Решение по дело №2436/2019 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

                                          31.01.2020г.

 

номер ..................                                                  град ПЛЕВЕН

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на четиринадесети януари

Четиринадесети наказателен състав година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА

Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 2436 по описа за 2019 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0938-004158 от 12.08.2019г. на ** към ОДМВР - Плевен, с-р „ПП“, с което на Д.Т.Д. *** на основание чл. 175А, ал.І, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000,00 лева и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за това, че на 02.08.2019г. в 08:27 часа в гр. Плевен, кръстовище образувано от **и ** от **като водач на собствения си лек автомобил „**“ с рег. №**с посока на движение към ** при суха пътна настилка, ясно и слънчево време извършил следното нарушение: подал рязко газ, с което занесъл автомобила вляво и вдясно на платното, навлизайки в лява и в дясна пътна лента, с което създал опасност за другите участници в движението и не използвал пътя по предназначение освeн в съотвествие с предназначението за превоз на хора и товари, с което виновно нарушил разпоредбите на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН чрез пълномощника си – адв. А.К. от ПлАК е подал жалба до Районен съд - Плевен, с която моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. В жалбата е релевирано оплакване, според което описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка не съответства на действителната такава и в този смисъл твърдяното нарушение не е осъществено, поради което административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана неоснователно. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на Д., който развива подробни доводи в подкрепа на изложеното в жалбата възражение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-0938-004158 от 12.08.2019г. на ** към ОДМВР - Плевен, с-р „ПП“.

За ответната страна процесуален представител не се явява. 

Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна преписка, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.08.2019г. в 08:27 часа в гр. Плевен, кръстовище образувано от **и ** от **жалбоподателят Д.Т.Д., като водач на собствения си лек автомобил „**“ с рег. №**с посока на движение към ** при суха пътна настилка, ясно и слънчево време извършил следното нарушение: подал рязко газ, с което занесъл автомобила в ляво и в дясно на платното, навлизайки в лява и в дясна пътна лента, с което създал опасност за другите участници в движението и не използвал пътя по предназначение освeн в съотвествие с предназначението за превоз на хора и товари.

Горната фактическа обстановка е изложена в съставения в присъствие на жалбоподателя АУАН № 79776 от 02.08.2019 година и е възпроизведена в обжалваното наказателно постановление, с което на Д.Т.Д. на основание чл. 175А, ал.І, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000,00 лева и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

 В подкрепа на горната фактическа обстановка са показанията на актосъставителя А.М.Й. и на свидетеля С.Л.К., които съдът приема с доверие, като логични, последователни, взаимно допълващи се и дадени под страх от наказателна онговорност. Двамата са изпълнявали служебните си задължения по контрол на автомобилния транспорт и вниманието им е било насочено конкретно към съблюдаване спазването на правилата за движение по пътищата от участниците в движението. От показанията им се изяснява, че на посочените в АУАН и в НП време и място, жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил, марка „**“ , като по време на движение умишлено подал рязко газ, поради което се получило занасяне на моторното превозно средство вляво и вдясно на платното, навлизайки съответно в лява и в дясна пътна лента, с което действие била създадена опасност за другите участници в движението и по описания  начин, водачът не използвал пътя по предназначение – за превоз на хора и товари. Актосъставителят и свидетелят категорично твърдят, че нарушението е извършено на суха пътна настилка, в ясно и слънчево време. При обсъждане на ангажираните по делото гласни доказателства в тази им част, съдът съпостави същите с приобщената по реда на чл. 283 от НПК Справка № РД-03-3301 от 13.12.2019г. на НИМХ-Филиал Плевен. В последната е отразено, че по данни от измерванията и наблюденията в синоптична станция Плевен, на 29.07.2019г. от 06:10 до 07:20 часа в района на гр. Плевен имало гръмотевична буря и краткотраен дъжд с измерено количество 2,2 л/кв. м. без да е регистриран силен вятър, както и, че гръмотевична буря била регистрирана на 01.08.2019г. вечерта от 19:30ч до 20:10ч, като от 19:50 до 20:10 часа е валял проливен дъжд, измереното количество на валежа било 28,5 л/кв. м. и бил регистриран силен вятър със скорост 14 м/с, а внякои части на града поривите могли да достигнат до 15-17 м/с. Съдът, след като взе предвид съдържанието в справката, съобрази времето на извършване на нарушението, а именно през летния сезон (02.08.2019г.), който е характерен с високи температури и бързото преодоляване в резултат на тях на последиците от краткотрайните летни бури, взе предвид и обстоятелството, че показанията на Й. и К. са дадени под страх от наказателна онговорност намери, че цитираната справка не може да опровергае непоколебимото твърдение на актосъставителя и свидетеля,  че пътната настилка е била суха, а времето ясно и слънчево към момента на извършване на нарушението - на 02.08.2019г. в 08:27 часа. Дори да се приеме, че пътната настилка е била мокра, то поведението на водача в настоящата хипотеза не може да бъде оправдано с неспазване на други правила на движението, установени в ЗЗдП, каквито са задълженията за непрекъсното контролиране на управляваните пътни превозни средства или за съобразяване с атмосферните условия при избиране скоростта на движение. В съответствие с обсъдените по-горе гласни доказателства са и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение Серия GA  № 79776/02.08.2019 г., пощенски плик, възражение вх. № 316000-26834/02.08.2019 г., писмо рег. № 316р-33832/01.11.2019 г. ведно с наказателно постановление № 19-0938-004158/12.08.2019 г., справка за нарушител/водач, заверено копие от заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на **, справка № РД-03-330-1/13.12.2019 г. на **– филиал Плевен.

 При тази установеност на фактите, съдът намира, че жалбоподателят Д.Т.Д. е автор на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност - по чл.104Б, т.2 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.175А  ал.І пр.3 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.104Б, т.2 от ЗДвП на водача на МПС  е забранено  да използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Както бе посочено по-горе от показанията на актосътавителя Й.  и свидетеля К. се установява, че жалбоподателят Д. умишлено е поднасял задната част на автомобила чрез рязко подаване на газ при извършване на маневра – завиване на ляво и по този начин  е създал опасност за останалите участници в движението, тъй като не е  използвал пътя отворен за обществено ползване по предназначение. Умишленото и съзнателно опасно шофиране  посредством  поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари.  Посочвайки като нарушена  разпоредбата на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП, наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената част на постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението, в този смисъл е и константната съдебна практика  като например  Решение №294/27.11.2017г. по КАНД №10275/2017г.  на АС – В. Търново, Решение от 16.02.2018 г.по НАХД1045/2017г. на РС-Ловеч, Решение №223/22.04.2019г. по КНАХД №261/2019г. на АС-Плевен, Решение №284/03.06.2019г. по КНАХД №390/2019г. на АС-Плевен и мн.др. Ноторно известно е от гледна точка на общожитейския опит и практика, дори за лица, които не са правоспособни водачи, че при определено боравене със системите на автомобила (рязко подаване на газ, боравене със съединителя на колата, завъртане на волана-поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка), се наблюдава именно съобщения ефект, при който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и други ефекти, известни като форсиране, „въртене на гуми”, дрифт и пр.в общоговоримия език, но без съмнение този ефект е видно кога се цели, тъй като той не може да настъпи при нормално управление, без значение начина, по който е постигнат от водача от купето на автомобила.

Умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством  поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път  за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари.  В конкретния случай е била налице и непосредствена опасност за движението, която се установява безспорно от свидетелите очевидци – актосъставителят Й. и свидетелят К.. Безспорно всяко неовладяване на колата под въздействието на центробежните сили и кинетичната енергия, загубата на контрол над автомобила, би довела и често в практиката води до това - автомобилът, който е със значително тегло, като вещ да се придвижи в пространството и да причини щети на имущество или увреждания на хора. И без наличието на специални знания по въпроса накъде точно и по какъв начин би се отклонил процесния автомобил, е известно, че такова отклонение е възможно под действие на физичните закони и често се наблюдава в живота от примерите на „черната” статистика за жертви в резултат на ПТП (§ 6 т.30 от ЗДвП). Действията на жалбоподателя Д. са извършени в централната част на населеното място при наличието на други участници в движението. Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на поднасяне на МПС би могло да има фатални последици, поради което е била създадена опасност за движението и участниците в него по смисъла на § 6 т.28 от ДР на ЗДвП. Обществената опасност на нарушението е завишена, поради което в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Правната норма на чл. 104Б от ЗДвП е въведена в началото на 2017г., като е аргументирана от законодателя с изключителното увеличение на подобни случаи (като тук обсъждания) в цялата страна, при които водачи на автомобили извършват подобни "маневри" по оживени улици и кръстовища в населените места и по този начин застрашават здравето и живота на останалите участници в движението. Именно високата степен на опасност от тези действия обуславя и тежестта на предвидената санкция, съдържаща се в чл. 175А, ал. І, пр.3 от ЗДвП, а именно наказание "глоба" от 3 000 лева, и "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 12 месеца.

Следва да се посочи, че законът санкционира не само умишлени, но и непредпазливи деяния, съставляващи административни нарушения (чл.7 от ЗАНН). Тъй като жалбоподателят Д. е правоспособен водач и придобитата правоспособност означава знание относно това как се борави със системите на автомобила, то субективната страна следва да се изведе и от това, че в разрез с правилата, същият по един недопустим начин е боравил и предизвикал хаотично движение на автомобила, неоправдано с други препятствия или обстоятелства от заобикалящата го  действителност.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. От представената към административно наказателната преписка Заповед №8121з-515/14.05.2018г на ** се установява, че актосъставителят А.Й., като **„**” е оправомощен да съставя АУАН, както и че на ** към ОДМВР-Плевен са делегирани правомощия да издава НП.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно на основание чл. 63, ал. І от ЗАНН.

  

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 19-0938-004158 от 12.08.2019г. на ** към ОДМВР - Плевен, с-р „ПП“, с което на Д.Т.Д. *** на основание чл. 175А, ал.І, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000,00 лева и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено на 02.08.2019г. в 08:27 часа в гр. Плевен, кръстовище образувано от **и ** нарушение по чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: