Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 02.08.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на осми юни, две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 595 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Производството е образувано е по искова молба,
депозирана от Б.Г.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника адв. Д.З.,***, партер, против Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи,
със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявано
от Главния директор.
В исковата молба
се твърди, че ищецът бил служител
на Главна дирекция „Гранична полиция“ при РДГП - Кюстендил, като заемал
длъжността "Старши полицай“ на
ГКПП – Гюешево, при ГПУ Гюешево. Горното обуславяло и местната подсъдност на
сезирания съд.
За
периодите: за календарната 2017 г. ( периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017
г.), за календарната 2018 г. (периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.) и за
календарната 2019 г. (периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.), ищецът изпълнявал служебните си задължения
на 12 - часови смени по график при тримесечно сумарно отчитане на работното време вкл. за
времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. през нощта. Отработените от него
часове нощен труд се отчитали по протоколи като била налице разлика в часовете
между преизчисления с коефициент 1.143 и отчетения по протоколи нощен труд,
която разлика не била отчетена и не били заплатени от работодателя
допълнителните часове като извънреден труд.
Ищецът, като служител на МВР, имал правото на основно и
допълнителни възнаграждения, вкл. такова за извънреден труд на осн. чл. 179,
ал.1 от ЗМВР. Съгласно действащата уредба, работното време на държавните
служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период с възможно полагане на труд
и през нощта като работните часове не следвало да превишават средно 8 за всеки
24-часов период. Алинея 5, т. 2 предвиждала, че за служителите, работещи на
смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се
компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
3-месечен период, който се заплащал с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение /арг. от ал. 6 на чл. 187 ЗМВР/.
В
действащите за процесните периоди подзаконови нормативни актове и по конкретно Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016
г./ и Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр.40 от 02.06.2015 г./ липсвала изрична норма за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче не
било равнозначно на законово въведена забрана за това, доколкото служителите на
МВР биха били поставени в по-неблагоприятно положение спрямо останалите
държавни служители досежно заплащането на допълнителните възнаграждения. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно да се приложи общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата и по-специално,
предвиденото в чл. 9, ал.2 от същата.
Ищецът, на база дадена в КТ дефиниция на
понятието „нощен труд“ , определя горния коефициент на 1.143. Твърди, че не му
бил заплатен положеният за процесните периоди извънреден труд.
Поради изпадането си в забава, ответникът
дължал и мораторна лихва върху всяка една главница, на осн. чл. 86 от ЗЗД
считано от завеждане на исковата молба в съда /15.03.2020 г./.
Претендираното за заплащане допълнително
възнаграждение за положен нощен труд по време на дежурства, неприравнен към
дневен, бил както следва:
За календарната 2017 г., за периода
01.01.2017г. – 31.03.2017 г. ищецът бил положил 13 нощни смени като претендирал 15 часа положен, но неизплатен извънреден
труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 6,00 лв./ч.) като му се дължала сума
в размер на 90,00 лева, като
сумата се дължала заедно със заплатата за месец април на 2017 г. Считано от 01.05.2017
г., работодателят бил изпаднал в забава, като върху конкретната сума се дължала
мораторна лихва до
датата на завеждане на исковата молба в размер на 26,26 лева.
За календарната 2017 г., за периода 01.04.2017 - 30.06.2017 г. - ищецът бил положил 14 нощни смени като претендирал 16 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 6,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 96,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец юли на 2017
г. Считано от 01.08.2017 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
25.55 лева.
За календарната 2017 г., за периода 01.07.2017 - 30.09.2017 г. - ищецът бил положил 13 нощни смени като претендирал 15 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 6,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 90,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец октомври на
2017 г. Считано от 01.11.2017 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
21.66 лева.
За календарната 2017 г., за периода 01.10.2017 - 31.12.2017 г. - ищецът бил положил 16 нощни смени като претендирал 18 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 6,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 108,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец януари на
2018 г. Считано от 01.02.2018 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
23,22 лева.
Така, за календарната 2017 г. /периода от 01.01.2017 г.
до 31.12.2017 г./ ответникът дължал на ищеца заплащане на допълнително трудово
възнаграждение в общ размер на 384 лв. за 64 часа извънреден труд, получен от
отработени общо за периода нощни дежурства от 56 нощни смени от 22 часа до 06 часа,
получени в резултат на преизчисляване на нощен труд към дневен с коефициент
1.143, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда -16.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Дължимата на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД мораторна лихва за периода от 01.05.2017
г. до 15.03.2020 г. възлизала на 96,69 лв.
Неизплатеното от работодателя допълнително
възнаграждение за положен нощен труд по време на дежурства, неприравнен към
дневен за календарната 2018 г. при сумарно тримесечно отчитане бил както
следва:
За календарната 2018 г., за периода 01.01.2018 - 31.03.2018 г. - ищецът бил положил 15 нощни смени като претендирал 17 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 7,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 119,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец април на 2018
г. Считано от 01.05.2018 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
22,64 лева.
За календарната 2018 г., за периода 01.04.2018 - 30.06.2018 г. - ищецът бил положил 18 нощни смени като претендирал 21 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 7,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 147,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец юли на 2018
г. Считано от 01.08.2018 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
24,22 лева.
За календарната 2018 г., за периода 01.07.2018 - 30.09.2018 г. - ищецът бил положил 14 нощни смени като претендирал 16 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 7,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 112,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец октомври на
2018 г. Считано от 01.11.2018 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
15,59 лева.
За календарната 2018 г., за периода 01.10.2018 - 31.12.2018 г. - ищецът бил положил 19 нощни смени като претендирал 22 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 7,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 154,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец януари на
2019 г. Считано от 01.02.2019 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
17,50 лева.
Така, за календарната 2018 г. /периода от 01.01.2018 г.
до 31.12.2018 г./ ответникът дължал на ищеца заплащане на допълнително трудово
възнаграждение в общ размер на 532 лв. за 76 часа извънреден труд, получен от
отработени общо за периода нощни дежурства от 66 нощни смени от 22 часа до 06
часа, получени в резултат на преизчисляване на нощен труд към дневен с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда -16.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Дължимата на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД мораторна лихва за периода от 01.05.2018
г. до 15.03.2020 г. възлизала на 79,95 лв.
Неизплатеното от работодателя допълнително възнаграждение
за положен нощен труд по време на дежурства, неприравнен към дневен за
календарната 2019 г. при сумарно тримесечно отчитане на работното време бил
както следва:
За календарната 2019 г., за периода 01.01.2019 - 31.03.2019 г. - ищецът бил положил 11 нощни смени като претендирал 12 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 8,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 96,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец април на 2019
г. Считано от 01.05.2019 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
8,53 лева.
За календарната 2019 г., за периода 01.04.2019 - 30.06.2019 г. - ищецът бил положил 2 нощни смени като претендирал 3 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 8,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 24,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец юли на 2019
г. Считано от 01.08.2019 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
1,52 лева.
За календарната 2019 г., за периода 01.07.2019 - 30.09.2019 г. - ищецът бил положил 16 нощни смени като претендирал 18 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 8,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 144,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец октомври на
2019 г. Считано от 01.11.2019 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
5,44 лева.
За календарната 2019 г., за периода 01.10.2019 - 31.12.2019 г. - ищецът бил положил 13 нощни смени като претендирал 15 часа
положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 8,00 лв./ч.) като
му се дължала сума в размер на 120,00
лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец януари на
2020 г. Считано от 01.02.2020 г., работодателят бил изпаднал в забава, като
върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на
1,47 лева.
Така, за календарната 2019 г. /периода от 01.01.2019 г.
до 31.12.2019 г./ ответникът дължал на ищеца заплащане на допълнително трудово
възнаграждение в общ размер на 384 лв. за 48 часа извънреден труд, получен от
отработени общо за периода нощни дежурства от 42 нощни смени от 22 часа до 06
часа, получени в резултат на преизчисляване на нощен труд към дневен с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда -16.03.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението. Дължимата на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД мораторна лихва за периода
от 01.05.2019 г. до 15.03.2020 г. възлизала на 16,96 лв.
Ето защо се поддържа искане да бъде осъдена Главна дирекция
„Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 да заплати на Б.Г.В., ЕГН:**********, адрес: *** сумите:
-
от 384 лв. (триста осемдесет и четири лева), дължима
за неизплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 64 часа по време на дежурства за
календарната 2017 г. /за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. вкл./, получен
в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно
със законната лихва върху главницата от 384 лв., считано от 16.03.2020 г. до
окончателното изплащане;
-
като
на осн. чл. 86 от ЗЗД да се осъди ответникът да заплати и мораторна лихва за
забава в общ размер на 96,69 лв. (деветдесет
и шест лева и шестдесет и девет стотинки) общо за периода от 01.05.2017 г.
до датата на завеждане на исковата молба в съда – 15.03.2020 г.;
-
сумата от 532 лв.
(петстотин тридесет и два лева), дължима за неизплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 76 часа по
време на дежурства за календарната 2018 г. /за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018
г. вкл./, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от 532 лв.,
считано от 16.03.2020 г. до окончателното изплащане;
-
като
на осн. чл. 86 от ЗЗД да се осъди ответникът да заплати и мораторна лихва за
забава в общ размер на 79,95 лв. (седемдесет
и девет лева и деветдесет и пет стотинки) общо за периода от 01.05.2018 г.
до датата на завеждане на исковата молба в съда – 15.03.2020;
-
сумата от 384 лв. (триста осемдесет и четири лева), дължима
за неизплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 48 часа по време на дежурства за
календарната 2019 г. /за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. вкл./, получен
в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно
със законната лихва върху главницата от 384 лв., считано от 16.03.2020 г. до
окончателното изплащане;
-
като
на осн. чл. 86 от ЗЗД да се осъди ответникът да заплати и мораторна лихва за
забава в общ размер на 16,69 лв. (шестнадесет
лева и шестдесет и девет стотинки) общо
за периода от 01.05.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда –
15.03.2020.
Претендират се и направените
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК ответникът Е упражнил правото
си на отговор.
Оспорва предявените искове, както по основание, така и по
размер. Оспорва претендирания в молбата процесен период, тъй като на осн. чл.
358, ал.1, т.3 КТ, вр. с чл. 111 ЗЗД, като погасени по давност, били вземанията
за периода 01.01.2017 г. до 18.03.2017 г., поради което претенцията за този
период била неоснователна.
Не спори по това, че ищецът бил назначен на сочената
по-горе длъжност, но работното време на ищеца било организирано на сменен режим
на работа, поради което претенцията за заплащане на положен труд по време на
дежурства била несъстоятелна, тъй като дежурството било специфична организация
на работата при подневно отчитане на работното време.
Относими към
нощния труд на държавните служители в МВР били чл.
187, ал. 1, във вр. с ал. З и в чл. 179 ЗМВР, както
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Посочените разпоредби изчерпателно уреждали правната регламентация на
нощния труд на служителите по чл. 142, ал.1, т.1 ЗМВР, поради което не
отговаряло на истината твърдението на ищеца за празнота на нормативната уредба
и необходимост от субсидиарното приложение на НСОРЗ.
Съдебната
практика също, в множество свои решения обосновавала мотиви за неприложимост на
гражданското законодателство и НСОРЗ по отношение на служителите на МВР.
Неоснователно
било искането на ищеца, претендираното
възнаграждение да му бъде заплатено като извънреден труд, доколкото ЗМВР правел
ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Извънредният труд се полагал
извън установеното за служителя работно време, а нощният – в рамките на
установеното работно време, поради което последният не се явявал извънреден
труд. В този смисъл не следвало преобразуваните нощни часове в дневни
безусловно да се възприемат като извънреден труд. Дали е налице извънреден труд
можело да се установи едва когато се сравни установената продължителност на
работното време на ищеца с действително отработените от него часове през
съответния отчетен период , сумирани с часовете получени след преобразуване на
отработените нощни часове. Така, ако нормата за периода била по-голяма от сбора
на отработените и преобразуваните нощни часове, не бил налице извънреден труд,
тъй като преобразуваните часове допълвали неизпълнената норма и не се дължало
допълнително възнаграждение. А ако сборът на отработените и преобразувани нощни
часове бил по-голя, от нормата на ищеца, то извънреден труд бил налице и се
дължало допълнително възнаграждение, което било равно на броя часове,
надвишаващи нормата за периода.
В конкретния
случай, през отделни отчетни периоди ищецът бил отработил по-малко часове от
тримесечната си норма, а именно:
-
от 01.04.2018 до 30.06.2018 г.,
видно от протокол рег № 4485р-6309/04.07.2018 г. било, че ищецът отработил 384
часа вместо тримесечната му норма от 392 часа. Разликата от 8 часа била част от
неизпълнената тримесечна норма, а не представлявала извънреден труд. За
остатъка от тримесечния период /8 часа/ се дължало заплащане на възнаграждение
за извънреден труд.
-
от 01.01.2019 до 31.03.2019 г.,
видно от протокол рег № 4485р-1830/02.04.2019 г. било, че ищецът отработил 332
часа вместо тримесечната му норма от 336 часа. Разликата от 4 часа била част от
неизпълнената тримесечна норма, а не представлявала извънреден труд. За
остатъка от тримесечния период /9 часа/ се дължало заплащане на възнаграждение
за извънреден труд.
-
от 01.07.2019 до 30.09.2019 г.,
видно от протокол рег № 4485р-5808/02.10.2019 г. било, че ищецът отработил 396
часа вместо тримесечната му норма от 416 часа. Разликата от 20 часа била част
от неизпълнената тримесечна норма, а не представлявала извънреден труд. През
този период нормата от 416 часа оставала неизпълнена с 3 часа, поради което не
се дължало заплащане на възнаграждение за извънреден труд.
-
от 01.10.2019 до 31.12.2019 г.,
видно от протокол рег № 4485р-80/03.01.2020 г. било, че ищецът отработил 410
часа вместо тримесечната му норма от 416 часа. Разликата от 6 часа била част от
неизпълнената тримесечна норма, а не представлявала извънреден труд. За
остатъка от тримесечния период /9 часа/ се дължало заплащане на възнаграждение
за извънреден труд.
През периода на първото тримесечие на 2017 г., считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.03.2017 г. до 31.03.2017 г.
ищецът бил положил само 8 часа нощен труд на 28/29.03.2017 г., които след
приравняване с коефициент 1.143 правели 1 дневен час. Така претенцията за
периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г. била неоснователна за сумата от 84
лева от претендираните общо 90 лв.
Отделно от горното ответникът твърди, че
акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД била неоснователна, доколкото
работодателят не бил получавал покана за заплащане на сумите, произтичащи от
служебното правоотношение.
Предвид
изложеното се претендира
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и необоснована.
Претендират
се и сторените в производството разноски, в т.ч. за юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа, респ. оспорва от ответната
страна.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че са обвързани от служебно
правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността "Старши полицай” на граничен
контролно-пропускателен пункт - Гюешево,
при гранично полицейско управление - Гюешево.
Безспорно е също, че за
исковите периоди ищецът е изпълнявал служебните си задължения
на 24-часови смени по график при тримесечно сумарно отчитане на работното
време.
От приложените протоколи за отчитане
на отработеното време се установяват общо отработените часове по график в
исковия период, нормата за периода, както и часовете за компенсиране с
възнаграждение, като последните са формирани като разлика между отработеното
време и дължимото такова по установените норми.
Приобщени са и платежни бележки за месечните възнаграждения
на ищеца от м. януари 2017 г. до м. декември 2019 г.
По делото е прието заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, според което дължимите и неизплатена суми са в
размер, както следва: 1269,72 лв., представляващи общият размер на неплатеното
възнаграждение на ищеца, както и сума в размер на 193,57 лв. – мораторна лихва
за всяка една от претендираните главници, считано от първото число на месеца,
следващ месеца, през който се дължи плащането при сумарно отчитане на работното
време по тримесечие, до завеждане на исковата молба в съда 15.03.2020г. Отделно,
експертът установява още, че при съпоставка на нормата на ищеца за конкретни
тримесечни периоди, а именно (м. 04-06.2018г.; м. 01-03.2019г., м. 07-09.2019г.
и м. 10-12.2019г.) и отработените от него часове дължимите му възнаграждения за
съответно – 55,12 лв., 75,06 лв., без дължимо възнаграждение и 68,31 лв. или
общо 198,49 лв. при дължима лихва от 16,58 лв.
Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което
не се анализират подробно.
При така
установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна
следното:
С доклада си, изготвен по реда на чл. 146 от ГПК,
сезираният съд е приел, че исковата претенция е с правно основание чл.
178, ал.1, т.3, във вр. с чл. 179 ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД
По главната претенция с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР:
С уредбата в чл. 187, ал.
1 от ЗМВР (в редакцията ДВ, бр. 81/2016 г.) законодателят е приел,
че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР
е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата е
изменена (ДВ, бр. 60/2020 г., в сила от 10.07.2020 г.) като са добавени две
нови изречения, според които нормалната продължителност на работното време през
нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, а нощен е трудът, който се полага
между 22,00 и 6, 00 ч.
В същото време нормата на чл. 187, ал.
3 от ЗМВР (в действащата до 09.07.2020 г. редакция) предвижда, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за период от три
месеца. Разпоредбата е изменена (ДВ, бр. 60/2020 г.), като отпадат последните
две изречения.
С измененията в ЗМВР (ДВ, бр. 60/2020 г.) е
въведена нова ал. 4, според която при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Новата алинея е
приложима за част от процесния период, а именно – за част от месец юли 2020 г.
В ал. 10
(предишна ал. 9) на чл. 187 от ЗМВР е предвидено, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
По делегация на посочените разпоредба, относими
към процесния период, са издадени:
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи, в сила от 02.08.2016 г. действаща до
10.01.2020 г. (за краткост Наредбата). С нея се отменя Наредба № 8121з-407 от 2014 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи;
Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, в сила от 10.01.2020 г. (за
краткост Наредба 2).
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредбата,
респективно на чл. 3, ал. 2 от Наредба 2 гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. И в двете наредби липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2
от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно което при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 ч.
и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т. е. часовете
положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143.
Междувременно, по повод отправено преюдициално
запитване е постановено Решение на
СЕС от 24.02.2022 г по дело С-262/20, в което е прието, че чл. 8
и чл. 12, б.
"а" от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната
продължителност на труда през деня. В тази връзка е прието от СЕС, че във
всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита
под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на
нощния труд.
В случая, както вече бе посочено, в българското
законодателство до 2020 г. не съществува норма, определяща нормалната
продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на МВР, но
положеният такъв следва да бъде компенсиран.
В тази насока са и мотивите на Решението на СЕС
(т. 76 и т. 77 от същото), според които след като нормалната продължителност на
труда през деня и през нощта е еднаква, т. е. съотношението между дневен и
нощен труд е 1, и не се налага преобразуване, сама по себе си не отразява
допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в третирането на
полицейските служители спрямо тези, за които се прилага КТ.
Същевременно е неясно защо преизчисляването на
часовете нощен труд с коефициент 1,143 отпада в Наредбата и в Наредба 2, а
считано от 10.07.2020 г. такова преизчисляване отново е въведено в ЗМВР.
Ето защо следва да се приеме, че не съществува
обективен и разумен критерий защо за определен период липсва механизъм за
преобразуване на нощните часове труд в дневни по отношение на полицейските
служители. Поради тази причина съдът има задължение да тълкува националното
право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната
разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право, за да
гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната с нея цел – т. 79 от Решението на СЕС.
И тъй като за периода 01.09.2017 г. –
09.07.2020 г. няма законово установена забрана за преизчисляване на положените
от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, празнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение
на общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (за краткост
Наредба 3), за да се компенсира особената тежест на полагания от полицаите
нощен труд, подчертана и в Директива
2003/88.
Според чл. 8 от Наредба 3 (преди изменението
ДВ, бр. 60/2020 г.) за всеки отработен нощен час или за част от него между
22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лева. В чл. 9, ал. 2
от Наредба 3 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време (както е
в процесния случай) нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
Тези разпоредби се прилагат едновременно, т. е.
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент "1,143" и за същите тези нощни часове се заплаща
и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд и добавка за извънреден
труд за времето, с което се превишава 8-часовия работен ден след превръщането
на нощния труд в дневен. Часовете, получени над определената за месец или за
тримесечие норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда
чл. 9, ал. 2 от Наредба 3), са извънреден труд – аргумент напр. от Решение № 540 от 7.07.2010
г. на ВКС по гр. д. № 895/2009 г., IV г.о.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че
коефициентът е приложим.
При тези правни съображения и с оглед приетото
заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема, че
разликата между начисления и платен нощен труд и преизчисления такъв с
коефициент 1,143 възлиза на 181 часа за периода 01.01.2017 г. – 01.01.2020 г.,
който е на стойност от 1269,72 лева.
Ето защо искът следва да бъде уважен до този размер като за горницата до пълно претендирания такъв от 1300,00 лв., следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
За пълнота на мотивите си съдът ще посочи, че
ирелевантно за спора е дали е налице недоработена норма в тримесечните периоди
от страна на ищеца. Не може да бъде взето предвид в този смисъл изложеното от експерта в приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, доколкото съгласно нормите на отменените
понастоящем НАРЕДБА № 8121з-36 от 7 януари 2020 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи, НАРЕДБА
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. и НАРЕДБА № 8121з-407 от 11.08.2014 г. – чл. 14, графикът се изготвя от
ръководителя на съответната структура, така че сборът от работните
часове по графика на служителя за тримесечния период в максимална степен да
достига нормата за продължителност на работното време за съответния период. Не
е използван императивен израз в т.см. От това следва възможност тя да се доработи в първия месец на следващото тримесечие.
Нещо повече, след като ръководителят на
съответната структура е изготвил график, който позволява недоработване на
нормата, това му недобросъвестното изпълнение на служебните задължения
не може да се възложи в тежест на служителя, който принуден от естеството на
работата си, може се явява на работа единствено по утвърден график. В същото
време получената сума за положен труд под нормата не може да се вземе предвид и
с оглед разпоредбата на чл. 271, ал. 1
от КТ, която предвижда, че работникът или служителят не е длъжен да
връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото
правоотношение, които е получил добросъвестно. Добросъвестността се предполага до доказване на противното,
съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от КТ, като обратно доказване не е
проведено успешно със средствата на ГПК. И т.к. от друга страна спорното
правоотношение няма за предмет този въпрос, без правно значение е дали в
исковия период е налице недоработване на тримесечната норма.
По акцесорните претенции за присъждане на лихва за забава:
Основателността
на главните претенции обуславя основателност и акцесорните такива, доколкото не
се твърди, че исковите суми са заплатени и понастоящем, макар и да са били
изискуеми. При липсата на други данни по делото следва да се приеме, че
изискуемостта е настъпила на първо число на месеца, следващ месеца, през който се дължи
плащането. Заради това главните
суми се дължат ведно с лихвата за забава в размер на общ 193,57 лв.
Претенцията, заявена от ищеца в посочената част е за сума в размер на 193,33 лв., поради което и с оглед
принципа на диспозитивното начало, съдът ще я уважи в цялост.
Досежно защитното възражение, че правото на иск е погасено по давност:
В разпоредбата на чл. 111, б.
„в” от ГПК е предвидено, че периодичните плащания се погасяват с давност от три
години. Съгласно чл. 111, б. „а” ЗЗД, вземанията за
възнаграждения за труд, в т.ч. и такива за положен нощен и извънреден труд, се
погасяват с изтичане на тригодишна давност. Различен давностен срок не е
предвиден по ЗМВР, нито пък в Закон за държавния служител (ЗДС). Съгласно чл.114 от ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
В настоящия
случай съгласно ЗМВР работното време на държавните служители, работещи на смени
се изчислява сумирано на тримесечен период, като е предвиден и ред за
компенсиране на изработеното в повече съответно с допълнителен отпуск и
допълнително възнаграждение, също на базата на изработеното в повече за
съответния отчетен период от три месеца. Следователно допълнителните
възнаграждения за извънреден труд, респ. при приравняването на положения нощен,
стават дължими след изтичането на тримесечния период за изчисляването им, респ.
считано от месеца, следващ изтичането на тримесечието. Или правото на иск не е
погасено по давност, доколкото исковите периоди обхващат вземания, изискуеми
след м. 04.2020 г., а
исковата молба е депозирана на 16.03.2020 г.
На основание чл. 243, ал.
2 от ГПК не следва да се постановява предварително изпълнение на
решението, защото ответникът е държавно учреждение.
По разноските:
При този изход на делото разноски се дължат и
на двете страни.
Сторените от ищеца разноски се изчерпват с
изплатено адвокатско възнаграждение от 500 лева. Произнасяйки се по искането с
правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК обаче, съдът във всички случаи е длъжен да съобрази правната и
фактическа сложност на производството по
делото. И т.к. по делото са събирани доказателства, проведени са две съдебни
заседания, като е изслушана една експертиза, не са предприемани изменения на
претенцията, като в последното съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца не се явява, хонорарът му се приема от съда за прекомерен, поради което ще
бъде редуциран до размер от 400,00 лв., а от тях с оглед уважения размер на
иска на ищеца се следва сумата от 391,89 лв.
Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая ответникът е бил представляван
от юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултска защита, съдът се ръководи от размерите, посочени в Наредба за
заплащането на правната помощ, към която разпоредбата на чл.37 от ЗПрП
препраща. Съгласно разпоредбите на чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за защита по дела и определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв., а ако делото е продължило повече от три
съдебни заседания или когато материалният интерес е над 10000 лв. (какъвто не е
този случай), възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от
максималния размер от 300 лв. В случая сума от 200 лв. съдът счита за справедлива с оглед
правната и фактическа сложност на делото. С оглед отхвърлената
част от исковата претенция, на ответника се следва сума в размер на 4,06 лв. и тази сума ще бъде възложена в тежест на
ищеца.
Насрещните вземания за разноски не могат да бъдат
компенсирани, поради липса на искане в т.см.
Съгласно ТР № 6 ОТ 06.11.2013 Г., ОСГТК на ВКС
държавните служители в Министерство на вътрешните работи са освободени от
заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно
правоотношение, поради което и при образуване на делото такава не е събрана,
предвид изхода му ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
РС-Кюстендил държавна върху уважената част от исковите претенции в размер на 100,79 лева (50,79 лв. по иска за главница и 50,00 лв. по
иска за лихва, изчислени по правилото на чл. 1 от ТДТССГПК – 4% върху уважения
размер на претенциите за главница и лихва).
Досежно дължимата като възнаграждение
за вещо лице сума от 200,00 лв., съдът я е възложил в тежест на ответното
дружество в съдебно заседание от 13.07.2022г., като внесена е сума от 180,00
лв. поради
това са отправени указания за довнасянето на сумата от 20 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” при Министерство на
вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №46,
представлявана от Главния директор, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Г.В., ЕГН:**********, адрес: *** допълнително възнаграждение за положен нощен
труд, приравнен към дневен за 181 часа по време на дежурства за периода от
01.01.2017г. до 31.12.2019г. в общ размер на 1269,72 лв. (хиляда двеста
шестдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки) - главница, ведно с лихвата
за забава в общ размер на 193,33 лв. (сто деветдесет и три лева и
тридесет и три стотинки), КАТО за горницата до пълно претендирания размер
за главница от 1300,00 лв., отхвърля иска КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Гранична полиция” при Министерство на вътрешните работи, с адрес гр.
София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №46, представлявана от Главния директор,
ДА
ЗАПЛАТИ на Б.Г.В., ЕГН:**********, адрес: ***, сумата от 391,89
лв. (триста деветдесет и един лева и осемдесет и девет стотинки),
представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА Б.Г.В., ЕГН:**********, адрес: ***, ДА ЗААПЛАТИ на Главна дирекция „Гранична полиция” при Министерство на
вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №46 сумата в
размер на 4,06 лв. (четири лева и
шест стотинки), представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК Главна дирекция „Гранична полиция”
при Министерство на вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ №46, представлявана от Главния директор, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на
Районен съд-Кюстендил сумата от 100,79
лв. (сто лева и седемдесет и девет стотинки), представляващи държавна такса
върху уважения размер на исковете, както и 5,00
лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил:__________