Р Е Ш Е Н И Е
№35
гр. Велико Търново, 27.2.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря д.С.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 027/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закон за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Делото е образувано
по касационна жалба на А.В.П. представляван от адв. С.Н.Г.,*** против
Решение № 520/20.11.2019г. постановено по НАХД 1754/2019г. по описа на Районен
съд Велико Търново, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К 2840586,
издаден от ОД на МВР В.Търново, с който на касатора за извършено от него
административно нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП и на основание
чл. 189, ал.4 вр. с чл. 182, ал.2 , т.3 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.
В жалбата
се прави оплакване за
незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение
на материалния закон, при допуснати съществени
процесуални нарушения, касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК. Съдът не е обсъдил всички
доказателства, не ги е преценил в тяхната съвкупност по вътрешно убеждение, представената
разпечатка от паметта на мобилното устройство не е годно доказателствено
средство, доколкото не е посочен издателя. Освен това намира, че съдът не е
обсъдил направените от него възражения, че ЕФ не отговаря на изискванията на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , тъй като не е посочен органът, който го е издал, дата на неговото издаване. Освен това съдът
не е посочил дали АНО е спазил нормите на Наредба № 8121з-532 от 12.5.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение пътищата , и по-конкретно чл.6, ал.2,
чл.10, ал.3,чл.15, ал.2. Не е изискан и представен утвърден план от Началник на
структурното звено, осъществяващ контрол на пътното движение в ОД на МВР
В.Търново. Въпреки приетата горепосочена наредба, не е преодоляно
задължителното тълкуване, дадено от Тълкувателно решение № 1/2014 г. по
т.д. № 1/2013г. на ОС на ВАС и ВАС. Намира, че след
като законът изисква ЕФ да се състави в отсъствие на контролен орган, това не
може да бъде променено от подзаконов нормативен акт, какъвто се явява
Наредбата. С оглед на горното от съда се иска да отмени Решението на ВТРС и
постанови друго по съществото на спора, с което се отмени обжалвания пред въззивната инстанция ЕФ.
В съдебно заседание редовно призован не изпраща
представител.
Ответник жалба – ОД на МВР В.Търново, редовно призован не изпраща представител, не заема становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Противно на изложеното в нея счита, че съдът е обсъдил всички възражения, направени пред него и правилно ги е приел за неоснователни. В съответствие с доказателствата по делото, съдът е приел, че ЕФ е законосъобразен от формална страна, а освен това безспорно са установени както нарушението, така и нарушителят.Поради това счита, че актът на съда, с който е потвърдил ЕФ е правилен и законосъобразен.
Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка,
съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото производство е Решение № 520/20.11.2019г. постановено по НАХД 1754/2019г. по описа на
Районен съд Велико Търново, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К
2840586, издаден от ОД на МВР В.Търново, с който на касатора за извършено от
него административно нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал.4 вр. с чл. 182, ал.2 , т.3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.
Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд: 6.10.2018г. в 11,56 часа на ГП I-3, км.16+000, бензиностанция „Петрол“посока гр.Бяла касаторът е управлявал МПС т.а. „Ман ТГХ“ с рег.№ СВ 0317 МН при ограничение на скоростта от 60 км/ ч, въведено с пътен знак В26, със скорост от 86 кв/ ч, след приспаднат толеранс от 3 км/ ч. Нарушението е заснето със АТСС TFR1-М, , което е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване с валидност до 24.2.2020г.,/ удостоверение от 24.2.2010г./ , като е представен и Протокол 3-6.18 за проверка на мобилната система за видеоконтрол, както и протокол за монтаж и настройка. Извършена е проверка на направените записи от мобилната система извършена на 26.6.2019г. съобразно приложения протокол. Използването на системата на 6.10.2018г. на посоченото в ЕФ място е удостоверено с протокол рег.№ 352р-14845 от 8.10.2018г. Представена е и заповед от 6.3.2013г. на Директор ОД на МВР В.Търново, с което е определен Х.А.за лице, което да въвежда ЕФ от автоматизираните технически средства за контрол. След уведомление на собственика на МПС след направена справка в системата на КАТ, че МПС е собственост на Порше лизинг БГ ЕООД, представителят на това дружество е подал декларация, че на посочената дата автомобилът е бил предоставен на касатора. ВТРС е изискал от трети лица следните доказателства: скица с хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация/ пътни знаци и др./ за пътен участък , където се намира бензиностанция „Петрол“, както и първоначално издадения ЕФ срещу управителя на собственика на МПС – Г., както и копие от документ, удостоверяващ връчване на ЕФ на касатора. Доказателствата са изпратени и приобщени стр.29-40 от въззивното дело.
В срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН срещу ЕФ е подадена жалба до ВТРС. При така установената фактическа обстановка, съдът е направил извод за неоснователност на подадената жалба респ. законосъобразност на ЕФ. Приел е , че ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити, сред които не е издател на ЕФ, дата на издаването му. Към момента на неговото издаване не са изтекли сроковете по чл. 34, ал.3 от ЗАНН като е спазен тримесечния срок за издаване на първия ЕФ на лизингодателя, а процесният е издаден в тримесечен срок от постъпване на декларацията от него по чл. 189, ал.5 от ЗДвП. След като чл.189, ал.4 не приравнява ЕФ на АУАН и НП, съответно не може да се прилагат разпоредбите на чл. 42 и чл. 56 от ЗАНН. Той приравнява ЕФ на НП само досежно правните последици. Съдът е намерил, че е доказано извършването на нарушението, дата и място, от представената схема на хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация за посочения участък, от което се установява, че е налице ограничение на скоростта въведено със знак В26 от 60 км/ч. Съдът е приел, че от горепосочените писмени доказателства е установена годността на мобилната система, спазването на нормативните изисквания за нейното поставяне като правилно съобразно инструкцията за нейното използване е приспаднат толеранс от 3 км./ч. ВТРС е приел, че АНО правилно е приложил материалния закон, а именно чл. 21, ал.2 от ЗДвП, и санкционната такава чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП. Освен това не е налице твърдяното нарушение на материалния закон, че първо следва да бъде издаден ЕФ на собственика, а след като същият посочи лизингополучателя, първият следва да се обезсили и издаде нов, доколкото от данните по делото така е процедирал АНО. Освен това съдът е намерил, че не са налице норми, които да уреждат такова задължение на органа. Доколкото чл. 165, ал.2 , т.6 от ЗДвП допуска при изпълнение на функциите си да имат право съответните технически служби да използват за установяване на нарушенията технически средства, то създадените от тези средства веществени доказателства се приобщават по делото чрез съответни разпечатки по чл. 189, ал.15 от ЗДвП, както е сторил и съответния орган. Съдът е приел, че с новата редакция на ЗДвП е преодоляно цитираното от касатора Тълкувателно решение №1/26.2.2014г. по т.д.1/2013г. на ВАС, поради което нарушението може да бъде заснето и от мобилно устройство, какъвто е настоящия казус. ВТРС е приел, че не са налице данни за приложение на чл. 28 от ЗАНН, поради което е потвърдил издадения ЕФ.
Постановеното
от Районен съд –Велико Търново решение е правилно и законосъобразно, а така
подадената касационна жалба е неоснователна.
При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални
правила. ВТРС е формирал изводите си, след като е обсъдил
значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по всички наведени от жалбоподателя доводи и
възражения. Не
се подкрепят твърденията на касатора, че част от доводите не са обсъдени от
съда, напротив налице е идентичност на направените оплаквания във въззивната и
касационни жалби. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната
истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. В този
смисъл съдът правилно е приел, че следва да се приложи разпоредбата на чл.165,
ал 2 т.6 от ЗДвП във вр.чл.189, ал.15 от ЗДвП, като изрично се посочени като
веществени доказателствени средства снимките, видеозаписите и разпечатките ,
изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния
част на нарушението и регистрационни номер на МПС. По този начин са приобщени
от съда веществените доказателства за нарушението. Не се констатират съществени процесуални нарушения в хода на
въззивното производство, които да са засегнали правото на защита на касатора.
Съдът не е допуснал и твърдяното
нарушение на материалния закон: В електронния фиш са посочени териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата
и точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, нарушителя, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното
ѝ заплащане. Възраженията на жалбоподателя, че електронният фиш е
незаконосъобразен поради липса на издател и липса на дата на неговото издаване
са неоснователни, тъй като ЕФ отговаря
на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която разпоредба въвежда специален ред
и реквизити на санкционния акт. В този смисъл е прието, че оплакванията са относими
към реда за издаване на наказателните постановления и същите не се прилагат
досежно ЕФ, тъй като същият е приравнен на НП само по отношение на правните
последици. Липсата на подпис не е нарушение, тъй като по дефиниция електронният фиш не носи подпис на
издателя си, като в същия следва само да е посочена съответната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението. С оглед посочената дата на
извършване на нарушението и датата на връчване на фиша на лицето не е налице
индиция за неспазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. От мотивите на ТР № 1 от
26.02.2014г. по т.д. № 1/2013г., редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента
на установяване на нарушението, издадената на основание чл.165, ал.3 от ЗДвП
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. правилно ВТРС е приел, че електронен фиш за
санкциониране на допуснато нарушение по ЗДвП
може да бъде издаден и когато нарушението е установено и заснето с
мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.-С §6 т. 35 от ЗДвП в
който е дадена легална дефиниция на автоматизирани технически средства и
системи, и като такива са посочени както
стационарни така и мобилни системи. В
този смисъл твърдението за наличие на противоречие на ЗДвП с Наредбата не се
установява от съда, тъй като независимо дали ЕФ е издаден при използване на
стационарна или мобилна система, същият винаги е в отсъствие на контролен
орган, доколкото последният по никакъв начин не може да влияе на съдържанието
на ЕФ. Следователно след измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр. 19/2015 г.) и приемането на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. настоящият касационен състав намира, че
издаването на електронен фиш за допуснати нарушения по чл.21 от ЗДвП е допустимо и
когато нарушенията са
установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система
при условие, че са спазени
изискванията на цитираната наредба, а в случая това е точна така. От
доказателствата по делото е видно, че контролът е осъществен с АТС, одобрено по
реда на ЗИ, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване, за
използването на мобилното устройство е съставен протокол по чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., нарушението е документирано със снимка
съгласно чл.7, ал.2 от посочената наредба. Наистина по делото липсва снимка на разположението на уреда, но
посоченото нарушение съдът намира за несъществено, доколкото неговото положение
се установява от приложения протокол т.е. същото е разположено върху
полицейския автомобил със съответната регистрация. Използването
на мобилната АТСС на съответното място за контрол, както се посочи по- горе е удостоверено с протокол (приложение към
чл.10, ал.1 от Наредбата), съставен от обслужващия полицейски служител, в който
изчерпателно са посочени точното място за контрол и посоката, в която е
осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на
измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС,
началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис.
Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен от
мобилната АТСС, доказват, че нарушението е установено в границите на
контролирания участък, при максимално разрешена скорост за същия от 60км./ч. На
кадрите от снимковия материал, снет от заснетия клип се вижда достатъчно ясно регистрационния номер на
автомобила. Относно оплакванията, че към момента на установяване на нарушението
не са спазени изискванията на чл.6, ал.2 и чл.10, ал.3 от Наредбата съдът правилно е приел, че същите са
неоснователни. Независимо от препращането в чл.165, ал.3 от ЗДвП към наредбата,
евентуалното непълно изпълнение на изискванията на същата е неотносимо към
констатираното нарушение и не може да се определи като неправилно приложение на
материалния закон. В тази връзка съдът намира, че липсват оплаквания, че с непълното изпълнение
на изискванията на наредбата е ограничено правото на защита. Съдът намира, че
макар по делото да не е доказано, че компетентният орган е изготвил анализ по
чл. 6, ал 2 от Наредбата, не е
представен и утвърден план от Началника за контрол за използване на мобилни
устройства, съгласно чл. 15, ал.2 от Наредбата , използването на мобилното
устройство е законосъобразно. Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП – даваща
право на службите, определени от министъра на вътрешните работи, да обозначават
чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на МВР участъка от пътя, на който се
извършва контрола за спазване на правилата за движение чрез АТСС е отменена. Съгласно
разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Към датата
на извършване на нарушението разпоредбите на чл.7, ал.1 и ал.2 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. са отменени ДВ,
бр.6 от 2018г., в сила от 16.01.2018г., поради което при извършване на контрол
с мобилната система не е задължително предварително обозначаване на мястото на контрол с пътен
знак Е24 и за оповестяване на местата за контрол в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на МВР. Следователно
процесното АТС е законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място
и време, поради което правилно е ангажирана административно наказателната
отговорност на касатора по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съдът не споделя
становището на жалбоподателя, че липсата на утвърден план и съответен
анализ къде да бъде поставено мобилното
устройство автоматично води до незаконосъобразност на ЕФ. Посочените нормативни
изисквания касаят повече задълженията на АО къде следва да бъде поставена
такава камера с цел осигуряване безопасност на движението, отколкото
неизпълнението на това задължение да води автоматично до отпадане задължението на водача да
съобразява скоростта на движение с вертикалната сигнализация.
Правилно и законосъобразно е
становището на районния съд, както се посочи по- горе, че работният процес на
АТСС не изисква непосредствена манипулация от страна на контролен орган по
време на неговата работа, а само включване и изключване, поради което не е
налице нарушение на законовото изискване на чл.189, ал.4 от ЗДвП установяването
и заснемането на извършено нарушение да бъде автоматизирано, за да се избегне
човешка намеса. Физическото присъствие на контролния орган на мястото на
контрол както се посочи по- горе не оказва влияние върху работата на
техническото средство за контрол и достоверността на отчетените с него
резултати. Контролният орган няма никаква възможност да въздейства върху
измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с
мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на
скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно
автоматично от системата радар-камера-компютър, с оглед на което установяването и заснемането на
процесното нарушение с мобилно техническо устройство не е пречка за прилагането
на чл.189, ал.4 от ЗДвП, както правилно е преценил и районният съд.
Съдът правилно е приел, че
нарушението е правилно квалифицирано, след като нарушението е подробно описано,
като управление на МПС със скорост от 86 км/ ч, след приспаднат толеранс от 3
км/ ч, при ограничение на скоростта от 60 км/ ч , въведено със знак В 26. Съдът
счита, че по- конкретизирано описание на нарушението освен горното с посочване на мястото, времето на извършване и
рег.№ на МПС не може да съществува. Правилно е посочена нарушената материално
правна норма на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП и санкционната такава по чл.
182, ал.2 т. 3 от ЗДвП и наложеното наказание е в предвидения от закона
абсолютен размер. Макар да няма задължение на АНО същият правилно първо е
ангажирал отговорността на собственика на МПС, а след това на ползвателя на МПС
след съответно подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от собственика на
МПС. ЗДвП и съответно ЗАНН изискват да
се ангажира отговорността на дееца и по – изключение се ангажира тази на
собственика на МПС. Поради което и соченото от жалбоподателя нарушение също е
неоснователно.
ВТРС е извършил съвкупна преценка
на всички обстоятелства, характери зиращи обществената опасност на деянието и
дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, вредните
последици и др. правилно е приел, че не следва да се приложи разпоредбата на чл.
93, т. 9 от НК, във връзка с чл. 28 от ЗАНН.
При така изложеното съдът намира, че обжалваното решение на ВТРС следва като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, втори касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
520/20.11.2019г. постановено по НАХД 1754/2019г. по описа на Районен съд Велико
Търново, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство Серия К 2840586, издаден от ОД
на МВР В.Търново, с който на А.В.П. *** за извършено от него административно нарушение
на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4 вр. с чл.
182, ал.2 , т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.