Решение по дело №959/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура", чрез юрисконсулт К., против Решение № 299/12.12.2024 г. по АНД № 20243120200079/2024 г. по описа на РС – Девня, с което е отменен Електронен фиш № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на ЕТ „Н. – Н. К. – С. К.", е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]., за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

 

Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на въззивното решение като постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Намира изложените в решението мотиви за липса на правна възможност за издаване на ЕФ за извършено нарушение по чл.179б, ал.3 ЗДвП и за приложимите давностни срокове за неправилни. Подчертава, че когато в текста на нормативен акт е допуснато несъответствие между волята на създателя на нормата и нейния външен израз, което поражда неяснота, тя на общо основание подлежи на отстраняване по пътя на тълкуването. Счита за необосновани изводите на съда за неприложимост на санкционната разпоредба във връзка с тълкуването на Директива 62/1999 и постановките на решение по дело С-61/2023г. на СЕС. Сочи, че ДРС е трябвало да изследва всички обстоятелства във връзка с тежестта на нарушението, за да се направи преценка за съразмерност на наказанието. По изложените съображение моли за отмяна на атакуваното решение и потвърждаване на издадения ел. фиш. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

 

Ответникът по касация, в депозиран отговор на жалбата и писмено становище, оспорва същата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за настоящата инстанция, съобразно представен списък.

 

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

 

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Производството пред ДРС е образувано по жалба на ЕТ „Н. – Н. К. – С. К." против Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. ал.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, на търговеца, е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]., за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на 12.11.2020 г. в 12,55 часа, в землището на [населено място], обл. Варна, с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, било установено, че моторно превозно средство, собственост на ЕТ - влекач „Скания Р450“ с рег. № [рег. номер] с допустима техническа маса 19 000, с брой оси 2, категория Евро 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима техническа маса на състава 40 000 се движи по път А - 2, км 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото МПС частично не е заплатена дължимата пътна такса съобразно категорията, тъй като има тол декларация за преминаването, но платената категория е по малка от заснетата. За така констатираното нарушение, на 07.11.2023 г. бил съставен ЕФ, връчен по надлежния ред на търговеца на 09.02.2024 г.

За да отмени издадения ЕФ, въззивният съд приел, че в нормата на чл. 189ж ал. 1 изр. първо от ЗДвП, в приложимата й редакция към датата на извършване на нарушението не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното – такова по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП. Към тази дата липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, а впоследствие да се издаде наказателно постановление /НП/, а не да се съставя електронен фиш. На следващо място, ДРС намерил, че процесния ел. фиш е издаден след изтичане на преклузивния 3 - месечен срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, считано от заснемане на нарушението, от който момент следва да се счита за открит и нарушителя – собственик на МПС, доколкото в случая няма регистриран ползвател. В заключение, съдът приел, че размерът на имуществената санкция е в противоречие с изискването за пропорционалност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. В случая санкцията по чл. 179 ал. Зб ЗДвП е абсолютно определена, т. е. фиксирана от законодателя и не предвижда възможност за преценка от страна на съда на конкретните факти и тежестта на нарушението. Единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба - да бъде оставена без приложение, т. к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

Настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна. Касационният съдебен състав преценява достигнатите от ДРС правни изводи, извън тези за приложимост на чл.34 от ЗАНН към производството по издаване на ЕФ, като обосновани, правилни и законосъобразни, изцяло ги споделя и препраща към тях в хипотезата на чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.

На първо място, нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП, обективно осъществено от едноличния търговец, е извън обхвата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, чиято норма изрично предвижда издаването на ЕФ само за нарушенията по чл.179 ал.3 от ЗДвП, установени и заснети от електронна система по чл.167а, ал.3 от Закона. Поради това, заснетото в случая нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да бъде установено със съставяне на АУАН, и санкционирано чрез издаване на НП, т.е. по общия ред на ЗАНН, като за него, към момента на извършването му, е било недопустимо съставянето на ЕФ. До извод, различен от изложения, не би могло да се стигне и въз основа на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото изменение на текста /ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г./, обхватът на нормата е изрично разширен до нарушенията по чл.179, ал.3 - 3б вкл., което е несъмнено доказателство, че към 12.11.2020г санкционирането на осъщественото от ЕТ административно нарушение е било допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Санкционирането му с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в съдебната фаза на производство процесуално нарушение, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на фиша.

На следващо място, настоящият състав намира, че е налице противоречие на разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП с разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 17 юни 1999г относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителните постановки на новопостановеното решение по дело № С-61/2023г. , както и на решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-501/2014 на СЕС, с приемането на националната санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП и чл.187а, ал.2 т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500лв, респективно - не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл.179, ал.3б вр.чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП – да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение на чл.10б, ал.3 от ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството - касационен ответник.

Предвид изложеното, въззивният съд се е произнесъл правилно и обосновано, което квалифицира касационната жалба като неоснователна и налага отхвърлянето й, съответно - оставяне в сила на решението на ДРС.

При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника по касация за разноски. От страна на касатора е направено искане за редуциране размера на адвокатското възнаграждение, което се явява неоснователно. Съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., ползвана като ориентир за размера на дължимите адвокатски възнаграждения, при материален интерес в настоящото производство в размер [рег. номер]., се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. За представителство пред настоящата инстанция ответникът по касация е представил Договор за правна защита и съдействие от 11.02.2025г. /л.25/ Същият установява сторени разноски в размер на 650 лева. Възражението на касатора за прекомерност е неоснователно, т.к. договореното и изплатено адвокатско възнаграждение кореспондира изцяло с фактическата и правна сложност на спора, и с обема на предоставената адвокатска защита, поради което липсват основания за неговото редуциране.

Така мотивиран, и на осн.чл.221, ал.2, изр.1 предложение първо от АПК, Административен съд – Варна, Трети тричленен състав,

 

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 299/12.12.2024 г. по АНД № 20243120200079/2024 г. по описа на РС – Девня.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ЕТ „Н. – Н. К. – С. К.“, ЕИК*********, сумата в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.