№ 653
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет П.а
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000500302 по описа за 2022 година
при участието на секретар Мария Крайнова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 41 от 08.10.2021 г. по
гр.д № 244/2019 ОС Видин е:
отнел в полза на държавата:
от Е. М. П.:
- товарен автомобил марка и модел „ИД“, дата първа рег. 10.11.2004 г, пазарна
стойност към настоящия момент 4 000 лв.
- лек автомобил марка и модел „ФМ“, дата първа рег. 09.08.1996 г, пазарна стойност
към настоящия момент 1 000 лв.
- лек автомобил марка и модел „ОВ“, дата първа рег. 23.02.1994 г., пазарна стойност
към настоящия момент 800 лв.
от Е. К. В. на основание чл. 142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141 чл.148 от ЗПКОНПИ
- лек автомобил марка и модел „С.В. Р 1.0 И“,дата първа рег. 16.10.1998 г., пазарна
стойност към настоящия момент 600 лв.
отхвърлил мотивираното искане на Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество:
на основание чл.151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 и чл. 151
ЗПКОНПИ от Е. М. П..:
- сумата в размер на общо 670 лв. постъпила през 2011 г. по разплащателна сметка в
лева с дебитна карта в ТБ „Виктория“ АД, открита на 03.02.2011 г. в офис Видин и закрита
на 09.02.2016 г. с титуляр Е. М. П.;
на основание чл.151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141 и чл. 151 от
ЗПКОНПИ от Е. К. В.:
1
- сумата в размер на 8 000 лв., постъпила през 2017 г. по разплащателна сметка в лева
в „Банка ДСК“ ЕАД, открита на 01.10.2009 г. в БО Брегово с титуляр Е. К. В.;
- сумата в размер на общо 28 000 лв., внесени на каса през 2015 и 2017 г. по срочен
депозит в лева в „Банка ДСК“ ЕАД, открит на 23.07.2015 г. в БО Брегово, закрит на
27.02.2017г. с титуляр Е. К. В.;
на основание чл.151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 141 и чл. 151 от
ЗПКОНПИ от Я. Е. М.:
- сумата в размер на 5 000 лв., представляваща остатък от внесени суми на каса през
2014 г. и 2015 г. по спестовен влог в лева в „Банка ДСК“ ЕАД, открит на 18.07.2014 г. в БО
Брегово, с титуляр Я. Е. М..
Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на
КПКОНПИ срещу решението в отхвърлителната част с оплаквания за неправилност,
противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Съобразно закона и
преобладаващата съдебна практика на отнемане подлежи и равностойността на липсващите
парични средства, а първоинстанционният съд е изложил мотиви в обратния смисъл.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от адв. А.М. като упълномощен представител
на Е. М. П. и Я. Е. М. и от същия адвокат като особен представител на Е. К. В.. Поддържа се
неоснователност на въззивната жалба.
Жалбата е депозирана от активно легитимирана страна, в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване акт. Няма направени доказателствени искания пред
настоящата инстанция и съдът не е събирал нови доказателства.
В изпълнение на указания на съда какво е било имущественото състояние, движими и
недвижими вещи, задължения, съответно какво е имущественото състояние на ответниците
към началото на проверявания период - 03.10.2007 г., ако се твърди да е имал активи, какво
е включвало то - вземания, движими и недвижими вещи, задължения, съответно какво е
имущественото състояние на ответниците в края на проверявания период – 03.10.2017 г.,
както и паричните суми, чието отнемане се иска в чие държане са, Комисията е уточнила
исковата си молба, като е посочила, че не твърди, че паричните суми, чието отнемане се
иска, са налични по банковите сметки на ответниците.
В съдебно заседание и в писмени защити представителите на страните излагат
съображения за уважаване, съответно за оставяне без уважение на въззивната жалба.
Софийски апелативен съд, след като обсъди възраженията на страните във връзка с
атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Производството е образувано по иск на Комисията за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобито имущество, заведен въз основа на Решение №
1214/26.06.2019 г. на КОНПИ на основание чл. 153 от Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (обн., ДВ, бр. 7 от
19.01.2018 г., изм. и доп., бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018 г., доп., бр. 21 от
9.03.2018 г., в сила от 23.01.2018 г., бр. 41 от 18.05.2018 г., в сила от 14.05.2018 г., изм., бр.
98 от 27.11.2018 г., в сила от 7.01.2019 г., изм. и доп., бр. 1 от 3.01.2019 г., изм., бр. 17 от
26.02.2019 г., бр. 79 от 8.10.2019 г., бр. 83 от 22.10.2019 г., в сила от 22.10.2019 г., бр. 69 от
4.08.2020 г., доп., бр. 70 от 7.08.2020 г., в сила от 7.08.2020 г., бр. 12 от 12.02.2021 г., в сила
от 12.02.2021 г.).
В искането си към съда Комисията твърди, че има значително несъответствие в
имуществото на проверяваните лица, че са налице предпоставките на чл. 156, ал. 4 от закона,
както и че сумите, чиято „парична равностойност“ се иска да бъдат отнети, са от незаконна
дейност и ответниците са се облагодетелствали с тях.
Производството за гражданска конфискация на имущество по ЗПКОНПИ е
регламентирано като двуфазно, включващо досъдебна фаза – предварителна проверка на
2
КОНПИ за установяване на незаконно придобито имущество, и съдебна фаза –
обезпечително и исково производство, които се развиват пред граждански съд.
Производството в първата му фаза е образувано при действието и по реда на отменения
ЗОПДНПИ, при наличие на предвидено законно основание по чл. 22, ал. 1, т. 5 и чл. 23 от
ЗОПДНПИ /отм./, въз основа на надлежно сезиране на КОНПИ по реда на чл.25 от
ЗОПДНПИ /отм./, след надлежно образуване на проверка по реда на чл.22, ал.1 от
ЗОПДНПИ /отм./ от компетентния орган. На основание § 5, ал. 2 от ПЗР на Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършват
по реда на ЗПКОНПИ и всички правни основания са съобразени с регламентираните в
ЗПКОНПИ. С решение № 500/27.03.2019 г. на КПКОНПИ е образувано производството за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило
в ТД София уведомление от Специализирана прокуратура с изх. № 516/2014 г./11.09.2017 г.
/вх.№ УВ-1433/28.09.2017 г. /, за одобрено споразумение по НОХД №2164/2017 г. по описа
на СпНС по ДП №13/2016 г. по описа на СО при СП, пр.пр. № 516/2014 г. на СП по
отношение на лицето Е. М. П. за престъпления по чл. 321, ал. 3 и чл. 159г, пр. 2 вр. чл. 159б,
вр. чл. 159а от НК.
Престъпленията, за които Е. М. П. е осъден със споразумението по НОХД №2164/2017
г. по описа на СпНС, са сред изброените в чл. 108, т. 23 от приложимия закон.
Предпоставка за отнемането по ЗПКОНПИ е наличието на превишение и значително
несъответствие в имуществото на проверяваните лица в края на проверявания период, като
на отнемане подлежи имущество, а не доход или приход. Като е приел, че от събраните по
делото доказателства се установява наличието на значително несъответствие в имуществото
на ответниците, което надвишава сумата по §1, т. 3 от ДР на закона от 150 000 лв., съдът е
преценил, че е налице първата законова предпоставка. Прието е, че е налице и втората
предпоставка за активите, за които постановено отнемане и които не са предмет на въззивно
обжалване.
По отношение на искането за отнемане на паричната равностойност на основание чл.
151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 и чл. 151 ЗПКОНПИ от Е. М. П. на
сумата в размер на общо 670 лв. постъпила през 2011 г. по разплащателна сметка в лева с
дебитна карта в ТБ „Виктория“ АД, открита на 03.02.2011 г. в офис Видин и закрита на
09.02.2016 г. с титуляр Е. М. П.; на основание чл.151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 5, във
връзка с чл. 141 и чл. 151 от ЗПКОНПИ от Е. К. В. на сумата в размер на 8 000 лв.,
постъпила през 2017 г. по разплащателна сметка в лева в „Банка ДСК“ ЕАД, открита на
01.10.2009 г. в БО Брегово и сумата в размер на общо 28 000 лв. внесени на каса през 2015 и
2017 г. по срочен депозит в лева в „Банка ДСК“ ЕАД, открит на 23.07.2015 г. в БО Брегово,
закрит на 27.02.2017г. с титуляр Е. К. В. и на основание чл.151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т.
3, във връзка с чл. 141 и чл. 151 от ЗПКОНПИ от Я. Е. М. на сумата в размер на 5 000 лв.,
представляваща остатък от внесени суми на каса през 2014 и 2015 г. по спестовен влог в
лева в „Банка ДСК“ ЕАД, правилно е прието, че не могат да бъдат предмет на отнемане
парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото
имущество, неналични към датата на предявяване на иска, защото законът не предвижда
такава възможност.
Установява се от изслушаното от ОС Видин заключение на ССчЕ, отразяващо
постъпилите суми, техния вносител или наредител, основание за внасянето или превода, че
всички банкови сметки на ответници са закрити, а парите преминали през тях, чието
отнемане се иска, не са налични.
Не следва да бъде отнето нещо, което не е налично, тъй като би се стигнало до
наказване на ответника, каквато не е идеята на т.нар. „гражданска конфискация“ още
повече, като се вземе предвид липсата на задължение за Комисията да доказва и дори да
твърди връзка между евентуалната престъпна дейност и придобитите от ответниците права.
Съдът не споделя довода на въззивния жалбоподател, че това е целта на закона и намира, че
3
целта на закона следва да се разбира като начин държавата да противодейства на корупцията
и в тази връзка да отнема незаконно придобитото имущество. Именно такова е и заглавието
на закона – противодействието на корупцията и отнемането на незаконно придобито
имущество не би следвало да са различни независими един от друг процеси, а взаимно
обуславящи се звена на един и същ процес. Постановяването на осъдителен диспозитив, до
какъвто би се стигнало, ако бъде уважено искането на Комисията за отнемане на суми по
банкови сметки, които не са по тези банкови сметки, нарушава баланса между обществения
интерес и индивидуалните права по начин, който не е необходим за преследване на
легитимна цел в едно демократично общество в светлината на тълкуването на Европейския
съд по правата на човека в многобройната му практика, включително по делото Т. и други
срещу България от 13.07.2021 г.
Неоснователни са оплакванията на Комисията срещу отхвърлянето на искането от ОС
Видин, почерпени от понятието за имущество според легалната дефиниция на §1, т. 4 от ДР
на закона. Независимо че се разминава с утвърденото в доктрината и практиката понятие за
имущество като съвкупност от парично оценими права, задължения и фактически
отношения, „легалната дефиниция“ на ЗПКОНПИ не прави възможно отнемането на
несъществуващи към момента парични средства. Според §1, т. 4 от ДР имуществото е
„всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима,
ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на
собственост или други права върху него“. Преминалите през банковите сметки пари без
съмнение са били част от имуществото на ответниците, преди да бъдат изтеглени. Към
момента на отправяне на искането на Комисията обаче същите вече не са по банковите
сметки и в какво са били превърнати няма доказателства, а няма и твърдения от Комисията.
Съдът приема доводите в писмената защита на жалбоподателя, че имуществото не е обект на
отделно субективно право, включва права, вземания и фактически отношения. Както беше
вече посочено, имуществото включва и задължения, но те не са предмет на изследване в
настоящия спор. Воден и от това разбиране за имущество, съдът не може да причисли
неналичните пари към нито една от тези категории: права, задължения и фактически
отношения.
Следва да бъде съобразена практиката на ВКС, според която предмет на отнемане в
полза на държавата може да бъде само имущество, което е налично в патримониума на
лицето или е във владение на лицата по чл.64-67 ЗОПДНПИ /отм./, а само в случаите, когато
с него е сключена възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице, поради
която сделка отнемането е невъзможно, се присъжда паричната равностойност. В случаите,
когато чрез получените парични средства, които не са налични към момента на предявяване
на иска по чл.74 от закона, са придобити имущества, то на отнемане подлежат тези
имущества. Паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е
установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на
проверяваното лице или на лицата по чл.63-67 от закона, не попадат в предметния обхват на
чл.62 и чл.63, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./ и не подлежат на отнемане. Тези парични средства
могат да бъдат третирани като преминали през имуществото на проверяваното лице, а
както и посочено в решение № 97/18.05.2018г. по гр.д.№ 3224/2017 г. на ВКС, ІV г.о. не
може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на
проверяваното лице, т.е. не е в негово притежание в края на изследвания период, защото не
е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през изследвания период
имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период
/Решение № 147/16.09.2019 г. по гр.д.№ 1998/2018г. на ВКС, ІV г.о. и цитираното в него
решение на същия съдебен състав/. Предмет на отнемане от ответника могат да са налични
парични средства, т.е. такива в икономическата им функция на запас от стойност /натрупани
и неизразходвани/ и в по-тясното им разбиране като финансови активи, налични по банкови
сметки, ако за тях са налице и останалите условия /Решение № 189/27.12.2018г. по гр.д.№
588/2018г. на ВКС, ІІІ г.о./. Съображения за това разрешение могат да се почерпят и от
мотивите на Решение № 13/13.10.2012 година по конституционно дело № 6/2012 година на
Конституционния съд на Република България, както и от по-новата практика на ВКС -
4
Решение № 263 от 18.12.2020 г. по гр. д. № 1293 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. отделение. На отнемане на основание чл. 74, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) подлежи
налично имущество, което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с
него лица в края изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно
превишение и несъответствието, така, както е уточнено в параграф 1, т. 7 от ДР на закона.
Следователно, на отнемане по гражданскоправен ред подлежи имущество, а не приходи или
доходи. Имуществото трябва да е налично в края на изследвания период в патримониума на
проверяваното лице или свързаните с него лица.
Нормите на чл. 62 и чл. 63, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./ са възпроизведени в чл. 141 и чл. 142
от ЗПКОНПИ и приетото от ВКС и КС следва да се приложи съответно.
Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното
или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С
изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да
бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от
имуществото на проверяваното или свързаните с него лица стават изтеглените суми в брой
и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако те са
налице в края на изследвания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане,
при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на ищеца е да докаже какво
имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания
период. Не е в тежест на ответниците да доказват, че изтеглените суми или наредените
плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения,
както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено (в т.ч. повредено
или изхабено), унищожено или погинало.
Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на
изследвания период, не формират превишение на имуществото и не могат да обосноват
несъответствие, поради което не подлежат на отнемане. Ако не може да бъде доказано, а
няма и такова твърдение, че сумите са налични при ответниците, съдът не може да
постанови отнемането им. По изложените по-горе съображения няма как да бъдат отнети
суми, изтеглени от банкови сметки, които не са налични в края на проверявания период и
няма как да бъде определена парична равностойност на парична сума. Чл.142 от закона е
неприложим за случая.
На следващо място, макар ЗПКОНПИ да не изисква наличието на връзка между
престъплението и придобиването на имущество, съдът счита, че съобразно разрешенията на
ЕСПЧ по делото Т. и други срещу България следва да има поне минимална връзка, която
следва да се докаже от Комисията. По повод сумата в размер на общо 670 лв., постъпила
през 2011 г. по сметка на първия ответник е очевидно, че няма как да има връзка с
престъпления, извършени през периода февруари-юли 2014 г. Сумата от 8 000 лв.,
постъпила през 2017 г. по разплащателна сметка в лева и сумата от 28 000 лв., внесени на
каса през 2015 г. и 2017 г. от Е. К. В., са постъпили/внесени една, съответно три години след
инкриминирания период и не може да се обоснове връзка. Единствено по повод претенцията
за сумата от 5 000 лв., представляваща остатък от внесени суми на каса през 2014 и 2015 г.,
може да се обоснове темпорална връзка за внесените на 08.09.2014 г. 2000 лева от Зорка Е.
Кръстева, майка на Е. К. В., която обаче попада извън обхвата на проверката за незаконно
придобито имущество.
По изложените съображения не са налице предпоставките за уважаване на искането на
КПКОНПИ, а обжалваното решение в частта, в която то е отхвърлено е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора разноски се дължат на ответниците по жалбата Е.П. и Я.М..
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Уговореният и платен хонорар от 300 лева за Е.П. при материален интерес от 670 лева не
надвишава предвидения минимален хонорар за представителство пред въззивната
инстанция. Уговореният и платен хонорар от 500 лева за Я.М. при материален интерес от
5
5000 лева не надвишава предвидения минимален хонорар за представителство пред
въззивната инстанция. Възражението за прекомерност на възнаграждението от 1513 лв.,
определено от ОС Видин за особен представител на Е. К. В., не следва да бъде разглеждано
в рамките на това производство. ОС Видин е постановил внасянето на сума за
възнаграждение за особен представител с определение от 16.12.2021 г., поправено с
определение от 17.01.2022 г. и възражение в о.с.з на 14.04.2022 г. е просрочено. Ако се
приеме за допустимо, същото е неоснователно, тъй като за материален интерес от 36 000
лева минималният адвокатски хонорар е 1610 лв., а определеният от ОС Видин е под този
размер.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 41 от 08.10.2021 г. по гр.д № 244/2019 г. на ОС Видин
в обжалваната от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно
придобито имущество част.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно
придобито имущество да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивната
инстанция на Е. М. П. в размер на 300 (триста) лева и на Я. Е. М. в размер на 500
(петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховния касационен съд по реда и предпоставките на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6