Решение по дело №804/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от Т.Д.Г., против Решение №175/13.06.2023г. по анд №317/2023г. на РС Хасково. Твърди се, че решението на съда е неправилно. Направените от районния съд изводи, че нарушението било описано ясно, били неправилни. Цитират се разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и се сочи, че не били описани обстоятелствата, при които било извършено нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават. На следващо място, съдът не изложил доводи относно непредявяването на акта. Твърди се, че по преписката липсвали данни актът да е предявен, което представлявало нарушение на чл.43, ал.1 от ЗАНН и самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Навеждат се доводи, че предвид посоченото в АУАН и в НП, не било ясно кой е нарушителят, както и кой следва да е субектът на глобата. Сочи се, че били неправилни и мотивите на съда относно датата на извършване на вмененото нарушение. Неправилно в наказателното постановление било посочено, че нарушението е извършено на 10.09.2022г. в общинска администрация. Твърди се, че датата 10.09.2022г. била неработен ден и нямало как лицето да е извършило нарушението в неработен ден, тъй като общинска администрация не работела в събота. След като неправилно била определена датата на извършване на нарушението, това представлявало самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Навеждат се доводи, че обжалваното решение било немотивирано относно размера на наложената глоба. Сочи се също, че не било ясно защо административнонаказващият орган приел, че наказаното лице извършва системно нарушения, а това препятствало правото му на защита. Освен това, районният съд не обсъдил и доводът, че в АУАН било посочено, че нарушението било установено на 19.01.2023г. и отразено в Констативен протокол №14/19.01.2023г., но от този констативен протокол не било ясно защо е прието, че датата на извършване на нарушението е 10.09.2022г. В т.6 и т.7 от Констативен протокол №14 от 19.01.2023г. били посочени две заявления с различни дати – в т.6 било посочено заявление с рег. индекс 94 Б-12-30-10 от 08.06.2022г. за издаване на разрешение за строеж, а в т.7 било посочено заявление рег. индекс №94 Б-1230-10 от 02.09.2022г. за издаване на разрешение за същия строеж. Твърди се, че от всяко от тези заявления би могъл да се брои срокът по чл.148 ал.4 изр. последно от ЗУТ. Предвид това, не било ясно защо наказващият орган приел, че датата на извършване на нарушението е 10.09.2022г., а това представлявало самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Иска се отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Не ангажира становище по делото.

Окръжна прокуратура Хасково счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

С обжалваното решение Районен съд Хасково е потвърдил Наказателно постановление №Х-14-13 от 01.03.2023г. на Началник на Регионална Дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Хасково, с което на арх. Т.Д.Г., на основание чл.232, ал.1, т.5 от Закон за устройство на територията е наложена глоба в размер на 2000,00 лева за административно нарушение по чл.148, ал.4 от ЗУТ.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно. Посочил е, че жалбоподателят е Главен архитект в Община Хасково и в качеството си на такъв е оправомощен да издава разрешения за строеж или мотивирани откази за издаване на разрешения за строеж. На 30.05.2022г. в Община Хасково постъпило заявление рег. №94 Б-1230-10/30.05.2022г. за съгласуване и одобряване на технически проект за строеж на две еднофамилни жилищни сгради, като на 03.06.2022г. главният архитект одобрил този инвестиционен проект. Районният съд е обсъдил разпоредбите на чл.148, ал.1 и ал.4 от ЗУТ и е посочил, че разрешението за строеж се издава в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление, когато има одобрен инвестиционен проект. Именно такъв бил и конкретния случай. Съдът посочил, че по заявление рег. №94Б-1230-10#2/02.09.2022г. не било изпращано уведомление за отстраняване на нередовности и на 09.09.2022г.- петък, е изтекъл 7-дневният срок по чл.148, ал.4 от ЗУТ, а разрешение за строеж не било издадено, нито мотивиран отказ. Съдът приел, че е налице нарушение на чл.148, ал.4 от ЗУТ. Посочил е, че правилно административнонаказващият орган приел в наказателното постановление, че нарушението е извършено на 10.09.2022г. – събота, неприсъствен ден. Посочил е също, че останалите доводи в жалбата са неоснователни, като е изложил съображения, че нарушението е описано достатъчно ясно, наказателното постановление е мотивирано, няма съмнения кой е субектът на административна отговорност. Съдът е счел, че санкционният текст е определен правилно от административнонаказващия орган, а наказанието е правилно определено по вид и размер, като е посочил, че административнонаказващият орган е индивидуализирал отговорността при превес на смекчаващите вината обстоятелства – над минимума и под средата. Съдът е изложил съображения, че не установява някакви допълнителни смекчаващи вината обстоятелства, които да са основание за определяне на глобата в минимален размер.

Касационната инстанция счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Последното съдържа подробни мотиви относно спазването на материалния закон и липса на съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, като са обсъдени възраженията, релевирани от жалбоподателя. Като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. По отношение на възражението, че АУАН не бил предявен на касационния жалбоподател, то следва да се има предвид, че в приложения в административнонаказателната преписка АУАН №Х-14 от 08.02.2023г. има поставен подпис от нарушителя, който не е бил оспорен. Видно от разписката към АУАН на същата дата жалбоподателят е получил и препис от акта. Така са били изпълнени задължителните предписания на чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН, като на нарушителя е била осигурена своевременно и надлежно възможността да се запознае с фактическите и правните рамки на вмененото му административно нарушение, както и с доказателствата, които са формирали изводите на актосъставителя.

От фактическа страна, в производството пред районния съд е установено, че на 03.06.2022г. Главният архитект на Община Хасково е одобрил инвестиционен проект, като на 02.09.2022г. е подадено заявление рег.инд. №94Б-1230-10-2 – за издаване на разрешение за строеж. Безспорно е по делото, че след подаване на заявлението няма издадено уведомление за отстраняване на нередовности съгласно чл.5в от ЗУТ или да е постановен отказ за издаване на разрешение за строеж. Съгласно чл.148, ал.4 от ЗУТ по заявлението за издаване на разрешение за строеж произнасянето на Гл.архитект следва да бъде в 7-дневен срок и именно до 09.09.2022г., както е приел въззивният съд, е следвало да има произнасяне, като бъде издадено разрешение за строеж или бъде постановен изричен отказ. По отношение на възражението за неправилно определена дата на извършване на нарушението, то следва да се има предвид, че съобразно чл.183, ал.2 от НПК, приложим на основание чл.84 от ЗАНН в производството пред въззивния съд, срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден, т.е. в случая крайният срок, до който е следвало да има произнасяне от Гл.архитект, е в присъствен ден и на следващия ден 10.09.2022г. нарушението е реализирано, та дори и този ден да е неприсъствен /в случая - събота/. В тази връзка правилно в НП е посочено, че нарушението е извършено на 10.09.2022г., както това е приел и РС Хасково. Действително при извършената проверка в КП№14 от 19.01.2023г. е описано и предходно подадено заявление за издаване на разрешение за строеж, но това обстоятелство не влияе на преценката за извършеното нарушение, предмет на обжалваното НП. Задължението на Гл.архитект да се произнесе по чл.148, ал.4 от ЗУТ е относно всяко заявление, което е подадено, като по отношение на всяко заявление следва да бъдат преценени самостоятелно предпоставки за съответното произнасяне. Следователно всеки път, когато има заявление, а Гл.архитект не оформи документ – било разрешение за строеж или изричен отказ да бъде издадено, то той ще осъществява наново състава на административното нарушение. В случая при подадени две заявления за издаване на разрешение за строеж следва да се счита, че са налице две отделни деяния, всяко самостоятелно осъществяващо състава на едно и също административно нарушение. Предмет на настоящото производство се явява именно нарушението, осъществено на 10.09.2022г. по подаденото заявление рег.инд. №94Б-1230-10-2 от 02.09.2023г., което се явява доказано от обективна и субективна страна и правилно с наказателното постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното лице.

Въпреки изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че наказанието е неправилно индивидуализирано по размер. За неизпълнение разпоредбата на чл.232, ал.1 от ЗУТ на нарушителя могат да бъдат налагани административни наказания глоба в размер от 1000,00 до 5000,00 лева, а в случая е наложено наказание в размер по-висок от минимално установения в закона – 2000,00 лева, като административнонаказващият орган се е мотивирал с вече влезли в сила наказателни постановления с посочени №Х1-1 от 20.02.2020г. и №Х-2-2 от 15.03.2022г. Но по делото липсват доказателства за влезли в сила наказателни постановления, както и за датата на влизане в сила на съответните. В този смисъл следва да се приеме, че наказващият орган не е обосновал при какви съображения е определил наказанието в размер по-висок от минималния посочен в закона. Доколкото не е доказано, че преди процесното нарушение на осъществилото го лице е било издадено и влязло в законна сила НП за други нарушения, а и не се твърди и не се установява наличие на други отегчаващи административно наказателната отговорност на ответника обстоятелства, то наказателното постановление следва да бъде изменено, като наложеното наказание следва да бъде намалено към минимално установения от закона размер, поради което в санкционната му част следва да бъде изменено от настоящата инстанция, а по отношение на тази част решението на РС Хасково следва да бъде отменено.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд Хасково

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №175/13.06.2023г. по анд №317/2023г. на РС Хасково, с което е потвърдено Наказателно постановление №Х-14-13 от 01.03.2023г., издадено от Началник на Регионална Дирекция за национален строителен контрол Хасково, с което на арх.Т.Д.Г. на основание чл.232, ал.1, т.5 от Закон за устройство на територията е наложена глоба в размер на 2000,00 лева за административно нарушение по чл.148, ал.4 от ЗУТ, вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №Х-14-13 от 01.03.2023г. на Началник на Регионална Дирекция за национален строителен контрол Хасково, като НАМАЛЯВА размера на наложеното със същото на арх. Т.Д.Г. административно наказание глоба от 2000,00 лева на 1000,00 лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: