Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен
състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни през две
хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря МАЯ ВЪЛЕВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ,
разгледа докладваното от съдия СТОЯН
КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 499/2020
г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.
с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Дирекция „Инспекция по труда”- Варна, против решение № 70/17.01.2020 г. по НАХД №
3712/2019 г. по описа
на ВРС, с което е отменено издаденото от директора НП № 03-009450/04.04.2018 г. В
жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, които по
съществото си са такива за нарушение
на материалния закон, съставляващо
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Иска се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго за потвърждаване на НП.
В съдебно заседание касационната жалба се
поддържа от упълномощения юрисконсулт Н..
Ответникът
„Аксес Риъл Истейт” ЕООД, чрез упълномощения адвокат Я. изразява
становище за оставяне в сила на обжалваното решение.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава
заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните доводи и
извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното НП е била наложена на ответника
имуществена санкция в размер на 1700 лв. на
основание чл.
416, ал. 5, във вр. Чл. 414, ал. 3 КТ и за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с
чл. 1, ал. 2 КТ
– затова, че
в качеството си на работодател, на 14.03.2018 г. в
офис на адрес: гр.
Варна,
ул. ***, е допуснал В.М.Д.с
ЕГН ********** да престира труд в полза на „Аксес Риъл Истейт“ ЕООД с определено работно време с уговорено трудово
възнаграждение с определено работно място обекта на контрол - офис, находящ
в гр. Варна,
***, ***, стопанисвано от „Аксес Риъл Истейт“ ЕООД да изпълнява трудовите функции на агент
недвижими имоти
/брокер/, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните
по трудовото правоотношение.
За да отмени НП, ВРС
е приел, че в нарушение на
материалния закон – не е осъществен цитираният в НП състав на адм. нарушение, тъй като не
е било налице трудово правоотношение между „Аксес Риъл Истейт“ ЕООД и В.М.Д.с ЕГН **********, като е изложил в решението си, че
липсват основни елементи на трудовото правоотношение – уговорено трудово
възнаграждение, работно време, почивки и работно място. Прието е в същото
решение на ВРС и че между „Аксес Риъл Истейт" ЕООД и В.М.Д.с ЕГН ********** е налице сключен
граждански договор носещ основните характеристики на договор за изработка, по
силата на който В.М.Д.с ЕГН ********** е престирал определен по вид и количество
трудов резултат срещу уговорено заплащане на извършваните от него консултантски
услуги по утвърден ценоразпис за всеки брой услуга.
Обжалваното
решение на Районен съд – Варна е допустимо и валидно, постановено при правилно
установена фактическа обстановка, но при неправилно приложение на материалния
закон.
За
разлика от въззивния състав, настоящият счита, че констатираното на 14.03.2018г
правоотношение между „Аксес Риъл Истейт” ЕООД и В.М.Д.е именно трудово-правно.
Главната разлика между гражданският договор за изработка и трудовия такъв,
съществуващ в конкретния казус, е наличието на йерархична обвързаност и пряк
контрол върху всяка конкретна дейност, изпълнявана от наетото лице, които се
установяват от съдържанието на задълженията му, описани в т.нар. консултантски
договор от 12.03.2018 г., за разлика от независимостта и самостоятелността на
изпълнителя по договора за изработка от възложителя му, на който е предоставено
правото на контрол на изпълнението само ако не пречи на изпълнителя. Видно е от
този договор, че редица действия в обема на изпълняваната от него функция
Димитров може да осъществява единствено след изрично възлагане, и то с
възлагателен протокол, т.е. в писмен вид, което сочи йерархична зависимост,
присъща на трудовия договор, съотв. неприсъща на договора за изработка, където
правата на възложителя се изчерпват с възлагането на определен краен резултат
на изпълнителя. Всякаква независимост на Димитров във връзка с изпълняваната от
него длъжност агент – недвижими имоти (брокер) от дружеството – работодател в
този случай е изключена. Според декларираното от него в декларацията по чл.
402, ал. 1, т. 3 КТ, той е бил длъжен да пристига на работа от 09,00 часа в
офиса на дружеството - жалбоподател, за да му бъдат възложени от същото задачи.
Ползва оборудване - бюро и компютър собственост на същото. Работи с базата
данни на търговеца, давайки консултации и извършвайки огледи единствено на и с неговите
клиенти. Дори предметът на т.нар. консултантски договор от 12.03.2018г не е
постигане на еднократен и конкретно индивидуализиран краен резултат, а
изпълнение на установени от работодателя отделни видове повтарящи се действия,
с каквито се характеризира изпълнението на задълженията по трудовия договор. На
следващо място в случая е налице и уговорено трудово възнаграждение, определено
по отделно за всяка една от изпълняваните от Димитров трудовите дейности, които
– отново следва да се подчертае – са еднотипни и повтарящи се, и за чието
изпълнение не е предвиден нито краен срок, нито постигане на конкретно
определен краен резултат, характерен за гражданския договор за изработка. В
подкрепа на тезата, че между Димитров и касатора е било налице трудово
правоотношение съдържащата се в т.нар. консултантски договор от
12.03.2018г уговорка за действие на
договора за срок от три месеца, който съобразно текста на чл. 7 от договора е
уговорен в полза и на двете страни. В тази връзка следва да се отбележи, че при
договора за изработка срокът поставя крайната дата, до която изпълнителят
следва да предаде изработеното, а в настоящият случай, срокът е уговорен с
оглед прекратяване на облигационната връзка, което е присъщо за срочните
трудови правоотношения.
Не на
последно място следва да се посочи, че при гражданския договор за изработка,
рискът от погиване или неосъществяване на уговорения резултат поради настъпване
на независещи от страните по договора причини се носи от изпълнителя по
договора – чл. 258 ЗЗД. За разлика от него, при трудовото правоотношение,
неблагоприятните последици от настъпили случайни събития и/или действия на
трети лица е за работодателя. В настоящия случай от съдържанието на
представения т.нар. консултантски договор от 12.03.2018г. по никакъв начин не
може да се обоснове извода, за наличие на уговорка по силата на която Димитров да
е поел риска от неосъществяване на консултантската дейност по независещи от
него и дружеството жалбоподател причини.
В
обобщение на изложеното, според настоящия касационен състав в случая е налице
доказано трудово правоотношение между „Аксес Риъл Истейт” ЕООД – работодател, и
В.Д.- служител, като на 14.03.2018г работодателят е допуснал до работа
служителя да престира труд в негова полза, изпълнявайки трудовите функции на
агент – недвижими имоти, без да е сключен между тях трудов договор в писмена
форма, с което е осъществен обективния състав на вмененото на дружеството
административно нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ. АУАН и НП, с
което същото е санкционирано, са издадени от компетентни длъжностни лица и в
предвидените за това срокове по чл. 34 ЗАНН; съдържат минимално изискуемите за
редовността им реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, вкл. конкретно и подробно
описание на нарушението с всички съставомерни признаци от обективния му състав;
в производството по издаване на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване или осуетяване правото на защита на наказания
субект; нарушението е обективно съставомерно, доказано и правилно
квалифицирано, като за него е наложена имуществена санкция по приложимия текст
на чл. 414, ал.3 КТ в размер от 1 700лв, незначително надвишаващ
специалния минимум от 1 500лв. Независимо от липсата на твърдения и
доказателства за налагани предходни санкции за същото или за друго нарушение на
трудовото законодателство, с оглед установения брой брокери в офиса в момента
на проверката – 10 лица, всички те без сключени трудови договори, което
свидетелства, че нарушението не е единичен случай и изолирано явление в
дейността на „Аксес Риъл Истейт” ЕООД, настоящият съдебен състав счита, че
санкция в този размер е справедливо отражение на тежестта на нарушението и
степента на обществена опасност на дееца, и е адекватно да изпълни целите по
чл.12 от ЗАНН, поради което не следва да бъде редуцирана.
От
страна на ответника по касация е направено искане за присъждане на разноски
пред касационната инстанция, което предвид изхода на спора следва да бъде
уважено в хипотезата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в размер на 80 лв. на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран
от изложеното и съобразно правомощията си по чл.222 ал.1 от АПК, касационният
съдебен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 70/17.1.2020г. по
НАХД № 3712/2019г. на ВРС,
ХХІІ с-в, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 03 – 009450/04.04.2018г на
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна и наложената на „Аксес Риъл
Истейт” ЕООД – София, ЕИК *********,
Имуществена санкция в размер на 1 700 лв. на осн. чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „Аксес Риъл Истейт” ЕООД – София, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – София
сумата в размер на 80,00 лева /осемдесет
лева/, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.