№ 3368
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110202997 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на А. С. М., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 23-4332-000549/20.01.2023 г., издадено
от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са му
наложени административни наказания глоба в размер на 2000 /две хиляди/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца, както и за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на
2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Конкретно се поддържа, че в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се
съдържат хипотези на две изпълнителни деяния на две различни нарушения -
отказ на водача да се подложи на изследване за употреба на алкохол и отказ
на водача да се подложи на изследване за употреба на наркотици,
1
респективно и при квалифициране на нарушенията по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
следва да се посочи и конкретно кое предложение на въпросната разпоредба е
нарушено, за да се отграничат двете нарушения. В тази връзка се сочи, че в
процесното наказателно постановление правната квалификация и на двете
нарушения има абсолютно идентичен цифров израз, а именно чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП, което прави квалификацията неясна и неточна. Отделно от това, в
АУАН е дадена друга правна квалификация на нарушенията, което от своя
страна се явява също процесуално нарушение, тъй като липсва единство в
правната квалификация на нарушенията в АУАН и НП. На следващо място се
навежда, че жалбоподателят не е бил канен да даде проба за употреба на
алкохол и наркотични вещества, а полицейските служители не му показали
посочените в НП технически средства, нито са му разяснили, че има право да
се яви за даване на кръв за изследване. На последно място се сочи, че
жалбоподателят е управлявал автомобила си при спазване на всички правила
на ЗДвП и не е давал повод за извършване на полицейска проверка.
По посочените съображения се релевира молба към съда за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят А. С. М., редовно призован, не се
явява, представлява се от адв.С. с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният
представител моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено
по изложените в жалбата съображения. В допълнение се излага, че в случая е
нарушена процедурата, разписана в закона при констатиране на такъв вид
нарушение, тъй като в случая се касае за два вида отказа: отказ да се даде
проба за наличие на алкохол и отказ да се даде проба за употреба на
наркотични вещества, респективно и е следвало да бъдат издадени два талона
за медицинско изследване. Отделно от това се поддържа, че издаденият талон
не съдържа всички предвидени в закона реквизити, тъй като не е посочено в
какъв срок жалбоподателят е следвало да се яви за изследване, като това
непосочване е направило талона невалиден.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно
призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
основателността на жалбата.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена
2
следната фактическа обстановка:
Жалбата на А. С. М. срещу Наказателно постановление № 23-4332-
000549/20.01.2023 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, е
подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба,
поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 08.01.2023 г. около 01:01 ч. в гр.София, по бул.“Княгиня Мария
Луиза“, с посока на движение от бул.“Цар Освободител“ към ул.“Цар
Симеон“, жалбоподателят А. С. М. управлявал лек автомобил "Ф.П." с рег.
ХХХХХХХХ, собственост на Д. С. М. с ЕГН **********.
При изпълнение на служебните си задължения на горепосоченото място и
на кръстовището с ул.“Екзарх Йосиф“, полицейски екип при ОПП - СДВР в
състав – свидетелите В. С. С. и А. К. С., спрели за извършване на проверка
процесния лек автомобил. При проверката била установена самоличността на
водача на автомобила – А. С. М., с ЕГН **********. Св. В. С. и св. А. С. – на
длъжност мл. автоконтрольори в СДВР - ОПП, предложили на водача на
лекия автомобил да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с
техническо средство "Drug Test 5000", както и да бъде тестван за наличието
на употреба на алкохол с техническо средство "Alcotest dragger 7510", но
последният отказал и двата теста.
Във връзка с последното на въззивника М. бил издаден талон за
медицинско изследване № 113924 с отбелязване, че следва да се яви във
Военно-медицинска академия за медицинско и химическо изследване, без
обаче да бъде посочено времето, в което може да стори това.
За констатациите от извършената проверка свидетелят В. С. С. съставил
против водача на лекия автомобил А. С. М. АУАН серия GA №
3
807992/08.01.2023 г., в който квалифицирал установените нарушения по чл.
174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. Актът бил
предявен и връчен на нарушителя, който след като се запознал със
съдържанието му, го подписал без възражение.
На място било иззето и свидетелството за правоуправление на МПС на
водача.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не било депозирано писмено
възражение срещу констатациите в АУАН GA № 807992/08.01.2023 г.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление № 23-4332-000549/20.01.2023 г., издадено от
Началник Група към ОПП – СДВР, с което при идентичност на описанието на
нарушенията и правната им квалификация, жалбоподателят бил
санкциониран на основание чл. 174, ал. 3 , предл. 2 от ЗДвП с "глоба" в
размер на 2000 (две хиляди) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП
и на основание чл. 174, ал. 3 , предл. 1 от ЗДвП с "глоба" в размер на 2000
(две хиляди) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24
(двадесет и четири) месеца за нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 27.01.2023 г., който в законоустановения срок депозирал
жалба срещу последното, инициирала настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр. чл. 84 ЗАНН – АУАН GA № 807992/08.01.2023 г, талон за
медицинско изследване № 113924, справка – картон на водача, Заповед №
513з - 4451/07.06.2021 г. на директора на СДВР, Заповед № 8121к-
13140/29.10.2013 г. на министъра на МВР, Акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР,
справка от централната база на АИС – КАТ за собствеността на лек
автомобил с рег. ХХХХХХХХ, както и от гласните доказателствени средства,
събрани чрез разпит на свидетеля – актосъставител В. С. С. и свидетеля А. К.
С..
От показанията на свидетелите В. С. С. и А. К. С. се установяват
обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически
4
констатации, в това число - че водачът на МПС е бил спрян за извършване на
полицейска проверка, в хода на която отказал да бъде тестван с технически
средства за употреба на наркотични вещества и за наличието на употреба на
алкохол, че след това на същия е издаден и връчен срещу подпис талон за
медицинско изследване, както и съставянето на АУАН. Свидетелите не
заявяват съхранен спомен относно обстоятелството дали в издадения талон е
посочено времето, в което водачът е имал право да се яви в медицинско
заведение, за да даде кръвна проба, като излагат в принципен порядък, че на
лицата устно се разяснява къде и в какъв период от време следва да отидат за
изследване.
Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН, поради което и съдът
кредитира показанията на разпитаните полицейски служители относно
извършената проверка и отказа на водача, тъй като те кореспондират и с
останалия писмен доказателствен материал.
От приложения по делото в оригинал талон за медицинско изследване
номер 113924, връчен на А. М. на 08.01.2023 г. в 01:30 часа е видно, че на
жалбоподателя е била разяснена възможността да се яви във ВМА да даде
кръвна проба за химичен анализ, като в талона обаче не е посочено времето, в
което може да стори това.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на
гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата
на доказателствените си изводи.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
5
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че са
спазени сроковете за издаване на АУАН, визирани в разпоредбата на чл. 34,
ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 08.01.2023 г., в деня, в който са
установени твърдените нарушения от контролния орган. АУАН е бил
предявен за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6 - месечния срок
по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Процесният АУАН е съставен от В. С. С. - "младши автоконтрольор" в
отдел "Пътна полиция", Столична дирекция на вътрешните работи, като със
заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи
полицейските органи в ОПП-СДВР са оправомощени да съставят актове за
установяване на административни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
В настоящия случай НП е съставено от Г.В.Б., която работи като "началник
група" към СДВР-ОПП, като със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, началниците на групи в ОПП-СДВР са
оправомощени да издават наказателни постановления.
Налице е идентитет между фактическото описание на всяко от
нарушенията и правната им квалификация, както и ясно, точно и подробно
описание на обстоятелствата при извършването им в АУАН и НП, в това
число с фактическо описание на нарушената хипотеза на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Поради това съдът прецени, че АУАН и НП съдържат всички
законоустановени съгласно чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН съществени
реквизити, като възраженията на въззивника в съответната насока са
неоснователни. Налице са словесни описания на нарушенията, които
съответстват на посочените в АУАН и НП правна квалификация на същите. В
обстоятелствената част на АУАН и на НП достатъчно конкретно са описани и
индивидуализирани фактите и обстоятелствата от обективния състав на
нарушенията по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и
6
неговото връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е
съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел, присъствал при
установяване на нарушението.
В тази връзка за пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.
174, ал. 3 ЗДвП съдържа няколко самостоятелни състави на административно
нарушение, два от които са именно отказ за тестване с техническо средство
/тест/ за установяване употребата на алкохол, и отказ за тестване с техническо
средство за установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози
от страна на водач в процес на управляване на моторно превозно средство,
като и в двата случая е без значение дали съответният водач е обективирал
или не воля да даде кръвна проба за химическо изследване. Предвид това
неоснователно е наведеното твърдение, че фактическото описание на
нарушенията е неясно и не позволява на жалбоподателя да разбере за какво е
ангажираната административнонаказателната му отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лева.
Първата уредена хипотеза в чл. 174, ал. 3 ЗДвП е, когато водачът откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта. В чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/19 юли
2017 г. обаче е посочено, че когато лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство, концентрацията на алкохол се установява чрез
доказателствен анализатор или с химическо изследване, като меродавни са
стойностите, отчетени от доказателствения анализатор или химическото
изследване. Налага се извод, че в случай, че лицето откаже изследване с
7
техническо средство, но се подложи на изследване с доказателствен
анализатор или в указания в талона срок се яви в указаното медицинско
заведение, за да даде кръвна проба за химическо изследване, деянието не е
общественоопасно, доколкото възможността за установяване действителната
концентрация на алкохол в кръвта не е възпрепятствана. От гореизложеното
се налага извод, че за разкриване на действителното приложно поле на
първата хипотеза се налага стеснително тълкуване на нормата, като се
приеме, че тази норма обхваща само случаите, при които кумулативно са
налице двете посочени условия: 1. лицето да е отказало да бъде изследвано с
техническо средство и 2. след това лицето да не се е подложило на изследване
с доказателствен анализатор или да не е дало в срок кръвна проба за
химическо изследване.
Втората уредена хипотеза е, когато водачът откаже да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/19 юли 2017 г.
обаче, установяването на употребата на наркотични вещества или техни
аналози става с химико-токсикологично лабораторно изследване, когато
лицето откаже извършване на проверка с тест. Налага се извод, че когато
лицето откаже проверка за наркотици с тест, но се яви в указания срок и даде
проба за химико-токсикологично лабораторно изследване деянието не е
общественоопасно, доколкото възможността за реално установяване дали
лицето е употребило наркотици не е възпрепятствана. От гореизложеното се
налага изводът, че за разкриване на действителното приложно поле на втората
хипотеза се налага също стеснително тълкуване на нормата, като се приеме,
че тази норма обхваща само случаите, при които кумулативно са налице
двете посочени условия 1. лицето да е отказало да бъде изследвано за
употреба на наркотици или техни аналози с тест 2. след това лицето да не се е
явило в указания срок за даване на проба за химико-токсикологично
лабораторно изследване.
Безспорно установено е от доказателствата по делото, че на визираните в
АУАН и в НП дата и място е била извършена проверка на въззивника М. от
контролните органи, че му е била предоставена възможност да бъде тестван с
техническо средство за употреба на алкохол и наркотични вещества, и
последният е отказал да бъде тестван както за употребата на алкохол, така и
за употребата на наркотични вещества, съставен му е бил АУАН, издаден му
8
е бил и талон за медицинско изследване, като жалбоподателят не се явил за
даване на кръвна проба.
Спорният въпрос в настоящото производство е дали на жалбоподателя е
била надлежно разяснена възможността да се яви и да даде кръвна проба, в
това число в какъв срок е следвало да стори това.
От приложения по делото в оригинал талон за медицинско изследване
номер 113924, връчен на А. М. на 08.01.2023 г. в 01:30 часа е видно, че на
въззивника е била разяснена възможността да се яви във ВМА да даде кръвна
проба за химичен анализ, като в талона обаче не е посочено времето, в което
последният би могъл да се възползва от тази възможност.
При анализ на съвкупния доказателствен материал, съдът счита, че не
може да се вмени във вина на жалбоподателя обстоятелството, че същият не
се е явил за даване на кръвна проба. За да достигне до този извод съдът
съобрази, че при издаване на талона за медицинско изследване не са спазени
изискванията на чл. 6, ал. 6 от Наредба № 1/2017 г. на МЗ, МВР и МП
относно съдържанието на същия – не е посочен срок за явяване в посоченото
лечебно заведение. По този начин е ограничено правото на лицето да се
подложи в определен в талона срок на медицинско и химическо лабораторно
изследване, на основание чл. 3а, т. 1 от Наредба № 1/2017 г. на МЗ, МВР и
МП, респективно и не би могъл да се релевира извод, че същият е знаел в
какъв срок следва да се яви в посоченото медицинско заведение. Последното
не би могло да се аргументира и при съобразяване на събраните по делото
гласни доказателства, доколкото разпитаните в хода на съдебното следствие
полицейски служители сочат, че в принципен порядък на водачите на МПС се
разяснява устно къде и в какъв срок следва да се явят за предоставяне на
кръвна проба за изследване, но последното по никакъв начин не дерогира
задължението им да оформят по надлежния ред необходимите във връзка със
случая документи – в това число талон за медицинско изследване,
представляващо писмено доказателство, пряко относимо към въпросите от
предмета на делото. Отделно основание поради което и съдът не кредитира
свидетелските показания в този аспект е обстоятелството, че освен
представеният в оригинал по делото талон за изследване № 113924 от
08.01.2023 г. в който липсва посочен час, по административната преписка е
налично копие на същия, видно от който обаче е, че е нанесен такъв – а
9
именно посочено е, че лицето следва да се яви във ВМА – град София до 40
мин. от връчването на талона, което е в явно противоречие с визираните
свидетелски показания в частта им, относно заявеното от свидетеля С., че
всички документи се попълват едновременно и не е възможно първо да е
предоставен оригиналът на лицето и след това в копието да е попълнен часът,
а и в крайна сметка поставя под съмнение показанията на свидетелите, че на
жалбоподателя изобщо е било обяснено в пълнота правото му да се яви за
изследване в конкретно определен времеви диапазон.
Действително А. М. не е дал кръвна проба във ВМА, както му е било
указано в талона, но в издадения талон не е посочено времето, в което той
има право да се яви в лечебното заведение, за да даде кръв. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 6, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, контролният орган връчва на лицето
срещу подпис талона за изследване, като вписва срока на явяването – до 45
минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното
място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен
анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на
кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване, и до 120 минути – в останалите случаи. В тази връзка е било
нарушено съществено правото на защита на жалбоподателя и ограничена
възможността му да докаже, че не е употребил наркотични вещества и/или
алкохол, тъй като връченият му талон за медицинско изследване не съдържа
основен реквизит – времето за явяване в болничното заведение за даване на
кръвна проба.
Няма как грешката на контролния орган издал талона и липсата на
попълнен реквизит, което се е отразило негативно на жалбоподателя при
упражняване на даденото му право да предостави кръв за химичен анализ, да
бъде пренебрегната и да се приема, че редовно са му били разяснени правата
и че единствено у него е причината да не даде кръвна проба във ВМА,
въпреки че действията на длъжностното лице издало талона са го лишили от
възможността надлежно да осъществи правото си на защита и даде кръвна
проба. Водачът не е изпълнил дадените му предписания с талона за
медицинско изследване и не е дал кръв във ВМА поради липса на посочване
на времето, в което е могъл да стори това, като този пропуск е на
10
длъжностното лице издало талона и не може да се вменява във вина на
жалбоподателя, а действията на контролния орган допуснал пропуска да се
отразяват негативно и във вреда на водача.
С оглед изложеното, издаденото наказателно постановление следва да
бъде отменено.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН
разноски се дължат в полза на въззивника, който не е поискал своевременно
присъждането на такива, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-000549/20.01.2023 г.,
издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя А.
С. М. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП
са му наложени административни наказания глоба в размер на 2000 /две
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца, както и за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 174,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в
размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11