ОПРЕДЕЛЕНИЕ№542
23.03.2020
г., гр.Пловдив
ОКРЪЖЕН СЪД
ПЛОВДИВ,
Въззивно гражданско отделение, VI-ти граждански
състав, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Куршумова възз.ч.гр.д. № 634 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с
чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна
жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.С., ул.“П.В.“ № 29, ет.3, чрез пълномощника
юрисконсулт И.Т., против Разпореждане № 8696 от 27.01.2020г., постановено по
ч.гр.д.№ 1095/2020, ПРС, с което е
оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против Н.Х.З., ЕГН:**********, за сумата от 43.81
лева – договорна лихва от 21.08.2018 г. до 16.04.2019 г., 137.07 лева – такса
за експресно разглеждане на документи, 137.25 лева – неустойка за неизпълнение
на задължение, 195 лева – разходи за извънсъдебно събиране, 12.86 лева –
обезщетение за забава от 17.04.2019 г. до 13.12.2019 г.
В
жалбата са релевирани подробни оплаквания за постановяване на обжалваното разпореждане
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за необоснованост.
Излагат се доводи за същността на неравправната клауза, възнаградителната лихва
и неустойка, както и за възможността на кредитора да събира потребителски такси
и комисионни за допълнителни услуи, настоява се за отмяната на разпореждането и
произнасяне по искането за издаване на исканата заповед.
Съгласно
разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната
страна.
Частната
жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има
правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Районен
съд-Пловдив е бил сезиран от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,
ЕИК:********* със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Н.Х.З., ЕГН:**********, с предмет
вземания, произтичащи от договор за паричен заем № 5459772 от 07.08.2018г.,
както следва: 340, 79 лева –главница, ведно със законна лихва от завеждане на
заявлението; 43.81 лева – договорна лихва от 21.08.2018 г. до 16.04.2019 г.;
137.07 лева – такса за експресно разглеждане на документи; 137.25 лева –
неустойка за неизпълнение на задължение; 195 лева – разходи и такси за
извънсъдебно събиране, 12.86 лева – законна лихва за забава от 17.04.2019 г. до 13.12.2019 г.
Районният
съд е уважил искането по отношение на вземането за главница и законна лихва,
считано от 24.01.2020 г. до изплащане на вземането, както и за разноските, за
което е издал Заповед № 476 от 27.01.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
За
да отхвърли искането по отношение на останалите претендирани вземания,
районният съд е приел, че същите са възникнали въз основа на недействителни
договорни клаузи, тъй като договорът е сключени при действието на Закона за
потребителския кредит и клаузите, въз основа на които се претендират вземанията
са договорени в противоречие на чл.33 от ЗПК, при което не пораждат задължения
за страните. Освен това е посочил, че е договорен годишен лихвен процент по
заема от 40, 34 % и годишен процент на разходите на заема 49, 39 %, който
надвишава многократно размера на законната лихва, от което е приел, че е налице
обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договора.
Настоящият
съдебен състав на ПОС, след преценка на оплакванията в частната жалба и данните
по делото, намери следното:
Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е
в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за
потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми
на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
В
случая правата на заявителя се претендират от договор за паричен заем, т.е.
длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП , поради което и заповедният
съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни
клаузи в договора. Съгл. чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът не издава заповед за
изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
По
същество, настоящата инстанция намира, че извършената преценка за евентуална
неравноправност на клаузи от договора за кредит е правилна. В случая, в
договора за паричен заем посочено, че годишният
лихвен процент е 40,34 %, ГПР е 49,39 %, поставено е условие на
кредитополучателя за дължимо поведение – предоставяне на обезпечение чрез
поръчителство, като е определен изключително кратък срок за това, след изтичане
на който е предвидено заплащане на неустойка, която е в голям размер. В чл.143, т.5 от ЗЗП е предвидено изрично, че
клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка е неравноправна.
Договорената неустойка при неизпълнение на задължението за осигуряване на
поръчителство или банкова гаранция е почти в половината размер от заетата
сума. Договореният лихвен процент също е
необосновано висок, при което с оглед нормата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, а именно,
че всяка клауза уговорена във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя, следва да се третира като
неравноправна.
В заявлението се претендират и суми като
разходи и такси, но те също съставляват допълнително заплащане, което
санкционира забавата на длъжника. Това е
така, т.к. не може още при сключване на договора за кредит да са ясни вида и
размера на разходите, които биха били направени за извънсъдебно събиране на
дължимите суми при забава. В този смисъл с тази клауза се цели заобикаляне на
нормата на чл.33 от ЗПК, при което и на осн. чл.21 от ЗПК същата е нищожна.
Съгл.
чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако
са уговорени индивидуално. Дали процесните клаузи са индивидуално уговорени не
може да бъде преценено в рамките на заповедното производство, поради което и за
съда остава единствения възможен извод за обоснована вероятност за
неравноправни клаузи в договора за кредит.
Предвид горните съображения съдът
намира, че следва да се приложи нормата на чл.411, ал.2 от ГПК и да се откаже
издаване на заповед за изпълнение, при което и с оглед нормата на чл.415, ал.3
от ГПК да се укаже на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането
си. Това е постановено от съда и в обжалваното разпореждане. В този смисъл
подадената частна жалба против отказа на заповедния съд за издаване на заповед
за изпълнение се явява неоснователна и следва бъде оставена без уважение.
По изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Разпореждане № 8696 от 27.01.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 1095/2020,
ПРС, с което е оставено без уважение
заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“П.В.“ № 29, ет.3, за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Н.Х.З., ЕГН:**********,
за сумата от 43.81 лева – договорна лихва от 21.08.2018 г. до 16.04.2019 г.,
137.07 лева – такса за експресно разглеждане на документи, 137.25 лева –
неустойка за неизпълнение на задължение, 195 лева – разходи за извънсъдебно
събиране, 12.86 лева – обезщетение за забава от 17.04.2019 г. до 13.12.2019 г.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :