Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260141
гр. ВРАЦА, 31.05.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение, в публично заседание на 12 май две
хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Росица Иванова
секретар Виолета Вълкова
като разгледа докладваното от съдия
Мишонова- Хальова
въз. гр. дело N` 158 по описа за 2021 год.,за да се произнесе взе
предвид:
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.***, чрез пълн. адв.Я.Д. от САК/пълн. на
стр.40 от ч.гр.д.№ 769/19 г на ВРС/, са подали въззивна жалба срещу решение №
260122/13.10.2020 г по гр.д.№3145/19 г по описа на ВРСъд.
В жалбата се навеждат доводи ,че решението е
недопустимо и следва да бъде обезсилено, но при условията на евентуалност да се
отмени като неправилно и постанови друго
решение с което се уважат предявените искове като основателни и доказани.
Твърди се още ,че първоинстанционния съд не е
изготвил доклад по делото съгласно чл. 146 ал.1 и 2 от ГПК и не е разпределил
доказателствената тежест между страните
вкл. да отдели спорните от безспорните факти, които не се нуждаят от
доказване като по този начин не е указал
на ищеца да сочи доказателства за наличието на преддоговорна информация
относно сключена застраховка по т.9.6 от договора за кредит. Освен това, че ВРСъд бил нарушил материалния закон като неправилно
бил възприел фактите по делото приемайки ,че не е налице надлежно обявявена предсрочната изискуемост на кредита
по отношение на длъжника С.Н., а отделно не е обсъдил обявяването на кредита за
предсрочно изискуем по отношение на другия длъжник Т. Н..
Навежда се и довода ,че поради допуснатите от ВРС нарушения на съдопроизводствените правила
и липсата на указания за кои факти и
доказателства не сочат доказателства, сключената застраховка и налична
преддоговорна информация не била представена. Затова с въззивната жалба е представен заверен препис
от сертификат за застраховка към Кардиф Животозастраховане на името на Т.Н.,
приложение №2 "Здравословно сведение" и декларации във връзка със застраховането.
От друга
страна жалбоподателят твърди, че ВРС
неоснователно нито е приел за
разглеждане осъдителния иск за същите суми посочени в ИМ, нито го е отделил в
отделно производство като така ги е лишил от правораздаване, защото е прието
,че осъдителният иск не следва да се разглежда в исковото производство по чл.
422 от ГПК.
С
жалбата се представя сертификат за застраховка към Кардиф Животозастраховане на
името на Т.Н., приложение №2 "Здравословно сведение" и декларации във връзка със застраховането.
В срока за отговор на въззивната жалба
проц. представител на Т.Н.- адв.В.Л. от ВАК оспорва изцяло подадената въззивна
жалба. Поддържа ,че съдът е изготвил
доклад по делото, въззивникът е направил едно единствено възражение,
което било уважено, била разпределена
доказателствената тежест, нямало друго оспорване на доклада по чл. 146
от ГПК от двете страни, който бил приет за окончателен от съда.
По делото въззивникът не бил представил
доказателства за редовно връчване уведомлението за предсрочна изискуемост на С.Н.,
а същото било връчено на съпруга й в лично качество, който е първия ответник-
длъжник по делото.Излагат се освен
посочените и други договори за неоснователност на въззивната жалба, не бил
нарушен материалния закон при постановяване решението в обжалваната част.Не е
взето становище по допълнителните писмени доказателства приложени с въззивната
жалба.
С
отговора не се правят нови доказателствени
искания.
В срока за отговор на въззивната жалба ответникът е подал и насрещна въззивна жалба от адв.Л. като
проц. представител на Т. ***.
В насрещната жалба се навежат доводи, че
решението на ВРСъд в частта ,в която е уважен предявения установителен иск на
осн.чл. 422 ал.1 от ГПК за посочените суми в решението на първоинстанционния
съд, е неправилно.
Твърди се ,че ВРС е допуснал нарушение на материалния закон
и на съдопроизводствените правила, което
е довело до необоснован съдебен акт в уважената част на предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК.Въпреки
,че ВРС е приел в мотивите, че предсрочната изискуемост за кредит не е достигнала надлежно до С.Н.
,тя неоснователно била осъдена солидарно с Т.Н. ,че дължи посочените суми в диспозитива на
първоинстанционното решение.
Освен това се сочи, че съдът е постановил
решението си при неправилно прилагане на т.18 от ТР№4/18.06.2014 г по
Т.Д.№4/2013 г както и че събраните по делото доказателства не са обсъдени както по отделно , така и в тяхната
съвкупност.
Моли се решението на ВРС в уважената част да бъде
отменено като неправилно и постановено друго ,с което иска по чл. 422 от ГПК се
отхвърли изцяло като неоснователен, недоказан и недопустим.
С насрещната въззивна жалба не се правят нови
доказателствени искания.
В
срока за отговор на насрещната въззивна жалба "Уникредит Булрбанк"АД са депозирали такъв, с който оспорват насрещната въззивна жалба като неоснователна
. Изложени са контра аргументи на тези посочени от адв.В.Л..
Моли се насрещната въззивна жалба да бъде
отхвърлена като неоснователна , а решението на ВРС в уважената част да бъде
потвърдено.
Съд.
състав приема ,че въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са процесуално допустими, тъй като са
подадени в законния срок от страни с
право на обжалване,срещу акт от категорията на обжалваемите.
ПО ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА НА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД:разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Пред ВРСъд "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД
е предявило срещу Т.Л.Н. и С.Д.Н. установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр.
чл.9 ЗПК за сумите:
-
6003,13 евро, представляваща
непогасена главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице
№578/0254/29898758/22.08.2014г. и Анекс №1 от 20.03.2018г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението - 01.03.2019г., до
окончателното й изплащане;
-
348,49 евро, възнаградителна
лихва за периода 10.05.2018 г. – 09.11.2018 г.,
-
365,73 евро, лихва миграция
за периода 10.05.2018 г. – 09.11.2018 г.;
-
196,97 евро, представляваща лихва за забава върху просрочената главница за
периода от 10.05.2018г. до 27.02.2019г.;
-
19,28 евро, неустойка за
забава върху просрочената лихва за периода 10.05.2018 г. – 27.02.2019 г.
- 194,77
евро, неустойка за забава върху просрочена главница за периода 10.05.2018
г. – 27.02.2019 г. Претендират се разноски в исковото и в заповедното
производство.
Ищецът твърди, че по силата на
сключения между страните договор за
банков потребителски кредит на физическо лице №578/0254/29898758/22.08.2014г. и
Анекс №1 от 20.03.2018г.към него,Банката е отпуснала на ответника Т.Н. сумата от 7600 евро със срок за погасяване на
кредита до 22.08.2024г., като сумата е била отпусната както следва: 3600 евро
за рефинансиране и 4000 евро за текущи разходи.
С подписан анекс от 20.03.2018 г към договора за кредит, е променен крайният срок
на договора на 10.08.2024г. Солидарната отговорност на втория ответник С.Н. е
предвидена в договора и анекса.
В ИМ се посочва, че дължимите вноски не били
погасявани от кредитополучателя на
падежа, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, считано от
09.11.2018г., на основание чл.17 от Анекс №1 във вр. с раздел IX, чл.29 от
Общите условия на банката за предоставяне на потребителски кредити на физически
лица. Банката изпратила до длъжниците
уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез ЧСИ М.
Н., рег. №723 при КЧСИ и район на действие ОС-Враца. Уведомленията били връчени
лично на адресатите на 25.01.2019г.,
за което били изготвени разписки. За периода 10.05.2018г. до 10.10.2018г.
останали непогасени шест броя вноски за главница в размер на 345,39 евро. За периода 10.05.2018г. до
09.11.2018г. останали непогасени 7 броя вноски за договорна лихви в общ размер
от 348,49 евро. Общият размер на
непогасената главница и възнаградителна лихва била в размер на 6351,62 евро, а общият размер на
обезщетенията за забава в размер на 776,
75 евро. Било подадено заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, които били издадени от ВРС и въз
основа на тях било образувано изпълнително дело № 163/2019г. на ЧСИ М. Н., като
поканата за доброволно изпълнение била връчена лично на длъжниците на
21.05.2019г. Същите обаче подали възражение
по чл.414 ГПК и на заявителя били дадени указания, че може да предяви иск
за установяване на вземането си, поради което била подадена настоящата искова
молба в указания едномесечен срок, с която се иска установяване дължимостта на
претендираните в ИМ суми.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответниците оспорват
исковете като недопустими, по основание и по размер. възразяват, че не налице
валидно уведомяване на длъжниците за предсрочната изискуемост на кредита, тъй
връчването не може да бъде извършвано ЧСИ щом няма образувано изп. дело.
Оспорват, че подписът в уведомлението до С.Н. е неин, като твърдят, че е на
другият ответник Т.Н.. С подписване на Анекса, договора за кредит вече не бил валиден,а бил и нищожен, тъй като
не отговарял на Закона за потребителския кредит и съдържал неравноправни
клаузи.
Твърди се още ,че не било изпълнено задължението
на кредитодателя да представи на заемателя преддоговорна информация, като към
първоначално подписания договор липсвал и погасителен план, в който да е
посочено как са формирани задълженията, такъв имало само с анекса. Липсвало
посочване на метода за определяне на ГПР и ГЛП,не била налице възможност да се
противопоставят на изменението на договора, тъй като ако го прекратят все пак
ще дължат сумите в размер, съгласно едностранното им изменение от страна на
кредитора. Възразява се за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ищеца по зап. производство. Оспорва по съдържание всички
доказателства, представени от ищеца. .
с оглед
събраните по делото доказателства, съд. състав приема от фактическа страна следното:
По
делото с ИМ е приложен договор за потребителски кредит № 578/ 0254/29898758 от
22.08.2014 г. и Анекс №1 от 20.03.2018г между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД - кредитор и Т.Л.Н.-кредитополучател
и С.Д.Н.- солидарен длъжник .Договора е
сключен при следните параметри: размер на кредита 7 600 евро, годишен лихвен
процент в размер на 10,10 %, годишен
процент на разходите в размер на 11,6066 %.
В договора е обективиран погасителен план, съгласно който кредитът
следвало да бъде изплатен на 120 месечни вноски в размер на 101.06 лева всяка,
с падеж на първата вноска 10.09.2014г. и падеж на последната вноска 22.08.2024
г. . Приложен е и погасителен план с последна вноска 22.08.2024 г както и ОУ за
предоставяне на потр. кредит на физ. лица подписан от двамата ответници.
Представено
е уведомление от„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД до длъжниците т.н. покана, за настъпила предсрочна изискуемост на кредита
връчено чрез ЧСИ М. Н., рег. №723 при КЧСИ и район на действие ОС-Враца.Представени
са 2 бр. разписки, от които се
установява, че уведомлението до Т.Л.Н. му е връчено лично, а уведомлението до С.Д.Н. е
получено от Т.Л.Н.,с отговора заявява,че подписа е негов.Уведомленията
са връчени на 25.01.2019г., преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, което е видно от приложеното ч. гр. д. №
769/2019г. по описа на Районен съд – Враца е депозирано на 01.03.2019 г.
По искане на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ВРС е назначил специализирана
експертиза,която е дала подробно заключение и отговорила на въпросите на ищеца
от ИМ за усвоения размер на кредита,
дължимата главница, размер на претендираните лихви, размера на лих. процент,
променян ли е по време на договора за кредит,определяне на ГПР по каква
методика, реалния размер на ГПР, заплатените от ответниците суми по кредита до
обявяването на предсрочната му
изискуемост?
Приложено
е и ч.гр.д.№ 769/2019г. по описа на Районен съд – Враца от което
е видно, че в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 532
/07.03.2019 г. за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника за следните суми:
-
6003,13 евро, представляваща непогасена главница по договор за банков
потребителски кредит на физическо лице №578/0254/29898758/22.08.2014г. и Анекс
№1 от 20.03.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението -01.03.2019г., до окончателното й изплащане; - 348,49 евро, възнаградителна лихва за
периода 10.05.2018 г. – 09.11.2018 г.,
- 365,73
евро, лихва миграция за периода 10.05.2018 г. – 09.11.2018 г.;
- 196,97 евро, представляваща лихва за забава
върху просрочената главница за периода от 10.05.2018г. до 27.02.2019г.;
- 19,28
евро, неустойка за забава върху просрочената лихва за периода 10.05.2018 г. –
27.02.2019 г. :
- 278.84
лева за сумата от 194,77 евро, неустойка за забава върху просрочена главница за
периода 10.05.2018 г. – 27.02.2019 г.:
- 278.84
лева - разноски за заплатена държавна
такса в заповедното производство,
- 814.26
лева – заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу
заповедта по чл. 417 от ГПК. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок
за това е подадена настоящата искова молба.
При гореизложената факт. обстановка се налагат следните правни
изводи:
1.Безспорен
факт е ,че страните по делото са
сключили договор за потребителски кредит № 578/ 0254/29898758 от
22.08.2014,с анекс към него от 20.03.2018 г, по които ищецът - кредитор е предоставил
на ответниците сумата от 7600 евро, а последните се задължили да я върнат,
ведно с дължимите такси и лихви съобразно обективирания в договора погасителен
план, който е с последна вноска 22.08.2024 г.
От
заключението пред ВРС на допусната съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че вноските по кредита не са внасяни редовно от ответниците, като по част от тях изобщо
липсва погасяване.Последната вноска, по която е извършено частично плащане, е
на 07.11.2018 г ,а съгласно раздел
IX, чл. 29 от ОУ към договора е уредено
настъпването на предсрочна изискуемост на целия кредит като последица от
пълното или частично просрочие на която и да е от вноските. Обявяването на ответниците предсрочната изискуемост според
чл. 60 ал. 2 Закона за кредитните институции/ЗКИ/ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит, или непогасения остатък за предсрочно
изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж.
2. Според
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 18.06.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2013 Г., ОСГТК НА ВКС
- ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО при предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост.
В случая
Банката ищец преди подаване
заявлението по чл. 417 от ГПК до ВРС на 01.03.2019 г е изпратила
уведомление/покана/ до длъжника – кредитополучател Т.Л.Н.,като е изразил
воля за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради което с
получаването му от този длъжник на 25.01.2019 г. са изпълнени
предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията по
кредита спрямо него.
По отношение на
солидарния длъжник С.Д.Н.
Банката- ищец също е изпратила уведомление/покана/ преди изтичане 6 м. срок по чл. 143 от ГПК,с изразяване воля
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,като разписката е подписана от кредитополучателя Т.Н. ,който факт изрично
е посочен в отговора на ответниците/стр.119/ от първоинстанционното дело.
Въз.
състав приема ,че кредиторът е избрал уведомяването за предсрочната изискуемост
на ответниците да стане с възлагане на
ЧСИ по реда на чл.18, ал.5 вр. с чл. 43
от ЗЧСИ, и тогава при връчването по този начин са приложими всички правила на
чл.37-58 от ГПК . Законодателят не е
предписал конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по
договорните правоотношения, а и в процесния договор за кредит липсва уговорка
относно връчването на кореспонденция между страните. Затова кредиторът
не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения. В случая поканата от Банката- ищец до ответника Т.Н. е връчена редовно от външна
страна и съответно до длъжника е
достигнал документ за предсрочната изискуемост на кредита, който документ му е предаден лично от частен съдебен изпълнител /чл. 43 ЗЧСИ/
като са прилагани правилата на чл. 37–58 ГПК.Неоснователно е твърдението на
ответниците, че ЧСИ може да връчва съобщения
на длъжници само при заведено
изп. дело пред него.
Въпреки
,че поканата до солидарния длъжник С.Н. е подписана от кредитополучателя Н., по
негови признания в отговора на ИМ, въз. състав приема ,че тя също е уведомена
за предсрочната изискуемост на процесния кредит, тъй като тя и Т.Н. са едно семейство ,живеят на един адрес ,
нямат противоречиви интереси и са на една и съща страна в договорните отношения
с Банката- кредитор. Съд. практика е наложила визията ,че само при противоречиви интереси между съпрузи в граждански правоотношения
между тях, не се приема съпруг да
подписва и приема призовка за
другия съпруг с задължение да го уведоми и му я предаде.
3. По
отношение възраженията на ответниците за недействителност на процесния договор за
кредит на осн.чл.22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, законосъобразно
решаващият съдия е приел,че той не отговаря
на изискванията на чл.10 ал.2 от ЗПК, тъй като включва добавена застраховка
„Кредитна протекция“, /пакет А/ на застрахователите „Кардиф Живото застраховане,
Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ като е отразено , че
кредитополучателят ще заплаща месечни премии по застраховката,а всички останали
условия са подробно описани в преддоговорна информация по чл.185 и чл.177 от КЗ“Условия по програма кредитна протекция“, представляваща неразделна част от процесния
договор.За цитираната преддоговорна информация обаче не са ангажирани
доказателства, че такава е представена на кредитополучателя. Едва пред
въззивната инстанция банката- ищец
представя писмени доказателства във
връзка с тази застраховка,които не са
приети от съда.
Освен това договор за кредит не отговаря и на изискването на чл.
11, ал.1, т. 10 ЗПК, в която норма е посочено, че договорът следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.В договора най – общо е
посочено, че ГПР е процентен израз на годишния разход по кредита, но не са
посочени неговите компоненти, как е формиран и по каква методика изчислен?
Договора
за кредит не отговаря и на изискванията на чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК , тъй като липсва информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания.
Тъй като
при сключване на процесния
договор са нарушени императивни изисквания на ЗПК посочени по- горе,то същия е
недействителен на осн.чл.23 от ЗПК и потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От заключението на
изслушаната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че ответниците са
погасили обща сума от 3823.96 евро.
Следователно, предявеният иск за главница ще бъде уважен за сумата от 3776.04 евро, като до пълния предявен
размер 6003.13 евро следва да се
отхвърли.Сумата от 3 776,04 лв е дължима и от двамата ответници предвид
съображенията на съд. състав изложени в т.2, тъй като и двамата са надлежно уведомени за
предсрочната изискуемост преди подаване заявлението по чл. 417 от ГПК.
4.
Неоснователни са претенциите по ИМ за
мораторна лихва и неустойка , с
оглед приложението на чл.23 от ЗПК.Тъй като чл.24 от ЗПК изрично препраща към
чл.143-148 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/, а и от ответниците с
отговора е направено такова възражение, съд. състав приема ,че неравноправните клаузи са именно тези , които противоречат на ЗПК посочени в детайли в т.3 от настоящите мотиви.
5.Неоснователни
са твърденията на Банката- жалбоподател
в писмената им защита пред ВОС,че не е нарушен чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК. Нито
в посочената от тях т.9.1 от договора за
кредит,нито в анекса т.9.1, нито в т.9.1 от ОУ на банката е посочено това право
на информация за потребителя.
6.
Неоснователно "Уникредит Булбанк"АД твърди в жалбата ,че
неоснователно ВРС не се е произнесъл по
предявените при условие на евентуалност
осъдителни искове за същите суми по ИМ. В случая обаче ВРС не дължи произнасяне
с диспозитива на решението си, тъй като
изрично в закрито заседание с определение
от 03.02.2020 ВРС е оставил без уважение това искане.Неоснователно
е и твърдението на същия жалбоподател, че
първоинстанционният съд не бил разпределил изрично док. тежест с доклада
си и не бил им указал да представят документи по сключената застраховка и
преддоговорна информация за нея. От
приетия проекто- доклад за окончателен в открито с.з. на 18.12.2019 г се
установява, че проц. представител адв. Б. не е имала възражения по него освен искането за произнасяне по чл. 214
от ГПК и приемане в условия на евентуалност осъдителните искове за сумите по ИМ.
По
насрещната въззивна жалба на Т.Л.н. и С.Д.Н.:
разгледана по същество същата
е неоснователна.
Жалбоподателя Н. поддържа , че не е бил надлежно
уведомен за предсрочната изискуемост на кредита,поради което решението на ВРС
било постановено в нарушение на ТР№ 4 ОТ 18.06.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2013 Г.,
ОСГТК НА ВКС.
Въз. състав е изложил подробни мотиви в т.2 по- горе защо приема,че уведомяването на Н. чрез ЧСИ е законосъобразно, както и защо е законосъобразно връчването на
уведомлението/покана/ и до
солидарния длъжник С.Н..Поради това въззивната насрещна жалба е
неоснователна и следва да се отхвърли като такава.
При съвпадение на крайните изводи на решаващия съдия с тези на въззивната
инстанция с уточненията в мотивите към
настоящето решение, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход
на делото пред въззивната инстанция страните не си дължат разноски, тъй
като е отхвърлена въззивната жалба на "Уникредит Булбанк", както и
въззивната насрещна жалба на Т. и С. Д..Няма писмени доказателства за
ответниците пред ВОС за направени разходи , освен д.т. от 170,70 лв за насрещната
въззивна жалба, която също се отхвърля.
Водим от
горното съд. състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260122/13.10.2020 г по
гр.д.№ 3145/2019 г по описа на ВРСъд.
На осн. чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до
страните.
Председател :
Членове:1/ 2/