Решение по дело №182/2021 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 318
Дата: 5 октомври 2022 г. (в сила от 22 март 2023 г.)
Съдия: Севдалина Василева
Дело: 20217080700182
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 318

гр. Враца, 05.10.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 16.06.2022г. /шестнадесети юни  две хиляди  двадесет и втора  година/ в състав:

 

                                                                АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

 

при  секретаря  ДАНИЕЛА  ВАНЧИКОВА  и  с  участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия Василева  адм. дело №182 по описа на АдмС – Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е  по  реда  на чл. 156 и сл.  от  Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

        Образувано е по жалба на К.Ц.М. ***, депозирана чрез *М.М., срещу РЕВИЗИОНЕН  АКТ №Р-04000620003298 -091-001/14.12.2020г. на  ТД на НАП – Велико Търново, потвърден изцяло с Решение №21/08.03.2021г.  на  Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, в която  са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.12.2014г. до 31.12.2019г. общо в размер от 249350.19лв. и лихви в размер на 74795.17лв.

         С жалбата се твърди, че в обжалваната част ревизионният акт е незаконосъобразен, а установените задължения са недължими. Оспорва се наличието на обстоятелства по  чл. 122, ал. 1, т. 2 и т.4 от ДОПК, за което се излагат подробни доводи. Твърди се, че приобщаването на събраните доказателства при извършване на проверката на 30.04.2020г. е незаконосъобразно, тъй като жалбодателят не е бил уведомен за тази проверка, както и не е давал  съгласие да бъде копирана информацията , съдържаща се в ползвания от задълженото лице софтуерен продукт за управление на продажбите в стопанисваната от него пицария. Излагат се съображения , че копираната информация може да е била манипулирана, тъй като продуктът „М.“ не позволява регистриране на продажби, без същите да бъдат отчетени  през фискалното устройство. Сочи се, че органите по приходите не са доказали по безспорен начин сочените обстоятелства по чл.122, ал.1,т.2 и т.4 от ДОПК, поради което констатациите им са неправилни. Изтъква се, че е нарушен принципа на обективност в данъчния процес, тъй като изводите за укриване на доходи не следва да се основават на предположения и косвени доказателства, а да се базират на обективни данни. Иска се отмяна на оспорения РА, като незаконосъобразен. Претендират се разноски по делото.

 В с.з. и писмена защита процесуалният представител на жалбоподателя * М.М. развива идентични съображения за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт. Претендират се разноски по делото, съгласно представен списък.

Ответникът - Директор на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, чрез процесуалния си представител * М.Н.  прави искане да бъде постановено решение,  с което да се отхвърли жалбата и да се потвърди атакувания с нея ревизионен акт. Навеждат се доводи, че актът е издаден при спазване на процесуалните правила и правилно прилагане на материалния закон. Претендират се разноски по делото, съгласно представен списък.  Идентични съображения  се развиват и в представената писмена защита, като се изтъква, че нередовността на воденото от ревизираното лице счетоводство е доказана по безспорен начин и не е преодоляна от  посочените от него доказателства. Заявява се, че манипулиране на копираната информация не може да се извърши, тъй  като са направени три идентични копия, едно от които е връчено на представителя на провереното лице, като всички действия и приобщаването на събраните доказателства са описани в протокол. Автентичността на снетата информация се потвърждава и от заключението на допуснатата съдебно-компютърна експертиза. Според  ответника, размерът на укритите доходи се потвърждава от допуснатата и приета съдебно счетоводна експертиза.

Представителят на Окръжна прокуратура Враца, прокурор В.Вътов  дава становище за неоснователност на жалбата и  потвърждаване на оспорения ревизионен акт. Изтъква, че в хода на съдебното производство констатациите в ревизионния акт и основанието  за провеждане на ревизионното производство по реда на чл.122  и чл.124 от ДОПК  не са оборени.

Съдът, като взе  предвид  констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Съгласно  чл. 156, ал. 1 от ДОПК, ревизионният акт, в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез органа пред административния съд по местонахождението му, в 14 дневен срок от получаването на решението.

