю с Е.Й.по БСТВ с изнасянето в него на неверни
и позорящи личността му обстоятелства, приписващи му престъпление, което го
провокирало и станало причина да направи изявленията в процесните
телевизионни предавания, а наред с това претърпял и неимуществени вреди.
И двете възражения имат защитен
характер, защото това за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване отговорността на делинквента при
доказването, че пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите, а
възражението за прихващане въвежда в спора насрещно вземане на ответника, с
установяването на което предявеният от ищеца иск би бил частично или изцяло
отхвърлен. Но доколкото в настоящия случай са основани на едни и същи
обстоятелства, въз основа на които се поддържа да са породили правото на ответника
за обезщетение от непозволено увреждане, съдът намира, че възражението по
чл.51, ал.2 ЗЗД е лишено от смисъл, поради което дължи произнасяне само по това
за прихващане.
По делото е безспорно, че
посоченото интервю е излъчено във връзка с оповестения в същия ден аудиозапис, в потвърждение на който са направени изявления
за упражнен от Б.Б. натиск върху служители на
Министерство на културата за съставянето на документи с невярно съдържание с
цел прикриване забавата на фирмата-изпълнител по договора за ремонт на ларгото и неплащането на неустойка от 700 000лв., като по
този начин се ощетява държавния бюджет.
Въпреки, че самоличността на
далия интервюто не е била разкрита по извършената проверка от Специализираната
прокуратура, от събраните по делото доказателства може де са направи обоснован
извод, че изявленията изхождат от ищеца А.А.-свидетелските
показания на св.Г. и С., които са го разпознали; обстоятелството, че при
проверката, с изключение на него, всички останали присъствали на срещата лица
според аудиозаписа са отрекли верността на съдържащия
се в него разговор, дадените от ищеца обяснения пред прокурора, а допълнително
следва да се посочи, че нито в исковата молба, нито в рамките на производството
не е оспорил да е автор на изявленията.
Изложеното по-горе относно противоправността на заявеното от ответника в
телевизионните предавания е приложимо в пълна степен и по отношение изявлението
на ищеца в посоченото интервю. Изнесени са публично фактически твърдения за
действия и поведение на Б.Б., в качеството на
заместник-министър на културата, приписващи му извършването на престъпление,
верността на които не е доказана по делото с надлежни доказателства.
Следователно те са неверни и по същината си позорящи личността на ответника,
накърняващи честта, достойнството и доброто му име в обществото, предпоставящо пораждане деликтната
отговорност на ищеца по чл.45 ЗЗД.
Във връзка с претъпените вреди
показанията на св.М.и св.Д.установяват, че разразилият се скандал се отразил
зле на ответника в личен и професионален план-затворил се в себе си, станал
нервен и избухлив, емоционално напрегнат, необщителен и угрижен; по причина
започналата проверка от прокуратурата отлагал срещи и ангажименти за да дава
обяснения, което затруднявало работата му като министър; започнал да изпива
страх за себе си и семейството и спрял дъщеря си от училище. Въпреки, че не е
ограничил силно социалните си контакти, приятели и познати станали
по-резервирани към него и отказвали срещи заради скандала. Интензитетът на
вредите може да се приеме за завишен, тъй като към този момент е заемал висш
държавен пост и публично отправените обвинения в престъпление засягат правата
му по чл.39, ал.1 КРБ в по-голяма степен. И тук съдът намира, че негативните
изживявания не се дължат единствено от казаното от ответника в интервюто, но са
в причинна връзка и с оповестения преди това от Е.Й.аудиозапис.
Ето защо и след преценка
конкретните обстоятелства съдът приема за справедливо обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от 2000лв., до който размер е насрещното
вземане.
Въз основа изложеното заявеното
от ответника възражение е основателно и в приложение на чл.104, ал.2 ЗЗД следва
да се извърши прихващане с вземането на ищеца, като с оглед размера на двете
вземания искът подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да
заплати на ответника разноски по делото от 5076лв., включващи депозити за
свидетел и вещо лице общо от 300лв. и възнаграждение за адвокат от 4776лв. с
ДДС. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно предвид фактическата ни правна сложност.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от А.М.А., ЕГН **********, с адрес ***, против Б.В.Б., ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, офис 1, иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 38 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от изявления в телевизионно
предаване „З.Б.“ по Нова ТВ на 31.01.2019г. и телевизионно предаване „Тази
сутрин“ по БТВ на 01.02.2019г., с които са заявени клеветнически твърдения с
приписването на престъпления и нанесена обида, ведно със законната лихва от
31.01.2019г. до изплащането, като
погасен чрез прихващане с насрещно вземане на Б.В.Б. за сумата 2000лв. на
основание чл.45 ЗЗД, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
изявления на А.М.А., с които са заявени клеветнически твърдения с приписването
на престъпление, направени в интервю излъчено на 30.01.2019г. по БСТВ.
ОСЪЖДА А.М.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Б.В.Б., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, офис 1, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 5076лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: