РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Велико Търново , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и първи октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20204100500491 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
С Решение №41/24.03.2020г., постановено по Гр.д.№723/2018г. по описа на РС –
Павликени, е отхвърлен предявеният от Р. М. С., ЕГН ********** от с.Г=, обл.К., ул.“А. С.“
№. против В. Д. Г., ЕГН ********** от гр.П., ул.“В.Л.“ бл.., ет.., ап.., иск с правно основание
чл.61 ал.2 от ЗЗД вр. чл.41 от ЗС за осъждане на ответницата да й заплати сумата от
6436,50лв., представляваща половина съобразно дела й, който притежава в двуетажната
жилищна сграда, построена в парцел 3-ти, имот с пл.№76 в кв.16 по плана на с.Г., общ.К., от
сторените разноски за направата и поставянето на нов покрив на сградата, ведно със
законната лихва върху главницата от 29.01.2018г. до окончателното й изплащане, като
неоснователен и недоказан, и е осъдена Р. М. С. да заплати на ответницата В. Д. Г.
направените по делото разноски в размер на 700лв. за заплатено адв. възнаграждение и в
размер на 300лв. за ВЛ.
Против постановеното съдебно решение е постъпила в рамките на срока по чл.259
ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищцата Р. М. С., чрез пълномощника й адв.М. от ВТАК, с
която го обжалва изцяло и моли да бъде отменено като неправилно – необосновано и
незаконосъобразно, вместо което постановено друго, с което предявеният от нея иск бъде
уважен изцяло. Претендира направените съдебни разноски в първа и въззивна инстанции.
Релевира оплакване, че мотивите на първоинстанционният съд не кореспондират по
1
никакъв начин на целия събран по делото доказателствен материал. Оспорва като
неправилен извода на съда, че ремонта на покрива бил извършен не по необходимост, а за
осъвременяване. Посочва, че от събраните гласни доказателства по почин на ищцата е
безспорно доказано, че извършеният ремонт на покрива бил належащ и с необходим
характер за запазване целостта на имота, а не, както съдът е приел, че същият е по
осъвременяване на сградата. Оспорва като неправилен изводът на първостепенният съд, че с
оглед събраните доказателства нямало реална представа за състоянието на покрива преди
ремонта. Излага доводи, че св. Ц. Б. дъщеря на ответницата, не е запозната със състоянието
на ремонтираната обща част. Оспорва извода на първоинстанционният съд, че ремонтът на
покрива се явява незаконно строителство, с довод, че кога един строеж е незаконен и
подлежи ли същият на премахване се определя от техническите органи, съгласно
разпоредбите на действащото законодателство. Позовава се, че в случая се касае за
разноски, свързани със запазване целостта и функционалното предназначение на покрива на
сградата – без тяхното извършване същата би погинала, поради което ответницата следва да
заплати припадащата й се част от тези разноски, тъй като предприетият ремонт е бил
неотложен и с необходим характер. Оспорва извода на първостепенния съд, че работата не е
предприета уместно и не е налице добро управление, с довод, че доказателствата по делото
сочат обратното.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответницата В. Д. Г., чрез пълномощника й адв.Д. от ВТАК, с който оспорва въззивната
жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, респ. обжалваното съдебно решение
потвърдено изцяло. Излага доводи за неоснователност на ищцовото твърдение за безспорно
доказана нужда от ремонт, за неоснователност на възражението на ищцата, че няма данни за
незаконно строителство. Навежда, че ищцата не е доказала да е налице която и да било от
хипотезите на водене на чужда работа без пълномощие по чл.61 ЗЗД. Претендира
направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.
В СЗ въззивникът Р. М. С., редовно призовава, не се явява, не се представлява. С
писмена молба, чрез пълномощника си адв.М.от ВТАК, поддържа въззивната жалба и моли
да бъде уважена по изложени в молбата съображения с характер на писмена защита.
Претендира разноски за две инстанции.
В СЗ въззиваемата страна В. Д. Г., редовно призована, не се явява, не се
представлява. С писмено становище, чрез пълномощника си адв.Д. от ВТАК, оспорва
въззивната жалба и поддържа отговора по жалбата, като излага правни съображения, че
ищцата е не доказала пълно и главно предпоставките за водене на чужда работа без
пълномощие и в собствен интерес по чл.61 ал.2 ЗЗД вр. чл.41 от ЗС. Претендира съдебни
разноски за въззивна инстанция, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
2
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните
предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Павликени е предявен от
ищцата Р. М. С. против ответницата В. Д. Г. осъдителен иск с правно основание чл.41 ЗС вр.
чл.61 ал.2 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сума в размер на
6436,50лв., представляваща половината, съобразно дела й, който притежава в жилищната
сграда в с.Г., общ.К.от това, което ищцата е платила за направата и поставянето на нов
покрив на сградата на мястото на стария такъв, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на ИМ 29.01.2018г. до окончателното изплащане.
В ИМ са изложени твърдения, че по силата на НА за покупко – продажба №17,т.6,
н.д.№1817/1993г. по описа на Нотариус при РС – К. ищцата е собственик на втори етаж от
двуетажна ЖС, построена в парцел 3-ти, имот пл.№76 в кв.16 по плана на с.Г., общ. К.,
състоящ се от 7а14 кв.м., ведно с източната половина от тавана и ½ ид.част от правото на
строеж, а ответницата е собственик по силата на НА за покупко – продажба №11 т.2 н.д.
№462/1982г. по описа на Нотариус при РС – К. на първи етаж от двуетажната ЖС,
построена чрез отстъпено право на строеж върху гореописания недвижим имот, който първи
жилищен етаж, се състои от : две стаи, кухня, хол и сервизни помещения. Посочено е, че
ответницата, съгласно НА №174 т.2 н.д. №637/1994г., е придобила половината от тавана и от
правото на строеж върху мястото, където понастоящем се намира ЖС. Изложени са
твърдения, че от няколко години възникнал сериозен проблем с покрива на ЖС, започнали
течове, които ставали все по – силни, многократно бащата на ищцата се качвал на покрива,
за да оправя тези течове чрез подмазване, подмяна на керемиди и прочие, което било
напразно, тъй като дърветата, на които се държи покрива, вече били прогнили и дори
изгнили, възникнала реална опасност покрива да падне върху ЖС. Изложени са твърдения,
че водени на място майстори – строители установили, че покрива няма как да се укрепи чрез
подмяна на мертеци и керемиди и съществува реална опасност покрива да падне върху ЖС,
ако не се предприемат спешни мерки за направата на нов покрив, като ремонта чрез подмяна
на керемиди и мертеци ще отслаби и без това отслабената в значителна степен покривна
конструкция и така почти сигурно в този случай покрива ще падне, т.е. ще се събори върху
ЖС, с което ще бъдат причинени значителни материални щети. Посочено е, че ищцата
уведомила ответницата, в качеството й на собственик на първи жилищен етаж, за спешната
3
нужда от направата на нов покрив, като вместо съдействие получила отговор, че не я
интересува и пари за направа на нов покрив няма да даде. Ищцата е изложила, че на
20.07.2017г. сключила договор за направата на нов покрив на процесната ЖС, която услуга й
струвала по договора 11 000лв. – материали и труд, която сума заплатила на изпълнителя на
два пъти, съгласно два броя разписки, като допълнително към направата на покрива платила
още сумата от 1873лв. за доставка и поставяне на водосточни тръби, улуци, казанче, гривни
капачки, обшивка челна дъска и още една обшивка, посочена във фактурата, която прилага,
или общо заплатена сума за направа на покрива и прилежащите му част – улуци, водосточни
тръби и прочие в размер на 12 873лв. Изложени са твърдения, че фирмата, с която
подписала договора, през лятото на 2017г. и в указаните срокове изпълнила напълно и
качествено услугата, за която се договорили – премахване и поставяне на нов покрив на ЖС,
като веднага след направата му възложила на майка си да се обади на ответницата, която е
нейна сестра и леля на ищцата, с цел доброволно уреждане на отношенията им, като
ответницата заплати на ищцата половината от това, което е заплатила за направата на новия
покрив на ЖС, тъй като е етажен собственик в ЖС и притежава половината от общите
части на сградата, от тавана и от правото на строеж върху мястото, като отговорът на
ответницата бил както преди, че няма да плаща за покрива, не дължи пари за същия, не й
тече и не й трябва нов покрив, което обосновава правния й интерес от предявяване на
настоящия осъдителен иск. Претендирала е направените по делото съдебни разноски.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответницата В. Д. Г., чрез
пълномощника й адв.Д. от ВТАК, е оспорила изцяло иска по чл.41 от ЗС като
неоснователен. Изложила е твърдения, че през Коледните празници на 2016г. тя е
пребивавала в процесния имот, представляващ двуетажна ЖС в режим на ЕС, като към този
момент, както двуетажната ЖС в нейната цялост, така и покривът й, е бил в пълна
изправност и не е имало никакви видими следи от течове и респ., никаква нужда от ремонт
на покрива. Посочила е, че не е търсена от ищцата, не са и правени оплаквания за
състоянието на покрива на сградата и не е искано мнението й във връзка с необходимост от
ремонт на общите части на сградата в ЕС, както и не е искано съгласието й за извършване
ремонт на покрива на сградата. Позовала се е на липса на предварително взето решение от
общото събрание на ЕС за предприемане на ремонт на обща част на сградата в режим на ЕС
– относно необходимостта, вида и стойността на ремонта на общата част, която запретява
възлагането на каквито и да било фактически и правни действия спрямо тази обща част,
което обуславя отхвърляне на иска по чл.41 от ЗС като неоснователен, поради липса на
изпълнен ФС на отговорността на отделния етажен собственик по чл.41 ЗС. Оспорила е
изцяло ищцовите твърдения да е бил необходим изобщо ремонт на покрива на сградата –
нито цялостен, нито частичен. Оспорила е истинността /автентичност и вярност/ на
представените с ИМ частни документи – Строително – ремонтен договор, две разписки за
получени суми, фактура №77/09.08.2017г. с доставчик „С. К.“ ЕООД, във връзка с което с
протоколно определение от 27.02.2019г. РС е открил производство по чл.193 ал.1 от ГПК по
оспорване истинността /автентичността/ на оспорените документи, доколкото и оспорването
4
на тяхната истинност /вярност/, предвид качеството им на частни диспозитивен и
свидетелстващи документи, не се свързва с последиците по чл.193 ал.1 ГПК. Претендирала е
направените по делото съдебни разноски.
Правно – релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото
доказателствен материал са следните:
По делото не е спорно между страните, а и се установява от събраните писмени
доказателства, че ищцата по силата на НА за покупко – продажба на недвижим имот №17,
том VI, н.д. №1817/1993г. по описа на Нотариус при РС – Кюстендил е собственик на
ВТОРИ етаж от двуетажна ЖС, застроена в парцел III, имот пл.№76 в кв.16 по плана на с.Г.,
общ. К., състоящ се от 714 кв.м., ведно с източната половина от тавана и ½ ид.част от
правото на строеж, съответно ответницата В. Д. Г. по силата на НА за покупко – продажба
на недвижим имот №., том II, н.д. №./.г. по описа на районен съдия при РС – Кюстендил, е
собственик на ПЪРВИ етаж от гореописаната двуетажна масивна ЖС, построена чрез
отстъпено право на строеж върху парцел III, имот пл.№76 в кв.16 по плана на с.Г., общ. К.,
състоящ се от две стаи, хол и кухня и сервизните помещения за същия етаж. По силата на
НА за покупко – продажба на недвижим имот №174, том II, н.д.№637/1994г. по описа на
Нотариус при РС – Кюстендил, ответницата В. Д. Г. е собственик и на западната половина
от тавана, ведно с ½ ид.част от правото на строеж от процесната ЖС, която е застроена в
парцел III, имот пл.№76, кв.16 по плана на с.Г., общ.К..
По делото е приет като доказателство Строително ремонтен договор от 20.07.2017г.,
по силата на който ищцата Р. М. С. като възложител е възложила на М. К. С. –изпълнител, а
последният е приел да извърши на свой риск и срещу възнаграждение от страна на
възложителя, следните строително – ремонтни работи /СРР/ на адрес ул.“А. С.“ №., с.Г.,
Кюстендилско: замяна на цялостната покривна конструкция и покривната обшивка, слагане
на нови керемиди, извършване на укрепителни работи на съществуващите стоманобетонна
плоча и тухлени стени, които СРР ще се осъществят със средства, материали и съответна
квалифицирана работна ръка на изпълнителя, срещу цена, която възложителят ще заплати
на изпълнителя за СРР в размер на 11 000лв., за материали и работа, като плащането е
договорено да бъде извършено, както следва: предплата от 5000лв. за покриване на
материали и първоначални разходи, а останалата сума ще бъде заплатена след свършване на
договора. Договорени са срокове за изпълнение на работата: максимум 10 дена след
започването й, като работата ще започне не по-късно от 1 август 2017г. Приети като
писмени доказателства са Разписка от 31.07.2017г. за получена от М. К. С. сума от 5 000лв.
като предплата по Договор за строителство на покрив в с.Грамаждано, за материали и
работа от Р. М. С. и Разписка от 09.08.2017г. за получена от М. К. С. сума от 6 000лв. като
крайно плащане по договор за строителство на покрив в с.Г., ул.“Ал. С.“ №., за материали и
работа от Р. М. С.. Съгласно фактура №**********/09.08.2017г. „С. К.“ ЕООД е доставил на
ищцата Р. М. С. – получател улуци, водосточна тръба, казанче, кривки, капачки, обшивка
челна дъска, обшивка комини с посочени във фактурата мярка, количество и един. цена, на
5
обща стойност 1873лв. /без ДДС/ с приложен издаден от доставчика „С.К. СТ" ЕООД
фискален бон от 09.08.2017г. за заплатена в брой сума от 1873лв.
С цел доказване какво е било състоянието на стария покрив на ЖС, налагало ли се е,
и то спешно, направата на нов такъв и премахване на стария, направила ли е ищцата нов
покрив на ЖС на мястото на стария такъв с наемен труд, изцяло за нейна сметка, по делото
пред първоинстанционният съд са събрани по почин на ищцата гласни доказателства чрез
разпит на двама свидетели – Е. Т., съпруг на ищцата, и М. С.. От свид. показания на Т.,
преценени по реда на чл.172 от ГПК, но които въззивният съд кредитира като достоверни и
обективно дадени, възпроизвеждащи преки възприятия на свидетеля, който е строителен
инженер, се установява, че покривната конструкция на къщата в с.Г., общ.К., не
съществувала, този имот щял да се срути, там няма строителна конструкция, съгласно
строителните правила, защото има ритли, които са клони от дървета и тези клони на времето
селяните така са строили и са започвали да ги свързват и да правят конструкция. Св. Т.
установява, че става въпрос за лятото на 2017г., че това нещо може да падне по всяко време,
че керемидите, които са били на покрива, да абсолютно за подмяна всички до една, поради
това, че няма строителна конструкция, която да издържи неограничено време, керемидите са
направени от глина и не са съвременни, глинените тухли, като под „тухли“ свид. има
предвид керемиди, „са по-зле и от пясъка на Сахара и от температурните разширения те
заминават, стават пръхкави и чупливи“. Може да падне градушка и да ги разруши. Освен
това цялата плоча беше наранена от течове. Тя е била много тънка и в момента, в който тези
течове я разрушават, плочата може да се срути изцяло“. Свид. Трънкаров установява, че
имало много течове, около 10-15, вижда се къде е нарушена плочата и значи там е текло.
Абсурд било с козметични ремонти да се закърпи, защото това са селски строежи, които не
отговарят на съвременното строителство. Св.Трънкаров посочва, че ответницата е
уведомявана многократно години наред от тъщата и тъстът му, от тях е чувал, че са я
уведомявали лично и по телефон и от тях знае, че тя е отговаряла, че не живее там и на
който му трябва, да си оправя покрива на сградата. Св. Т. установява, че след това намерили
майстор и сключили договор с него, като му възложили да направи конструкция, защото
нямало такава, съгласно съвременните изисквания да се купят нови керемиди и да се
оправят, да се възстанови плочата навсякъде, където е разрушена защото можела да падне,
махнали се ритлите, керемидите, след което с канго се почистили всички места, където била
нарушена плочата, след това се направили съответни ремонти на плочата и се пристъпило
към изграждане на самата покривна конструкция и полагане отгоре на нови керемиди, като
всичко това го платила съпругата му, ищца по делото, това станало през лятото на 2017г.
Св.Т. посочва, че къщата е построена през 50-те, 60-те години на предния век, една
конструкция е невалидна след 50 години задължително, че тъста и тъщата му живеят в
процесната къща от 1998г. на втория етаж, че част от покрива била паднала, накъде към
козирката, това е част от покривната конструкция, която излиза навън и покрива някакъв
балкон, тази част беше почти паднала, че проекта бил между него и майстора, скици, нищо
особено, не знае дали е изготвено строително разрешение за този ремонт.
6
От свид. показания на М. С. - майстора, изпълнил ремонта на покрива на процесната
двуетажна ЖС в с.Г., се установява, че се занимава със строителство от 1997г., познава
ищцата във връзка с оглед на покривната конструкция, правена през седемдесет и някоя,
осемдесета година, на имот в с.Г. през м.юли 2017г., че конструкцията се състояла от
ритловици, които са ребра от цели борови дървета и горе при билото били с диаметър около
5-6 см, много тънки, имало и дървояд по тях, керемидите са купувани, когато е строена
къщата, като е ясно от самия им модел, че са купени втора употреба при поставянето им на
покрива, видял легени и корита, подложени по плочата, заради течове, съветът му бил, че
трябва да се направи нов покрив, не можело само керемиди да се сложат, защото ритлите са
криви, трябвало да се смени дървената конструкция, за да се сменят керемидите, развалили
стария покрив и направили нов, отлели бетон за пояс и на последната тераса имало една
козирка, която излизала да пази терасата, тя била натежала от едната страна, счупила
тухлите и бетона, махнали я и направили нова, защото била тръгнала да пада. Св. С.
посочва, че той и още пет човека след премахване на покрива построили нов, това било
средата на лятото през 2017г., ремонта бил около 20 дни, всичко това му било заплатено от
Р., имали граждански договор с нея, не помни датата, сигурен е, че Р. му платила, не са
променяли конструкцията на покрива, само го направили отново и купили нови керемиди от
марка „Техносим“ – бетонни, материалите от стария покрив ги свалили долу в двора – те
били дървен материал – бор, керемидите и дървения материал от стария покрив останали в
двора на къщата.
По делото пред първоинстанционният съд е разпитана в качеството на свидетел Ц.
Б., дъщеря на ответницата, от чийто показания се установява, че последно е ходила в
къщата в с.Г. през 2016г. срещу 2017г. за Коледа с майка си, съпругът си и двете деца,
качили се със съпруга й да разгледат къщата, понеже той не се е качвал, не й направило
впечатление да е имало теч и не е виждала подложени съдове за теч. Не е видяла да има
течове или следи от течове както и почернели греди. Св.Б. сочи, че никой не е казвал на
майка й, че трябва да се прави ремонт на покрива, че покрива се вижда, но не са се качили,
за да оглеждат конкретно, гледали природата от покрива, покрива бил наред, нямало течове
тогава. Свид. Б. установява, че майка й и нейната сестра, не контактуват след ремонта.
В първоинстанционното производство са назначени и изслушани СТЕ и
допълнителна СТЕ.
Видно от писменото заключение на ВЛ Е. З. – по СТЕ, възприето от въззивния съд
като компетентно и обосновано, през м. юли 2017г. /видно от строително ремонтен договор
от 20.07.2017г./ е извършен основен ремонт на покрива на ЖС в процесния имот в с.Г , като
пазарната стойност на извършените СМР, обособени в 13 позиции: 1/демонтаж на лежаща
покривна конструкция в съществуваща сграда, вкл. изнасяне на материала и сваляне на
старите керемиди; 2/дървен фасониран иглолистен материал – бял бор за направа на лежаща
покривна конструкция в съществуваща сграда, 3/направа на летвена скара по покрив за
керемиди, 4/Стоманобетонов пояс, действащ като надзид над таванското ниво – доставка и
7
полагане на армиран бетон; - кофраж за стоманобетоновия пояс, 5/наковаване на обшивка по
стрехи, 6/покриване с бетонни керемиди „техносим“ върху дишащо покривно фолио и
летви, 7/монтаж и доставка на „безшевни“ улуци, 8/монтаж водосточни тръби, 9/2бр.
казанчета, 10/5 бр. кривки, 11/ 4бр. капачки, 12/ монтаж на челни дъски при покриви и
13/обшивка на съществуващи комини, като общата пазарна стойност на извършените СМР е
в размер на 13 726,44лв. с ДДС. Видно от първоначалната СТЕ, дали извършения ремонт на
покрива е бил с наложителен и необходим характер, ВЛ не би могло да отговори, тъй като
не го е виждала във вида му преди ремонта. Видно от СТЕ, след извършването на описаните
СМР по покривната конструкция на ЖС цената на същата не е увеличила с около 20%.
Според писменото заключение на ВЛ З. – С. по СТЕ, според представените документи за
собственост на ищцата и ответницата, квотите на всеки един от съсобствениците са по ½ ид.
част от правото на строеж и по ½ ид. част от общите части на сградата.
Изслушана в СЗ ВЛ З. – С. по СТЕ установява, че извършеното категорично е
основен, а не текущ ремонт на покривната конструкция, тъй като се касае за изцяло нова
покривна конструкция със сменени абсолютно всички конструктивни елементи по нея,
изграждането на стоманобетонов пояс, върху който да легне бетоновата конструкция, да се
наредят летвите и върху тях бетонови керемиди. ВЛ по СТУ посочва, че извършения в
случая ремонт е основен, но не е по предвидения ред в ЗУТ и на практика се явява
незаконно строителство. ВЛ по СТЕ посочва в СЗ, че основното, което е направено, е този
хубав бетонов пояс на подпокривното пространство; че керемидите са едни от най-скъпите
на пазара и най- тежките и за да понесе покривната конструкция от тази тежест от тези
скъпи и тежки керемиди е необходимо повече дървен материал, разделен по видове, че това
са керемиди, които имат 60-70 години живот, но те са три пъти по-скъпи от останалите. ВЛ
по СТЕ посочва в СЗ, че само за покривната конструкция в т.4 от заключението става
въпрос, че се е увеличила с 20%.
Първоинстанционният съд е възложил допълнителна СТЕ на ВЛ като видно от
изготвеното писмено заключение от инж.Г. стойността на извършените 13 видове СМР по
анализни цени по видове работи и общо е посочена в Таблица 1 – Количествено –
стойностна сметка, като общата стойност по анализни цени на всички извършени СМР е в
размер на 12 926,75лв. с ДДС. Видно от допълнителната СТЕ, пазарната стойност на имота
се е увеличила с 6 466,43лв. без ДДС /7 759,72лв. с ДДС/ в резултат на извършените СМР на
покривната конструкция, като стойността, с която се е увеличила пазарната стойност на
имота в резултат на извършените СМР на покривната конструкция, е получена като разлика
в цената между строителната стойност на направените разходи и стойността на
съществуващите в момента на извършването видове дейности. Видно от допълнителната
СТЕ, преди извършването на видовете СМР, ЖС е имала покрив с дървена конструкция,
покрит с цигли, челни дъски, улуци и водосточни тръби, комините са имали обшивка с
ламарина. Изслушана в СЗ ВЛ инж.Г. по допълнителната СТЕ установява, че за основен
ремонт на покрив е необходимо строително разрешение, съответно конструктивно
8
становище, както и че според заключението на първоначалната СТЕ, извършеното е
цялостна подмяна на покривната конструкция и е основен ремонт.
В първоинстанционното производство е приета като писмено доказателство жалба от
ответницата В. Г. вх.№94-00-3883/13.11.2019г. до Кмета на Община Кюстендил с искане за
извършване на проверка извършения от ищцата основен ремонт на покрива на процесната
жилищна сграда – ЕС в с.Г. в УПИ III-76, кв.16 по ПУП на селото съставлява ли незаконно
строителство и при установяване наличието му да бъде постановено неговото премахване за
сметка на възложителя Р. М. С.. Във връзка с жалбата от ответницата от Кмета на Община
Кюстендил и на основание чл.223 ал.5 т.1, т.2 ЗУТ е определена дата 16.01.2020г. за
извършване на проверка по същата. До приключване на устните състезания по делото, вкл. и
пред въззивната инстанция, не са наведени твърдения, както и не са представени писмени
доказателства за издадени констативни протоколи за незаконно строителство и влезли в сила
заповеди за събаряне, досежно процесния основен ремонт на покрива на процесната
жилищна сграда – ЕС в с.Г.. Правото на строеж върху процесния парцел III -76 в кв.16 по
плана на с.Г. е отстъпено в полза на М. З. С. с Решение №38 от Протокол №13/20.04.1972г.
на ИК на Кюстендилски ГНС и застрояването на парцела е следвало да се извърши в
двугодишен срок от датата на подписване на договора между двете страни.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл.41 от ЗС вр. чл.61 ал.2 от
ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на ИМ 29.01.2018г. до окончателното изплащане.
Искът е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищцата от
предявяването му.
Разгледан по същество се явява частично основателен и доказан.
Безспорно по делото се установи, че страните, вкл. към релевантния момент на
основния ремонт на покрива, са етажни собственици в двуетажна жилищна сграда в режим
на етажна собственост по смисъла на чл.37 от ЗС, находяща се в парцел III, имот пл.№76 в
кв.16 по плана на с.Грамаждано, общ.Кюстендил, като ищцата е собственик на втори етаж
от ЖС, ведно с източната половина от тавана и ½ ид. част от правото на строеж, респ.
ответницата, нейна леля, е собственик на първи етаж от двуетажната ЖС, западната
половина от тавана, ведно с ½ ид.част от правото на строеж от ЖС. Безспорно от събраните
по делото доказателства се установи, че през лятото на 2017г. ищцата, в качеството си на
етажен собственик в процесната двуетажна ЖС сама, със собствени средства, със знанието и
при липса на изрично противопоставяне от ответницата, също етажен собственик в сградата
/свид. показания на Т./, е предприела и извършила основен ремонт на покрива на ЖС, като
старата покривна конструкция е подменена с нова такава, сменени са абсолютно всички
9
конструктивни елементи по нея, като по субективна преценка на ищцата е изградено и
нововъведение, което увеличава стойността на вещта, което е и с практически смисъл и
съставлява подобрение, а именно изграден е стоманобетонов пояс. Безспорно покрива на
двуетажната процесна ЖС, която е в режим на ЕС, съставлява обща част на всички
собственици по естество по смисъла на чл.38 от ЗС. Между страните не е налице спор, а и се
установява от писменото заключение на ВЛ по първоначалната СТЕ, че дяловете им в
общите части в процесната двуетажна ЖС, определени, съгласно императивната норма на
чл.40 от ЗС, са равни, от по ½ ид. част.
Предявената от ищцата искова претенция е за заплащане от ответницата като етажен
собственик на припадащата й се част, съобразно дела й от ½ ид. част от общите части, от
направените от ищцата действителни разходи в размер на 12 873лв. за направата и
поставяне на нов покрив на сградата на мястото на стария такъв, с изложени твърдения за
извършени необходими разноски по смисъла на чл.41 пр.1 от ЗС за поддържане или за
възстановяване на общите части /покрива/. Трайна и последователна е съдебната практика
на ВКС, че съдът не е обвързан от дадената правна квалификация на спорното право от
ищеца, както и че посочения от ищеца вид на предявеното вземане не ограничава съда да
даде защита, според действително осъщественото правно основание /Решение
№108/08.07.2015г. по гр.д.№415/2015г. ВКС, I г.о./, съдът следва да квалифицира спорното
право, съобразно твърденията на ищеца и установените по делото факти, като при
настоящата претенция на етажен собственик за разпределение между етажните собственици
на направените от него разноски за обща част / в случая покрив като обща част по естество/
при определяне вида на разноските /необходими или полезни/ изхожда от необходимостта,
наличието на обективна причина /увреждане, износване и др./, наложила извършването на
всяко конкретно СМР /необходими разноски/ или дали извършването им се дължи на
субективната преценка на ищцата.
Отношенията на собствениците в етажната собственост относно поддържането,
възстановяването и подобряването, както и по повод ползването на общите части на
сградата, се уреждат от правилото на чл.41 от ЗС. Всеки собственик, съразмерно с дела си в
общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването на общите части, и в полезните разноски, за извършване на които е взето
решение от общото събрание. По разпореждане на закона всеки етажен собственик,
съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за
поддържането или възстановяването на общите части на сградата и то без оглед на това
дали е взето или не за извършването им решение на общото й събрание, защото последното,
по силата на чл.41 от ЗС, е необходимо само за извършването на полезните, а не и за
необходимите разноски. Извършването на последните не се нуждае според чл.41 пр.1 от ЗС
от предварителното съгласие на останалите етажни собственици, взето с решение на общото
им събрание. Не би могло да бъде и по друг начин, защото действията по поддържане или
възстановяване на общите части на етажната собственост са управителни. Поради това
10
останалите етажни собственици дължат, съразмерно с дела си в общите части,
възстановяване на действително извършените за поддържането или възстановяването им
необходими разноски, на направилият ги друг етажен собственик. За управлението на
общите части в настоящият случай на процесна сграда в режим на етажна собственост, в
която самостоятелните обекти са до три /само два/ и принадлежат на повече от един
собственик – на страните по делото, се прилагат разпоредбите на чл.30 ал.3, чл.31 ал.1 и
чл.32 от ЗС, т.е. на съсобствеността, като, съгласно приложимата норма на чл.30 ал.3 от ЗС,
всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно с частта си,
като под „тежести“ се разбират тези грижи и разноски, които са необходими за запазване на
вещта. Ролята на решението на общото събрание за необходимостта да се извършат полезни
разноски, които са тези, които увеличават стойността на сградата и имат характера на
подобрения, не засяга задължението на всеки собственик на обект в ЕС да поеме
съответната на дела му в общите части част от задължението, но това решение на общото
събрание има значение на правно основание, на базата на което следва да бъде определен
размера на възникналото парично задължение. Претенция за разпределение на разходите
между отделните собственици на обекти в етажната собственост /ЕС/, касае хипотезата на
управител на чуждата работа /гестор/, действал не само в полза на чужд интерес, но и в
полза на свой интерес. Ако подобренията са извършени без да е взето решение от общото
събрание, съгласно разпоредбата на чл.61ал.2 ЗЗД, гесторът може да претендира от
останалите собственици на обекти в ЕС, само съответната част от направените разноски, до
размера на обогатяването, и то само, ако работата /извършените СМР/ е предприета уместно.
Или, преценката на съда относно извършените полезни разноски следва да съдържа и оценка
на обстоятелствата за удачно предприета и добре свършена чужда работа. / Така Решение
№85/24.06.2014г. по гр.д.№1157/2014г. на ВКС, ГК, II отд./. Когато отношенията по повод
извършените подобрения се уреждат по правилата на чл.61 ал.2 от ЗЗД, отговорността на
заинтересуваният е до размера на обогатяването му, т.е. по правилата за неоснователно
обогатяване, като се присъжда по-малката сума между направените разходи и увеличената
стойност на имота, като последната е като разлика между цената, която би имал във вида без
извършените работи и цената, която има с извършването на същите.
Преценката дали извършените от единия от собствениците в етажната собственост
ремонтни дейности представляват необходими или полезни разноски, свързани с общите
части на сградата, зависи от фактическия проблем на конкретното състояние на елементите
от тези общи части преди подмяната или ремонта им.
В процесният случай не е налице спор, а и от събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Т. и М. С., вкл. и от първоначалната СТЕ, се
установява, че възложеният от ищцата, в качеството й на етажен собственик на втори етаж в
процесната двуетажна ЖС в режим на ЕС в с.Г., основен ремонт на покрива на жилищната
сграда като обща част, който се свежда до смяна на всички елементи на съществуващата
покривна конструкция и изграждане на нов покрив, е действително надлежно извършен от
11
изпълнителя – св.С. с помощта на бригада през лятото на 2017г., като също от допустимите,
вкл. и в тази им част, свидетелски показания на Т. и С. се установява, че разходите по
основния ремонт на покрива са поети, т.е. заплатени, изцяло от ищцата по делото. Спорно
по делото е налице ли е била необходимост и неотложност от извършване на процесния
основен ремонт на покрива на жилищната сграда и относно характера на извършените от
ищцата като етажен собственик разноски за общата част, дали са необходими, полезни или
луксозни такива.
Безспорно от свидетелските показания на Т., съпруг на ищцата, и от показанията на
изпълнителя на СМР – М. С., се установява, че съществувалата покривна конструкция от
ритли, не е такава от гледна точка на строителните норми, можела да падне по всяко време,
керемидите от глина на покривната конструкция, били за подмяна абсолютно всички до
една, цялата плоча била наранена от течове, била много тънка и в момента, в който течовете
я разрушават, плочата можела да се срути изцяло, имало много течове, около 10-15, виждало
се къде е нарушена плочата, което означава, че там е текло, ритловиците, от които се
състояла конструкцията, били много тънки, имало дървояд по тях, поради които причини и
двамата разпитани по почин на ищцата свидетели са категорични, че е следвало да се
направи нов покрив и проблема не е можело да бъде разрешен чрез ремонт на
съществуващия покрив. Свидетелските показания и на двамата разпитани по почин на
ищцата свидетели въззивният съд прецени по реда на чл.172 от ГПК, отчитайки възможната
им заинтересованост, но които кредитира изцяло, доколкото свидетелите възпроизвеждат
свои преки, непосредствени, не спорадични възприятия от състоянието на подменената
покривна конструкция на процесната двуетажна жилищна сграда в режим на ЕС,
показанията им са еднозначни, безпротиворечиви, взаимно подкрепящи се, и логични, като
се има в предвид и че ЖС е построена преди повече от 40г. С оглед събраните гласни
доказателства чрез разпита на водените от ищцата двама свидетели въззивният съд приема,
че от ищцата, в чиято тежест е, по делото е доказан пълно и главно факта на съществувала
необходимост от предприетия от ищцата като етажен собственик основен ремонт на
покрива на процесната двуетажна ЖС, наложен от износване, овехтяване на покривната
конструкция, протичане на същата, опасност от срутване, с цел възстановяване на
нормалното му състояние и запазване възможността същият да изпълнява предназначението
си. С оглед изложеното, въззивният съд приема, че извършеният по възлагане от ищцата
като етажен собственик основен ремонт на покрива на процесната жилищна сграда в режим
на етажна собственост, в която и двете страни са етажни собственици на различни етажи
към релевантния момент на извършване на СМР, при равни техни дялове от по ½ ид.част в
общите части, /без изграждането на стоманобетонов пояс, което е нововъведение на общата
вещ, което увеличава полезните й качества и е с практически смисъл/, съставлява
„необходим ремонт“ по смисъла на §1 т.8 от ДР на ЗУЕС, извършен с оглед отстраняване на
създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата, и „неотложен
ремонт“ по смисъла на §1 т.9 от ДР на ЗУЕС, предприет за отстраняване на значителни
повреди и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците.
12
Следователно, направените от ищцата разноски – действително направени разходи за
заплащане на извършените процесни СМР /без тези за изграждане на стоманобетонов пояс,
който е нововъведение с практически смисъл и имащ характера на подобрение/, свързани с
необходимостта от предприетия и извършен основен ремонт на покрива на сградата като
обща част чрез подмяна и изграждане на нов покрив, наложен от износването и
овехтяването му, чрез който основен ремонт се цели привеждане на покрива като обща част
в състояние, годно за използване по предназначение, съставляват необходими разноски за
поддържане и възстановяване на обща част, в които, съгласно чл.41 пр.1 ЗС, всеки етажен
собственик, е длъжен да участва, съразмерно с дела си в общите части, съответно за
заплащане на които ответницата като етажен собственик на първи жилищен етаж е
задължена, съразмерно с дела си от ½ от общите части. Доказаната от събраните гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Т. и С. необходимост от извършения основен
ремонт на покрива на ЖС не се разколебава от свид. показания на Цв. Б., дъщеря на
ответницата, които съдът прецени по реда на чл.172 от ГПК, доколкото този свидетел
установява свои спорадични възприятия, при посещението в имота от свидетеля Б., както
същата сама установява, не са се качили със съпруга й, за да оглеждат конкретно покрива и
не са правили оглед на покрива, поради което и като заинтересовани и явяващи се в пълно
противоречие с показанията на останалите разпитани по делото двама свидетели,
последните, имащи преки, непосредствени възприятия за състоянието на демонтираната
покривна конструкция, въззивният съд не кредитира показанията на св.Б. в частта им
относно състоянието на покрива през 2016г. срещу 2017г. за Коледа, а именно, че не е
видяла да има течове или следи от течове, както и почернели греди, че не е виждала
подложени съдове за теч, че е нямало падане на тавана, просто е направено саниране на
цялата къща, и таван и къща – всичко. Действително, от ищцата не е проведено
производство по чл.207 от ГПК по обезпечение на доказателства с цел документиране
състоянието на покривната конструкция от преди основния ремонт, но при категоричността
и безпротиворечивостта в свидетелските показания, събрани по почин на ищцата,
доказващи спешна нужда и необходимост от извършения по възлагане от ищцата основен
ремонт на покрива чрез подмяната му и изграждане на нов, въззивният съд приема този факт
за доказан от ищцата при провеждане на пълно и главно доказване, доколкото и за
установяването му не са необходими специални знания.
Безспорно се установи, че премахнатата при основния ремонт съществуваща
покривна конструкция не е включвала като конструктивен елемент стоманобетонов пояс,
изграждането на който се явява нововъведение с практически смисъл, което води и до
увеличаване стойността на имота и има характера на подобрение, поради което и
направените от ищцата разноски, досежно това СМР – изграждане на стоманобетонов пояс,
имат характер на полезни разноски, и доколкото подобрението е извършено без да е взето
решение от общото събрание, с оглед свид. показания на Т., които съдът кредитира и в тази
им част – със знанието на ответницата, но без изричното й противопоставяне, съгласно чл.61
ал.2 от ЗЗД гесторът – ищца по делото, предприела работата и в собствен интерес, може да
13
претендира от останалите етажни собственици на обекти в ЕС, в случая от ответницата като
етажен собственик на първи етаж в процесната двуетажна ЖС, само съответната част от
направените разноски за подобрението, до размера на обогатяването, и то само, ако работата
/извършените СМР/ е предприета уместно. Досежно останалите СМР, извън стоманобетонов
пояс, поетите за които разноски от ищцата съдът квалифицира като необходими, не е
дължима преценка за уместност по смисъла на чл.61 ал.2 ЗЗД, която се следва само за
полезните разноски, т.е. само за подобренията. Процесните 13 вида СМР, до които се свежда
извършеният по възлагане от ищцата основен ремонт, са извършени надлежно, като в
частност, че работата по изграждане на стоманобетонов пояс като подобрение, което води до
подобряване на функционалните качества на вещта и повишаване на нейната стойност, е
била предприета уместно, доколкото е предприета по един надлежен начин, с оглед
естеството й, на възможностите на управителя, и на условията, при които се предприема, се
установява, вкл. и от заявеното от ВЛ по първоначалната СТЕ пред първоинстанционният
съд в СЗ, че основното, което е направено, е този хубав бетонов пояс на подпокривното
пространство.
Не намира опора в закона изводът на първостепенният съд, че работата не е
предприета уместно, с оглед приети от този съд данни за извършено незаконно
строителство. От една страна, фактите, въз основа на които възниква задължението на
етажните собственици за заплащане на извършените от един от тях разноски, са посочени в
разпоредбата на чл.41 ЗС, като обстоятелството дали един ремонт е законен или незаконен
не е сред тях. Кога един строеж е незаконен и подлежи на премахване се определя от
техническите органи, съгласно разпоредбите на действащото законодателство. В решение
№432/19.06.2009г. по гр.д.№6086/2007г. на ВКС, II г.о., е прието, че незаконният строеж
подлежи на премахване, когато има издадено предписание за това от компетентните органи.
В този смисъл е и по-новата практика на ВКС, намерила израз в решения, постановени по
реда на чл.290 ГПК: решение №308/30.10.2012г. на ВКС по гр.д.№271/2012г., I г.о., решение
№315/25.10.2012г. по гр.д. №1189/2011г. на ВКС, I гр.о., в което е посочено, че следва да
има не само констативни протоколи за незаконно строителство /без строително разрешение/,
но и издадени и влезли в сила заповеди за събаряне. В процесният случай, към момента на
приключване на устните състезания по делото пред въззивната инстанция липсват
доказателства, както за издадени констативни протоколи за незаконно строителство, така и
издадени и влезли в сила заповеди за събаряне, досежно извършения без конструктивно
обследване и без строително разрешение основен ремонт на покрива на процесната
двуетажна ЖС в режим на ЕС, поради което и не е налице подлежащ на премахване
незаконен строеж, който не се заплаща, освен ако собственикът на имота желае да го запази,
т.е. не е налице твърдяното от ответницата основание по т.7 от раздел II от Постановление
№6/27.12.1974г. по гр.д.№9/1974г., Пленум на ВС, за отхвърляне на предявеният иск.
Направените от ищцата за изграждане на нов покрив разноски в никакъв случай не
съставляват луксозни такива, доколкото безспорно новата покривна конструкция подобрява
14
функционалността на имота. За да са налице луксозни разноски следва да не подобряват
функционалността на имота и да се свързват с добавяне на някакви екстри – например
позлатен парапет, каквато хипотеза в случая не е налице. Не може да бъде споделено
ответното възражение за липса на уместност, относима, от една страна, само досежно
подобренията, а не и относно необходимите разноски, поради твърдян наличен риск от
срутване под неимоверната тежест на новия покрив върху сградата, която е строена през 80
– години на 20 – ти век, доколкото не е доказано от ответницата, посредством насрещно
пълно и главно доказване. Ответното възражение, че със стойността на останалите
материали от стария покрив, които също имат стойност като строителен материал, следва да
бъде намалена ищцовата претенция, направено едва с писмената защита пред
първостепенния съд, от една страна е преклудирано, а от друга – е неоснователно,
доколкото останалите материали от стария покрив са във владение на етажните собственици,
след демонтажът им от покрива могат да бъдат продадени и получената от продажбата им
сума – разделена между правоимащите, съгласно правата им. /Решение №520/22.06.2010г. по
гр.д.№496/2010г. на ВКС, IV гр.о./
По изложените по – горе съображения ищцовата претенция по чл.41 ЗС вр. чл.61 ал.2
ЗЗД се явява доказана по основание и следва да бъде уважена. Отговорността на
ответницата като етажен собственик за припадащата й се част от направените от ищцата
необходими разноски за основен ремонт на покрива /без стоманобетонов пояс, което е
подобрение/, съгласно чл.41 пр.1 ЗС, е съразмерно с дела й в общите части от ½ ид. част,
респ. за направените полезни разноски /изграждане на стоманобетонов пояс/, съгласно чл.61
ал.2 ЗЗД, е само до размера на обогатяването, което се свежда до по-малката стойност от
направените разходи и увеличената стойност на имота. При необходимите разноски на
възстановяване подлежат действително направените разходи от етажния собственик, а не
стойността по средни пазарни цени. Стойността на действително направените /заплатени,
според допустимите свид. показания на С./ разходи от ищцата за направата на нов покрив,
предвид недоказване истинността /автентичността/ на оспорените частни документи от
ищцата, в чиято тежест е, съгласно чл.193 ал.3 изр.2 от ГПК, но съобразно признанието от
същата на неизгоден факт в ИМ, доколкото е под средната пазарна стойност на всички СМР
от 13 726,44лв. с ДДС, съгласно първоначалната СТЕ, и под стойността по анализни цени от
12 926,75лв. с ДДС, възлиза на 12 873лв. Видно от допълнителната СТЕ, стойността по
анализни цени на разходите за полезните разноски за стоманобетонов пояс е в размер на
570,53лв. с ДДС, след приспадане на които от действително направените разходи за всички
СМР от 12 873лв. остават 12 302,47лв. направени от ищцата необходими разноски, от които
отговорността на ответницата като етажен собственик, съразмерно с дела й в общите части
от ½ ид.част, е 6151,24лв. Видно от допълнителната СТЕ, стойността по анализни цени за
направените полезни разноски, а именно за подобрението –Стоманобетонов пояс, възлиза на
570,53лв. с ДДС, респ. увеличената стойност, досежно подобрението, възлиза на 541,99лв. с
ДДС, като, съгласно чл.61 ал.2 ЗЗД, ответницата, заинтересуван, отговаря само до размера
на обогатяването, т.е. до размера на по-малката стойност от направените разходи за
15
подобрението и увеличената стойност на имота, т.е. до размер на припадащата й се част от
½ ид.част от увеличената стойност на имота от 541,99лв. с ДДС или до размер на 271лв.
Предявеният иск се явява доказан в размер от 6422,24лв., изчислен като сбор от
припадащата се част на ответницата от направените от ищцата необходими разноски от
6151,24лв. плюс припадащата й се част от увеличената стойност на имота за подобрението
от 271лв., до който доказан размер от 6422,24лв. /6151,24лв. + 271лв. = 6422,24лв./
осъдителният иск, като основателен и доказан, следва да бъде уважен, ведно с акцесорната
претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ
29.01.2018г. до окончателното изплащане, респ. отхвърлен за разликата от 14,26лв. до
пълния предявен размер от 6436,50лв., като неоснователен и недоказан.
Предвид несъвпадение в правните изводи на въззивна и първа инстанции,
обжалваното първоинстанционно съдебно решение следва да бъде отменено в частта, с
която е отхвърлен предявеният осъдителен иск по чл.41 ЗС вр. чл.61 ал.2 ЗЗД за сумата от
6422,24лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на ИМ 29.01.2018г. до окончателното изплащане, вместо което постановено друго, с което
предявеният иск за сумата от 6422,24лв. бъде уважен като основателен и доказан, ведно с
законната лихва върху уважената главница от датата на предявяване на ИМ 29.01.2018г. до
окончателното изплащане. В частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над
6422,24лв. до пълният предявен размер от 6436,50лв., ведно със законната лихва върху
отхвърлената главница, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното
изплащане, първоинстанционното съдебно решение, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
На основание чл.236 ал.1 т.7 ГПК присъдените суми следва да се преведат с
пощенски запис, съобразно посочения от ищцата в уточняваща ИМ молба от 15.02.2018г.
начин за плащане.
По разноските:
Изходът на спора предпоставя преразглеждане на отговорността на страните за
разноски в първоинстанционното производство.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславя основателност на
ищцовата претенция за съдебни разноски /от които 257,46лв. дължимо внесена ДТ, 450лв. за
ВЛ по СТЕ и 300лв. заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/, съразмерно с
уважената част от иска, в доказан размер от 1005,23лв.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.3 от ГПК обуславя основателност на
претенцията на ответника за съдебни разноски / от които 300лв. за ВЛ за допълнителна СТЕ
и 350лв. заплатено адв. възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от
28.03.2018г./, съразмерно с отхвърлената част от иска, в доказан размер от 1,44лв., в който
16
размер първоинстанционното решение в частта за разноските следва да бъде потвърдено,
съответно над който до присъденият в полза на ответницата размер съдебни разноски от
общо 1000лв. /от които 700лв. адв. възнаграждение и 300лв. за ВЛ/, първоинстанционното
съдебно решение в частта за разноските следва да бъде отменено. Съгласно сключения от
ответницата договор за правна защита и съдействие от 28.03.2018г. е уговорено заплащане
на адв. възнаграждение пред първа инстанция в размер на 700лв., платимо в брой на два
пъти, като същият договор удостоверява плащане в брой само на сумата от 350лв. и до
релевантния за това момент на приключване на устните състезания пред първата инстанция
от ответницата не са ангажирани писмени доказателства за извършено плащане и на
остатъка от 350лв. адв. възнаграждение, на което основание представеният едва с писмената
защита след посочения преклузивен за това срок договор за правна защита и съдействие от
08.05.2018г. за доплащане от 350лв. не се взема в предвид от въззивния съд при изчисляване
на следващите се на ответницата, съгласно чл.78 ал.3 ГПК, съдебни разноски пред първа
инстанция.
Изходът на делото и нормите на чл.273 вр. чл.78 ал.1 от ГПК обуславят
основателност на претенцията на въззивницата за присъждане на направените съдебни
разноски във въззивното производство /от които 128,73лв. дължимо вн. ДТ/, съразмерно с
уважената част от иска, в доказан размер от 128,44лв. В полза на въззивника съдът не
присъжда съдебни разноски за адв. възнаграждение в договорен размер от 500лв., доколкото
до релевантния за това момент на приключване на устните състезания пред въззивната
инстанция не са представени доказателства за плащането му, съответно в представения с
въззивната жалба договор за правна защита и съдействие от 21.05.2020г. не е уговорен начин
на плащането му и това да е брой, съответно не е удостоверено да е платено, поради което и
договорът не служи като разписка за получена сума.
Изходът на делото и нормите на чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК обуславят
основателност на претенцията на въззиваемата страна за присъждане на направените във
въззивното производство съдебни разноски /за заплатено адв. възнаграждение за един
адвокат в размер на 700лв./, съразмерно с отхвърлената част от иска, в доказан размер от
1,55лв.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.3 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №41/24.03.2020г., постановено по Гр.д.№723/2018г. по описа
на РС – Павликени, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявения от Р. М. С., с ЕГН
**********, против В. Д. Г., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.61 ал.2 ЗЗД вр.
17
чл.41 от ЗС за сумата от 6422,24лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на предявяване на ИМ 29.01.2018г. до окончателното изплащане, както и в частта за
разноските, присъдени в полза на В. Д. Г., с ЕГН **********, за разликата над 1,44 лв. до
уважения им размер от общо 1000лв. /от които 700лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение и 300лв. за ВЛ/, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. Д. Г. , с ЕГН **********, от гр.П., ул.“В. Л.“ бл.., ет., ап.. , ДА
ЗАПЛАТИ на Р. М. С. , с ЕГН **********, от с.Г., общ.К., ул.“А. С.“ №4, сума в размер на
6 422,24 лв. /шест хиляди четиристотин двадесет и два лева и двадесет и четири стотинки/,
представляваща припадащата й се част, съразмерно с дела й от ½ ид.част от общите части,
от направени от ищцата необходими разноски и припадащата й се част, съразмерно с дела й
от ½ ид.част от общите части, от увеличената стойност на имота за извършено подобрение
/стоманобетонов пояс/, т.е. до размера на обогатяването за подобрението, за направата и
поставяне на нов покрив на мястото на стария на двуетажна жилищна сграда в режим на
етажна собственост, построена в парцел III, имот с пл.№76 в кв.16 по плана на с.Г., община
К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ –
29.01.2018г. до окончателното изплащане.
На основание чл.236 ал.1 т.7 ГПК присъдените суми следва да се преведат с
пощенски запис, съобразно посочения от ищцата начин за плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №41/24.03.2020г., постановено по Гр.д.№723/2018г.
по описа на РС – Павликени В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Р. М. С., с ЕГН
**********, против В. Д. Г., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.61 ал.2 ЗЗД вр.
чл.41 от ЗС за разликата над 6422,24лв. до пълния предявен размер от 6436,50лв., ведно с
акцесорната претенция за законна лихва върху отхвърлената главница от 14,26лв., считано
от датата на предявяване на ИМ 29.01.2018г. до окончателното изплащане, както и в частта,
с която в полза на В. Д. Г., с ЕГН **********, са присъдени съдебни разноски в размер на
1,44лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА В. Д. Г. , с ЕГН **********, от гр.П., ул.“В. Л.“ бл.., ет.., ап.. , ДА
ЗАПЛАТИ на Р. М. С. , с ЕГН **********, от с.Г., общ.К., ул.“А.С.“ №. сума в размер на
1005,23 лв. /хиляда и пет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща направени пред
първа инстанция съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска, както и сума в
размер на 128,44 лв. /сто двадесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща направени пред въззивна инстанция съдебни разноски, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Р. М. С., с ЕГН **********, от с.Г. общ.К., ул.“А.С.“ №. ДА ЗАПЛАТИ
на В. Д. Г. , с ЕГН **********, от гр.П., ул.“В. Л.“ бл.., ет.., ап.. , сума в размер на 1,55 лв.
/един лев и петдесет и пет стотинки/, представляваща направени във въззивното
производство съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
18
Решението подлежи на касационно обжалване от страните при наличие на
предпоставките по чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му, пред
Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19