Жалбата е депозирана в законния срок / решението е връчено по електронен път на 15.03.2021., а жалбата е депозирана на 26.03.2021г. по пощата/, подадена е от надлежна страна, адресат на акта, срещу подлежащ на обжалване административен акт, след изчерпване на фазата на административния контрол, поради което същата е допустима.

Разгледана  по  същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

От данните по преписката е видно, че жалбодателят  е местно физическо лице по смисъла на чл.4 ал.1 от ЗДДФЛ, с постоянно живеене в РБ и постоянен адрес *** , поради което съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице за доходите си в РБ и чужбина. Регистриран е като едноличен търговец с фирма ЕТ“К.М.“, вписан е в Търговския регистър на 27.08.2010г. и е заличен на 27.05.2020г. Регистриран е по ЗДДС на 23.08.2012г., дерегистриран е на 21.08.2020г.

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000620003298-020-001/05.06.2020г., издадена от  Б. Б.  ***, надлежно оправомощен за това, съгласно представените  заповед № 6/ 03.01.2017г., Заповед №90/03.02.2017г. и Заповед №564/12.07.2016г., всички на    Директора  на ТД на НАП Велико Търново.  С посочената  ЗВР е определен обхват на ревизията – годишен и авансов данък  по ЗДДФЛ на  ЕТ за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2019г.,  ДДС за периода от 01.12.2014г.  до  31.12.2019г.

Със заповедта е разпоредено ревизията да бъде извършена от Н. К.  – *** и Н. Г. – ***, за срок от два месеца от връчването й. Същата е връчена на  ревизираното лице на 19.06.2020г., видно от приложената разписка.

С   последваща  заповед за изменение на ЗВР № Р-04000620003298-020-002/17.08.2020г.  е  продължен срокът за извършване на ревизията от същия ревизиращ екип до 18.09.2020г., връчена на лицето на 27.08.2020г., видно от представената разписка.

 В  хода  на  ревизионното производство  са  събрани  доказателства, във връзка  с установените задължения, като  с  писма/искания  от ревизираното лице и от компетентни органи, свързани с дейността на жалбоподателя, са изискани документи. На изпратените искания органите и  жалбодателят са предоставили съответната информация, като исканията ведно с отговорите и приложените доказателства към тях са част от административната преписка. Извършени са две проверки  за анализ на данни в електронен формат, приключили съответно с Протокол №П-04000620040520-073-001/03.06.2020г.  и Протокол №Р-04000620072850-073-001/08.05.2020г. Събраните по тях доказателства са приобщени съответно с протокол за присъединяване  на доказателства №Р-04000620003298-ППД-001/28.07.2020г. и  протокол №Р-04000620003298-ППД-002/28.072020г. Извършена е проверка в търговския обект на проверявания търговец * „М.“ , като с цел обезпечаване на доказателства е копирана информация, съдържаща се в използвания  от задълженото лице софтуер за управление на продажбите в търговския обект „М.“, за което е съставен протокол за  обезпечаване на доказателства серия АА №0022472/30.04.2020г. Установено е, че са налични  два начина на  отчитане на приходи – продажби с маркер Каса 1, които напълно съответстват на отчетения от  търговеца оборот от касови апарати  и са отчетени в Справките декларации по ЗДДС и ГДД и продажби с маркер Каса 0, за които не е издаван касов бон и  същите не са отразени в отчетите.

 Ревизираното лице е уведомено с Уведомление № Р-04000620003298-113-002/28.07.2020г., че основата за облагане за ревизирания период с ДДС за периода 01.01.2014г. – 31.12.2019г. и с годишен и авансов данък  по ЗДДФЛ за същия период ще бъде определена съобразно реда, разписан в чл.122 ал.1 т.2 и т.4  от ДОПК, тъй като в хода на ревизионното производство са установени данни за недекларирани приходи и счетоводната отчетност не дава възможност  за определяне на  основата за данъчно облагане, като му е дадена възможност да направи възражения и да представи доказателства. Уведомлението е връчено на 04.08.2020г. на упълномощено лице, не са превени възражения и не са представени доказателства.

Съставен е Ревизионен доклад №Р-04000620003298-092-001/02.10.2020г. от  определения ревизиращ екип, с който са установени задължения  за  внасяне и лихви върху тях, подробно отразени в него. Приложени са събраните в ревизионното производство писмени доказателства, като същите са подробно анализирани.

Срещу съставения  РД  жалбодателят М., чрез *М.М.,  е подал   възражение по чл.117, ал. 5 от ДОПК  с вх.№26842/03.12.2020г. Към възражението не са приложени допълнителни доказателства.

 Ревизията  е  завършила с издаването на Ревизионен акт № Р-04000620003298-091-001/14.12.2020г. от  Б. Б. на длъжност ** и Н. К.на *** на основание чл.119, ал.2 от ДОПК.  С  РА  са  определени допълнителни  задължения за ДДС  общо в размер на 249350.19лв.  за  данъчен  период  м.01.12.2014г. – 31.12.2019г.  и лихви върху него в размер на 74795.17лв. и в частта по ЗДДФЛ е намален размера на декларираните загуби от дейността на ЕТ за същия период, като е прието, че не се дължи заплащане на годишен и авансов данък.  В   РА  са посочени, както правните, така и фактическите основания за издаването му, обсъдени са събраните доказателства в хода на производството, както  и  подаденото възражение от жалбодателя срещу РД, като  същото е прието за неоснователно. Изложени са мотиви, във връзка  със събраните доказателства, установените задължения и определения размер на същите, посочени са и обстоятелствата за провеждане на ревизионното производство по реда на чл.122 от ДОПК, като такива са посочени и в РД, който е неразделна част от РА.

Задълженото  лице  е  обжалвало  РА по административен ред  с  жалба вх.№ 28584/31.12.2020г., като  същият е потвърден с Решение №21/08.03.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново. В  решението са посочени, както правни, така и фактически основания, в резултат на които е потвърден РА в обжалваната му част, обсъдени са и възраженията на оспорващия в депозираната жалба, като същите са приети за неоснователни, прието е и наличието на обстоятелствата по чл.122 от ДОПК.  Решението е връчено по електронен път на  15.03.2021г.,  а жалбата до съда е депозирана на 26.03.2021г.  по пощата.

  По делото са представени и приети  събраните в хода на ревизионното производство писмени  и веществени доказателства, неразделна част от РД и РА. Представен е и СД диск, приет като доказателство съдържащ ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, подписани с квалифицирани електронни подписи от органите по приходите.

         По делото са допуснати и изслушани компютърно-техническа и   счетоводна експертизи, които не са  оспорени от страните.

         От заключението на  вещите лица, изготвили компютърно-техническата  експертиза, се установява, че  копирните файлове при извършеното обезпечаване на доказателства, документирано с Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства АА № 0022472/30.04.2020г., приобщен към ревизията с Протокол №Р-04000620003298-ППД-002/28.07.2020г. са получени от  компютъра с ПП М., ползван от жалбодателя. Установява се също, че автентичността на копирните файлове е запазена, същите са подписани с електронен подпис на  органите по приходите и след това не са редактирани. Заявява се също, че   използваната в ревизионното производство информация е събрана и разчетена коректно.

          От заключението на счетоводната експертиза се установява, че по счетоводни данни не се установява съпоставимост между приходи и разходи за периода 2015г- 2019г., като за  2014г. не може да се направи съпоставяне  поради липсата на счетоводни регистри на сметка 501 каса и сметка 304 стоки.  Не са осчетоводени  покупки за хранителни стоки и напитки, детайлно описани по години, установени при насрещни проверки на доставчици,           за всяка година  са отчитани значително по-малко приходи от извършените разходи. За ревизирания период  в счетоводството на търговеца не са отчетени всички продажби от  програмния продукт, а само тези, които са приключили със запис във фискалната памет  на фискалното устройство с издаден фискален бон.

При така  установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно  чл.7, ал.1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция.  Постоянният адрес на  жалбоподателя М. ***, от което следва, че компетентната териториална дирекция относно извършване на ревизията и съставяне на ревизионен акт е ТД на НАП Велико Търново.

          Въз основа на приложените към административната преписка доказателства и предвид  разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след възложена ревизия, съгласно  чл.112 и чл.113 от ДОПК,  в предвидената от закона форма, съгласно  чл.113 от ДОПК, и съдържа реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК. Извършените  процесуални действия са оформени с протоколи, които съдържат реквизитите по чл.50, ал.2 от ДОПК, поради което на основание чл.50, ал.1 от ДОПК – обвързват съда с материална доказателствена сила по отношение на фактите, установени                   с тях.

          В  ревизионния акт, са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Ревизиращият орган е извършил подробен анализ на доказателствата, относими към данъчното облагане на жалбоподателя за ревизирания период. Изложил е мотиви и в обстоятелствената част на ревизионния  доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и ревизионния акт. Потвърждаващото решение също е издадено от компетентен орган и съдържа правни и фактически основания  за  издаването  му.

        Съдът намира, че  ревизиращият екип законосъобразно е преминал към извършване на ревизия по особения ред на чл.122 - чл.124 от ДОПК за определените  задълженията по отношение на жалбоподателя  по  ЗДДС.  Ревизиращите органи са извършили анализ  и  съпоставка  на  всички събрани доказателства, вследствие на което са установили, че са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1,т.2 и т.4 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи и  нередовна счетоводна отчетност, което не дава възможност за определянето на данъчна основа за облагане с данъци. В хода на  ревизионното производство  са извършени три проверки по делегация, за което са издадени съответните протоколи от 12.08.2020г., от 07.07.2020г. и 22.06.2020г. Събраните доказателства са присъединени с нарочно изготвени протоколи като трайни факти и обстоятелства, същите са обезпечени чрез копиране на информация , съдържаща се в използвания от задълженото лице софтуер за управление на продажбите в търговския обект „М.“, от и на технически носител по реда на чл.40 от ДОПК. Копията са изготвени в три идентични екземпляри, един от които е предаден на присъстващия на проверката служител на ревизираното лице, а другите два са поставени в запечатан плик, като се доказа от заключението на компютърната експертиза, че записите не са манипулирани и информацията върху тях е коректно разчетена. Установено е, че за ревизирания период 2014г. -2019г.  ревизираното лице е реализирало приходи от продажби в стопанисвания от него обект, които не са намерили  надлежно счетоводно отражение в Отчета за приходи и разходи в подадените годишни декларации  по ЗДДФЛ и Справки-декларации по ЗДДС за съответните отчетни периоди, както и в наличното в обекта фискално устройство, като доказателства в обратния смисъл не са представени. Всичко това е дало основание на  ревизиращия екип да приеме, че са налице укрити доходи – основание по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК и   воденото счетоводство не дава възможност за  установяване на  основата за данъчно облагане – основание по чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК. Следва да се има предвид, че е достатъчно наличието само на едно от посочените в разпоредбата  основания, за да се  проведе ревизионното производство по реда на  чл.122 и сл. от ДОПК.

             След като е налице обстоятелство по чл.122, ал.1 от ДОПК,  по силата на  чл.124, ал.2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, т. е. доказателствената тежест е обърната.  В тежест на органът по приходите е да установи основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, което е сторено от него, а в тежест на жалбодателя  е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Направените възражения относно установените предпоставки за извършване на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК  не са възприети от органите по приходите, като такива са направени и в настоящото производство.  В тази връзка ревизиращите органи са преценили, че не са налице обективни данни, които да дават възможност за установяване на данъчна основа по реда на приложимия материален закон - ЗДДФЛ и ЗДДС, поради което са преминали към ревизия по особен ред. Този извод  и  съответно предприетите действия на данъчните органи се споделят напълно  от  настоящата съдебна инстанция.         

            Съгласно чл.37, ал.1 от ДОПК доказателствата в административното  производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ. Приходната администрация служебно е събирала доказателства във връзка с изясняване на правнорелевантни факти, касаещи ревизирания период. Действията на органа по приходите по събиране на доказателства, вкл. и приобщаване на такива  са извършени при спазване на изискванията на ДОПК.  Съгласно  чл.37, ал.2, ал.3 и ал.4 от ДОПК  лицето е длъжно да представи всички данни, сведения, документи и книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство. В тази връзка неоснователно е възражението, че копирането на информацията от програмния продукт е станало в отсъствието на  ревизираното лице, което е опорочило доказателствената й сила,  тъй като това е станало със съгласието на негов служител, който е имал достъп до продукта и  е изразил съгласие за извършването на тези действия. Органът по приходите има право да изиска и писмено от лицето представяне на доказателства в определен от него срок, както и да извършва насрещни проверки на неговите  доставчици, което е сторено в настоящето производство.

          В хода на ревизията не са допуснати и съществени процесуални нарушения, вкл. и нарушения на основните принципи на данъчното производство, които да обосноват невалидност или незаконосъобразност на РА. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че не са налице пороци, касаещи формалната и процесуалната законосъобразност на РА. Събраните  в  хода на ревизията доказателства са анализирани и преценени обективно от органите по приходите, издали РА. В  РД, РА и приложенията към ревизионната преписка е налице подробна обосновка на посочените като основание за прилагане на специалния ред обстоятелства и доказателства към тях, които факти не са оборени в хода на съдебното производство, както и установяванията  и изводите в оспорения  РА.  В  хода на ревизията освен връчените искания на  жалбоподателя за представяне на съответните документи, надлежно посочени в същите,  органите по приходите са изискали информация  от  компетентни органи и  трети лица/ клиенти на   жалбоподателя/. Органът по приходите правилно е определил данъчната основа по чл.122, ал.2 от ДОПК, след като е извършен анализ на обстоятелствата по  чл.122, ал.2,т.2,т.4  и т.8  от ДОПК.

            С оглед на изложено следва да се приеме, че органите по приходите са установили по безсъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, от които черпят правомощието си да определят данъчната основа за облагане по реда на  чл.122 от ДОПК и да начислят следващите се от това  допълнително задължения по ЗДДС  за периода 2014г.-2019г. Констатациите им са обосновани от събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон. Жалбодателят  не е представил годни доказателства, с които да опровергае при условията на пълно насрещно доказване верността на фактическите констатации в ревизионния акт съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК, поради което законосъобразно органите по приходите са  изменили финансовия резултат на дружеството за посочения по-горе период, като са  определили  допълнителни задължения за внасяне  по  ЗДДС, приемайки че са налице  укрити доходи, неосчетоводени, съответно неотчетени приходи от продажби, подлежащи  на облагане с ДДС.

           Съдът намира  РА в оспорената част  за постановен при липсата на съществени нарушения на административно производствените правила, в определената форма и от компетентен орган, при спазване на материалните норми, поради което същият е законосъобразен, а подадената жалба срещу него изцяло неоснователна.

            При този изход на делото основателно се явява искането на процесуалния  представител на ответника за разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно  чл.161, ал.1 от ДОПК  и чл.8 от Наредба №1/09.07.2004г.  за минималните размери за адвокатските възнаграждения същото се определя съобразно материалния интерес на делото. Съгласно представен списък от процесуалния  представител на ответника се претендира  юрисконсултско  възнаграждение в размер на  5845лв., определено с оглед материалния интерес по делото, който следва да бъде присъден изцяло в полза на НАП като ЮЛ, в структурата на което се намира административният орган, издал оспореният АА. На  жалбодателя  не се дължат разноски.           

 Водим  от  горното  и  на  основание  и  чл.160, ал.1 ДОПК, съдът

 

                                                       Р Е Ш И :

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Ц.М. ***, депозирана чрез * М.М., срещу РЕВИЗИОНЕН   АКТ  №Р-04000620003298-091-001/14.12.2020г.  на  ТД на  НАП - Велико Търново, потвърден с Решение №21/08.03.2021г.  на  Директора на Дирекция „ОДОП“–Велико Търново, в частта относно определените му  допълнителни  задължения  за заплащане на   ДДС за данъчен период 01.12.2014г. до 31.12.2019г. в размер на 249350.19лв.  и лихви върху него в размер на 74795.17лв.

ОСЪЖДА  К.Ц.М. *** ЕГН **********  ДА  ЗАПЛАТИ на НАП –София  разноски по делото в размер на 5845 лв. / пет хиляди осемстотин четиридесет и пет  лв./.

Решението подлежи  на  обжалване, чрез  АдмС-Враца  пред  ВАС-София  в  14-дневен  срок  от  уведомяване на страните, на които на основание   чл.138  от  АПК  да  се  изпрати  препис от същото.

 

               

                            АДМ.СЪДИЯ: